Публикувана: 10 фев. 2004, 11:05 ч.
Последно мнение: 27 окт. 2004, 13:40 ч.

Да се запознаем

23 753
155
1

1
...
4
5
6
...
11
Всички

# 60 4 юли 2004, 13:35 ч.

ENGLAND
Мнения: 4 099

Здравей Анди,
Никакжо отчайване. То и аз бях решила, ако до 33 год. не се омъжа да си родя дете. Но пак като учител видях какво е дете без баща. Тарсих далго мъжа на моите мечти. И го намерих макр и на 42 години. От една година сам омажена и сам много щастлива. Макар и доста касно но работим и по вапроса бебе.
Твоят принц те чака. Трябва само тарпение и не бездействие.
УСПЕХ

# 61 4 юли 2004, 14:04 ч.

Враца
Мнения: 5 204

Здравей Анди, първо искам да се присъединя към думите на Дорет, че не всичко е приключило, никой не знае кога ще срещне истинската половинка. Но ако твърдо си решила да станеш майка, не мисля че трябва да има проблеми. За съжаление не съм запозната със законите в това отношение, но след като се позволява на жени сами да осиновяват деца, защо не?
Пиша в един друг форум- с американки и искам да ти кажа, че там семейното положение на кандидат майката/майките не е основно при желание за инсеминация, колкото дали здравната им осигуровка поема изследванията и самата процедура. И винаги много съм се радвала на двойка момиета, които искат да стант родители или на една жена решила да има дете и да се справи с всички трудности.
Пожелавам ти успех и дано се сбъднат всичките ти мечти!

# 62 4 юли 2004, 23:44 ч.

Мнения: 4 399

Zdraveite,

predi okolo sedmica otkih tozi site i sym mnogo shtastliva che neshto takova syshtestvuva i v Bulgaria i moga da si pisha s vas na bulgarski. Za syjalenie v momenta imam njakoi problemi s kirilitzata, no se nadjavam v skoro vreme da gi otsrtanja, a dotogava, shte pisha na latinitza (syjaljavam!). Nai-setne uspjah i da se registriram, taka che veche moga da vi se predstavja.

Az sym na 32 godini i v momenta jiveem v Austria. Omyjih se predi 5 godini no dosta vreme ni trjabvashe za da se reshim na vajnata krachka da bebepravim. I taka, opitvame ot 1 godina, ot kojato effectivno sme izpolzvali 10 mesetza. Tova e ironijata na jivota: predi ne iskahme, sega ikame, no to pyk ne stava. Az veche sym dosta pritesnena zashtoto 1 godina mi se struva mnogo vreme a i na 32 godini biologijata ne raboti v moja polza. Za tova vreme uspjah da posetja njakolko lekari, no zasega ne samo che ne mi pomagat, a se sbylskah i s dosta bezdushie ot tjahna strana. No tova e tema za drug posting.

A sega vi kazvam: radavam se che vi ima i do skoro pisane!

# 63 6 юли 2004, 13:50 ч.

Мнения: 30

Здравейте момичета,

Регистрирах се преди няколко дни във форума, но реално съм с вас от около месец или малко повече. Странно е, но нистина ви чувствам срашно близки, още повече имайки се впредвид, че не обичам форумите кой знае колко. Моята история може би е доста тривиална. Накратко: през юни навърших 29, не съм омъжена, но живеем с приятеля ми заедно вече повече от две години. И двамата работим, но не сме безумни кариеристи. Просто нокога ме бяхме коментирали правенето на бебе до към началото на годината, може би под претекст да си уредим жилище и т.н. "по-жавни неща". Винаги съм си представяла, че правенето на бебе е най-романтичното нещо на света, че става просто ей така и невъзможно да мислиш за това като за нещо проблемно. Истината е, че пробваме от няколко месеца, но за съжаление безрезултатно. Като начало всяка романтика се изпари и започва да се превръща във фикс идея, станах нервна. Притеснена съм, страшно искам да си имаме бебе (даже няколко), почти не мисля за друго. Сигурно моята история е много обикновена, едва ли си заслужава да ви занимавам с това. Когато бях на 20 си представях, че на 25 ще си имам дете, на 30 две. Сега цялата история се превръща за мен в по-скоро емоционален проблем. Това е засега от мен, става ми по-добре като съм с вас. Благодаря ви, че ми давате сили и положителни емоции. Поздрави и местете се в другия форум!

