Кюретаж и забременяване след това - тема 80

Мен лично ме беше страх, но и нямах търпение да започнем нов опит.

Мен също ме беше страх, даже след като ми дойде най-после цикъл на 46 ден, след кюретажа, си казвах “Божеее, явно не трябва да имам деца” и се примирих с това... Вече четвърти цикъл минава, а ние правим опити след трети цикъл... и сега поредния “-“ тест и тази тъпа, гадна болка от този резултат. Аз се боря със себе си, искам да бъда майка, затова продължавам и каквото стане... Не съм правила по-специални изследвания, освен цитонамазка и микробиология, които ми бяха чисти след първия цикъл, след кюретажа. И така.... не знам какво да кажа и какво да посъветвам, но нито чувството от мисед-а ми беше приятно, нито пък чувството от поредния “-“ тест. Вече съм вдигнала ръце, честно! 😬🤗

Страхът е най-естественото нещо, особено след загуба. Но и всичко да протича нормално, без да си имала подобни разочарования, бременността е изпълнена както с радост, така и със страхове. Затова и бодро, бодро пристъпих бързо към нови опити, след като матката и ендометриума са в перфекто състояние.
Точно като Нандин, и аз нямах търпение. Засега още без успех, ама съм подготвена да чакам.

Благодаря за отговорите, момичета. Честно казано, в момента повече ме притеснява времето, защото наистина нямам търпение, бременността (противно на очакванията ми) беше едно от най-хубавите неща, които съм изпитвала. Страхът вечно ще е там, докато не видя положителен резултат, но не той ме спира толкова. Просто искам да се случи възможно най-бързо, което е неприятно, защото едно е аз какви планове си кроя, а друго е какво ще ми даде Господ.

На 10ти съм на преглед и ще взема още едно мнение за това колко можем да изчакаме преди нови опити. Ще споделям.

След кюретажа и извънматочната, която ми беше миналата година, след двата ми неуспешни опита ми казаха, че трябва да изчакам поне година, защото имало риск при следваща бременност плодът да не бил ок или да има някакви проблеми. Е, първият път изчаках година, но за втория не. На 3-тия месец поднови опитите на своя глава... 1 година е много, а аз вече не съм съвсем млада... Така че реши си ти как си психически, това е супер важно. Физически доки ще ти каже ок ли си!

Физическо възстановяване

Какво значи да сме физически готови?
Физически може всичко да изглежда наред както при мен - шийка, яйчници, овулация и т.н. Моят аборт беше на 17.04.2019. Две седмици по-късно всичко си е на мястото - перфектни физиологични показатели, шийка, матка и т.н - всичко на ехографите изглежда перфектно, прекрасно изчистване.  Според едната докторка, която проследи аборта: "Може след първия цикъл вече да се започват с опитите за бебеправене".

 Интуицията не ми позволи да си кажа 'стават такива работи' и с ММ решихме да пуснем каквото можем и се оказа, че имаме инфекции, които трябва да се лекуват. Кой знае от кога ги имаме - сигурно от студенти, но са факт. ММ имаше симптоми преди 4 години, сега нищо му няма - как мога да предположа, че цитонамазка и секрет няма да ми диагностицират нищо, когато планирахме бременност - чак сега се информирах за необходимостта от специфични изследвания.

Хормонални изследвания, Витамините б12, д3, пкк, коагулация, полово-предавани болести и тромбофилиите - масово момичетата откриват, че нещо от тези неща не е наред, но това е с цената на няколко аборта. Според мен след такава случка освен физически да се потвърди, че всичко е наред с преглед е хубаво да се пуснат тези изследвания, за да се вземе по-подробна анамнеза  и да се изключат рискови фактори.

