Клуб на самотния родител - да се преброим и опознаем! - Тема 9

И това правим. На 5 е. Нямаме познати деца на тази възраст. Та затова търся някакви други варианти. Събота и неделя има, но през седмицата е трудно. Нямаме баби, които да ударят едно рамо. Та има моменти, в които се чувствам безсилна.

ще мине и този етап.

Обикновено децата на тази възраст обичат да рисуват, оцветяват (разпечатвам рисунки от интернет с герои от любими филмчета), да изрязват, да лепят - често правим разноцветни гирлянди от гланцови блокчета. Готвим, понякога някакви измишльотини, които не стават за ядене, но е забавно. Редим лего. Излизаме, ходим на площадки, там винаги намира деца, с които да играе и да се забавлява. У дома има правило - таблет 2 пъти в седмицата за половин час, телевизия по половин час на ден (колкото да наготвя или нещо друго). Винаги взима участие в домакинството - разтоварваме торби заедно, носи ми дрехите от пералнята, когато простирам. Наложи правила за ползване на таблета, сигурно ще имаш съпротива.

Строг режим на електрониката е единственото ти решение. Зомбиран е. Той не е виновен, че се държи лошо, електронната стимулация много му дразни крехките нервички.
Максимум два часа на ден! В това число тв, таблет, всичко... В никакъв случай сутрин преди детска градина!
Ще ти е много трудно е началото, но си заслужава. За него го правиш, за себе си... Ще ти се тръшка, ще те обижда, но с времето ще свикне. Първоначално и да му говориш, когато истрясва няма да те чуе. После постепенно ще му обясниш, че избора е негов дали да стои и да се ядосва или да дойде да се весели с теб.
Започвай да правиш интересни неща, но не го викай, сякаш на теб по принцип ти се оцветява, пък дали той ще се присъедини, или не, не ти е важно... Възхищавай си се колко си добра в това, което правиш, да го амбицираш сам да поиска да се включи и да се съревновавате. Танцувай си сама, като си обявяваш името преди това, сякаш си звезда излизаща на сцената... Ако го видиш, че му е интересно, обяввай и неговото име, аплодирай го, сякаш си огромна публика...
Ноооо никога не отстъпвай от правилата, много е важно. Когато се държи лошо, просто не му говори, нека види, че диалог е води само с мирен тон, иначе сам си крещи, а ти не участваш
Успех ти желая... това е бича на подрастващото поколение

Фиорела,играем заедно,излизаме,ходим на театър.Също му давам да оцветява,да изрязва,да пише нещо,да решава,но моя е на 7 и е първи клас тази година.
Ние вкъщи сме болни и двамата.В Петък детето баща ми го взе от училище,че аз бях 2 смяна и в 21 вечерта майка ми звъни,че е сТ 38.6.Дала му Нурофен,но я смъкнал до 37 и нш и заспал.Аз като се прибрах пак имаше,беше се събудил и тамън станал и плаче,че глава го боли.Водих го вчера на спешен и според доктора там е с грип.Изписа му Авирон и Киндер фит витамини и антиперетици.Само,че на какъв лекар попаднахме няма да казвам,че го прегледа за две минутки и хич и не приказваше,че да не го зарази,а само пишеше на листа и рецептата.Утре да съм го заведяла при педи и тя да го чуе и да ми даде болничен.Ами то ясно,че ще го заведа като втори ден давам Тамифлу вместо Авирона,а той си вдига Т,кашля и е със сополи на килограм.

Дани, и ние минахме през това. На малката давах Тамифлу и нурофен. Оправи се за седмица.
Големият само нурофен и вит. Ц.
Лошото е, че и двамата се разкашляха към 5-6 ден и я влачиха тая кашлица седмица и отгоре.

Големият на 5 беше ужасен! И аз го свързвам с липсата на баща в картинката. Заиграваше се само с легото.
Сега е на 9,вече играе и онлайн, но е по-сговорчив.

Dicewithoutnumbers,моя си кашля и киха от самото начало.Уж е грип,а сега пак се събуди с Т 37.9. Ще се ходи при педи колкото и да не искам в това грипаво време.