# 64 6 юли 2004, 14:33 ч.

anywhere
Мнения: 3 303

Цитат на: elencho

Истината е, че пробваме от няколко месеца, но за съжаление безрезултатно. Като начало всяка романтика се изпари и започва да се превръща във фикс идея, станах нервна. Притеснена съм, страшно искам да си имаме бебе (даже няколко), почти не мисля за друго.

Като начало се успокой! От няколко месеца е нищо! И ние с мъжът ми пробвахме от януари (с два месеца прекъсване) и вече тъкмо се бях притеснила, че ни има нещо, взех, че забременях (точно в месеца, който се бях отчаяла). Grinning

Така че - горе главата, шансът да имате проблем е минимален, повярвай ми! Аз също съм голяма паникьорка, знам какво ми беше, докато опитвахме и не ставаше, сега също съм притеснена дали изобщо съм бременна и ако - да, дали ще износя бременността... Така че разбирам те напълно! Embarassed

Най-важното е да се успокоиш! Ако можеш, даже да не мислиш за това, бебето ще дойде скоро! Grinning

# 65 14 юли 2004, 16:41 ч.

Мнения: 689

Здравейте.
Аз съм Красимира и съм от Пловдив
Омъжена съм от 1 месец и също имам огромно желание да си имаме бебче, естествено и мъжа ми Laughing

На 24 години съм и мислим да започнем с пробите след един месец, защото до преди 1 месец пиех противозачатъчни.

# 66 15 юли 2004, 10:46 ч.

София
Мнения: 193

Здравейте, кандидат-майки!

Аз току-що се регистрирах и бързам да се запозная Simple Smile

Казвам се Паулина и съм от Бургас. На 26 години съм и имам една дъщеричка на почти 4 години. С таткото живеем без брак вече 6 години. С дъщеря ми забременях много лесно и бремеността и раждането протече съвсем нормално, макар че преди забременяването имах сериозни проблеми - 4 годишна аменорея.
От няколко дни сме решили че е време вече за братче (може и сестричка Wink

) А и си мечтая за 4 деца, та време ми е вече да се потрудя ако искам да си осъществя мечтата.
Но засега не сме се разбързали особено... Този път съм решила да се подготвя много добре за бремеността. Някъде бях чела, че е желателно 2-3 месеца преди забременяване да се подготви тялото. Но не помня нищо повече..
Ще ви бъда много благодарна ако ме насочите къде мога да прочета по въпроса!

# 67 15 юли 2004, 12:20 ч.

Мнения: 96

Здравейте, момичета!

Аз съм Виктория (Вики).
На 25 години съм (водолей)
Не съм омъжена, но от доста време (5 години) сме заедно с моя приятел.
И двамата сме страшно независими и досега отношенията ни бяха много ... странни (рядко се виждахме, ходехме отделно на купони и почивки). И въпреки това връзката и чувствата ни са изключително силни. Нещо, което устройваше и двама ни.
От 1 година насам нещата се промениха рязко от само себе си. В момента имаме страхотна нужда да бъдем постоянно заедно, да живеем заедно, да се грижим един за друг, а двамата - за малко човече (и повече от 1 - и двамата искаме 3 деца Wink

).
От април се опитваме да поканим първото малко човече при нас, но не става Cry

Притеснихме се, но открих този сайт, и - благодарение на вас - разбрах, че 3 месеца чакане не е нищо.
Сега и двамата сме спокойни и продължаваме смело напред, изпълнени с надежди и желания Grinning

Успех на всички!

# 68 16 юли 2004, 18:15 ч.

zdraveite az se kazvam Rositsa i sam na 29godini.Ne sam semeena no sam sgodena opitvam se ot 4 mesetsa i mnogo se pritesnqvam zatshoto mnogo iskam da si imam bebe.