Психическо възстановяване

Малко ме дразни това, че лекарите смятат мисед/аборта за нещо 'нормално', но това е проблем на здравеопазването глобално. Специалистите са малко в световен мащаб и все повече се набляга на self-care - прехвърлянето на отговорността върху пациента - той сам трябва да се информира и да поддържа здравна култура на високо ниво и да проявява грижа за здравето си.
Да, в 50% от случаите на аборт може би се касае хромозомна аномалия, но останалите 50 % остават на тъмно - не знам какво печели здравната наука, когато оставят тези 50% неизяснени. Липсата на отговори от страна на медицинските лица според мен много силно влияе върху 'психическото възстановяване' - аз лично се чувствам по-спокойна след като намерихме причините и знам, че трябва да се излекуваме преди да правим опити отново. Да, пръснахме добра сума средства, за да си пуснем имунулогични, кръвни и ДНК изследвания, но мисля и се надявам, че цената заслужава да се плати. Човек не може да предотврати всичко, но има неща, за които може да се действа на време и според мене е много важно.

Ако може да е от помощ на някого - на мен ми допадат източните философии - това, че когато нещо се случва, то е за да движи Вселената напред. Много е важно (и трудно) да осъзнаваме как реагираме на ситуациите - да ги възприемаме като възможности за подобряване (не винаги само за нас, но за околните). Замислете се, само пишейки в тази тема ние ще помогнем на някое друго объркано момиче след време, да анализира и да вземе решение, както и да намери подкрепа в тези неща, които сме обсъдили. Значи от нашата болка има смисъл и правим света едно по-добро място, защото всяка от нас допринася с информация. Според мен човек трябва да се нагласи позитивно, да живее в момента (не да се стресира за негатиния тест) и нещата ще се получат.

Кураж, спокойствие и много сили на всички пожелавам

Мамунче, много хубав пост .
Момичета, ще ви разкажа и при мен как се развиха нещата, макар да нямах кюретаж. Забременях след 8 г неизяснен стерилитет, няколко хистероскопии, 4 инсеминации, лапароскопия...и от първи опит ин витро бях бременна. В 7 г.с. чухме сърдечна дейност, бяхме безкрайно щастливи, че най-накрая щастието ни се усмихна и на нас, но в 9 г.с. докторът ми каза, че вече няма сърдечна дейност...беше голям шок за нас. Попитах кюретаж ли следва, но ми казаха просто да спра лекарствата и да изчакам цикъл. Бях на Утрогестан, Естрофем, Дуфастон, Но шпа, Фраксипарин, Климара...и т.н. След 3 дни ми дойде и всичко се изчисти. Подадох документи за 2-ри опит по Фонда, но ми предстои и нова лапаро поради новообразувани миомни възли. Изследвала съм тромбофилии, полово-предавани болести, витамини...всичко, което се сетите, все пак бяхме ин витро, но ето, че се случи. Та понякога въпреки всички взети мерки, пак може да се стигне до тук.

Благодаря, Мамунче, със сигурност ще помогнеш много на някое момиче с този пост! И вдъхна кураж на мен, особено в този депресивен за мен ден.

И на мен ми се иска да започна с опитите възможно най-скоро... Абортът ми беше на 14.04. Психически съм готова, само не знам ако се случи пак...Много съм съгласна за неглижирането на миседите и приемането им за нормално от лекарите - не е нормално сам да търсиш причини и решения, едва ли не да си просиш лечение...
Да ви кажа аз как се справям с цялата ситуация - тъй като бях месец в болничен, след като се случи миседа, реших да дам парите за нещо хубаво и организирах 8 дни по Амалфийското крайбрежие през юни. Мисля, че трябва да си създаваме хубави емоции, за да се случат нещата. Пък, дай Боже, си заченем италианче ))
Момичета, вярвайте в добрата си съдба, това е разковничето! Решила съм го за себе си, вярвам, че ще се случи в най-доброто време! Въпреки, че съм на 35. Пожелавам го на всички ни!

