Възможно ли е съзнателно или подсъзнателно родител да мрази детето си или да му завижда

Всеки има, но не е задължително да си агресивен с хора, които нямат нищо общо с твоите емоционални проблеми.
Ако някой изпитва недоверие към мен и търси разговор, близост, това е едно, но ако директно тръгва с атака... не, благодаря.

От всички постове в темата, само твоите са супер агресивни, Елунариа.

Прочети си ги пак ... и ако не откриеш агресивност, проблемът категорично е твоя телевизор.

Има разлика между агресия и неприемане на вечни жертви, на които все друг им е виновен. Опитът ми е доказал, че не са толкова горкички за колкото се мислят.

Наистина има такива хора. Каквото и да правиш все си виновен, а те невинни. Всяка дума я приемат като персонална атака.

Есме, можеш да ги питаш. Винаги можеш да попиташ събеседника, дали нещо от това, което си казал, го е наранило.
Това е най-интелигентният начин да разбереш, в чий телевизор е грешката.

Специално се върнах назад за да си прочета коментарите. Кое точно тълкуваш като агресия, Eleonora_27 и към кой от пишещите? Виждам по-остра реакция единствено към Благословена, след като тя самата ми написа, че говоря "глупости".

Мнението ми може да ти се струва крайно, но за мен си е чиста истина и опитът, който съм имала. Писнало ми е от хора, които нямат проблем да се държат агресивно във връзките и приятелствата си, а когато се изправят срещу човекът, който им е провалил животът, мяукат като писенца и не смеят дума да кажат.

Ако това да поемеш отговорност за собственият си живот и отношение към околните ти се струва прекалено агресивна позиция... съжалявам.

Има и такива, да!

Но май с тях най-добрата стратегия е run as fast as you can.

Питала съм, извинявала съм се, обяснявала съм, по "яйчени черупки съм ходила", но оправия няма.
Разбира се не обобщавам всички хора преживели тормоз, но някои просто не могат да продължат напред и това се отразява на връзките им с партньори и приятели.

Проблемът е следният:
Амигдалата помни като слон.

Една ситуация, която напомня на друга травматична, дори на 3%, отключва реакция на предпазване. Основната задача на цялата тая работа е съхранение.

Всеки от нас има травматични преживявания, независимо от това, дали е имал щастливо и нещастно детство. Ако нещата не се получават, просто трябва да се прекратят. "Ходенето по яйчени черупки"  е временно решение.

Точно така е и при това положение, вярвам, че разбираш, че няма как все другият да е виновен или недостоен за доверие. Ако човекът насреща не може или не иска да разпознае тези реакции като преувеличени или не на място, няма какво да направиш, вечно трябва да внимаваш какво правиш, за какво говориш, къде ходиш, с кой ходиш и така до безкрай. Просто не знаеш откъде ще изскочи заека.

Или трябва да се обясняваш за нещо всеки ден или просто да си тръгнеш и пак да си виновен, че не си достатъчно чувствителен или толерантен към проблеми, които сигурно се крият в най-дълбоките бездни на (не)съзнанието и реално, дори цял отряд от психолози може би няма да могат да разрешат.