# 69 17 юли 2004, 18:55 ч.

Враца
Мнения: 5 204

Здравей Роси, не с епритеснявай ще станат нещата.Ако нямаш някакви гинекологични проблеми- трябва само мъчничко спокойствие и да не мисли за това, доколкото можеш. Хайде успех и ще те чакаме да се похвалиш

# 70 19 юли 2004, 13:15 ч.

Мнения: 3 154

Здравейте и от мен!
Казвам се Елена и съм на 24 години. Опити правим по принцип от ноеммври 2003, но като се замисля първите месеци не толкова усилено. Мъжа ми избягваше да правим секс покрай евентуалната дата на овулация, защото не се чувствал готов да става татко Confused

Но в последствие започна да го иска толкова много, колкото и аз. До сега не се е получило и аз започнах да се притеснявам Cry

, но все още не мога да се престраша да отида на лекар. Все си мисля, че ще ми открие куп болести (дано да не е така, боже!) и ще ми каже, че няма да мога да имам деца Cry

Просто много ме е страх. Но съм се зарекла, че до 3-4 месеца ако не стане отивам пък каквото ще да става! От този месец сериозно се заех с проучвания кое, как, кога... защото преди бях оставила всичко на случайността... може би за това съм се поотчаяла малко. Но както и да е! Надявам се скоро не само аз, но и ВСИЧКИ други да се похвалят!
Целувки!

# 71 25 юли 2004, 10:15 ч.

Мнения: 1 037

Здравейте и от мен!Аз май пиша навсякъде,но много ми е приятно да споделям с вас.Във ваше лице виждам не само съмишленици,но и добри приятелки/толкова рядко срещано явление/.Аз се казвам Диана и съм на 28 г.все още.На 19.08. ще стана на 29.От април 2004 год. с приятеля ми решихме,че вече искаме бебче.Не сме си го поставили като фикс идея,защото ни предстои местене в ново жилище,но аз желая бебчо да се появи колкото се може по-скоро.Много го искам!Ако този месец не се е получило,ще си купя тестове за оволация и да се надявам да ми помогнат.Ами това е,стискайте ми палци скоро да ви "почерпя" с хубава новина!Целувам ви!

# 72 25 юли 2004, 14:13 ч.

Мнения: 506

Здравейте момичета
Чета ви от доста време и вече ви чувствам близки особено в проблемите свързани с имането на бебче.
Казвам се Теди,от София съм,на 27 години.От почти 4 години съм омъжена,но все още нямаме детенце,въпреки че много го искаме и двамата.Досега имам 3 спонтанни аборта.В момента сме на етап въздържание.Много ще се радвам ако ме приемете като една от вас.Тук някакси е по-лесно да се приеме проблема.

# 73 26 юли 2004, 19:28 ч.

Мнения: 508

zdraveite.kazvam se vanya i mnogo 6te se radvam ako me priemete vav va6ia forum,a sa6to taka vi molia sa isvinenie sa na4ina na pisane.na 37 god.sam.omazena s 19 god.da6teria i ot okolo 2 god se opitvam otnovo da zabremeneia.otdavna vi 4eta i mnogo mi haresvate.zelaia na vsi4ki ot sarze hubavi bebozi.

# 74 26 юли 2004, 20:58 ч.

Zdraveite, az sam bremenna v vtroia mesec (polda e na 6 sedmici), no za sazalenie hormonite na bremennosta mi namaliavat i tova pokazvat che ste napravia spontanen abort. Moia lekar mi preporychva da ida nakurtaz ili vakum za da mahnat bebeto predi da sam pochnala da kyrvia. Ili pone mi dava pravo na izbor da resha dali da chakam samo da padne ili da hodia na vakum ili kurtaz. Az sam mnogo pritesnena i neznam kakvo da pravia. Na men mi kaza lakaria che triabvad a izkchakam edin cikyl sled spontanntia abort (ili kurtaza) predi da se opitvame pak da zabremeneia. Zasto na vas sa vi kazala 6 meseca?

Njakoi minaval li e prez kurtaz ili vakum? Kakvi sa riskovete sled tova da ne moga da zabremeneia ili da napravia pak spontanen abort? Tova mi e 1va bremennost, a az sam na 31 godini

Препоръчани теми

Аменорея

Връзка между тироксин и естроген

Моето тяло и бременността

Фази на прогестерона?

Причина:

Причина: