Спестяване на пари

.

Теслата си никой не е обсъждал в темата и не е чак толкова трудно да се разбере за какво си хортуваме, стига да се превъзмогне желанието за начукване на канчета.


 
А откъде е тази увереност, че опит с един сервиз (или каквото и да било друго  - мивка, кухненски плот, плочки, и т.н.) трябвя да означва, че всички чинии/мивки/плочки/маси на пазара ако не издържат “колкото моите”  то собствениците им ги “ядат”, “пекат”, “трошат” и прочие екстремности?

И аз имам чинни на над 10 г, но съм имала и такива, които след 3-4 г вече са надраскани или с леки отчупвания по краищата. Не е защото са мятани през прозореца. Грижата за вещите имат значение за продължителността на “живота” им, разбира се, но и фактори като материал и качество.

Толкова ли е трудно наистина да се разбере или ще намеси ни в клин, ни в ръкав Май Бах в темата този път?

Именно защото няма гаранция какво ще излезе като качество, предпочитам да се придържам към по-нисък ценови клас. И да излезе некачествено, няма да ме е яд, че съм потрошила една кола пари за въпросното каквото там. Не се сещам за евтина покупка, за която да съм си казала "ей, егати, това какъв боклук излезе" (излъгах, за един течен сапун си го помислих сравнително наскоро, но за друго не се сещам), но за една скъпа тава, която ползвах точно веднъж, и й падна покритието, още ме е яд.
Ако съм доволна от нещата, които съм си купила евтино, защо бих си купила сходни, но скъпи? Пък чак такъв късмет да имам, та все да уцелвам - едва ли.

Всеки си знае за себе си, де. Изкарваме си парите, решаваме си как да ги харчим. Ако някой иска, може да си пали лулата с тях, или да си ги прави на самолетчета и да ги хвърля през прозореца. Негова воля.

Всеки си има начини да се справи с рисковете от закупуване на некачествени (или не чак толкова качествени) неща. Пък и хората имаме различни нужди и очаквания за качество, трайност, издържливост и т.н. Ако един се придържа към евтиното, за да не го е яд ако похарчи ненужно повече пари, на други пък при прекаленото ниска цена и/или непозната марка им светва лампичката.Трети се доверяват на едни брандове с репутация, като по-голяма гаранция за качество или на други бранодове от опит, който вече имат с тях. Може и комбинация от всички тези варианти, а вероятно и други.

Много пъти ме е тормозил този избор - дали нещото да е базов модел на топ марка или топ модел на по-смотан марка.
Не знам кое е верния отговор, може би наистина е до късмет, очите на 100 и проучване.
Не за всичко си заслужава обаче, за тенджери и чинии ми е все тая. Стомана,чиниите да са бели, да не са стотици левове и колкото изкара, не мога да ги мисля. Посудата от ИКЕА ми е много удобна - на бройка и добавяме като счупим. С деца чиниите нямат шанс да остареят

И това като добавим чинии и чаши в описанието😁
Всеки сам си преценя и си знае какво му е важно. Но в крайна сметка ако имаш бюджет 3000 лв/месец, дали е разумно да се набухаш с Миеле и маркови чинии, да вземеш безлихвен кредит + ипотечния + всички битови сметки и т.н.
И после в темата - дайте идея как да спестявам..
Това в общи линии за марковото и репутацията. Ма то ако не си марков българин, какъв българин си тогава🤣🤣🤣
Масово тия стандарти, които се опитват да се докарат, изобщо не отговарят на доходите и разума. После изплащаш доживот ремонт и ипотека и мажеш филии с лютеница и кренвирш.
Еми не обичам да робувам на вещи и уреди, те са за да ми служат и да ми улесняват живота. Ако ще ми правят проблеми, било финансови или каквито и да е - хич няма да и да ги купя, ако ще и златни уникални на промоция да са 😉

В интерес на истината децата не чупят за разлика от майка им. За чинии и аз разчитам на ИКЕА, защото бързо възстановявам всяка счупена.
Иначе си пожелавам да сме здрави и да успеем да си завършим къщата.
Миналата година по това време беше необходима сумата Х, а сега 5.Х.
Обмислям покупки на всяко едно нещо, най-вече на "интересни" улесняващи домакинство неща. Ами реших, че не са ми нужни разните кукъри. В моето домакинство това няма да ми върши работа.

Имам два броя кукъри и това са ми най-ползваните неща в кухнята. Освен че пестят енергия, пестят най-вече време, точно то ми е важното.
И аз съм поразяваща ръка, но счупеното носи щастие, казват. Как ли пък не съм дала стотици за едни чинии, като се счупят, купувам нови от Икеа или Аико и така. Не е болка за умиране. По-голям проблем ми е, че нямам място, а имам слабост към купуване на неща за дома.

