Как да го предпазя от мотора, помогнете!

Аз не разбирам сега, твоята логика каква е? Че жените трябва цял живот да правят метани и да благодарят със сведени глави, че има мъже пожарникари и миньори ли? По същата логика вие трябва да гледате в земята за това, че жените раждат.
Въобще този тип жена/мъж сравнения са много безсмислени, т.е за разни философски спорове стават, но иначе не виждам с какво помогат. Не смятам, че ще спечелиш благоразположението на една жена докато й обясняваш как мъжкото съсловие се е жертвало, за да има кой да реди итонг в дъждовно време.
Както една жена може да се тревожи за мъжа си моторист, така и мъж може да се тревожи за жена мотористка. Въпреки влаченето на цимент, бягането на 3000 м под 8 мин и тн.

Това с превъзходството на мъжете над нежния пол е тема, която никога не води до конструктивен диалог. Все се стига до носене на тежки товари, приключения в казармата, гасене на пожари и прочие. ОК. По-силни сте физически (като цяло) и това е чудесно. Е и? Какво значение има всъщност? Всеки човек има свой личен принос в света - при едни е физическа сила, други - умствена, трети с грижа и отношение, и така нататък.

Жертва може да има, ако някой конкретен мъж е принуден насила да стане пожарникар, което в днешно време е абсурдно. Някое момче е мечтало за това и е положило необходимите изпити, изкарало е нужното обучение и не виждам защо това трябва да е жертва. Все едно аз да проплача как съм се жертвала да стана молекулярен биолог, защото... нещо си. Това съм искала, това съм станала. Ако съм искала да стана перачка, щях да стана това без да жертва в нечие име. По същият начин има мъже балетисти, например. Както и жени пожарникарки, впрочем, аз имам такава приятелка и не съм забелязала да се оплаква.

По темата:
Важното е да го убедиш да не прави глупости и да кара внимателно, да си спазва всички предпазни средства и най-вероятно всичко ще бъде наред. Не вярвам 25-годишен младеж да се откаже от хобито си ей така пък и няма смисъл стига да е внимателен. Карането на мотор все пак не е покоряване на 8-хилядници.

Entirely missing the point. And then changing the subject.
Логиката ми е, че болшинството жени са дотам свикнали с осигурените им сигурност и комфорт, че са започнали да смятат същите за природно явление. И с цялата си мъдрост настояват мъжете им да избягват всякакви рискове. Освен разбира се тези, които видимо допринасят за сигурността и комфорта им. И това, разбира се, не са никакви рискове, ако много внимават. Нищо особено, разбираш ли.
Но пази боже, мъжът им да рискува заради собственото си удоволствие...
Тогава е безотговорен и безчувствен егоист.
В същото време подобно опекунство от мъж към жена се заклеймява като психически тормоз.

Това болднатото няма нищо общо с притесненията на влюбено момиче към приятеля й, който се занимава с една идея по-екстремно хоби. Нито пожарникарите някъде, нито миньорите и соло катерачите или сапьорите няма да успокоят със съществуването си човек, който е притеснен за любимия си. Затова изброените са общи приказки, защото хората имат различни граници на търпимост за различните неща. Нищо чудно една жена, която не приема мъжът й да се занимава с нещо екстремно да има много по-широка приемственост за други неща, които пък са недопустими за тази, която е ОК с мотоциклетите. И обратното.
Много обидно е да се лепят етикети от сорта на "Тази пък трябва да си лекува нервите" към жена, защото нещо не й допада. Всеки си има такива неща. Както някоя би отказала категорично да бъде обвързана с порно актьор (например, примерът е краен), така друга може спокойно да не е ОК с алпинист. Животът ясно показва, че и порно актьорите, и алпинистите си намират партньори, значи свят широк, хора всякакви.
Не можеш да съдиш някой, който не се чувства комфортно с дадено хоби само, защото на теб то ти е приемливо/хубаво/любимо и тн.

Елунария всъщност не каза нищо кой знае какво. Нито заклейми някъде мотоциклетистите, нито ги изкара задънена дупка на еволюцията. Просто каза очевидното: Че, ако авторката е човек, който не може да свикне с това хоби и при всяко излизане на приятеля й с мотора ще трепери, ще си размества дневния ритъм и ще си докарва нерви, то може би не е за нея. Никой не трябва да прави огромни компромиси заради друг човек. Хармоничните връзки обикновено изискват разбирателство и отстъпчивост, но не и гигантски компромиси и жертви. Т.е нито той трябва да си жертва хобито, нито тя спокойствието. Това извън конкретния случай. Може, даже е по-вероятно, авторката и нейният приятел да постигнат компромис - той да гледа да е много внимателен, а тя с времето да претръпне и да спре да се тревожи. Ако това стане - сууупер! Ако ли не, ами... какво? Цял живот ще брои минутите докато той не се прибере от мотора и ще се шашка на всяко закъснение? Въпрос на граници и разбирания, които всеки има.

Моят приятел (вече годеник) си пада по катеренето. Аз му имам пълно доверие, защото е много внимателен и изпипва всичко, никога не предприема рискове над нивото си и така нататък. Други жени ще са постоянно на тръни и не биха го изтърпяли. Това не прави нито мен супер широко скроена, нито тях - кофти жени с хлабави нерви. Просто различни разбирания, различен начин на мислене и тн.

ПП. Спокойно можеш да напишеш "Изцяло пропусна смисълът на написаното от мен. И после промени темата" вместо да ми пишеш на английски. В български форум сме. И не си написал нищо, което не подлежи на превод, нито специфична фраза, която се разбира смислово само на английски. Не ти отива нито на възрастта, нито на претенциите за високо образование.

Много интересна аналогия между пожарникари, миньори и соло катерачи. Ама наистина много интересна. Бих попитал вие колко соло катерачи познавате?
Нямаше ли тук една сирена от Титан, която се хвалеше, че била катерачка? Е, дано поне не е соло... .)
Иначе по темата най-подходящ е стария виц: Мъжът се надява, че след сватбата жената няма да се промени. Жената се надява, че след сватбата мъжът ще се промени. С нейна помощ

Четирима.
Ама смисълът на нещата не е в соло катерачите.
Смисълът е да се събереш с човек, когото харесваш такъв, какъвто е и не се налага да искаш да го променяш.

ПП. Лиъм, ските не ги приемам за екстремен спорт. Не, че не могат да бъдат де, ако имаш повечко мерак за извънпистово каране. Аз ще се уча да пантя догодина, тази изпуснах, много ме е яд.

Темата пак тръгна в странна посока. С две думи - наумил си е, че иска да кара и не моЕш да го спреш. На твое място обаче и аз бих се тревожила много.

Детска площадка пред блока. Мъж учи къде десет годишния си син да кара велосипед. И двамата се кефят на макс.
В един момент детето се поизтърсва, но тъй като даже коляно не е обелило, става, отупва се и посяга да си вдигне колелото. В който момент пристига майка му и с истеричен писък "Добре ли си? Много ли се удари?" хваща чисто новия Драг и го запокитва в кофата за боклук. "Така му се пада щом заради него се удари!"
Вероятно не би понесла ако съпруга и караше мотор.
Ако следва съветите​ на половината жени в тази тема, следва да изостави мъжа и детето си, защото двамата постоянно правят опасни и притеснителни неща.
В случая бих казал, че е най-добре наистина да ги последва.
Защото "притесненията" и прикриват желанието завинаги да постави сина и мъжа си в състояние на "психологическо детство" за да задоволи маниакалната си нужда от контрол. И всеки заплашил нейната власт, било то велосипед,  моторист, свекърва или снаха ще предизвиква моментална агресия.
Справка: тема "С какво ви дразнят свекървите 107".

Помеждудругото, неспособността да зачиташ свободата на другия е особено характерна за хора, расли в отсъствието на бащинска фигура. Затова и преобладаващото число насилници са расли не в мачистки патриархални семейства, а под управлението на ултрадоминираща майка.

И последно: ако сте готови да напуснете някого заради нещо, вие го правите не защото го обичате и се притеснявате за него, а заради собственото си душевно спокойствие. Тове е егоизъм несъвместим с прокламираната "обич". Не е ли очевидно?

Егоизмът си е двустранен. Както той, желаещ на всяка цена да запази хобито си, така и тя, нежелаеща да трепери до посред нощите и да се моли да се прибере жив и здрав.

1.той е егоист, защото предпочита хобито си пред мен                                    2.аз съм егоист, защото предпочитам спокойствие и психичното си здраве

Оф, това са супер отвлечени приказки и не съм видяла никога майка да го направи наистина. Аз лично съм се прибирала в какво ли не състояние и без колело като дете и майка ми не ме е връщала никъде, а не е фен на мотоциклетите.

Много драматичен и задълбочен психопрофил, но не знам на кого. На мен авторката въобще не ми звучи така. Звучи ми като влюбено момиче, което се притеснява и вече е видяла, че приятеля й има афинитет към високи скорости. Аз не съм спряла никого от нищо, а и тук не виждам някой да твърди, че е проконтролирал мъжа си да спре каквото и да било.

Авторката не е писала, че смята да го напуска.
Ако тя, обаче, наистина не се чувства добре и не успее да свикне с хобито му, не е длъжна да си жертва нервите и спокойствието заради това. Здравето е нещо важно и то до голяма степен се определя от душевното равновесие. Ако ще е постоянно под стрес, не е за нея.

Аз, например, нямам нищо против рафтинг, скачане с парашут, катерене, алпинизъм и тн., но като го видя с флекса да реже нещо ме свива под лъжичката и съм адски притеснена. Нямам представа защо така ми действа тази машинка, но направо не мога да гледам като борави с нея и ме напира през 2 мин да му казвам да внимава, което сигурно е дразнещо. Той пък се нервира, когато ме види да излизам да бягам със слушалки. С времето почти изцяло се научих да бягам без музика, въпреки че като цяло обичам. Различни хора, различни странности. Колкото по-бързо започнеш да гледаш на хората като на многопластови същества и да се опитваш да разбираш притесненията им вместо постоянно да ги съдиш, толкова по-лесно се живее с тях.

Е, тя ако не се чувства добре и не успее да свикне с хобито му сама ще си бие камшика, никой не може да я накара насила да остане.

Много задълбахте във философски въпроси, момичето зададе прост въпрос и получи достатъчно отговори. Стига дъвкахме едно и също, става досадно, а и някои тук откровено я навиват да го зареже сега и веднага.

Ezhko, когато в една връзка няма двупосочна емпатия, то тя не е връзка на любовна основа. Тя е връзка на егоистична основа.

Отделно на ръка, връзката затова е връзка, щото връзва в определена степен личната свобода. И освен това всеки се връзва доброволно, а не на сила.

А, сефте...
Някой горе каза, че това с "лекуването на нервите" било обидно и било нападка. Не е така, човек трябва да може да се контролира и да пази самообладание. Аз например бях ужасен и нетърпим хипохондрик - заболи ме глава и аз решавам, че умирам. И го натяквах на всички, започвах да треперя от притеснение, хуквах по лекари - истинска лудост. Е, с много воля от моя си лична страна подобни неща вече са далеч зад гърба ми.
Приятелят й се е качил на мотор и край - почва треперенето, че задължително ще се потроши. Точно ми звучи като мен от миналото - нещо лошо ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ще стане, няма как да не стане. Нероденият Петко. Затова моят съвет беше и е, тъй като момичето очевидно НЕ иска да остави приятеля си, да си наложи да се държи по-спокойно и да не се вкарва във филми от 1001 нощ. Отначало ще й е трудно, после ще види, че всъщност е много лесно да не трепериш постоянно, а да го даваш по-спокойно.
Аз пък си мислех, че е "връзка" защото ви свързват много неща...

Ами, пак свързването значи, че не си съвсем сам вече, а има още един човек с теб, на когото се отразяват повечето ти решения. Ако искаш да си трошиш главата, пренебрегвайки ужаса в очите на половинката, наистина по-добре да я зарежеш и да си караш колкото си искаш.

Ако ужасът в очите на половинката беше толкова голям сега тая половинка щеше да пита за опитни психиатри, не друго.