- Публикувана: 2 апр. 2019, 19:55 ч.
- Последно мнение: 22 май 2019, 00:14 ч.
Мъжът или жената трябва да направи първата крачка ?
При мен беше спонтанно. Кратко писане на съобщения, айсикю имаше тогава, после си уговорихме среща. Аз я инициирах, той беше истински джентълмен, затова и го харесах. Нито помен от намек за просташки свалки и сексуални заигравки, характерни за този вид общуване. Можех да си говоря с него за музика, литература, философски теми и най-вече – хуморът ни се получаваше леко и без напъни за остроумничене и от двете страни.
Уточнявам, преди това го наблюдавах доста време като изказ, грамотност, как му тече мисълта писмено (пишехме из разни форуми заедно). На неграмотници, идиоти и разни загорели съм се нагледала в интернет, така че вече имах цедка. Познавах го в известна степен, само не бях го виждала, а това винаги е клопка в интернет.
Можеше и да не се получи нищо, но само като се видяхме и нещата се случиха. Без очаквания, без надежди, без разочарования, просто понякога нещата се случват някак естествено. Харесахме се. Започнахме да се срещаме все по-често и по-често. Влюбихме се, след 1,5-2 години вече живеехме двамата, вече 13 г. сме заедно.
Обаче, трябва да кажа, че вече след първата си дълга и доста разочароваща и изтощителна връзка, вече знаех какво точно търся в мъж, като грам не държах да съм с някого ей така. Бях се зарекла даже, ако не срещна някой, който да ми импонира, хич да не се занимавам със сериозни връзки. А и вече имах дете. Ама то докато си правим планове, обикновено все изниква нещо и ти се "начуква канчето" да не се правиш на много уверен и контролиращ живота.
Аз нямам предразсъдъци кой ще направи първата стъпка. Важното е хората да си паснат впоследствие.
Уточнявам, преди това го наблюдавах доста време като изказ, грамотност, как му тече мисълта писмено (пишехме из разни форуми заедно). На неграмотници, идиоти и разни загорели съм се нагледала в интернет, така че вече имах цедка. Познавах го в известна степен, само не бях го виждала, а това винаги е клопка в интернет.
Можеше и да не се получи нищо, но само като се видяхме и нещата се случиха. Без очаквания, без надежди, без разочарования, просто понякога нещата се случват някак естествено. Харесахме се. Започнахме да се срещаме все по-често и по-често. Влюбихме се, след 1,5-2 години вече живеехме двамата, вече 13 г. сме заедно.
Обаче, трябва да кажа, че вече след първата си дълга и доста разочароваща и изтощителна връзка, вече знаех какво точно търся в мъж, като грам не държах да съм с някого ей така. Бях се зарекла даже, ако не срещна някой, който да ми импонира, хич да не се занимавам със сериозни връзки. А и вече имах дете. Ама то докато си правим планове, обикновено все изниква нещо и ти се "начуква канчето" да не се правиш на много уверен и контролиращ живота.
Аз нямам предразсъдъци кой ще направи първата стъпка. Важното е хората да си паснат впоследствие.
Гласувах за мъжа, въпреки че в повечето случай аз съм правила първите крачки. Разбира се ,случвало се е обратното, но когато излизах по срещи бях по-настъпчива.
Първо смятам, че правенето на комплименти на мъжете им вдъхва повече самочувствие да се държат като мъже (не разбира се неща от типа "колко си хубав;готин и тн). Така показвах и интерес.
Също така обаче, повечето мъже не търсят нищо сериозно, което си личи много от рано. Като си по-настойчив се забързва процеса по опознаването и съответно знаеш да не си губиш времето. Кой въобще има време да седи и да се усмихва и да чака да го заговорят? Други са времената и ако не друго, то поне отиваш правиш си магарийте и може да не се харесат на отсрещния и не си губите времето. И обратното.
Първо смятам, че правенето на комплименти на мъжете им вдъхва повече самочувствие да се държат като мъже (не разбира се неща от типа "колко си хубав;готин и тн). Така показвах и интерес.
Също така обаче, повечето мъже не търсят нищо сериозно, което си личи много от рано. Като си по-настойчив се забързва процеса по опознаването и съответно знаеш да не си губиш времето. Кой въобще има време да седи и да се усмихва и да чака да го заговорят? Други са времената и ако не друго, то поне отиваш правиш си магарийте и може да не се харесат на отсрещния и не си губите времето. И обратното.
Добре де, дайте реални примери как показвате интерес (и двата пола), и как ги 'вземате' тия мъже. Защото аз понякога си мисля, че демонстрирам интерес, а отсреща са разчели нещо съвсем различно. И друго, как се подхожда при по-свит типаж, такъв, който не показва много какво му е в главата.