Имах позната полякиня, която се беше обзавела с много хубави сервизи от магазини за благотворителни каузи - порцелан от време оно. И аз харесвам бабешкия шик - костен порцелан, (не всичко има универсални, а не старовремски шарки), който с години масово вече не се произвежда. Находките обаче са рядкост - трябва да посветиш време и само в определени локации се намира. Навремето сигурно е струвал майка си и баща си, сега, ако знаеш къде да търсиш, но определено не в антиквариати, е също възможно да попаднеш на красиви, уникални и нескъпи сервизи.

Има хубави находки порцелан по обявите в олх и Базар.

Не е разумно да си взимаш Тесла, нито Миеле с доход от 3000 лв., нито някой е споменавал тези брандове в темата, освен тези, които по някаква причина отказват да разберат, че бранд и марка не са само тези от хай-енда.

Всеки сам си преценява какво му е важно, разбира се. Понякога уроците се научават по трудния начин обаче. И в двете посоки - и като се изхвърляш ненужно на скъпото и като взимаш уж най-изгодното евтино. А може и да не се научат.

Аз така си направих комплект за следобеден чай. Чашките за чай са Вилрой Бош и са различни, но всяка по себе си е хубава. Намерих и чинийки, и чайник, и подноси. Всъщност, чашите нарочно ги търсих различни. Купих ги от магазин втора употреба и гаражни разпродажби.
За ежедневието не бих ползвала фин порцелан, защото не е съвместим с микровълнови, нито с миялни машини, а аз нямам домашна помощница за тези неща. Не мога да си позволя да отделям време и усилия да мия всичко на ръка.

Аз пък не чупя. Имам чинии от над 20 години. Сменям само защото са морално остарели. Старите ги давам на хора, които имат интерес. Тук имаме регионален уебсайт за размяна на неща безплатно. Така раздадох стари играчки на детето, които бяха в идеално състояние (пързалка, баскетбол, кухня), въпросните чинии, чаши и т.н.

Отклонявам се от дискусията за домашните потреби с нещо, за което се сетих днес. Преди време се вдъхнових от едно предане на BBC - Eat Well for Less (Храни се добре за по-малко пари), има го в YouTube. Хващат едно средностатистическо британско домакинство, анализират седмичния им пазар и смятат колко им струва на година. Идеята е да ги накарат да сменят част от продуктите, които купуват редовно, с по-евтини алтернативи. Накрая изчисляват колко биха спестили, ако сменят някои неща. Случаите не са супер екстремни и дават практични идеи, най-малкото човек да се замисли дали купува неща по навик и къде може да оптимизира.

Аз така купувах редовно ядкови млека, които са скъпи, докато не открих, че мога и сама да си ги правя. Литър домашно овесено мляко приготвям за няма и 5 минути с чистенето и ми струва под левче, в магазина е около 6-7 или 5 на промоция. Ползвам го в кафето, в смутита, а в мюсли и печива даже замества и прясното мляко. Ако купувам по 4 кутии месечно и само на промоция, това са 240 лв/година. Домашното ми струва около 50 лв годишно - ето близо 200 лв, които съм спестила, без да си усложнявам живота особено. Мюсли също си правя домашно впрочем.

Друг пример - ако ни се прияде чипс или нещо за хрупане, обикновено като седнем да гледаме филм, правя домашни пуканки на котлона за 3 минути. Половин килограм царевица за пуканки струва горе-долу колкото един голям пакет чипс, а изкарва минимум 10-12 дози. Ако сметнем по един голям чипс на месец, да кажем струва по 4-5 лв, икономисвам към 50 лв годишно с еднократна покупка на пакет царевица вместо това.

Аналогично е с напитките - приготвям сама cold brew кафе, айряни, студени чайове, лимонади, плодови сокове, които пък понякога смесвам с газирана вода и се получава доста приятно, върши работа, ако ми се пие газирано. Тук не мога да сметна колко пари съм спестила от некупуване на готови напитки

Друго, за което се сещам, понякога ми се прияжда плодово мляко. Вместо това смесвам обикновено кисело мляко с каквото сладко имам отворено. Даже не знам колко струва в магазина, предполагам поне 1-2 лв. Сладкиши не купуваме по принцип отвън, но там всеки знае колко усилие отнема един домашен кекс или мъфини.

Та парите, спестени само от такива залъгалки, които са скъпи, но лесно пълнят количката в магазина, могат да се дадат вместо това за по-смислена храна или да се спестят. Аз живея в много непрестижен столичен квартал, доста оръфани хора гледам в кварталния супермаркет (средно голяма софийска верига, далеч не е като Лидъл и Кауфланд), но абсолютно винаги при по-голям пазар имат някакъв джънк в количката. Класиката е пък някой да е отишъл за чипс, кола и бира. Сега, домашна бира е по-трудоемко да си направиш, ама другите неща... Много им се чудя на такива.

Извинявай, може и на л. с., как правиш ядковото мляко? Отдавна се каня да направя...
Мерси!

Аааа, защо на ЛС за ядковото мляко?
Направо тук - за много хора ще е полезна рецептата.