Как да го предпазя от мотора, помогнете!

Просто ще ви послушам, ще му дам време без да се натрапвам и натоварвам, ще се моля Бог да е с него и да се пази, а дано след време свикна с мисълта, ама ще е доста трудно... И не съм луда, бе хора. Не ми трябват психиатри, нито имам проблеми с нервите, съвсем съм си нормална. Просто съм загрижена за човек, за когото наистина ми пука, това е. И да, бяхте питали дали си е взел поука от това, че е паднал-да, обещава да е по-предпазлив и твърди, че винаги заради мен ще е внимателен, за да не се тревожа и винаги като тръгне с мотора ми се обажда през 30 минути, че да съм била спокойна, така че.... Май почвам да свивам, имам ли избор?..

Ezhko, самият факт, че сравняваш дете, паднало от колело с дърт пръч, който вече има едно пребиване с мотор е знак, че изобщо не разбираш за какво става въпрос. Случаят, който описваш вероятно е едно на милион, няма майки, нормални в главата, които ще реагират така. Защото повечето осъзнават, че реална опасност за живота на детето няма или е сведена до минимум.

Психологическият анализ, който правиш, е втори знак, че ти липсват основни разбирания за човешката психика. Тук изобщо не става дума за отнемане на никакви права и свободи на партньора, а за изразяване на загриженост, притеснение, тревога, че човекът, който обичаш се подлага на риск и особено, когато вече си му бърсал кървищата веднъж... реакцията й е напълно нормална. Така реагират хората, които са способни да изпитват емпатия, ти самият във всеки пост доказваш, че не изпитваш такава и не разбираш какво е това.

Самият ти наричаш това притеснение и тревога "психически тормоз" и причина някой да приема успокоителни, но обратната страна, а именно, поставянето на най-близкият ти в постоянно състояние на тази тревога си е напълно в реда на нещата? Връзката е двустранен процес, идеята не е да се задоволяват нуждите само на единият, и не, финансовите нужди, които покриваш, не са равни на емоционална подкрепа и разбиране.

Така че, спести ни психологическите анализи, такива се правят от хора, които изпитват всички основни емоции. Аз съм човек, който се притеснява за близките си, когато са изложени на някаква опасност и съм жена, която е расла с баща, майка, брат, дядовци, баби... Всички възможни роднини.

Аз самата казах, че бих напуснала човек, който поема риск за живота си съзнателно, именно от чувство за самосъхранение. Първо, не мисля, че такъв човек изпитва емпатия към мен и може да отговори на моята емоционалност, и второ, нямам излишни нерви и желание да прекарвам часове наред на тръни. Хората отдавна са доказали, че стресът е причина за много болести, нямам намерение да се разболявам или умирам все още.

Ти да не си бгтатко под прикритие?
Логореята ти ми е странно позната.

Постави му условие да избере теб или мотора. Ако те обича ще избере теб. Аз не бих рискувала да създам семейство с такъв човек. За мимолетна връзка е ОК, но за сериозна - не. Едно е да караш скутерче бавно и вминателно и да го ползваш като транспортно средство по вело алеи, а не за адреналин. Дори и спокойно да си джиткаш на Harley е някак си по-приемливо, въпреки че по магистралите си е опасно и ако имаме дете не бих го допуснала. Ама това да караш бясно мощен пистов мотор - в никакъв случай. Това е самоубийство

Отговор за питащата авторка на темата. Моля останалите лаладжийки да не четат.
Момиче, проблема ти има отговор. Жениш се за пича, раждаш му дете, по-добре две и прехвърляш всичките му ресурси към себе си и тях. Гарантирам, че ще си продаде мотора.
В случая с моята бивша тактиката бе успешна. За нея.

П.С. Стратегията обаче - не.

Aз мисля,че има граници.
В една двойка трябва да се павят компромиси.
Ако ще кара мотор е длъжен  да те уважи и кара без да прави глупости. Какро и да ти звъни къде е и кога ще се прибере,а не да го мислиш.
С моя мъж много зор беше да ме остави да карам кола.С 300 зора,взехме кола и за мен,ходя си до работа и до съседни градчета.
Но не ми дава да карам по магистрали и големи градове (като се караме ми казва,че нищо не ми забранява,но ако ми ссе ходи той с рядост щял да ме закара). Ами дразня се,ще се местим в голям град,така че и този момент ще дойде. Взех книжка,Извоювах си да карам сама,да карам в снежни бури,ще си извоювам и да карам в големи градове-трикът е стъпка по стъпка и компромисни решения.
Ако той кара разумно,обажда ти се и няма инциденти лека полека ще се поуспокоиш (виж като имам дете мотор само през крив макарон ще види,докато се грижа за него).

Силно съжалявам, че прочетох всичко до тук. Да разбирам, защо си пуснала тема тук, но ти направи голяма грешка.  Почти нямаше адекватно мнение, а както виждам доста добре си ги отсявала.
Тъй и тъй съм започнал да пиша, да си поспамя. Аз съм момченце, което кара мотор, катастрофира доволно, и имаше приятелка. Разбира се, тя не е спирала да се страхува за мен, но въпреки това приемаше тези мои щуротии. Някъде там и в нея има една адреналинова откачалка, просто е така добре прикрита, че и тя самата вероятно не я знае. Има шанс и при теб да е така. Точно затова си с него.
Относно колко опасни са моторите, не слушай никого по този въпрос, а прецени сама, наистина сама. Опасности много, жалко само, че не знаем кога и как ще свърши живота ни.
Оуу, какво се сетих, за да ти е по-спокойно, може да го запишеш при Караньотов или на California riding school. Или пък му вземи екипировка.

Ето така тряба, да не се примиряваш с нищо. За да му натриеш носа дооооста сериозно, се запиши на драйвинг училище, да кажем при Митко Илиев. Така хем ще станеш мега карачка, хем няма да смее да ти каже нищо, хем може да го учиш и него.

Очевидно е, че са сбъркани понятията ти за контрол и отнемане на свобода. В другата тема за убитите жени от разни идиоти с мании за контрол, упражнявани години наред, дума не каза. А тук, за неща, които всеки човек би трябвало да обмисля сам, когато е обвързан, говориш за контрол.
Въпросът е доколко ти самият си склонен да си поставиш граници и след това имаш право да изискваш от семейството си да се съобразява и приема всичко, което ти хрумне. Егоизъм за мен е да си правя опасните неща, които ми носят кеф, без да помисля за най-близките си - как биха се чувствали, ако стане нещо с мен. И евентуално на какво би ги подложило това мое инатливо желание, защото, ако се съобразявам с тях и мисля за тях, било контрол.

Връзката трябва да разширява възможностите, а не да поставя граници.
И никъде няма печалба, без да се поеме някакъв риск.

Къде е Бг има свястня писта за каране?

Отгоеор:Няма такава
И не ми пишете за дракон,която за нищо не става.

Нали до Серес ходят често, тя как е (не е в България, но е достатъчно близо)?

Горе долу е и тя.

Когато човек съумява сам да си поставя граници в определени ситуации, категорично свързани с висок риск, не приема връзката за ограничение. Малко или много всички живеем в някакви ограничения, защото не сме само ние на света и се налага да се съобразяваме с другите хора, без значение близки или не.

Хапете се напразно. Никой няма да промени мнението на другия, само спамите. Като ще обсъждате отношенията във връзката, има цял раздел СО.