Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №14

Е, там е работата, че Демир не ще да я пусне. А тя къде ще иде да не се върне, особено след като Йълмаз се ожени или не й повярва за детето. Което си е и разбираемо след толкова време.
Но нали въпросът е тя да не се връща или да остава при Демир от немай къде и защото я принуждава чрез детето.

Сори, че се намесвам без да е адресиран поста към мен, но според мен, ще е бременна Сахер, иначе друга интрига със спалнята не виждам.
Сегааааа, как ще се развие интригата не бих гадала, защото въобще не ме интересуват в комбинация двамата гнусари (без извинение от моя страна за изказа ми спрямо тях, така го усещам, така го и пиша).

Нейджъл, очакваме по-сложна интрига, тип "Хюнкяр".
Те нарочно ги направиха такива "гнусни".
Но, като му дойде времето.
 

Да допълня, че много ми хареса началото с писмото на Зюлейха и двете двойки на неговия фон, Зюлейха-Демир и новата любов Йълмаз-Мюжган. Но за мен е знак, че това писмо е закъсняло. Няма как в този момент реакцията на Йълмаз да е тази, която очаква Зюлейха - "татко ти ще ни спаси, няма да ни остави". Тя изпусна много моменти, включително и в тази серия, и според мен изгуби чувство за реалност … поне по отношение на Йълмаз.

Здравейте.
Отново са първи по рейтинг, макар и поспаднал.

Здравейте! 

"Имало едно време в Чукурова", 29 еп., рус. суб.

https://vk.com/cukurova_mavi?w=wall-135783830_13225

Честит Лазаров ден и от мен!  
Лучия, сезоните досега знаехме като четири, но султанските са все по пет.

В Чукурова:
Най-хубавото в този хубав епизод беше усещането за привидност на спокойствието, с което завърши денят на всяка от централните двойки. Невидима опасност, която ще предизвика взрив още на следващия или някой следващ ден. Не само писмото; във всяка двойка има и свой набиращ скорост конфликт.
Чудесна идея да чуваме писмото с гласа на Зюлейха, допълнено с реалния и глас от новите преживявания в психиатрията, докато виждаме какво се случва при Зюлейха и при Йълмаз.

Душевното разстройство на Зюлейха, според мен се дължи на несподелената затворена в нея любов. Тя трябва да излеза навън и да намери Йълмаз, а от него да получи и отговор, какъвто и да е той. Зюлейха живее в раздвоение, това е някаква лудост, двойна ни показаха Зюлейха пред огледалото. Тя пусна много от това вътрешно напрежение пред Хюнкяр и Демир. Разговорът чие е детето почти се състоя, в този еп. мина още една крачка напред, Демир само не потвърди, че и той знае чие е детето. На тръгване Демир каза на Хюнкяр, че има да и казва нещо, какво е, не знаем. Но последната нощ заедно в хотел и начиинът, по който гледаше Зюлейха и детето, ме карат да мисля, че той е взел някакво решение. Много ми се иска да и каже, че знае, че детето не е негово, но въпреки това ги обича. Пред идващата буря това ми се струва, че му дава повече шанс; това би дало допълнително спокойствие на Зюлейха, за която Демир и без това в този момент означава само защитеност, спокойствие, усещане за сигурно пристанище. Дотук детето задържаше Зюлейха, „планът“ на Хюнкяр изпълни своята роля. Но сега Демир трябва да я пусне, трябва да рискува, той рискува достатъчно много неща в последния еп., трябва да я пусне при Йълмаз освободена от всички измислени неща. Трябва двамата да се срещнат начисто. Така ми се струва, че е важно за любовта. Не трябва Зюлейха да твърди, че детето е на Йълмаз, а Демир – че детето е негово. Ако тя се върне при Демир, трябва да е заради него, не заради детето. Във фазата на любовта, ако такава ще има, трябва да стане обратното: сега Зюлейха трябва да се върне сама, а заедно със себе си да доведе детето на Йълмаз в семейството на Демир. Демир не трябва да постъпва като Хюнкяр. И сега е моментът за това, докато писмото върви към Йълмаз. Но ако Демир няма тази смелост и не я освободи, а писмото вече е изпратено, и ако Зюлейха се върне отново заради детето при Демир, това не знам дали на мен ще ми хареса.


 
Разривът между Зюлейха и Хюнкяр е голям; Демир е на страната на Зюлейха, понякога между двете. Положението на имението също е под въпрос без отговор; не можах точно да разбера по какъв начин, но и то зависи от изхода на тази любов. Сцената на терасата повтори сцената от първи еп. на Хюнкяр и Демир с разговора за земите, вероятно тя очаква Демир да настоява, че детето е негово и да задържи само него като наследник, а Зюлейха да пусне. Всичко в момента е временно, нищо не може да продължи така; трябва да има някакво решение. Демир изрази съжаление, че е срещнал Зюлейха, не очаквах това от него, но дано да означава само последният етап в усилията му да я задържи, а не на любовта му, и на сутринта да и каже цялата истина за детето. Ако я знае, разбира се. Всичко, което той прави, е в името на любовта, трябва да направи и това. Демир е прекрасен, но Зюлейха не може да се обърне към него с любов преди да реши отношението си с Йълмаз. Той трябва да е наясно вече с това.


 
Йълмаз виждам изцяло в светлината на думите на Фекели: „Знаеш ли кога човек познава човека добре? Когато попадне в трудност. Ако постъпва така, както ти си очаквал, значи го познаваш добре. Ако не, значи лошо си го познавал.“ Това изцяло липсва от връщането на Йълмаз. Не само преценката му, че Зюлейха е избрала богатството с Демир. Сякаш не помни това момиче, което го последва в неизвестното, готово да живее с къшей хляб. Когато го влачеше с трактора, Демир каза на Йълмаз, че Зюлейха сама е решила и се е омъжила за него. Тогава Йълмаз му каза, че неговата Зюлейха би го чакала, дори да знае, че той няма да се върне. Но ние знаем, че тя не го чака да умре, а влезе в действие, за да спаси живота му. За Йълмаз тя е „зеницата на окото му“, докато за Зюлейха той е всичко. Неговите преценки за случилото се тръгват от, според мен, това непознаване на Зюлейха. И, освен това, за двамата любовта е нещо различно: за нея любовта изпълва целия живот, тя прави всичко за любовта. Докато за него любовта е повече спокойствие. И в последния еп. той непрекъснато мисли за Зюлейха, сърцето му е пълно с любовта към нея. Но виждаме, че говори за любов с Мюжгян, дава и големи обещания. Той не прави нищо за тази любов в себе си, не за Зюлейха, за себе си не прави нищо. И за това, което той самият чувства, не му е необходимо да знае цялата истина. На прага на най-щастливия момент в живота си Йълмаз е раздвоен и нещастен, Уур представя много добре това раздвоение в героя. Но ще видим, сега ще трябва да взима решения според писмото, в него всичко е казано. Това писмо трябва да стигне до него. На мен няма да ми хареса и това, ако някой друг го прочете и взима решение вместо Йълмаз. Мюжгян е влюбена, но внимателна. Засега тя пази много добре равновесие. Дали Йълмаз ще приеме всичко от това писмо и кое ще надделее от цялостната ситуация в него?


 
Хюнкяр – Фекели. За тях са избрани символи, които изразяват свързване: срещите край моста, дървото с техните имена от несъстоялото се минало. Двамата искат да направят връзка между себе си, между своите деца, между миналото и бъдещето, между общите корени и новия живот заедно. Хюнкяр е „на тръни“, но участва в този опит за помирение. Не знам каква ще е реакцията на Фекели. Той имаше очакване, че Йълмаз ще се бори за Зюлейха, непрекъснато го насочва към нея, в последния еп. пак обърна внимание върху въпросите за Зюлейха, които не излизат от главата на Йълмаз. Но Фекели не може да знае какво е в сърцето му, нито да го накара да следва това, което е там. Ако любовта между Хюнкяр и Фекели се е случила на времето, а не сега, всичко е щяло да бъде различно. Хюнкяр е била оставена сама, следвала е тези, с които е минал животът и, съветите, които е получила от баща си и на терасата като млада снаха на Яман. В нощта на бурята преди новия ден лежи до Фекели, но единствено на майка си казва: „Много се обърках, мамо. Добре, че те има. Само на теб мога да кажа.“ Хюнкяр е самото минало, спящо като Азизе, почти напускащо нашия свят. Не знам какво на нея ще донесе закъснялата любов с Фекели, но единствената надежда за нов живот остава при Демир. Той трябва да реши бъдещето на земите: като дядо си и баба си или в името на любовта. Но преди него други трябва да решат други неща.


 
На следващия ден животът на всички ще зависи от Йълмаз.
Единствено Зюлейха знае какво точно очаква:
„Потърпи, сине. Твоят баща ще ни спаси. Той няма да ни остави. Ще бъдем щастливи.“

Здравейтееееее.
Попрехвърлих епизода и като цяло ми бе много тъжен, остави в мен едно особено чувство на тъга.

Точно така Лучи, защото хубавите неща бяха временни и измамни.
Ооо не, Гафи и едногърбата камила Сахер ми стигнаха на онлайна, даже в повече ми дойдоха, бъъъър.
Аз не знам тв на Дженгови ли беше, но видях трейлъра на HERCAI по време на серията на Чукурово.

Имат син, помня кога малкия се сгуши в Дженго и каза на него и майка си, че без тати не иска да се прибира.