Паническо разстройство - 36

Добро утро!
Аз по принцип не чета из интернет за състояния и симптоми.
Обаче снощи реших да се разровя.
Ами вече се самодиагностирах- генерализирано тревожно разстройство.
Просто всичко ми е същото. Вече имам обяснение за постоянната безпричинна тревожност,треперене,страх и всички екстри на ГТР,плюс ПА,които явно са ми бонус. За разлика от ПА,за ГТР почти не открих съвети как да си справим с него без лекарства.
Хубав ден и успешна седмица!

Жабче, аз се справих с психотерапия. Имам си пак моменти на тревожност, но такива, които си имах и преди ГТРто. То човек не е от камък и му влияят някакви неща, които се случват около него.

Абсолютно съм съглсасен. Доктора ми каза, че всеки 4ти човек по света е по емоционален и тревожен. Няма как да се избегне притеснението за неща, които не зависят от нас или нямаме контрол над тях.
Лошото при нас е, че този вид заболявания посилват и подхранват симптомите и бързо излизаме извън релси.

Точно така е. Ние искаме и очакваме да превърнем себе си в роботи, които не се трогват от нищо. Няма как да стане защото сме хора. Миналия месец приятелят ми се поряза с нож и ходихме в спешното да го шият. И аз докато чаках получих ПА и започнах да казвам на себе си: "Каква съм такава, за всичко ПА получаваш и т.н.", но реално тялото ми е реагирало като това на напълно нормален човек. Всеки би се притеснил в такава ситуация. А какви са признаците на притеснение - учестен пулс, изпотяване, призляване (при по-сериозни травми и ситуации), просто хората, които не са минали през ада на ПА приемат всичко това за нормално и дори и не се замислят в дадения момент - "Ето, пулса ми се учести", а ние постоянно се следим. Това е нашата грешка. Едно от упражненията, които терапевтът ми ми наложи бе да изкарам една седмица без да се следя, дори и да усещам, че ми призлява, чернее, че имам сърцебиене, за нищо на света да не слагам пръста си на пулса, за нищо на света да не сядам, когато усетя, че уж ми причернява, просто продължавам и игнорирам. Първите дни ми беше много зле, мислех, че е невъзможно, но реално, когато отмина тази седмица, аз вече почти бях излекувана, защото осъзнах, че АЗ СЪМ ЗДРАВА. Реакциите, които тялото ми прави или са плод на моята мисъл или са нормални реакции на здрав и фукнкиониращ човешки организъм. Например прословутото сърцебиене - когато сутрин станеш е напълно нормално сърцето ти да бие малко по-учестено, защото то е двигател, който задвижва тялото и са му необходими няколко минути, докато "влезе в ритъм". Напълно нормално е и, когато си седял и станеш рязко пулсът да се учести и да ти причернее. Напълно нормално е, когато си уморен или пък не си станал от леглото цял ден да се чувстваш замаян и да ти се вие свят. Другият ни страх - от припадък - няма как да припаднеш при ПА и постоянна тревожност, защо ли? Защото при ПА нивото на адреналин в тялото се покачва и самата ПА всъщност е реакция на организма, с която да изхвърли натрупалия се излишен адреналин в организма и да изравни нивата на стреса и хормоните. Когато нивата на адреналин в тялото са толкова високи, просто физически е НЕВЪЗМОЖНО да припаднеш. Давам пример - когато човек е с брадикардиа, загубил е съзнание, какво правят лекарите, за да го върнат? Бият адреналин, който адреналин събужда човек отново и засилва пулса.  Всъщност, ПА са полезни за нас момичета, защото ако този адреналин и стрес не се изхвърлят от тялото, последиците ще бъдат - инсулт, инфаркт, рак и т.н. Аз вече приемам ПА като приятелка, макар и досадна. Когато получа си казвам - ех супер, благодаря че дойде, за да ми помогнеш да изхвърля напрежението. Ако случайно продължи малко по-дълго, си казвам - хайде, отминавай вече, че имам работа за вършене и не мога да се занимавам с теб и тя след малко си тръгва. След като отмине, отново работя с ума си и го настройвам на такава честота, че си казвам, ето сега вече напрежението и адреналинът ги няма, сега се наслаждавай на приятната умора и отпускането. И тогава се чувствам страхотно. Всичко е mind games, може да ви звучи налудничаво, но разговаряйте със себе си, разговаряйте с паник атаките си, тревожността, сприятелете ги с тялото си, а не се опитвайте да ги премахнете и да се превърнете в безчувствени. Ние сме хора и имаме емоции. Ако пък не желаете да ги изпитвате - то тогава - пийте АД, успокоителни и бъдете ходещи зеленчуци. Аз избирам да съм емоция, хаос и учестения пулс, замаяността, паник атаките са част от мен. Мрънкането ги превръща в зло, неканен гостенин и те стават още по-интензивни и неприятни. Начинът да получим внимание не е в мрънкането, а напротив, когато го даваме. Трябва да спрем да сме егоисти и да занимаваме хората със себе си и симптомите, които и тези хора също изпитват. Изберете го и вие

