- Публикувана: 12 апр. 2019, 21:07 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2019, 13:30 ч.
Търпи ли природата дисбаланс, или "всичко се връща"?
Не бих го нарекла зло, но той определено нараняваше умишлено също. Примерът беше за възмездието, най-вече заради съвпадението на датата.
И по себе си съдя, че когато нараня някого умишлено, винаги ми се случва нещо лошо известно време след това. Приемам го за урок и се старая да не наранявам.
И по себе си съдя, че когато нараня някого умишлено, винаги ми се случва нещо лошо известно време след това. Приемам го за урок и се старая да не наранявам.
Не вярвам в нищо, но е съвпадение, че само като помисля нещо злобно и намирам ръб да се ударя , най-често главата в кухненския шкаф ,забравен отворен, или кутрето нацеля в нещо.Дребно, но не пропуска да ме чукне само за мисъл.Най-често като ме ядоса някой си викам , и той ще умре.Следва удар.
Как ли биха реагирали хората, ако знаеха, че е без значение това, което правиш и какъв човек си, за това което получаваш в живота ?
Ами на мен често ми изглежда точно така.Но не знам, дали е вярно / невярно.
Как ли биха реагирали хората, ако знаеха, че е без значение това, което правиш и какъв човек си, за това което получаваш в живота ?
Напротив, има огромно значение..)
Как ли биха реагирали хората, ако знаеха, че е без значение това, което правиш и какъв човек си, за това което получаваш в живота ?
Някои мислят така.
А как ли биха реагирали, ако знаеха, че има значение какво правиш за това, което получаваш? Дали животът би бил по-безболезнен?
Във всеки случай този, който животът му отговаря реципрочно, със сигурност ще смята че е от значение какво дава, прави за това, което получава. Няма как да има друго знание, защото взаимодействието с обкръжаващия свят насърчава човек да има подобна гледна точка. Ще смята, че с нещо е заслужил. Било то със своят ум, способности, красив външен вид, характер, щото е много готин.
Като морална категория това знание предполага спирачка, защото видиш ли ще те бият през пръстите. И примамка захарче за добри дела. Създава се определена нагласа, субективни очаквания, че има някаква общовалидна за всички рецепта, правило, по което функционират нещата, което едва ли не гарантира Универсалният печеливш щастлив билет, формула. И когато те не се оправдаят, се появяват разочарованията и чуденките дали съществува възстановяване на нарушения баланс.
Като морална категория това знание предполага спирачка, защото видиш ли ще те бият през пръстите. И примамка захарче за добри дела. Създава се определена нагласа, субективни очаквания, че има някаква общовалидна за всички рецепта, правило, по което функционират нещата, което едва ли не гарантира Универсалният печеливш щастлив билет, формула. И когато те не се оправдаят, се появяват разочарованията и чуденките дали съществува възстановяване на нарушения баланс.
50/50.
Например аз нямам спирачка да не правя лошо, защото ще ми се върне. Не го правя, защото не искам да наранявам; защото знам, че някой ще го заболи.
Не отмъщавам, защото знам, че се връща, и няма нужда да цапам ръцете си с лоши деяния, поддавайки се на емоции.
Когато ми се върне на мен или на някой друг, винаги го използвам за извличане на поука. Е, понякога се чувствам добре, защото "върнатото и заслужено зло" може да има положително въздействие върху човека - той да знае, че е редно да бъде добър.
От моя опит мога да кажа, че най-лошите неща са ми се случвали след като дълго време съм наранявала умишлено. Не знам дали е само съвпадение.
Например аз нямам спирачка да не правя лошо, защото ще ми се върне. Не го правя, защото не искам да наранявам; защото знам, че някой ще го заболи.
Не отмъщавам, защото знам, че се връща, и няма нужда да цапам ръцете си с лоши деяния, поддавайки се на емоции.
Когато ми се върне на мен или на някой друг, винаги го използвам за извличане на поука. Е, понякога се чувствам добре, защото "върнатото и заслужено зло" може да има положително въздействие върху човека - той да знае, че е редно да бъде добър.
От моя опит мога да кажа, че най-лошите неща са ми се случвали след като дълго време съм наранявала умишлено. Не знам дали е само съвпадение.