Не виждам нещо лошо и жената да демонстрира нещо - интерес или там както му се вика. Аз като говоря свободно с приятели, но това не означава, че аз целя нещо друго в тях, в нещо повече или друго. Аз не целя засега сериозна връзка, а ако отсрещният - еми... всеки си има едно наум различно... Пък като се сетя за някои, питали ме и видели ме с тях/някой и ме питат - гадже ли ти е, някой един ли е, ехееееее... и им казвам, че ако си имам мъж - ще разберат всички.
А, за свитите не знам, предполагам, че с тях няма да стане при самоуверена или не действат, или действат при такава като тях - скромна и т.н. и се получават нещата сигурно.Та, затова казвам, че когато се цели в сериозна връзка и в нещо повече, двамата трябва да са на едно ниво (интелект, образованост и там важни качества), защото така ще се разбират. Свит с несвита няма как да стане.
Гласувах за мъжа, въпреки че в повечето случай аз съм правила първите крачки. Разбира се ,случвало се е обратното, но когато излизах по срещи бях по-настъпчива.
Първо смятам, че правенето на комплименти на мъжете им вдъхва повече самочувствие да се държат като мъже (не разбира се неща от типа "колко си хубав;готин и тн). Така показвах и интерес.
Също така обаче, повечето мъже не търсят нищо сериозно, което си личи много от рано. Като си по-настойчив се забързва процеса по опознаването и съответно знаеш да не си губиш времето. Кой въобще има време да седи и да се усмихва и да чака да го заговорят? Други са времената и ако не друго, то поне отиваш правиш си магарийте и може да не се харесат на отсрещния и не си губите времето. И обратното.
Първо смятам, че правенето на комплименти на мъжете им вдъхва повече самочувствие да се държат като мъже (не разбира се неща от типа "колко си хубав;готин и тн). Така показвах и интерес.
Също така обаче, повечето мъже не търсят нищо сериозно, което си личи много от рано. Като си по-настойчив се забързва процеса по опознаването и съответно знаеш да не си губиш времето. Кой въобще има време да седи и да се усмихва и да чака да го заговорят? Други са времената и ако не друго, то поне отиваш правиш си магарийте и може да не се харесат на отсрещния и не си губите времето. И обратното.
Не разбрах, от кой момент започва бързането, защото времето вече е останало малко и трябва да намериш точния и сериозния, че да свивате гнездо?
Щото, правенето на магарии някак не ми се връзва със сериозното търсене.
А, ако не търсиш сериозно, то трябва да си много загоряла, че да се хвърляш настойчиво в забързване на процеса на намирането на някого, който да ти поддаде.
Имаше време, когато вярвах, че това трябва да го прави задължително мъжа, докато не видях и обратния вариант.
Пола няма никакво значение.
.............
В този ред на мисли, имам два въпроса:
1. Защо смяташ, че е унизително?
2. Изхождайки от първия въпрос и от това, че "на чужд гръб и сто тояги са малко", защо когато жената го покаже и получи отказ, е гадно и унизително, а когато го направи мъжа, не е?
Пола няма никакво значение.
.............
В този ред на мисли, имам два въпроса:
1. Защо смяташ, че е унизително?
2. Изхождайки от първия въпрос и от това, че "на чужд гръб и сто тояги са малко", защо когато жената го покаже и получи отказ, е гадно и унизително, а когато го направи мъжа, не е?
Ми, не- полът има значение.
Мъжът е ловеца,/ сега ще ми скочи някоя крайна феминистка, твърдейки че не е плячка
/......, щото в 21- ви век мъжът е кифла на витрината.Та, мъжът търси къде да си посее семето, а жената търси надеждна опора и качествени гени, за да има деца и да ги изгледа.
Това е заложено от Природата, а ние сме го облекли в чудесната премяна на флирта и свалката.
На забавлението без задължителната крайна цел, но тъй като все пак жената е тази, която ще го отнесе, ако не избере правилния, то правилото да ѝ се предложи мъжа, показвайки ѝ "оперението си" в конкуренция с другите мераклии, остава.
И да, за мъжете също е кофти, като им откажат, но това е част от вечната игра и учи на борбеност, на постоянство в постигането на желаното, което е знак за жената, която избира.
Скрит текст:
Ми, не- полът има значение.
Мъжът е ловеца,/ сега ще ми скочи някоя крайна феминистка, твърдейки че не е плячка/......, щото в 21- ви век мъжът е кифла на витрината.