Моя аборт беше на 29.03.2019г. Аз се чувствам готова да започнем опитите, не искам да губя и минута време, но аз и да бързам и да не бързам когато е писано ще стане...
Страдам от тревожно депресивно разстройство... пила съм всякакви лекарства със зелена рецепта. Сега съм добре, не мога да си повярвам, че след тази загуба не изпаднах отново в депресия !  Страх ме е само от едно - че няма да мога да износя здраво бебе, че отново ще се разболея и ще изпадна в същото състояние, ми след като го родя - аз няма да го оставя за миг, все ще се тревожа за него..  Имам странни страхове и се тревожа почти за всичко и  всички, ММ все ми вика ""Отпусни я тази душа!" ама аз все незнам как... Понякога ми се иска да избягам, но и тогава ще намеря за какво да се тревожа .. така че аз съм обречена
Моля се само да родя здрави деца, ако Господ е рекъл !

Напълно разбирам как се чувстваш,изживявала съм го два пъти и вторият път го преживях много тежко.От тогава минаха 4 месеца и вече съм заредена с много позитивна енергия.Много е важно,да бъдеш спокойна и да не те е страх,защото психиката и това постоянно мислене не водят до хубави неща.

Затова, момичета, се радвам, че открих толкова подкрепа във вас.

Наистина трябва да си подсигурим, че когато доки даде позволение за нови опити, сме стигнали до там и психически. Аз съм в странна ситуация, хем нямам търпение да почнем, хем знам, че още съм прекалено лабилна. И все пак, трябва ми време, както на всички нас. Вероятно до средата на лятото ще съм по-позитивна, дотогава ще чакам две чертички от вас.

Благодаря на всички за насоките относно изследванията. Една част от тях съм правила преди да забременея, за останалите сега ще потърся повече информация в интернет и ще премисля кое кога да пусна.
Хубаво е да усещаш подкрепа от някой, който е минал през това.
Пожелавам на всички ни повече позитивни емоции и поводи за радост.

Здравейте, момичета. Аз съм на 30 години. Миналата година (след година и малко опити поради една проходима тръба и ниска морфология, плюс 27процента фрагментации от SDI теста) забременях. В 8 седмица и няколко дни обаче се случи мисед, изчистих се само с помощта на медикаменти. След четири месеца подновихме опитите. През април ми закъсня, на шестия ден от закъснението бях на лекар и видяхме плодния сак в матката. По време на почивните дни прокървих и констатираха , че е кухо яйце. В момента се доизчиствам, има кървене. Тромбофилията е 4г/5г пай и също ACE, но това е нисък риск и терапията е превантивна, както сподели имунологът. Витамините са ми в норма. Обмислям фертилити теста в геника, въпреки че преди две години съм пускала целия пакет - микоплазма, уреоплазма, трихомони, хепатит и пр. (Всичко беше чисто). Трима репродуктивни специалисти от различни клиники смятат, че няма нужда от инвитро или икси. Пуснахме и генотип - чакаме резултати. НК клетките са ок.
Хома индексът ми е на границата - 2.5 и доколкото разбрах имам инсулинова резистентност, ще посетя ендокринолог, но приемам инозитол и нямам излишни килограми.
Чудя се вече какво изпускам. Вие на какъв лекар разчитате при плюс тест? Ако се наложи адекватно лечение и задържане в болница, къде трябва да се отиде? Благодаря предварително на всички и ви желая успех от сърце!

Здравей, което аз мога да споделя е това, че не е нужно да имаш излишни килограми, за да имаш ИР. Но с една правилна диета мисля, че нещата биха се повлияли.

Иначе, не си мисли, че ТИ изпускаш нещо, нали затова ходим по лекари, тяхна работа е да проверят каквото си трябва и да регулират всичко, което не е в норма. Съжалявам за това, което ти се е случило, тук сме момичета, които преминават през какво ли не, така че не си сама в колебанията си, ние също имаме въпроси, на които не можем да си отговорим и вероятно никога няма да получим тези отговори, но ни крепи това, че въпреки всичко продължаваме да опитваме.

Пожелавам ти много успех и един положителен трети опит с пухкав финал!