Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори

Анкета

Всичко ли се връща?

Опции:

* Може да изберете максимум 2 опции.

  • София
  • Мнения: 6 010
Покрай случващото се около мен в последните години се замислих доста. Да поговорим- вие вярвате ли в кармата, в баланса в природата или в каквото и да е от този род? Имали ли сте вреди, нанесени на вас или на близки, които смятате за незаслужени или пък дарове от живота, които също вярвате, че не сте си "извоювали"? Изобщо, как възприемате живота и събитията- като низ от случайности или като поредица от обосновани събития, за които всеки си "плаща", независимо дали добри или лоши? Ако можете да подкрепите мненията си с примери, които са ви накарали да имате или да промените дадено свое убеждение, ще бъде полезно за дискусията.

Ще дам примери какво имам предвид, после ще кажа какво отбелязах в анкетата, която прилагам като насочващи отговори. Ако се сещате за други отговори, които да добавя, пишете. Може да се гласува за 2 опции.

-Моя приятелка беше тормозена (не физически) от съпруга си и свекърва си (не живееха заедно). Постоянни подмятания, ръчкане, обиди тук- таме. Абе, живот, изпълнен с нерви. И тя се разболя от рак, почина преди няколко години на 27 и остави детето си без майка, то дори не я помни. Лекуваха я и в чужбина, семейството на мъжа се покри, а имаха възможности (и връзки), но общо взето само баеха. Майка й разпродаде всичко и от там финансираха лечението. Сега детето дори не помни майка си, а те са манипулативни и си живуркат щастливо и доколкото ги познавам, вероятно говорят кофти за нея. Щеше да напусне мъжа си, като ѝ изтее майчинството. Тя беше добър човек и често се сещам за нея, както и за един рожден ден- колко беше витална и с какъв хъс говореше за живота и това, което ѝ предстои.
-Силно стряскане/удряне с топка/спъване на бременна, която помята. И не е подсъдно, а тя може и да не може после да има деца. По- голямо дете, нахъсано от родителя си „абе, цапни го тоя, като ти се закача“ удря по- малко дете на катерушка, а то пада и остава на място.
-Хора, които плетат интриги и в личните си отношения, и на работа. И всеки си мърмори "то всичко се връща", но в крайна сметка май се връща на други хора, не на кофти хората.
-И последното, което всъщност понапълни архива ми от такива наблюдения, е моя случка. Съседи, които преди няколко години разбиваха стъкла и дограма, падащи на пътечката пред блока и паднали на половин метър от човек, сега пък скриха, че едното им дете е болно от варицела, извеждаха го често, щъкаше из входа, пипаше всичко, те бяха си изнесли матрака и други мръсни и вероятно заразни неща във входа почти до нашата стена, бяха си отворили широко входната врата по цели дни... При въпрос към бащата- нагъл отговор с насмешка. Като резултат- заразиха ме в период, в който не мога да си позволя да карам варицела, а аз съм била в контакт с мои близки, които вероятно ще я карат много зле и ще има усложнения до живот. Единият е имунно компрометиран с тежко заболяване и изходът ще е летален със 100%-ва сигурност.
-Подтикната от темата за червените лампи, включвам и хората насилници. Които с умисъл тормозят другите и нито правосъдие ги лови, нито нищо. Оставят отчаяни и смачкани хора след себе си, които изпадат в депресии и някои си умират. Е да, зависи от тях, но това не променя злите постъпки на другия, който минава на следващата си жертва. А когато са родители, тормозят децата си почти до гроб и всъщност не умират сами и нещастни. Виждала съм такива случаи и уж всички си мислят "тях, лошите хора, ги разбират околните и умират късно и сами, това им е наказанието", ама на практика май не е точно така.
-Познавам хора, които са направили доста добро с цялата относителност на понятието, но все пак системно биват "награждавани" с лоши преживявания.
_________________________________________________

Аз гласувах с опция 3 и 7. По принцип съм възпитавана в това, че целенасоченото зло ражда зло, т.е. да не отмъщавам, щото става верига от лоши постъпки. И че ще дойде Видовден за всеки за всяко нещо- добро или зло. Никога не съм била свръхвярваща, но винаги в покрайнините на съзнанието ми е имало едно предположение, че сигурно пък има Господ и ако не съм алтруист, то поне не бива да вредя на околните и да се замислям как моите действия/бездействия ще окажат влияние. В последно време (има- няма 2-3г.) започнах сериозно да се съмнявам в кармата/господ/съдбата/. Просто ти се случват неща и ако потърпевшият не направи нещо съзимеримо, в случая да я ритам бременна по стълбите или да счупя гръбнака на бащата, то нищо няма да им се случи и вероятно ще продължат, съвсем необезпокоявани и щастливи, с поведението си да вредят и на други хора. Както и ако родителите на всички пребити и убити деца не направят нещо, всичко ще си отмине и вредителите ще живеят добре до дълбоки старини.

Апелирам темата да не залита към нищене на илюстративните примери. Защото макар и някои от тях да са тежки за мен, в същината си са такива- илюстративни, целящи да очертаят моята гледна точка и да оформят темата като дискусия, а не като разпит. А тя е за човешките отношения, не за правонарушенията, престъпните деяния и пробойните в правоприлагането. Т.е. за неприемливо поведение, което не е подсъдно, но е в сериозна вреда на околните. Вие сте Simple Smile

Последна редакция: пт, 12 апр 2019, 21:12 от The Catcher in the Rye

# 1
  • Варна
  • Мнения: 7 207
Много си крайна, поради което те прочетох донякъде, признавам.
Аз също няма да изпадам в илюстративни примери. Не знам кой за какво си плаща, нито ме интересува. Доволна съм, от изборите си.

# 2
  • Мнения: 6 653
Аз съм на различно становище според случая ,според периода , настроението.Всички опции мога да приема. Не съм за насилие, но понякога поне на думи ми се иска да трепя наред разни безобразни.Минава ми бързо,редовната си   доза не е честно    изживявам бурно и утихвам..Но си задълала дълбоко философска тема,дано  има  добра дискусия.

# 3
  • Варна
  • Мнения: 15 299
Номер 5 от мен. Толкова примери на ширещо се безочие, наглост, алчност и подобни имаме от години, абсолютно безнаказани, че няма как да вярвам, че всеки си получава заслуженото.

# 4
  • Мнения: 2 838
Разбрах темата, примерите не.
Смятам, че всичко се връща и колелото се върти.

# 5
  • Мнения: 369
Имам надежда и вярвам, че всичко се връща.
В последните пет години от живота ми, едно след друго ми се случиха кое от кое по-гадни неща. Това ме е карало много пъти да мисля над въпроса, да търся материал да чета и да си правя изводите.
Добре представете си, че от минал живот имате да изкупувате жестока карма и за това ви се случват всички тези лоши неща.  Макар и човека да е изключително добър  и на мравката път да прави, ако изкупува изплаща грехове от минал живот ? Ако трябва да мине тези уроци в този си живот, за да стане по-пречистен духовно. Другото, което се твърди, че всеки причинил ти злина е твои учител и всичко е само уроци и уроци......
След дълго размишление достигам до извода, че няма карма. Че хора които вършат злини си живеят живота, че тези писания за минали животи, карма, видов ден и подобни са просто успокоение за това, че някой те е наранил, някак си да си обясниш как така ти се случва всичко това, че ще има разплата. Един вид да ти даде надежда и сила. Но всъщност всеки в живота си има възходи и падения, и когато на извършителя на злото му се случи нещо лошо веднага си казваш "еее ето бе има видовден"..... ама ако до края на живота си живее щастливо си викаш "ще си плати в другия живот".
Тайничко в мен все си мисля, че  Бог бави, ама не забравя.... но след всичко, което ми се случи си го обясних по гореописаното. Имах един много тежък период в който бях луднала да разбера защо ми се случва всичко това, къде и на кой съм направила лошо да ми се връща. Болезнено го мислех и премислях, после си казвах от минал живот е сигурно. Просто човек трябва да успява да надмогва и прощава и най-големите гадости, за да съхрани себе си, психиката си, здравето си. А да простиш и надмогнеш нещо изисква страшно много време и сила, та понякога и цял живот не стига. Та за това хората вярват на всичко това, за да намерят успокоение.
За да може света да съществува и да има рамки и страх от възмездие, защото ако няма, то тогава става страшно.  

# 6
  • Варна
  • Мнения: 7 207
На тебе ти се случват лошотии, щото си вреш носа в хорските изневери (помня взривоопасната ти тема), вземи си поука 😄
Cather, отиде ти репутацията на трезвомислещ човек.

# 7
  • Мнения: 1 273
В рода ви  има ли неща, които се повтарят, случвали са се при баба ви, след това при майка ви, и след това при вас.

# 8
  • Мнения: 4 150
Лично за мен хората просто търсят някакво обяснение за себе си, което да им помогне чисто психологически да се справят с негативна ситуация. Едни търсят вина в околните, други разчитат на карма, трети на висша сила.
Но аз за себе си смятам, че вселената не се движи, за да удовлетворява човешки нужди и надежди, че природните закони не съществуват, за да внасят ред в малките ни светове и да решават междуличностни казуси, които за нас са големи, защото разполагаме с Х години и това е всичко, което имаме, но тези Х години от гледна точка на Земята са нищожни.

Така че природата търси баланс, но в друга посока.

# 9
  • София
  • Мнения: 6 010
Дренке, не гоня репутация във форум. Достатъчно трезвомислеща съм да не заразявам и моря хората нарочно, да не смятям за нормално да насъскваш децата си да бият другите и достатъчно човек, за да ми е мъчно за определени хора.
Виждам, че отново искаш просто да провокираш, така че ще пропусна. Пише се Catcher.

Черна Орхидея, и аз така смятам, че това е по- скоро успокоение за психиката, а формулировката на Like_Smoke също е много добра. Нещо такова си мисля и аз.

Pepina, ако въпросът е към мен- не мисля. По принцип не вярвам в наследствени вини, в проклятия над рода или подобни, ако биеш натам. Simple Smile




# 10
  • Мнения: 5 773
Разбирам защо си пуснала темата. Аз съм от типа хора, които изпитват голяма ненавист към всякакви несправедливости и подобни случаи искрено ме натъжават. Искрено ти пожелавам да се оправиш, знам, че варицела извън детска възраст се кара тежко и това, че има хора, които биха позволили така да рискуват здравето на другите е голяма свинщина и ужасно ме вбесява. Това е престъпна безотговорност.

На мен също ми се случи много неприятен инцидент тази зима следствие на чужд идиотизъм и безотговорност. Наложи се да ми оперират крака, шиха ме, после 2-3 седмици бях в пълен бокс и формата ми сериозно си замина точно преди много важно състезание, за което тренирах няколко месеца. Аз пък от инат отидох, дори измолих да ми махнат шевовете по-рано с риск да стане беля, за да ида. Ама кел файда, справих се много зле. Не знам дали въпросния човек изобщо е осъзнал колко ми прецака сезона и потенциално можеше да ме направи инвалид, но на място от него получих само мънкане и "Еми да, явно съм идиот". Grinning Знаеш ли, когато е в минало време, сега гледам с чувство за хумор на гадната ситуация или поне се опитвам. Това помага. Не да възтържествува справедливост, може би, но поне ти да не се тровиш от чуждата лошотия.

Лично си го представям така... Когато човек върши нещо лошо, то обикновено е подтикнато от някакви негови вътрешни гадни чувства и злобица (както, например, в случая с приятелката ти, тормозена от двама откачалници). Това са лоши хора, които нещо отвътре ги тика да се държат зло и да съсипват друг човек. Не знам доколко вярвам в карма, но вярвам, че тази лошотия вътре в хората постепенно ги изяжда и в един момент им се връща съвсем закономерно - например, остават сами, няма кого да тормозят (а това ги храни!), близките им ги намразват и така нататък. Поне ми се иска да вярвам, че е така. Но е факт, че много лоши хора си живеят безнаказано или поне така изглежда отстрани. Засега. Grinning

Дренке, не й е отишла репутацията на трезвомислеща. Напротив. Ако като цяло си добър човек, съобразяващ се с околните и възпитан да мисли и за тях, неминуемо в един момент се замисляш над тези неща.

# 11
  • BG
  • Мнения: 552
А има, има карма. Прост пример-скоро моя приятелка ми разказва какво е застигнало бившият ѝ мъж. Но просто за някои неща трябват доста годинки. Но определено съм на мнение, че когато има начин за справяне с гадни съседи например,не е лошо да "подпомогнеш" съдбата. Wink

# 12
  • Варна
  • Мнения: 7 207
Гугъл, ти си точен пример за това, как се самопрецакваш, докато мъстиш другиму.
Не се ли замисляш?

# 13
  • Мнения: 2 009
Според мен хората си казват "то му се случи..., защото...". Хубави неща се случват и на хубави, и на лоши хора, същото и с лошите неща.
Иначе и аз съм привърженик на справедливостта и не си падам по хора, които са си вързали гащите по някакъв начин и си правят каквото си поискат.
Преди време се бях депресирала, че на всички им се случват хубави неща и някакви чудеса. Е, случи се и моето "чудо" макар и не това, което очаквах и исках най-много. Та сега защо се случи? Защото много го исках, защото съм добър човек или защото съм се постарала да го направя реалност и съм имала малко късмет?
За мъжа ми има съдба и колелото се върти...

# 14
  • Мнения: 2 838
Добре. Дренке, смисъл от спор не виждам. Едни мислят, че има карма други не. Ето цялото ми семейство откъм женска страна е разведено по 2-3 пъти. Не е родово проклятие, просто подсъзнателен модел на поведение приет още в ранна детска възраст. Да ама всичко, което ми причини бившия ми му се връща. И парите, които спечели нечестно не са му сладки. И тях губи. От където дошло, там отишло. Злобата,  с която ме заля се връща във времето.

Общи условия

Активация на акаунт