Когато си на интервю за работа

Хората, които сменят работата са по-адаптивни, много бързо се учат на нови неща, оцеляват във всякакви колективи. Аз познавам хора, които целия живот са си прекарали на едно тъпо работно място, с ниска заплата   и не искат да напуснат от страх от неизвестното. Точно в зоната на комфорта си са.
@Роза, такъв човек, дали бихте наели?

На теория е едно и може да изглежда привлекателно за млади ентусиасти, с добро образование в големите градове. Но не е приложимо за места с висока безработица, семейства с 2-3 деца, нагърбили се с кредити и ипотеки.  А и просто тая схема не е за  всеки. Някои не са амбициозни и си търсят сигурност и спокойствие. Смяната на работа е голяма промяна, да не говорим, че не винаги е към по-добро. Така че и аз предпочитам да ми е комфортно, вместо да се доказвам отново и отново.

Както ги има такива работещи от „35! години” на едно и също място и са яко затъпяли, така и ги има тези сменящите постоянно работа, дето ги мързи пръста да си мръднат. От вторите имам няколко познати, ами повярвайте ми не си сменят работата, за да излизат от зоната си на комфорт и да се предизвикват, а защото просто не им е комфортно да работят, друго си е да си 30 и да живееш с мама и и тате и никоя работа да не е достойна за теб...

Понякога просто не е "твоята" работа. Започваш в някоя фирма, но в процеса на работа разбираш, че не си на правилното място и си търсиш друга. В днешно време е трудно да разбереш истината от едно-две интервюта. Така че и това е вариант да се смени работата след няколко месеца от започването.

Много се кефя на чужденците, когато нещо не им харесва напускат, и без да имат друго предложение за работа. А българинът, не само, че не напуска, но иска да оправи фирмата!

Аз съм така, но си давам ясна сметка, че без здравия финансов гръб на мъжа ми, изобщо нямаше с такава лекота да се махам. Той съответно няма този лукс.

Иначе да оправям фирми - не, мерси. Имах подобен стремеж като млад университетски преподавател преди години, но реалността за две години ми изби всякакви фантасмагории от главата.

Когато сменяш позиции вътре в компанията, е различно.
Ако е за счетоводен отдел, десет години на една и съща позиция - добре. Но ако е по-творческа работа - скептична съм.

И аз съм тук.
И аз си давам сметка, че луксът да мога да избирам се дължи на финансовия комфорт, който ми осигурява мъжът ми.
Преди 2 дни напуснах работа, която само за 3-4 дни разбрах, че не е моята. Тя не ме искаше, и аз не я исках, взаимно беше. И защо да продължавам да правя нещо, което се оказа далече от мен?!
В този ред на мисли, според мен е кофти това с подписването на трудов договор още преди започване. Създава повече трудности.

Работния пазар и условията в чужбина са съвсем различни от тия в България!

А вие как си представяте, че някой ще ви даде достъп до информацията си преди да сте подписали всички документи за конфиденциалност, които са част от договорните отношения. В допълнение си има законодателство за регистриране на трудовите договори в НАП най-късно в деня на започване.
Изумява ме мисленето на хора, които нямат ясна визия за професионалното си развитие и стратегия за дългосрочните си кариерни цели. Работодатели се анализират и избират целенасочено с ясно разбиране за позициите, ролите и какво това ще ви даде в бъдеще.

Има и такива работодатели, които те карат да поработиш 2,3 седмици и тогава да подпишете договор. В предишната фирма беше така, но аз не се съгласих да работя без договор. Но в по- големите компании ти дават тестета с документи за какво ли не. Та в някой фирми разписваш едностраничен договор, в други тестета с конфиденциалности, политики , декларации и т.н. 🙂. Много зависи от фирмата.

Благодаря за отговора, Рози.
Аз се опитвам да не се изумявам от нищо, най-малкото от различността в мисленето на хората. Повече от нормална е и вероятно го знаеш, щом имаш опит в контактите си с такива.
А не ти ли е хрумвало, че не за всеки човек кариерата и от основно значение?! Предугаждам отговора ти - вероятно си мислиш как това е толкова несериозно и как по този начин възпрепятстваме работодателите да открият точните хора за позициите. Да, може и да си права.
Но, съгласи се, е доста трудно да се прецени кокретната работа в рамките на няколко интервюта. И като говоря за работа, визирам не само конкретния трудов процес, а и всички съпътстващи го неща, които не са толкова маловажни - корпоративна култура, колектив, условия за труд / особено за човек с ТЕЛК като мен /.
А конфиденциалността...с подпис и без подпис, ако имаш скрити намерения, това не би могло да те спре. И трудно се доказва.

Обучавала съм за 6 месеца 20 човека за една позиция. Всеки идваше „да види за какво става дума” за по 2-3 дни и после или се отказваше, или не ставаше. Мисълта ми е, че всички тези хора имаха достъп до цялата информация на фирмата без договор, без никакъв ангажимент за конфиденциалност, а на фирмата основния ресурс е информацията и контактите...Та, фирми и политики всякакви.

Смисълът на изпитателния срок е точно този - и работодателят, и служителят да тестват и да решат дали са направили добър избор.  Според мен законодателно трябва да се фиксира, че ако има изпитателен срок, то той важи и за двете страни. Не е ОК, че в много фирми е само в полза на работодателя. Липсата на трудов договор всъщност е голям риск за работещите и затова се изисква да има такъв. За по-неквалифицирана работа, работодателят го устройва да наема хора само за по месец-два и после да ги уволнява. Ако няма нищо черно на бяло, как ще си потърсят парите? Това с конфиденциалността в някои сфери също е важно. Ако например работиш в банка и имаш достъп до салдата на клиенти, подписването на документи за пазене на банкова тайна си е с възпиращ ефект, защото носиш наказателна отговорност, ако се докаже, че си изнесъл информация.  Ако просто споделиш с приятелския си кръг, че Пенка има Х пари е едно ( не е редно, но сигурно постоянно се случва и никой не се занимава да го доказва и да те съди ), но ако изнесеш данните за хиляди клиенти и ги продадеш е съвсем друго.

Окачествяването и етикетите тип сериозно/ несериозно са ми чужди. Изумлението ми е далеч от "твоето мнение е лошо/ неправилно" и подобни. Естествено, че хората сме различни Това, което за един е водещо в живота, за друг може и изобщо да не се е появявало в списъка с ценностите му.
За мене например финансовата ми осигуреност е един от най-съществените фокуси при взимането на всяко решение. За да съм финансово осигурена, така както аз го разбирам, трябва да имам последователно развиваща е кариера и всяко мое решение да е продиктувано от професионалните ми цели. Финансовата осигуреност ми дава възможност да правя всички онези неща, които изпълват живота ми с удоволствие, а то за мене е водещо. Винаги съм била въвлечена в надграждащ се процес на обучение, изборите ми са за нишови обучения често пъти извън България и със сериозна стойност - за да ги платя, си подсигурявам ресурс. В семейния ни бюджет хобитата всеки от двама ни избира сам и съответно финансира сам. Моите включват обучение, пътувания, спорт. Когато спортовете ни изискват скъпо оборудване, това също търси ресурс.
Съвсем естествено разностранните и многогодишни обучения развиват умения, които са насочени И в посока професионалното израстване. По този начин колелото се завърта - доходите (разбирай кариерата) хранят обученията, обученията хранята кариерата (разбирай доходите). Ясно е, че далеч не всеки на 19 години си поставя дългосрочни цели и върви 20 - 30 години неотменно по тази линия. За мене това е важното, за друг - вероятно друго.