Та, мъжът търси къде да си посее семето, а жената търси надеждна опора и качествени гени, за да има деца и да ги изгледа.
Това е заложено от Природата, а ние сме го облекли в чудесната премяна на флирта и свалката.
На забавлението без задължителната крайна цел, но тъй като все пак жената е тази, която ще го отнесе, ако не избере правилния, то правилото да ѝ се предложи мъжа, показвайки ѝ "оперението си" в конкуренция с другите мераклии, остава.
И да, за мъжете също е кофти, като им откажат, но това е част от вечната игра и учи на борбеност, на постоянство в постигането на желаното, което е знак за жената, която избира.
Хубава теоретична постановка, признавам, но това не дава разумен отговор на никой от поставените от мен въпроси.Имаше време, когато вярвах, че това трябва да го прави задължително мъжа, докато не видях и обратния вариант.
Пола няма никакво значение.
.............
В този ред на мисли, имам два въпроса:
1. Защо смяташ, че е унизително?
2. Изхождайки от първия въпрос и от това, че "на чужд гръб и сто тояги са малко", защо когато жената го покаже и получи отказ, е гадно и унизително, а когато го направи мъжа, не е?
Пола няма никакво значение.
.............
В този ред на мисли, имам два въпроса:
1. Защо смяташ, че е унизително?
2. Изхождайки от първия въпрос и от това, че "на чужд гръб и сто тояги са малко", защо когато жената го покаже и получи отказ, е гадно и унизително, а когато го направи мъжа, не е?
Ми, не- полът има значение.
Мъжът е ловеца,/ сега ще ми скочи някоя крайна феминистка, твърдейки че не е плячка
/......, щото в 21- ви век мъжът е кифла на витрината.Та, мъжът търси къде да си посее семето, а жената търси надеждна опора и качествени гени, за да има деца и да ги изгледа.
Това е заложено от Природата, а ние сме го облекли в чудесната премяна на флирта и свалката.
На забавлението без задължителната крайна цел, но тъй като все пак жената е тази, която ще го отнесе, ако не избере правилния, то правилото да ѝ се предложи мъжа, показвайки ѝ "оперението си" в конкуренция с другите мераклии, остава.
И да, за мъжете също е кофти, като им откажат, но това е част от вечната игра и учи на борбеност, на постоянство в постигането на желаното, което е знак за жената, която избира.
"Разумен отговор" за теб, не е "разумен" за някого другиго, което не значи, че повредата е в неговия телевизор, нали?.
Аз бих могла също да ти задам въпроси и да преценя дали отговорите са разумни, за мен.
Например, ти държиш да си еднакъв с жените, нали?
Щом е така, защо не си обуеш токчета, сложиш поличка и не се окичиш с всички аксесоари, подчертаващи женската същност?
Държиш ли жената да ти отвори вратата, да ти поеме покупките, че да не ти се напрегнат излишно фитнес-мускулите и да не счупиш нокет?
Мога още да питам, но няма смисъл- схващаш за какво иде реч.
От жената много си зависи - принципно всяка жена може да накара мъжа, който тя иска да й предложи..)
Я слезте на земята малко, че то самочувствието е хубаво нещо, ама да е с мярка.
Свободният мъж се оглежда за жени, които намира за привлекателни, и е редно сам да подходи към тях... ако чака те да направят първата крачка, ще има да си чака дълго... и накрая ще дочака някоя не от същия калибър, който би могъл да хване, ако сам беше по-инициативен.
Крис, нещо четеш избирателно..))
Казах, че когато вече си в сериозна връзка - ако реши, жената може да го накара да й предложи. Или - ако той има много сериозни аргументи да не го прави - да си реши дали я устройва.
Иначе съм съгласна с теб - че свободният мъж е редно да направи първата крачка..)
Но и не забравяй, че хубавата свободна жена често има и много избор, та накрая пак тя избира с кого да остане..)
Някой назад писа как се процедира, ако мъжът е по-затворен. Отговарям "от първа ръка" - действа се. Къде с намеци, къде право куме - в очи. Винаги си личи, когато мъжът е интровертен и когато просто няма интерес. Във втория случай дори не виждам място да коментираме. Ако един мъж иска само секс, и на десета среща да легнеш с него, пак ще те остави след това.
Та... аз писах първа на моя приятел. Бях в кофти период (баба ми получи тежък инсулт) и дори не съм имала за цел свалки, камо ли връзка. Просто губех време и се разсейвах, за да не полудея от притеснение за нея. Затова и не го броя като "първа крачка".
