Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори

Анкета

Всичко ли се връща?

Опции:

* Може да изберете максимум 2 опции.

# 15
  • Мнения: 4 146
А има, има карма. Прост пример-скоро моя приятелка ми разказва какво е застигнало бившият ѝ мъж. Но просто за някои неща трябват доста годинки. Но определено съм на мнение, че когато има начин за справяне с гадни съседи например,не е лошо да "подпомогнеш" съдбата. Wink

Стана ми любопитно относно кармата и това минаване на Х години, за да се задейства тя. В човешкия живот има добри и лоши моменти. Не е ли някак егоцентрично да приемаме, че ако на човек, с когото не сме имали добри отношения, след време му се случи нещо лошо, то е свързано непременно с нашата обща история? И така ние се чувстваме овъзмездени и си връщаме спокойствието заради нещастието на другия. За мен това също е нездраво и незряло.

Понякога си мисля, че някои хора искат да си отмъстят лично и имат тази потребност, но просто нямат смелост,
затова прехвърлят това на трети фактор и така постигат задоволство.

# 16
  • Мнения: 6 633
В рода ви  има ли неща, които се повтарят, случвали са се при баба ви, след това при майка ви, и след това при вас.
да
допълвам с въпрос-кое смятате за карма ,че аз не мисля да е такова  което пишете и представяте

Последна редакция: пт, 12 апр 2019, 22:36 от Бор_яна

# 17
  • Варна
  • Мнения: 7 153
разбирам те, Злодеида, аз не споря. Всеки е преживял нещо си. Аз - също.
Взел-дал. Толкоз.

# 18
  • Мнения: 1 223
Няма да оправдавам шибаната карма с извинението, че може да пропусне злодея и да си го върне на децата му например.
Моята най-добра приятелка загуби на млади години мъжа си, грижеше се прекрасно за двете си деца и е най-добрият човек на света. Преди година загуби единия си син и самата тя едва не умря. Каква карма, каква справедливост??? Плюя на самата идея за вселенска справедливост.
Искам ако аз съм гад съдбата да накаже мен, а не невинните ми деца и близките ми.

# 19
  • Варна
  • Мнения: 5 056
Не знам. Мисля, че съм само теоретик по темата, а практиката - както винаги - ми е слабата страна. Не, че не съм срещала лошотия по пътя си. Или нечестни постъпки. Наранявали са ме, силно, неочаквано, без предупреждение. Обаче в нечие чуждо огледало съм вършила лошотии, била съм нечестна, наранявала съм.
Загубих човека, който обичаше с най-чиста любов, безкористно, без остатък.
Обаче дойде друг, малък човек в живота ми. И всичко истински важно започна отново.

Със сигурност щом човек срещне несправедливост, която е нелепа, безотговорна, вредна, трябва да реагира обратно. Но ако може съпротивлявайки се на мръсотията, да не опръска с нея. Дали е възможно това? Трябва да бъде.
Противно на Catcher прекарах живота си съвсем доскоро като неверник, не точно атеист, а мнителен дървен философ. Как и защо промених отношението си по темата не е важно, но вече съм убедена, че душата е безсмъртна. А това е основният стълб на християнството. И гледам да си я пазя от кал моята.

# 20
  • Мнения: 1 999
Допълвам по въпроса с повтаряемостта- три от шестте роднини, които познавам са се омъжили бременни. След кръщенетата на сестрите ми умират хора от семейството - единия път почина братовчед в катастрофа, а втория път почина една баба. Сестра ми като забременее също умират хора от семейството- вече два пъти. Аз не съм кръстена и не съм забременявала, другата ми сестра също не е забременявала, така че не пълна статистиката.
Аз не вярвам, че е съдба, проклятие или нещо друго от този род, но прави впечатление.

# 21
  • Мнения: 1 761
За мен тази повторяемост през поколенията е въпрос не на карма, проклятие или каквото и да било друго, а на семеен бит, поведение, отношения. На каквото си се научил у дома, до голяма степен определя поведението ти - като подражание или отрицание. Важното е да си в мир със себе си. Затова и лошите хора са по-успешни - постигат тази удовлетвореност, интересувайки се само от себе си, докато добрият човек се чувства добре, ако и тези наоколо са добре.
Няма награди и наказания свише, за съжаление.

# 22
  • Мнения: 478
Аз лош човек щастлив не познавам. Повечето са кисели или злобни и смачкани и все недоволни.
Иначе често обвиняваме хората или съдбата, или арменския поп за нещастията си, които са резултат и от собствената ни недобра преценка или липса на поддържане на хигиена спрямо собственото си обкръжение.
Когато имам проблем с даден индивид, търся и намирам начини да нямам допирни точки с него. Не си губя времето да си проклинам лошата съдба, която не го наказала.
Избрах 6 в анкетата.

# 23
  • София
  • Мнения: 19 323
Не вярвам в системата за връщането. Нещо зловещо има в това вярване.
По-скоро злите хора се забиват със зли мисли сами себе си.
Аз затова внимавам какво мисля и гледам да си мисля положителни неща. От около 20 г не мога да кажа, че някой ми е причинил някакво голямо зло.
Избрах 6 и 9.
Радвам се на живота и благодаря за това, което имам.
На никого не преча, върша си моята работа и животът си върви.

# 24
  • Мнения: 26 528
Обикновено, когато казвам "кармата е кучка" нямам предвид тефтер с космически прегрешения. А че човекът е толкова системно тъп, че няма начин да не обърка нещо и да си падне върху лицето. Просто е закономерност, че не внимава, че е нехаен и арогантен, а светът е опасен.

Вече ако на мен лично ми се случва нещо гадно...някои неща са последствие, при това логично. Общо взето такава ми е била посоката, енергията...и някои развръзки и следствия са логични. В други случаи пък е "имало да става", тоест нещо се е случило, ама за лошо ли е, за добро ли - не знам. Някой път лошите неща са за добро и обратно.

Иначе досега най-рошавото нещо, което съм правила, е да избягам и да се разведа. По всичката логика трябваше моят живот да се стече гадно, а мъжът ми да си получи кармичен "бонус". Да, ама стана обратното - към момента ми върви, а при него е логично невезение, щото то бонус не се дава ей така, трябва да си го изработиш, дядо боже и да иска, не може да ти прати наготово. Понякога се замислям, че за някои хора дори лошата "карма" води до добри резултати, а при други бонусите и късметът водят до едно голямо нищо.

Та така, важното е да е весело. Ако е лесно, няма да е интересно.

# 25
  • Мнения: 8 180
Историите никога не започват оттам, откъдето ние ги виждаме или пресмятаме, ако ще си говорим за връщане или карма.

# 26
  • Варна
  • Мнения: 7 153
За тези, които сън не спят и дълбаят - семейнии констелации и регресия, ако им се рискува Simple Smile Като гледам, и тук примерите (повечето) са абсолютно ненужно пренсени чужди истории.
Аз не гласувах, точка 6 не е обективна, както нито една друга.

# 27
  • Мнения: 26 528
Ако си лягаш с кучета, се събуждаш с бълхи. Мисля, че според нивото на човека са му "позволени" безнаказани простотии до някакво ниво. За един може да има наказание, ако ще да затваря врати невнимателно, за друг може да си простее и да си е ОК винаги. По-скоро ако мен ми пречат някакви гадове и ми устройват простотии, ще се замисля какво правя аз в техния периметър на действие. Защото и от моите действия зависи с какви неща ще се сблъскам. Просто някои хора си имат път на развитие и той си върви - за нас може да са супер токсични и тогава ние трябва да се махаме, не хората да се променят фундаментално. Може пък това с гадните съседи и шарката да са знак, че там не е за теб.

Да не забравяме, че хората са ценни и няма нужда да се сринат от наказания. Сещам се за цар Давид - имал е наказание, загубил е едно дете, след това обаче пророкът му обявил, че "господ сне греха ти от теб" и нещата му потръгнали, а Артекс му поръчали псалм за фасадата на една от сградите си и така...

# 28
  • София
  • Мнения: 19 323
Само тия същества, дето са ме порязали с една-две заплати се чудя как ли живеят....

# 29
  • Варна
  • Мнения: 5 056
Мхм, не знам доколко са уместни библейските примери, защото Библията работи с не само с понятия като "наказание", ами и с "изпитание", което се оказва не по-малко важно.
И на Иов му отнемат богатството, умират децата му (седем сина и три дъщери), разболява се от проказа.
И дори щом съпругата му го съветва "Прокълни Бога и умри", той остава верен на Бог, а в крайна сметка се оказва, че търпи не наказание, а изпитание.
И получава отплатата си под формата на нови деца, нови богатства и здраве.
Точка. Извод? Дори в най-тежките моменти не изневерявай на убедеността си в съществуването и справедливостта на Бог и ще бъдеш спасен.

Но, тук идва моментът на голямото НО. Литературата разглежда "Иов ситуация", защото има моменти, в които всъщност героят се съмнява в Бог и справедливостта (няма да цитирам, че ще стане твърде досадно). Не е случайно, че се налага последният да му задава въпроси "Къде беше ти, когато полагах основите на земята?" и т.н.

Идеята е, че винаги е съществувал въпросът "Защо добрите хора страдат?". Спомнете си Йовков и "Вълкадин говори с Бога" - класическа Иов ситуация.
И всъщност всеки човек, който се е оказвал на кръстопът, съмнявал се е, намирал е за необяснимо и нечестно онова, което му се случва, е бил в Иов ситуация.

Общи условия

Активация на акаунт