Есме, Елунария. Нямам никакви проблеми с приятелства сега. Като дете бях по-затворена. И да ви кажа честно Елунария тук в темата беше доста агресивна спрямо всички и мен. Нищо прощавам ти. Много хора ми споделят тайни, аз умея да ги пазя.
На всички останали благодаря.
Нямам нужда от съжаление. Единствения начин да се справя сама е да си купя апартамент, да си осиновя дете като имам независимост. Но в нашия град сега е криза за работа. Притеснявам се че бързо ще се депресирам с тях. Те ме смазват само с думи. За да си намеря мой апартамент, с бившата работа ми трябваха 6 години, с новата вероятно повече. Аз няма да чакам да стана баба за да имам дете. Знаете ли, че вече не мога да гледам романтични филми, където има деца, новородени? Направо ме съсипват, плача докато заспя от умора.щ. И това съкровище което гледах, вече благодарение на мен е осиновено. Така че не съм дотам луда както ме описват в друга тема „нормалните” от стадото овци. Писах в една тема и веднага ми намериха кусур, че съм прекалено небалансирана, не трябвало да работя в Италия. После други жени ми писаха, да не им обръщам внимание, че никоя българка не иска да има българи там където е, да има работа за нея. Изобщо хората много ме нараняват. Аз пестих пари за моя апартамент, който майка няма да ми даде. Искам да намеря начин да запиша видео, да го споделя а терапевт,да и каже колко ме нараняват заради сатанинската си омраза един към друг.
Обещала съм и един ден ако не го припише на никой да го запаля. Да изгорят и спомените и негативите,  пък после нека ме съди от небето. Защото те откраднаха живота ми. Не ме оставят от малка да се окопитя. Нямам психична експертиза.

Искам да питам сега вие на мое чясто какво ще направите?

1. Излизате на квартира като сте безработни?

2. Карате се с майка си докато я пребиете от бой или тя вас? Какво ще ви помогне?

3. Жените се за първия който е мил и нежен? И това го направих, не ми помогна. Съсипа живота ми.

Дайте ясни и точни правила с които да ми помогнете. Само те двете и сестра ми ме обичат. На татко не му пука за мен. Когато се обадих разплакана, да дойде да позаплаши майка че да ме пусне да живея сама, той си изми ръцете, че тоя дом не е негов, и не може да ми помогне с нищо.
Толкова много болести имам, от стрес, депресия и всичко зяради тях. Да изброявам ли?
Кой нормален ще се втурне с тези проблеми да работи в чужбина? Аз си го мисля, но ме е шубе да съм сама, ако ми стане нещо ще умра сама. В непозната страна.
Заради шефа и неговото отношение към мен имам чувството че за нищо не ме бива. Като дете тренирах много спортове, бях добра в рисуване, музика. Сега съм по-ниска от тревата.
Хепатит 2 курс, левкопения. Напоследък от стрес ме боли далака, нещо вътре в мен много се бои да не е левкемия. Че ще си отида без време. Хормонален дисбаланс-хипотиреодизъм, гонартроза, сколиоза, кифоза, аноргазмия.

Не съм била агресивна спрямо никой в темата, нито съм се обръщала лично към някой преди вие да го направите. Поради някаква причина се разпознахте в постовете ми малко или много, и го приехте лично.

Смятам, че човек е отговорен да се изправи, когато е имал кофти родители, които са го посмачкали. Но това има степени. В случаи като на Blagoslovena мисля, че дотолкова са (де)формирали личността, че в един момент тя губи способността си да изплува така лесно.
Няма нужда при такива тежки сценарии да се упражнявате върху човека, споделящ нещо. И да ползвате описанието на гадостите в живота му като инструментариум за защитаване на тезата си. Не е забранено, но не е етично.

Не бих ти препоръчала да ходиш в чужбина. Миграцията е една малка смърт и може да те смачка още повече. Не ги слушаи онези, които ти обясняват, колко е яко.

Имаш 2 сестри, с които се разбираш. Какво по-хубаво от това? Укрепи си отношенията с тях. Гледай да си покрай тях и да си помагате една на друга. Те могат да бъдат опора, както и ти на тях.

Не бързай толкова да осиновяваш дете, защото детето е голям стрес и хич не е само "цветя и рози" да гледаш деца.

Blagoslovena, не съм се обръщала лично към теб. Надявам се да не си се засегнала. Да заминеш в друга държава си е стрес. Има ли начин просто да смениш града? Дори в началото да не работиш по специалността си, все можеш да намериш нещо, колкото да се издържаш. Не бързай и с осиновяването. Първо оправи собствения си живот. Това би трябвало да ти е приоритет в момента.
Имаш и сестри, с които се разбираш, не си сама, не се отчайвай.