Да се боря ли или няма смисъл?

Здравейте,

Днес ще ви разкажа моята история.
Запознах се с мъжа ми в интернет преди 5 години, когато бях студентка. Влюбихме се и си писахме в продължение на месеци преди да се срещнем за пръв път. Срещнахме се в неговата държава, но в град, който е близо и на двама ни. Прекарахме 3 прекрасни дни, аз бях на седмото небе, той беше много нежен и мил, точно човека, който беше от другата страна на чата през цялото време. След това мина месец и пак се видяхме, след още месец пак, той дойде в България и остана за една седмица. От тези срещи доста ни болеше, защото бяха толкова кратки и той предложи да напусна работата ми и да ида при него за 3 месеца, да се връщам само за изпитите ми. Така и стана през май месец си събрах багажа и отидох при него. Тогава всичко ми се виждаше супер, но сега ми изпъкват в съзнанието всички червени лампи и знаци що за човек съм срещнала. Ама ето на, пусто влюбване... Той живееше с майка си и небиологичния си баща. Баща му по това време беше отишъл в друга държава да работи, та си беше само с майка си. Тя правеше всичко в къщата, а в замяна той й беше шофьора. Ядене, чистене, пране, миене на чинии, даже и кафето му носеше в стаята, всичко тя, а той играеше игри на компютъра по цял ден.  Естествено на мен не ми направи лошо впечатление, и аз играех игри, а и все пак нали нямаше да се женим... (Е, да, но се оженихме.) Върнах се аз в България за един изпит и стоях около седмица там. След това се върнах при него и отидохме на една сватба като по пътя се случи първият ни скандал. Беше някаква сцена на ревност, че съм си чатила с един приятел. Аз като цяло имах повече приятели мъже и след този скандал трябваше да изтрия повечето хора от живота си, защото той ревнува...
След няколко седмици разбрах, че съм забременяла, защото разбира се, той не ме пазеше, а и аз глупачката не исках да пия противозачатъчни. Той го искаше и казваше, че ще се справим и т.н. Аз обаче бях доста млада и не исках да спра да уча, взех решението да направя аборт.  Той ме подкрепи.
След това той дойде при мен в България, защото семестъра ми започна. Той започна да ме убеждава, че нямаме бъдеще така само да пътуваме нагоре-надолу без никой от нас да си има работа и тъй като леля му е в друга държава решихме, че аз ще ида да работя там, защото той не е от държава в ЕС, за да събера пари да се оженим да може той да дойде при мен да живее. Аз се съгласих. Той ми предложи, аз приех. През цялото това време той беше добрия човек, милия, нежния и т.н. Имахме си скандали и недоразумения от време на време, но той умееше да се извинява и да показва, че съжалява, плакал е пред мен и т.н.
Върнах се от при леля му, оженихме се след като ми свърши семестъра и останахме в неговата държава да подготвяме визата му. След месец всичко беше готово и тръгнахме за България. Тук си намерихме квартира, за да не седим при моята майка и баща, а да сме самостоятелни. Намерих си работа доста бързо, а след това уредих и за него в моята фирма и започнахме да живеем и работим заедно. Тези първите няколко месеца след като заживяхме заедно бяха страхотни. Но малко по малко той започна да се променя, или по-точно да показва истинското си аз. Имахме още един голям скандал, защото си пишех с приятел от друга държава и той малко му оставаше да ме зареже, но не го направи. Нищо лошо не бях направила. Този човек беше само приятел и си пишехме веднъж в седмицата да видим как е другия, нищо повече. След това той напусна от тази работа и всичко започна бавно да се променя. Той охладня, започна да прекарва повечето от времето си вкъщи на терасата или на компютъра. Скандалите зачестяха, започна да се държи грубо, да ме нарича с грозни имена като се карахме и т.н. Но аз вярвах, че нещата са така, защото нямаше стабилна работа и само я сменяше и е изнервен от това. Мислех си, че всичко ще се нареди и ще се оправи.
Уви, напразно. Пак забременях, но този път реших, че може да е последния ми шанс да имам дете (имах доста проблеми след аборта) и знаейки, че той го искаше преди бях спокойна, че всичко ще е наред и най-после ще сме щастливи. Пак сгреших. Той много се притесни, каза, че преди е било различно, сега е бил ужасен момент за дете, не искаше да го задържам, преди семейството му щяло да ни помага, сега всичко пада на него, а работата му не е стабилна и т.н. Много плаках и много ме нараниха думите му. В крайна сметка му обясних, че никога няма да има перфектен момент за бебе и сега може да ни е последния шанс, може да нямаме друг и ме е страх пак да преминавам през аборт и последствията му, а в крайна сметка ще получим нещо, което ще обичаме безкрайно много и двамата. Той се поуспокои и размисли. Оставихме го. Той отново беше онзи прекрасен човек, който срещнах преди 3 години. През цялата ми бременност не се скарахме нито веднъж. Той си намери страхотна работа, добре платена и сравнително по-стабилна. След като родих обаче пак се започнаха със скандалите. Той спря да помага вкъщи точно, когато имах най-голяма нужда. С бебето не се занимаваше, освен ако не го помоля поне 3 пъти, защото първите 2 не ги и чуваше. И нещата ставаха все по-зле. В леглото също никакъв го нямаше. Единственото, за което мислеше е парите. Колкото по-добре му вървеше в работата, толкова по-зле ставаше вкъщи. Аз не съм материалист, можеше да нямаме пукната пара, но да сме щастливи. Не ме интересуват парите. И той много добре го знае. Вече не съм щастлива. Осъзнавам какъв глезльо съм си взела вкъщи и не знам защо, но смятам, че цялото му държание преди да се оженим е било една долна манипулация. Разбрах, че ме е излъгал за доста неща, които са важни за мен. Криеше и други неща от мен, например залагаше в Еврофутбол, аз знам, че и преди го е правил за символични пари и нямах против, но той все пак го скри от мен. Казвах му, че не съм щастлива, защото него не го интересуват моите чувства вече. Нищо не се промени, само се влошават с всеки ден.
Бебето порасна. Влюбих се в друг. Беше ми само приятел, не съм целяла нищо и не вярвах, че може да се стигне до тук. Той ми казва, ако не съм щастлива да го оставя, но не заради него, а заради себе си. Той също не е от България и дори да се разведа с него може и да не стане нищо. Раздвоена съм. Не искам да лиша детето от баща му, но в същото време не смятам, че той става за баща изобщо. Досега е бил с детето само когато го помоля. Не знам какво да правя.
Извинявам се за дългия пост, ако някой е прочел всичко и има подобен опит, моля да сподели и да ми даде съвет. Благодаря!