След известно време писане, ама много активно писане, попитах няма ли намерение да ме покани да се видим. Както казах, бях в лош период и това отново повлия - въобще не ми пукаше дали това няма да е поредният провал. Ще си порева, пък ще ми мине, ей къде по-големи страхотии стават. В хода на диалога обаче ясно и категорично му дадох да разбере, че ако продължава с офлянкването, тази кореспонденция просто ще прекъсне, колкото и да ми е приятна. Не знам дали да го смятам като "първа крачка", или не. Другото вече е история...
Съгласна съм с hipoteza - изпада се в някакви крайности и клишета. Не съм някоя изкудкудякала феминистка, но се стремя да не налагам стереотипи по пол. Има жени ловци и като ги гледам, добре си живеят, набелязват си цел и камъни да падат, си я постигат. Било то мъж, кариера и т.н. Има и мъже, които са стеснителни, свити, с ниско самочувствие и част от тях са "скрито съкровище". Връзката за мен трябва да равностойна между двамата партньори, а не някакво махленско надцакване "Аз на тебе, ти - на мене".
Та... аз писах първа на моя приятел. Бях в кофти период (баба ми получи тежък инсулт) и дори не съм имала за цел свалки, камо ли връзка. Просто губех време и се разсейвах, за да не полудея от притеснение за нея. Затова и не го броя като "първа крачка".
След известно време писане, ама много активно писане, попитах няма ли намерение да ме покани да се видим. Както казах, бях в лош период и това отново повлия - въобще не ми пукаше дали това няма да е поредният провал. Ще си порева, пък ще ми мине, ей къде по-големи страхотии стават. В хода на диалога обаче ясно и категорично му дадох да разбере, че ако продължава с офлянкването, тази кореспонденция просто ще прекъсне, колкото и да ми е приятна. Не знам дали да го смятам като "първа крачка", или не. Другото вече е история...
Съгласна съм с hipoteza - изпада се в някакви крайности и клишета. Не съм някоя изкудкудякала феминистка, но се стремя да не налагам стереотипи по пол. Има жени ловци и като ги гледам, добре си живеят, набелязват си цел и камъни да падат, си я постигат. Било то мъж, кариера и т.н. Има и мъже, които са стеснителни, свити, с ниско самочувствие и част от тях са "скрито съкровище". Връзката за мен трябва да равностойна между двамата партньори, а не някакво махленско надцакване "Аз на тебе, ти - на мене".
Винаги си личи, когато мъжът е интровертен и когато просто няма интерес.
Как ? Аз например не бих различила интровертен ли е , интерес ли няма. За мен ако един мъж не предприема нужните действия - значи просто няма интерес.
Е,тези интровертните мъже как си намират жени ? Чакат жените да ги свалят ли ?
Как ? Аз например не бих различила интровертен ли е , интерес ли няма. За мен ако един мъж не предприема нужните действия - значи просто няма интерес.
Е,тези интровертните мъже как си намират жени ? Чакат жените да ги свалят ли ?
Е,тези интровертните мъже как си намират жени ? Чакат жените да ги свалят ли ?
Аз писах как си намират жени тези мъже. Колкото до това как си личи - ако е тотално пасивен, значи наистина няма интерес. Ако просто има нужда от побутване - това не е болка за умиране.
А и в крайна сметка за всеки влак си има пътници. Щом една жена тотално не може да понесе мисълта да поеме инициатива, то тя си търси мъж, който да отговаря на изискванията й и не си задава повече излишни въпроси.
А и в крайна сметка за всеки влак си има пътници. Щом една жена тотално не може да понесе мисълта да поеме инициатива, то тя си търси мъж, който да отговаря на изискванията й и не си задава повече излишни въпроси.
И аз съм на мнение,че мъжът трябва да покаже интереса си към една жена в началото. Иначе как би знаела тя,че я иска ? Правейки първите крачки жената никога не би разбрала дали той реално я е искал или просто не я е ,,върнал,, 
Защото всички знаем,че мъжете трудно връщат жена.
Защото всички знаем,че мъжете трудно връщат жена. И аз съм на мнение,че мъжът трябва да покаже интереса си към една жена в началото. Иначе как би знаела тя,че я иска ? Правейки първите крачки жената никога не би разбрала дали той реално я е искал или просто не я е ,,върнал,, Защото всички знаем,че мъжете трудно връщат жена.
Защото всички знаем,че мъжете трудно връщат жена. Ми да, принципно мъжът прави първата крачка. Щом при мен все някой е направил крачката за среща, ще се намери и някой при вас, стига да се харесате, като започнете да говорите много, така се разбира какъв човек е.
Та, разни хора, един пол поема първата крачка, другият - същото. Кой както се реши.