присъствие на татко по време на раждане и последващо нежелание за секс?????

Аз мисля, че е крайно време да се пусне и тема "Присъствие на майката по време на раждане и последващо нежелание за секс?????"!

И мен ме е страх от лекари, от зъболекари и всякакви с бели престилки, но се навих да родя дете без да се замислям дали после ще искам да правя секс с мъжа ми! Защо се гледа толкова едностранно на въпроса? Или не трябва мъжете ни да сменят наакани памперси, защото може да се отвратят от детето?

Щом двама души са решили, че искат да създават живот, ще делят всичко по равно, всеки си има своите страхове, но когато са споделени, пътят е по-лек! Това, разбира се, е разбирането в моето семейство, не искам да ви убеждавам в нищо, но никога не бих оставила най-близкия ми човек сам в труден момент ...

абсолютно подкрепям мнението на никол!

моят мъж присъсваше на раждането на дъщеря ни, което беше планово секцио.

Нашият татко присъстваше на раждането и каза, че това е най-прекрасния миг в живота му!

Всеки мъж, който е бил по време на раждането на първото си дете, иска да е и на следващото.
Моят не само присъства, но и помага, преряза и пъпната връв. Казва, че изживяването е било невероятно и не би ми простил, ако го бях лишила от това, да е до мен и до малкия човек в този момент.

Както отбелязахте по-горе, темата не е ЗА или ПРОТИВ. Жената иска мнение, най-добре от мъже, присъствали на раждането на децата си. Моят мъж не промени отношението си към мен, напротив, други, които са изживяли това, също не са го променили - поне така пишат!. Няма смисъл от общи приказки. Тя не пита - Вие, жени, искате ли мъжете си до вас? Защото тя явно своя си го иска! Явно ние самите повече се страхуваме от присъствието на мъжете си до нас, отколкото те самите! Но е най-добре в тази тема да пишат хора, които имат този опит - незамисимо дали след това са искали или не са искали да спят с мъжете/жените си (Игси, хората, за които ти говориш, все пак са започнали да ходят по любовници заради това, че са видели как бебето излиза, или заради други някакви проблеми? Нещата не са толкова лесни за обобщаване!) Вярно е, хората са различни! Моят мъж не смята, че за него нещо се е променило от гледката. Мой приятел даже смята, че това са глупости, и че връзката между двама души се гради на нещо много по-дълбоко и духовно и дори една гледка да го ужаси, ако той има нещо повече към жената от сексуално отношение, връзката им ще остане здрава и трайна! А разбира се, че ако някой види ей така някоя непокрита родилка, както пишеше в един постинг, ще се ужаси! Едно е да гледаш ЧУЖДА жена, друго е да си виждаш своята любима, плът с твоята плът, да ражда плътта от твоята плът - ама съвсем друго е! Тук хората са си близки, свързани, ти виждаш раждането на един живот, дори не толкова гола и неестетическа плът, за теб е важно тя как се справя, добре ли е, бебето добре ли е, това е, което гледаш! ... Затова не смятам, че е добра идея да вижда на филми чужди жени да раждат - мен поне тези гледки повече ме шашкат, отколкото да ми се случва на мен!

И моите наблюдения са такива!
Да кажеш, че за някои това е неприятен спомен, без да се позоваваш на конкретен пример, е странно. Тук всички, които са го преживели, само хубави неща казват. Тук не става дума за спор и възгледи. Става дума за опит и статистика.
А и аз се ужасявам от гледката на клещи и медицински инструменти! Естествено! А точно моят мъж е от тези страхливите и гнусливите! По принцип! Забележете! Но!!! раждането е различно. То е нещо естествено, или поне би могло да бъде, и странното е, че някак си присъствието на бащата в наше време го кара да изглежда по-естествено, а не медицинска процедура! (Освен това не смятам, че има ЧАК ТОЛКОВА кръв! Аз не видях и не знам защо го разпитвах - "Гадно ли беше, имаше ли кръв много?" и той все казваше - "Ами не, т.е. май не, или имаше, с плацентата, ама аз не я помня!" ... Само че си спомняме друго - спомняме си и двамата сълзите ни - аз помня неговите поне!  - когато бебето излезе!) Това е, което аз мога да споделя! Не знам какъв секс и какво "нежелание" за секс при такова щастливо и радостно изживяване - нали сексът идва с радостта, с любовта, той е взаимност! Значи, ако има взаимност...
И аз се притеснявах от неговото присъствие, нямах му доверие на човека, ама той го оправдава 100 пъти и му бях благодарна, че беше до мен! Не преувеличавам, наистина.

един колега присъства на раждането на жена си-секцио-беше толкова шокиран от видяното,че си мислеше после 1 месец че тя ще умре ,ама не е казал да е изгубил желание за секс.но след като сте го решили двамата и тои иска да е с теб-какво по-хубаво от това

Другото, което искам да кажа е, че връзката между мен и мъжа ми стана още по-силна след като и той 'участва' в раждането. Даже не иска и да си помисли, какво би правил, ако беше изпуснал този тъй ценен и за двама ни момент.

Странно, какво ли е правил от другата страна на паравана 

Да, ако гледаш отстрани, изглежда страшно! Ама като си до човека, съпричастността сплотява. Както много хора тук казват, това сближава двойката още повече. Твърдя същото за нас двамата. Ако и да имаме други разногласия, това е един от спомените, който може да ни размекне и да ни измъкне от някакви глупави кавги. Познавам и мъже, присъствали на секцио, все още влюбени в жените си! Познавам и други, раждали заедно и разделили се, но поради съвсем други причини... Струва ми се, че при Пух няма да има проблем, след като още в този момент има съгласие и единомислие! Най-малкото според мен, ако и двамата искате да е той там, значи така направете!

При първото раждане не се решихме да присъства. Но следващия път- задължително. Докато бях в предродилна зала, особено, имах много силна нужда да е с мен и да ме държи за ръката.
Кажете моля, какво се изисква, за да присъства таткото? Предварителна уговорка с лекър, определана сума...какво?

ами нашият татко беше на раждането...хич не му се е раzминало желанието zа секс ...то в същност тук всички татковци присъстват на ражданията на децата си и не съм zабеляzала нацията да се е zатрила  .

Моят мъж присъсва на раждането на сина ни и изобщо по никакъв начин това не намали желанието му за секс,даже,напротив-отношението му към мен се промени в по-добра посока.

Все си мисля че това са неща, изключително индивидуални
Това което е валидно за едни, не е  за други.
На мен ще ми е първо раждане, и честно да си призная умирам от страх. По-скоро си представям раждане със секцио, иначе само като си представя..... ами просто не искам, и това е! Така че на всичкото отгоре и мъжът ми да е в цялата дандания - нещо не ме привлича идеята. На всичкото отгоре той според мен е малко паника специално като става въпрос за бременността ми, та май не би му понесло.
Обаче, струва ми се, при вас ситуацията е различна, така че давай смело
Освен това като чета тук мненията на другите мами, това за последващото нежелание за секс явно е по-скоро изключение колкото да има статистика 

ако иска бащата, какъв е проблема ,значи е подготвен психически. Да не е на 12г, нали е гледал по тв-то раждане и знае че гледката не е приятна.

моя мъж не искаше, няма на сила да го водя я. Не можел да гледа кръв. 'ми като не може да си стои в къщи, няма и него да го мисля и да се притеснявам.