Истанбул [тема 48]

Ние не отидохме, но Добруджака и сие, с които пак бяхме заедно в любимия град, минаха през Гюлхане. Според тях там лалетата са за по-късно, вероятно поради сянката. Та, пътуващите по-нататък ще могат да се насладят.

МОЛ Форум, който продължава да е пълен с народ, е хубаво местенце за пазаруване. Имаше доста български групи, макар да беше понеделник.
В големия Мигрос (бившата Кипа) в Лозенград буквално нямаше турци. Освен персонала, де...

1 ден, петък
В Истанбул пристигнахме около 8.30 ч сутринта и веднага направихме традиционната пешеходна разходка по площад Султанахмет, разглеждайки отвън разположените там обекти. Отново влязохме във водохранилището Йеребатан. Нищо сякаш не е мръднало от 1 година насам - пак няма вода, рибки и добро осветление, цената си е същата. Не че 20 лири са кой знае колко много, но мисля, че когато един обект е в частичен ремонт и не може да се види в цялостния му вид, е редно входната такса да бъде намалена. Трябва да се обадя на кмета на Истанбул с процедурно предложение .  На основите на Магнаурската школа продължава да се работи, макар и бавно. Забелязах някаква ново издигната постройка, дано да не стои много съвременно върху автентичните основи. След това посетихме нашата църква „Св. Стефан“. Някак особено се чувствам на това място, мило и свидно ми е. Следващата дестинация беше посещение в гръцкия Рибен манастир „Живоносен източник“. Хубаво място, лечебно аязмо. Целият двор на манастира е застлан с мраморни надгробни плочи с написани имена, години и надгробни слова на гръцки, черковнославянски, имаше и няколко на български. Почувствах се някак странно, замислих се дали е редно да тъпчем върху тях. Вероятно са събрани тук от разрушено християнско гробище. Както и да е.. Взехме си водичка от аязмото и си тръгнахме. Отново ни водиха в кожарска фабрика и стана време да се настаним в хотела. А той беше „Далан“, в Лялели – спретнат, чист, много приятен хотел. Настанихме се и почти веднага се отправихме  към спирката на трамвая, за да се върнем до Топкапъ, където оставихме две жени да разглеждат, а ние, докато ги чакахме успяхме да посетим водохранилищата на Филоксен ( Бинбирдирек) и на Теодосий ( Шерефийе сарнъджъ), да се разходим и да пием кафе. Всяко от тези съоръжения е различно и по своему интересно, но особено ме впечатли красотата на Шерефийе сарнъджъ. Интересно ми беше, че в него ни пуснаха безплатно, а бях чела, че билетите и за трите водохранилища са по 20 лири.
Вечеряхме рано в Ортаклар, където много ни хареса – вкусно и евтино, и , предвид нощното пътуване и цял ден обиколки, се прибрахме в хотела за почивка.
2 ден
Около 9 часа хванахме трамвая от Аксарай, за да отидем до Кабаташ. Трамваят дойде, не погледнах какво пише на отпред на “челото“ му, но бях сигурна, че сме в правилната посока. Нали не го ползвахме за първи път, а знам, че линията е само една. Да, ама не. Каква беше изненадата ми, когато стигнахме до Еминьоню и трамваят, вместо да продължи през моста Галата към Каракьой, тръгна да се връща обратно. Опитах се да разбера какво се случва, един възрастен човек ми обяснява нещо, от което разбрах само, че трябва да слезем на следващата спирка и да се качим на друга мотриса. Слязохме на Сиркеджи, след малко дойде другия трамвай, убедих се, че пише Кабаташ и се метнахме. Оставихме две от нашите девойки да влязат в Долмабахче, а ние, с по чаша кафе и тортичка, се насладихме на красивия Босфор, чайките и скачащите делфини, правихме си снимки. Момичетата, знаейки, че ги чакаме, не закъсняха много. Оттам с фуникуляра се качихме до Таксим, хапнахме от Ъслак бургерите и се спуснахме лежерно по Истиклял. Отидохме до френската уличка, където пихме чай и си починахме. Много колоритно място, хареса ми. Влязохме в катедралата Сан Антонио, надникнахме в Чичек пасажъ, минахме покрай кулата Галата и слязохме на пристанище Каракьой, откъдето взехме корабче до Еюп, за да се качим до Пиер Лоти кафе. От прочетеното тук преди няколко дни бях подготвена, че може линията  Халич Хаттъ да не работи, но всичко беше наред. Хванахме корабчето в 15.45ч и след около 40-минутно много приятно пътуване, в 16.30 ч бяхме на сп. Еюп. Там ни очакваше друга изненада – лифтът не работеше, заради силния вятър. Докато се почудихме какво да правим, се появи един господин, който ни предложи трансфер до хълма с минибус за по 3 лири на човек. Без да се замислим се намърдахме в бусчето, което беше пълно и с нас петте направо се пукаше по шевовете Голямо приключение беше това пътуване! Шофьорът набра такава скорост, пътят с много завои, стръмни улички, ха нагоре, ха надолу, ние вътре едва не се търкаляхме. В един момент реших, че не отиваме на правилното място, защото това пътуване продължи около 20 минути. В крайна сметка, стигнахме горе живи и здрави. А там вятърът брули яко и си беше направо студено. Хапнахме гюзлеме, което не беше от най- добре приготвените, пихме кафе/ чай и си направихме снимки. На връщане нямаше никакъв превоз надолу и слязохме пеш през гробището. Оттам се качихме на автобус 339С, слязохме до моста Халич, взехме метрото и отидохме до Сапфир точно навреме – малко преди да се стъмни. Горе също ужасно духаше, но въпреки това се полюбувахме на панорамата, поснимахме се, седнахме в кафето. През това време слънцето залезе и под нас грейнаха светлините на огромния град. Красота! Към 20.30 ч си тръгнахме с метрото, слязохме на Халич и вечеряхме в едно ресторантче под моста Галата.