Моето 3 годишно (от втория ми брак) се разболя и Тамифлуто я влоши в пъти повече. Изкара 7 дена (!!!) с много висока температура, защото чак на 5- ден й изписаха антибиотик, и то по мое настояване. Освен това при нея се отрази лошо самия прием - след изпиване на дозата почваше да си мърмори, ставаше неадекватна и до 15 минути заспиваше Повече - Тамифлу на дете - никога.

Здравей Fiorella
Аз имах абсолютно същия проблем преди 2-3 години със моя син. Беше вечно недоволен, мрънкаше постоянно, оплакваше се, че живота му е ужасен, рисуваше страшни сцени, говореше само за смърт и проблеми. Не е само в таблета причината, а в много други фактори, които натрупани водят до вечно недоволство у детето. В тези фактори бяха включени до голяма степен всички мои страхове , криво разбрано родителско покровителство и прегрижване.
Отидох на детски психолог - 1 консултация с мен и 1 с детето беше достатъчно за мен да разбера къде греша аз и за детето да се замисли за някои неща. Седмици след посещението и изпълнение на препоръките на психолога започнах да виждам промяната. Той проговори за това едва след 1 - 2 месеца и сподели с мен неща, които не съм и подозирала, че си е мислел, а е таял вътре в себе  си. Не е срамно да се обърнеш към специалист ако не успееш да се справиш и не знаеш каква е причината. От психоложката научих, че да си постоянно с детето си (както бях аз) не значи, че изкарваш цялото това време с него пълноценно и най-важното то да оценява и осъзнава кога е отделеното специално за него време, а това е същественото.
 Сега кажа ли "Часът на мама" детето си счупва краката да ми носи игри, рисунки, скици, писания и изобретения - чака този момент с нетърпение, но знае, че свърши ли неговия момент мама е винаги до него, но има и тя нужда да посвети известно време на себе си.
Не съжалявам нито за миг за това посещение - помогна ми да разбера къде е златната среда и с кои грешни действия (смятайки, че са за негово добро) правя мечешка услуга на собственото си дете.

Бързо да оздравяват децата!
А по въпроса - ние почти всеки ден играем настолни игри - имаме много и не ни доскучава, дори и на мен. (На 6 и 10 г.)

Линдичка, благодаря за насоките. Звучи много смислено, ще пиша на лични, за да не спамя темата.

Пиши когато прецениш. Мога да ти дам и телефон ако си от София. Беше много полезно основно за мен, защото недоумявах какво грешно правя, а то се оказа, че почти всичко, което правя е грешно и му вреди
Първия път когато му казах: "Почувствах се много тъжна, когато видях твоята рисунка, защото смятам, че живота ни е по-красив. Ти как се чувстваш като гледаш рисунката?" той ме гледаше с недоумение. До тогава не беше чувал, как се чувствам аз. Не му бях казвала или споделяла, убедена, че родител никога и по никакъв начин не трябва да споделя подобни неща с детето си. А това било от съществено значение за него
От тогава постепенно спря да рисува кървища и трагедии. За да ме "ощастливи" и успокои ми носеше всяка нова рисунка, която добиваше все повече и повече цветове освен черното. Един път дори ме попита: "А сега щастлива ли си?" ...Сега вече почти не използва черен молив.

Ходихме на лекар.Прегледа го,пусна му тест за грип и е положителен.Изписа му тамифлу и ункадеп сироп и в петък пак да го заведа да го види.

И аз съм мислила да включа това за майчиното щастие като коментар вследствие на рисунки също, но смятам, че така бих потиснала неговите истински чувства. Не знам, много е деликатно.

ами не - той си има мнението въпреки моето - затова винаги когато кажа как се чувствам аз, го питам и той как се чувства. Така казвам какво мисля, но му давам възможност и на него да сподели за своите чувства и мисли. Никога не му нареждам само моите тъги и притеснения за да не му вменя чувство за вина. 
Винаги е по схемата "аз се чувствам така, а ти как се чувстваш от същото?" - така той вижда от мен, че не е срамно  и лошо да споделиш чувствата си макар и да не са позитивни. Случвало се е да ми каже: "Ами такива са, защото много се ядосах". Тогава го моля ако му е минал гнева да ми нарисува отново нещо, заедно оглеждаме  нарисуваното и виждаме разликата.
В повечето случаи това мое споделяне води до много градивни разговори, в които той се отпуска и споделя с мен какво му тежи и само градим заедно, а не разрушаваме...поне при моя син.