Днес прочетох "Няма да получите омразата ми" малка книжка за атентата в Батаклан. Загива жената, оставя 17 месечно бебе. Автор Антоан Лейри, мисля е 47 странички само.Но на места ме грабна и стисна за гърлото, скръбта е описана както аз я мисля.Та няма омраза ,ако я има, то се изравняваме с този,дето ни е наранил.Но си мисля и друго-омразата, насилието, защото тя присъства в него , каквато и да е формата му, тровят нас.Не бих пожелала никому страдание, не бих причинила съзнателно. Несъзнателно всички нараняваме ,няма как да отчетем всеки наоколо и как ще му се отразят нашите решения. Първо обичаме себе си , после другите.И децата си за да обичаме ,трябва себе си да сме обикнали. Иначе куца нещо.Та да си дойдем на думата-дори да ни нараняват , да не нараняваме.Връща се ,но не както мислим, има механизъм за тормоз над нас , пък който го няма е с дефицити.Дори най- страшните закани са пречистващи, ако не ги приведем в действие и рядко го правим.То военните не напразно биват пречупвани в подчинение, да не оспорват заповеди, защото нямаше да има войни. Може би заради това им е простено и не ги съдят.Дали е съвест дето ни тормози , дали и друго-не знам, нямам достъп до инфо от такава величина.Та на пряка заплаха се отвръща.Но не се отмъщава ,така е приело човечеството след хиляди години опит.
Преди години и аз си задавах въпроси от типа балансират ли се нещата. Така стигнах и до астрологията. И до отговора, че всеки е изтеглил някакво билетче от житейската лотария. С него ние установяваме някакъв тип взаимовръзка с обкръжаващия свят. От тази интеракция се ражда нашата съдба. Хората, които срещаме и попадаме са само неин инструмент или я привеждат в изпълнение. Дори и тези, които ни навреждат. Просто такава им е индивидуалната роля в нашия житейски спектакъл. Това го има в изтегленото билетче.
Със сигурност знам, че нищо не се случва по човешките представи за заслуги и баланс, справедливост. И е без значение това което правиш, какъв човек си, за това което ти предлага и получаваш в живота.
Със сигурност знам, че нищо не се случва по човешките представи за заслуги и баланс, справедливост. И е без значение това което правиш, какъв човек си, за това което ти предлага и получаваш в живота.
Преди години и аз си задавах въпроси от типа балансират ли се нещата. Така стигнах и до астрологията. И до отговора, че всеки е изтеглил някакво билетче от житейската лотария. С него ние установяваме някакъв тип взаимовръзка с обкръжаващия свят. От тази интеракция се ражда нашата съдба. Хората, които срещаме и попадаме са само неин инструмент или я привеждат в изпълнение. Дори и тези, които ни навреждат. Просто такава им е индивидуалната роля в нашия житейски спектакъл. Това го има в изтегленото билетче.
Със сигурност знам, че нищо не се случва по човешките представи за заслуги и баланс, справедливост. И е без значение това което правиш, какъв човек си, за това което ти предлага и получаваш в живота.
Със сигурност знам, че нищо не се случва по човешките представи за заслуги и баланс, справедливост. И е без значение това което правиш, какъв човек си, за това което ти предлага и получаваш в живота.
Звучи ми сякаш живеем като роботи и всичко се случва извън нас, въпреки нас, напр., получавам от живота яке, не защото съм спестявяла пари, отишла съм да си го избера и накрая съм си го купила, защото е трябвало да ми се предложи и даде?
Не, щото си имала късмета да не те блъсне нещо, да те остави инвалид за цял живот, после и да умре мъжът ти. И всичките ти пари отиват за лекарства. И не спестяваш за яке. Примерно
Има много други сценарии.
Схвана мисълта ми, предполагам.
Wns, мисля, че имаш предвид, ще имаш спирачка, а не че нямаш?
Има много други сценарии.
Схвана мисълта ми, предполагам.
Wns, мисля, че имаш предвид, ще имаш спирачка, а не че нямаш?
да, идеално я схванах, много години съм имала такава нагласа/ мислене и аз, запознанството ми с астрологията също е от толкова. Не знам дали двете неща имат взаимовръзка, според мен, до голяма степен. Но пак съм на мнение, че в такива " вериги", " късметчета", предопределености, не вярвам. Все пак, ако много искам якето, и имам нужда от него, при все трудностите, страданията и неволите, в резултат на лишения и положени усилия, от магазин втора ръка, ще мога да си го купя.
Иначе, има ли смисъл да живеем? Ако вярваме в предопределеността, като безапелационна присъда?
Тогава излиза, че няма смисъл да се развиваме, да полагаме усилия, да развиваме воля, да творим, да раждаме деца, да имаме надежда.
Иначе, има ли смисъл да живеем? Ако вярваме в предопределеността, като безапелационна присъда?
Тогава излиза, че няма смисъл да се развиваме, да полагаме усилия, да развиваме воля, да творим, да раждаме деца, да имаме надежда.