Пролетта дойде с пъстри цветове--още мъничко остана, мое МАЙско дете!

Пия в момента 3х2 Магнерот. Преди пиех 2х1. Последните два дни преди да отида на лекар увеличих на 2х2 таблетки. Просто сутрин като не закусвам и ми е малко гадно да пия хапчета. Пия и по едно но шпа.
Да, и аз съм 34+2 и искам да го задържа още 2 седмици поне.
Заради гестационния диабет е станал голям - 2400 гр. Но мен не ме притеснява теглото. Повече , че просто още не  е достатъчно развит. Ти можеш да ходиш до морето, но мен лично ми почват повече контракции като съм в кола. Все пак до морето си е път. Да не те хване попътно някъде? Да  не идваш в Пловдив да раждаш при мен накрая
То е нормално да имаме контракции. Аз не искам да нямам. Винаги съм си имала. С второто било даже вероятно да имаш повече контракции. Обаче взеха да ме гонят едни такива по-болезнени, секва ми дъхът, не мога да вървя по улицата. Не точно Бракстън-Х. И през нощта чак ме будят. Това ми създава притеснение малко. С предното не съм имала чак такива. А и това бебе слезе надолу и това допълнително ме вкарва във филма.

Как сте с спането? В сряда е моето секцио, с наближаването хич не мога да спя само това ми е в главата, опитвам се да се разсейвам. Хем искам да дойде да си видя бебчето, хем си е страшничко. 😁 Искам да попитам мамите раждали секцио с спинална упойка, какво е усещането? Имам в предвид усеща ли се нещо по време на операцията и напълно ли си в съзнание?

А кога ще те приемат, щом утре ще те режат? Мен много ме депресира факта, че приемът е в деня преди секциото. Т.е. ще имам там едни безкрайно много часове, в които ще седя и ще умирам от притеснения докато дойде сутринта...

Другата сряда забравих да подчертая. В вторник ще ме приемат сутринта за изследвания и в сряда ще е операцията. Не знам какви изследвания се правят и процедури. Имам една седмица да се настроя позитивно и да се поуспокоя, опитвам се да мисля само за срещата с бебо.

И на мен така ми казаха - един ден по рано в отделението за изследвания, които сигурно ще са половин час. Така ми се искаше сутринта да отида и до 2-3 часа да се приключва. Много ще ме спече болничната обстановка и чакането, но нямаме избор.
Иначе изследванията май са кръв, урина, кардиограма и най-вероятно през анестезиолог за упойките?
На Данито майка му, стискам палци да си изкарате празниците точно както ги искаш
Ехее, Коко. Изписват ви вече Днес ще ви очаква вълнуваща първа нощ с бебо, желая ви да е спокойна

Мен ме викат в деня на секциото. Ако няма спешни ще стане бързо. Изследванията ще са ми готови последната седмица преди приема, но имам още време аз . Почти ме е хванало шубето...

Да много е депресираща обстановката, въпреки че преди две семици лежах там. Дано мине по бързо и да се свършва. Единственото, което ме протеснява е да не се пристесня по време на секциото от усещанията. Нямам представа какво ме очаква.

Мами, днес сутринта се появи бебе Симона 49 см, 2800 гр. След планирано секцио. И двете сме добре. Нямам търпение да я гушкам. Пожелавам и на вас само хубави емоции, като мога ще пиша подробности

Честито, да сте живи и здрави и двете момичета. Преди 3 години и половина и моята дъщеря се роди точно със същите мерки

Честита дъщеричка!

DianaG, честита дъщеричка Да бъде жива и здрава, спокойно и усмихнато бебе. Леко възстановяване

DianaG, честита малка дама! Да ти е жива и здрава! Дано нямате никакви проблеми и скоро се приберете вкъщи. Ако имаш време и желание, пиши как е  минало, като спадне еуфорията.
G.kehaiova, малко е индивидуално. Някои много си отрязва спиналната и нищо не усещат. Други като ММ не ги хваща много. При мен нямаше болка. Не виждаш какво ти правят, има завеска. Но усещах, че правят нещо. Усетих дърпания, усетих как излезе бебето и тн. Малко като изстискване на паста за зъби е. Единият те натиска по корема, другият го дърпа и го вади. Те ти пускат успокоителни по време на операцията, така че няма да изпиташ някакви съществени паники след началото на мероприятието. Докторите си говорят глупости през цялото време. Чуваш го бебето като изплаче. Показват ти го. Аз бях толкова на черешата, че хич не ме развълнува. Даже не го видях. Казах само: Ами,.... бебенце. Браво. - или някаква друга простотия от тоя сорт.
Аз за да не се притеснявам се съсредоточавах върху малките неща и малките стъпки преди секциото. Например да си приготвя багажа, после като го приготвех мислех за следващото нещо. Да речем да си подготвя документите, парите и тн. После да отида да ме приемат нормално. После да се настаня. И така. Игнорирах до последно крайната цел, за която се бяхме събрали. Спах си отлично като пън преди секциото, но мен ме приеха в деня на секциото. Не от преди това. Обаче като влязох в операционната............ е, там вече няма как да игнорираш. Следващата стъпка я знаеш. Но си казваш - няма връщане назад, не се лигави, след половин час всичко ще е приключило. Жени раждат така всеки ден. Или каквото там теб те успокоява.
Не си мисли конкретно за операцията, мисли си за нещата преди или след това.

Честита Симона на DianaG. Много здрава, щастлива и късметлийче.

Честито бебе DianaG ,живо и здраво да е,бързо възстановяване на теб!
Ние вече боядисахме 👏 сглобихме бебешкото легло,всичко изпрах,изгладих...днес ще си оправям моята чанта за болницата и само основното почистване ми остава. Тъй като няма кой да ми помогне съм наела една жена да дойде да я свърши тази работа ,че хич не мога да си позволя да се катеря и да мия прозорци. Вече съм почти 38 седмица и бебчо може да иска да се появи всеки един момент 😊 Всичко много хубаво ,но със страха как ще се справя не знам 😏

И аз съм почти готова с всичко, остана да купим ваничка с стойка и сме готови. И едно основно почистване. Преди болницата ще преваря и шишетата и помпата. Забравих да питам вас боля ли ви прегледа за разкритие, леле аз едвам го истърпях направо ужас. От два месеца не водя и полов живот тъй като ми е некомфортно и болезнено, не знам при вас дали е така.