3 ден
 Неделята беше отредена за Азия, но първо пеш отидохме до джамията Сюлеймание, която бяхме пропуснали миналия път. Всъщност, аз за първи път влязох в джамия. Разгледахме и тюрбетата на Сюлейман и Хюррем. Нямахме много време и побързахме да се върнем на Орду, откъдето с трамвая трябваше да стигнем до Сиркеджи, за да се качим на Мармарай до Юскюдар. Имах идея да се разходим по крайбрежната до кафето с възглавничките, но стигнахме донякъде и се върнахме, тъй като много духаше и разходката не беше приятна. Пред Михримах джамия се качихме на автобус 15С , като целта ни беше двореца Бейлербей. Пътьом слязохме, за да разгледаме за около 30 мин. колоритния квартал Кузгунджук, за който бях чела тук. Посетихме Бейлербей, а след това и Кючюксу. Нямаше много посетители и ги разгледахме на спокойствие. Всеки от дворците е различен, със собствен стил и характер. И двата са много красиви, но Кючюксу ме плени. За мен той си остава малкото бижу на брега на Босфора. Не ни се тръгваше, но изведнъж се изсипаха две големи групи и стана пренаселено. И понеже в компанията бяхме три учителки, нямаше как да пропуснем Учителското Пък и беше време за обедно хапване. Много приятно място с красива градина, която при хубаво време ще е чудесно място за отмора, но този ден вятърът ни принуди да седнем вътре. Там също не беше  лошо, приятно топло, имаше жива музика. Залата беше почти пълна с посетители, основно местни семейства с деца. Следващата ни цел трябваше да бъде хълма Чамлъджа, но решихме да го оставим за друг път, пак заради силния вятър. Качихме се на автобус 14R и след около едночасова панорама на Бейкоз, Ченгелкьой и Юскюдар, стигнахме до джамията Шакирин. Бях разказала за нея на моите спътнички и решихме, че трябва да я видим. Минавайки с автобуса видяхме отблизо и джамията в двора на Мармарския университет, както и новата телевизионна кула на Кючюк Чамлъджа, в цялата им прелест. И тъй като времето ни напредна много, а бяхме обещали на девойките време за пазаруване, отложихме за друг път и Кадъкьой. С автобус 12А се върнахме на Юскюдар, като преди да се качим на Мармарай, седнахме в Мадо. Вечеряхме в любимото ни от миналия път ресторантче Кебап Ленд в Лялели, недалеч от хотела ни. Подобно е на Ортаклар, с малки помещения, разположени на 3 етажа, със също толкова вкусна храна, любезен персонал и ниски цени.

4 ден
Времето тази сутрин беше значително по – приятно, вятърът беше поутихнал. Още в 8 часа освободихме хотела, защото трябваше по- раничко да стигнем в Църквата на първо число, за да изпреварим опашката. Когато отидохме нямаше много хора, взехме си ключета, пожелахме си хубави неща, наляхме си вода от аязмото, запалихме по свещичка, а когато излязохме, отвън вече се беше наредила около 100 м опашка в колона по четирима. Отидохме и до Емиргян, където, както е споделила преди мен Белята, лаленцата са започнали да разцъфтяват. Едни са в пълен разцвет, едри и красиви цветове, други са още на зелени пъпки, някои са сякаш недоразвити или, може би, сортът им е такъв – с къси дръжчици. Повече или по-малко на брой, в красиви фигури или в обикновени лехи, мен винаги ме радват и ми създават настроение. След парка ни заведоха в Ортакьой, където хапнахме по един кумпир край брега, полюбувахме се на красивата джамия отвън ( не влязох, защото случихме на погребение и не ми беше удобно), позяпахме по сергиите със сувенири и към 14 часа си тръгнахме за България. Този път не забравих да си купя магнитче за хладилника. Както и миналия път, излязохме от Истанбул през през южните квартали Бакъркьой, Кючюкчекмедже, Авджълар, Бююкчекмедже….В Лозенград традиционно посещение на Мигрос и центъра за доизпразване на джобовете и, живи и здрави, в полунощ си бяхме у дома.