Лабиопластика

Момичета, а колко време след операцията правихте промивки със смрадлика? Също бих се радвала да ми споделите и колко дълго мазахте с цикатридина маз. За съжаление моят лекар не ми даде никакви съвети, освен да правя дезинфекция с йодасепт два пъти дневно... Ако някой има желание да сподели опит, може да ми пише на лично. Ще съм много благодарна!

Здравейте, момичета, изчетох цялата тема, но имам един въпрос, който не виждам да е засегнат досега - никоя ли от вас не си е правила лабиопластика чрез оперативен лазер? В англоезичните източници има доста информация, но тук не виждам да се обсъжда този метод, а само изрязването със скалпел. Каква е причината за това? Би следвало, ако е извършена с лазер, процедурата да се понася по-леко.

Здравейте, дами! за всички интересуващи се препоръчвам този подкаст с д-р Дончева, където подробно обяснява как се извършва, възстановяване и други често задавани въпроси във връзка с лабиопластиката:
https://www.youtube.com/watch?v=3_BDgluT9mk
Поздрави!

Здравейте! Изчетох ви и имам няколко въпроса🙏🏻
-Горе долу колко се чака за час при д-р Дончева и след това за дата за операция? Взела съм решението вече и ми се иска да се случи колкото се може по-скоро.
-Имахте ли нужда от асистенция през първите 7/10 дни за миене, готвене и тн? Или се справяхте самостоятелно с тези нужди?
-След колко време успяхте да се върнете към физическа дейност - нямам предвид фитнес и натоварване, а поне разходки тип 1 ч?

Ще съм изключително благодарна, ако има добри дами, които биха ми изпратили снимки на ЛС преди и след, за да имам реалистична престава какво мога да очаквам като резултат🙏🏻

Здравейте, за тези които са си правили лабиопластика през лятото, след колко време можехте да ходите на плаж?

Здравейте,

Включвам се и аз за да споделя за моя опит. Отдавна се канех да си направя въпросната процедура, но все не събирах смелост докато в един момент си казах или сега, или никога. Ходих на две консултации в гр. София- едната беше в болница Надежда, а другата в Свети Лазар. В интерес на истината не мисля, че който и да е от докторите ми вдъхна доверие, но си казах, че каквото има да става ще стане. Държах самата манипулация да е направена с лазер, защото уж възстановяването било по-бързо и риска от инфекции по-малък - а аз ще ви кажа, че всичко е до организъм. При мен възстановителния процес след всеки тип манипулация е много по-дълъг от обичайното. Явих се на 30.04 рано сутринта в болницата гладна и жадна, настаниха ме в една от стаите и моята драма започна тук. Изследвания не ми направиха, само ме накараха да попълня разни формуляри и информирани съгласия, което си е стандартна процедура. Дойде мед. сестра за да ми сложи абокат за упойката, и тук вече нещата се оплескаха защото мисля, че и беше за първи път- спука ми вената взе да хвърчи кръв навсякъде и трябваше да извикат друга сестра, която първо да ми сложи компрес в следствие на спуканата вена, и тогава чак да тогава да направят втори опит. Няма да ви казвам, че вече го приех като лош знак, но нямаше връщане назад. След около 4ч си бях вкъщи вече само дето не ми пуснаха банка и започна да ми става много лошо от упойката и повръщах същия ден. И друг път са ми слагали венозна упойка, но и са ми вливали банки и не съм имала подобен проблем. Спестиха от всичко възможно, а цената на самата манипулация е много по-скъпа от навсякъде. Болката се преживява, не съм пила болкоуспокояващи, но при мен вече повече от 5 седмици има болка, получих възпаление от едната страна понеже лигавицата от вътрешната страна имаше голямо разкъсване, което не можеше да зарасне. Бях вече мн. притеснена понеже на 2рата седмица получих кървене, възпаление, а се очакваше уж да започна да се чувствам по-добре след този период, казвах си постоянно, че вс. е временно и че това ще мине, на моменти се отчайвах, защото не мога да пия антибиотици понеже съм алергична и отказах категорично да пия и лекувах локално само. 34 дни по-късно още обработвам мястото и чак сега започна да заздравява и болката да отшумява. Гледката и отоците са стряскащи и се старах да не гледам там. Сега нещата изглеждат много по-добре. Въпреки всичко през което преминах не съжалявам и за миг, и бих го направила отново. Аз използвах почивните дни около Великденските празници, като може би 12 дни изобщо не можех да изляза. Мисля, че дамите които го обмислят трябва да са напълно наясно, че изисква време и да не се отчайват. Доктора каза, че нещата ще започнат да изглеждат добре след най-малко 2-3м. Толкова отнема на тъканите да се възстановят. Дано съм била полезна с информацията. Сега нямам търпение да започна да се връщам към рутината си.

Радвам се, че си разказала толкова подробно! Благодаря, за което!
Но според мен, си пропуснала най-важната част, а именно - да споделиш повече за резултата и дали очакванията ти са се оправдали.
При кого и къде прави процедурата, в крайна сметка?

За дамите преминали през лабиопластиката.. кога започнахте да масите с кремовете?. Докторката ми каза от 3ти 4ти ден.. на рецептата пише 3х1 .. бих искала да чуя и вашите мнения по темата.. и дали промивахте с нещо?

Здравейте , искам да споделя моя опит с лабиопластиката. Скоро обмислям да направя и кача влог в YouTube , но засега само тук.

Направих моята процедура през април в МКлиник при доктор Дончева.

Необходими изследвания там са: консултация с др Дончева, 1-2 седмици преди процедурата да се вземе вагинален секрет , който се тества в лаборатория за венерически болести, и кръвни изследвания поне седмица преди процедурата. Изисква се консултация с анестезиолог и кардиолог поне седмица преди това.

Извършва се със спинална упойка. Не боли, просто усещането да не можеш да се мърдаш от кръста надолу е доста гадно.

Времетраене: малко над час.
След операцията- настаняват ви обратно в стаичката и там стоите до изписване няколко часа. Може да пиете вода след операцията, храна ви носят след около 2-3 часа.

Всички са мили и предразполагащи, грижат се за вас през целият престой и се чувствате спокойни.

Резултатът е доста добър, единствено в моя случай , крачетата на клитора бяха изскочили и бяха изключително чувствителни, до степен такава, че не можех дори компрес да си сложа няколко дни, вече 40 дни след операцията кожата (качулката на клитора) поспадна и едното краче вече си е покрито с кожа, т.е прибрало се е - няма оток, но другото остана без кожа и е оголено- трие се в бельо и създава дискомфорт на този етап. Надявам се с времето да се оправи. Но каквото и да е , това си е физиология и не може да се очаква пълна симетрия, тъй като гледайки стари мои снимки си има асиметрия по рождение и е възможно като се взима кожа от качулката и се режат лабиите, да се получи това.

След операцията - вземете си дълъг болничен! Ще ви дадат лист с направления какво трябва да правите  и следвайте стриктно указанията. Няма да минете с 4-5 дни, изисква се лежане и почивка , постоянно промивки и мазане. 15 дни поне, 20 бих казала даже  - аз толкова лежах и си бях вкъщи без да ходя никъде.

Душ може да се взима, просто не насочвайте струята към зоната, а само минавайте с вода отгоре, не ползвайте сапуни и препарати там поне месец.

Промивки със смрадлика по 3-4 пъти на ден, мазане с Теразал спрей, компреси първата седмица с лед и Риванол за отока.
Смрадликата се ползва до падане на конците - до към 15 ден, в зависимост.

След това мазане с теразал през деня и цикатридина я почнах след падането на конците , вечер.

Към 40 ден имам леки бучки от зарастването, но др Дончева каза, че ще се махнат с времето.

Нормално е да има такива неща, това си е сериозна процедура и подходете отговорно със себе си- изисква се време, мазане, чакане , внимаване, лежане, и добре е да има някой около вас да ви помага първите дни, да ви готви и тн.

Дайте време на пълното зарастване до към 3-4 месеца след процедурата за крайни впечатления. Аз все още съм на месец 2 и всеки ден наблюдавам изменения, което е напълно нормално.

В обобщение, доволна съм от направената процедура и чакам да видя кога ще попремине чувствителността.

Благодаря ти за подробния разказ! Изчетох го с интерес!

Отне ми време да загрея на какво викаш "крачета" - "Google" помогна уж. При мен физиологията (конкретно около клитора) не е точно такава, но не мога да си я обясня напълно.

Генерално всички сме с еднаква физиология, всички имаме глава на клитора и крачета. Да,  има много снимки в Гугъл , особено по руските сайтове с изображения.

При някои жени по рождение клиторът и неговата физиология са по-големи от при други.

Клиторът, който е скрит в горната част на вулвата, зад кожа, от под която тръгват и самите крачета, които се сливат с горната част на срамните устни.

Та, при рязане на кожа от качулката на клитора, дори и малка гънка, както беше при мен, тази кожа като се зашие, придърпва и останалата кожа нагоре и разкрива въпросните крачета, които преди това може да са били скрити под кожа в горната част на срамните устни.
 Това, разбира се е при мен, при други жени може да няма толкова излишна кожа. Но при всички случаи, всяка жена може да си види “крачетата” пред огледалото, защото те изглеждат като две гънки в основата на горната част на лабиите.

При такава интервенция, особено в тая зона, която е много кръвоснабдена и има много нервни окончания, крачетата се “възпаляват” и буквално щръкват и стават видими. Има случаи на жени, които така и не им отшумява сензитивността там и това е голям проблем и кошмар.


Въпрос на физиология и възстановяване.

Ще пиша отново с новини като мине още някой друг месец.