Жабче, аз също съм с ГТР, още от дете.  Майка ми ме заплашваше,че ще стане птица-кукувица и ще отлети ако не искам да ям и аз се тъпчех, ревях и повръщах. После като отраснах , започна да ме бие за щяло и нещяло. Не исках да се прибирам вкъщи. И така си пораснах с постоянни страхове и тревоги, страх от хората, защото си мислех, че всички са зли като мама. После започна депресията, а след нея и ПА. Толкова години натрупан стрес......Вече определено съм много отчаяна, защото съм на дъното. А най-лошото е, че и никакъв АД не ми действа.

 KPP, жалко, че не осъзнаваш колко вредиш с последните си постове в тази тема.
Само преди 10 дена си писала, че имаш ПА и си пила успокоително. За какъв успех говориш?
Автосугестията е полезна но не е панацея и определено не е достатъчна.
В целия поток от думи които си написала има няколко верни неща, предполагам казани ти от терапевта които за съжаление не успяваш да предадеш в положителен и полезен аспект.

KPP, съветите ти не са лоши, но не действат при всички. Особено при хора с ГТР като мен. ПА рядко получавам, но когато дойдат онези неприятни дни, симптомите ми траят през целия ден... и е някакъв ад.

Идват хубави празници, а аз малко съм се депресирала. Имам си и замайване и лека тревожност, обаче им свикнах. Ще ми се все пак не да им свиквам, а да ги нямам, но какво да се прави. Времето е чудно, излизайте. Желая спокоен ден на всички.

Сали, утре като боядисаш яйчицата-едни шаренички и веселички, ще ти се повдигне настроението. На мен котката ми създава работа, за да не се депресирам. Харесала си е жълтите пухени пиленца от Великденската украса и един тлъст петел и с един размах ги събаря и играе с тях, а аз после преподреждам.

Почти винаги преди празници и аз се чувствам така. Аз сякаш като се диагностицирах с ГТР повече се старая да не обръщам внимание на симптомите.
Сдухано ми е обаче,до обед дремя и лежа. Имам си къщна работа,все я отлагам,ама утре вече ще я свърша.
Спокоен да е денят ви!

Здравейте! Днес е 7-мия ден откакто започнах АД. Не съм наблюдавала да имам странични ефекти до момента, чувствам се добре.
Нека предстоящите празници да бъдат изпълнени с много позитивизъм и хубави емоции. 🤗❤

До 10тия ден са страшните симптоми, след това започват да действат по предписание. Но щом до 7ми ден не си усетила, значи си супер

Изпадам в ужас, като идват празници. Всеки с половинката на разходки, излети, аз се маам сама като ненормална кукувица.
То поне едно семейство да имахме да се съберем на Великден, а то брат ми с откачената ми снаха пак няма да дойдат, ааааа не ми  й трябват. Ще направя една голяма салата, тати ще извади лютата ракия и ще си го отпразнуваме хубаво.
Много е гадно да си сам по празниците.
Иначе аз почнах да си пия Лорапама, през деня е добре, ама вечер и с тритико не заспивам, ако не мушна няколко (шепа) успокоителни. Днес си взех ремирта, да видим как ще се борим с нея.

Днес цял ден изкарах в леглото,спах,лежах,дрямах. Съответно след това бях като пияна,главата ми се люшка от лежане цял ден.
Утре ще се стегне и ще си свърша задачите.
Единственото,което ме радва е,че са почивни дни и хората около мен няма да са на работа и няма да скучая като кукувица сама по цял ден.
Детето няма да е на градина,хич няма да ми е скучно.

Аз днес купих бои за целия китайски народ и съм си подготвила да боядисам 80 яйчица,пък колкото оцелеят.И любимият ще помага де...
И на мен не ми е читаво, но обикалям по магазините и се разсейвам..