- Публикувана: 12 апр. 2019, 21:07 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2019, 13:30 ч.
Търпи ли природата дисбаланс, или "всичко се връща"?
Всъщност го има, просто не е формулиран така просташки. И това е номер 7, който отрича съществуването на карма, съдба и подобни и съдържа импликацията за човека като единствена единица, занимаваща се със земните дела. Аз лично съм дала него, но няма да го преформулирам като "алоу, тва са простотии".
Няма нищо окултно специално в това, не ставай смешна.
Всеки от нас носи кинетична енергия и на това се базират всякакви изследвания за пътуване във времето и пространството.
Няма нищо окултно специално в това, не ставай смешна.
Всеки от нас носи кинетична енергия и на това се базират всякакви изследвания за пътуване във времето и пространството.
Аз съм гласувала с 5 и 7, защото все ми се иска възмездието да е за гадняра сега и веднага . Да го боли, както този, на когото го е причинил. И да му е урок, за да не пострадат и други. Хич не съм привърженик на християнските принципи за любовта и прошката. Аз май не прощавам. само изтиквам от съзнанието си гнева и болката, за да нямам дискомфорт. Чистя се един вид, но това не е прошка. Как се прощава на някой вредител- умишлен, който е искал да ме боли незаслужено.
Явно сте много напред в самоусъвършенстването си. Браво за което.
И аз смятам, че енергия не се губи. Но се трансформира. От един гняв мога да родя много творчески и съзидателен резултат.
Явно сте много напред в самоусъвършенстването си. Браво за което.
И аз смятам, че енергия не се губи. Но се трансформира. От един гняв мога да родя много творчески и съзидателен резултат.
Човешката психика е много интересно нещо и само от няколко думи, написани на лист хартия/монитор може да се разбере много за човека, който ги е написал.
Сирен, далече си от истината, но не желая да коментирам причината за стреса ми вчера.
Краси, за да не съм хванала такси, не ми е било опция. Оправих се по най-безболезненият начин.
Сирен, далече си от истината, но не желая да коментирам причината за стреса ми вчера.
Краси, за да не съм хванала такси, не ми е било опция. Оправих се по най-безболезненият начин.
Разбира, се че има Бог- ние какво сме?
Бог е любовта, която носим в себе си- тя е извор на щастие. Отсъствието й- това е страха, който е извор на всички негативни емоции, събрани в един образ- на дявола. Т.е. добро и зло има- доброто е това, което ни кара да са чувстваме добре- както поотделно, така и заедно, защото всички сме свързани. Това е Бог. Злото са емоциите, които ни правят нещастни. Условно казано- дявола.
В този смисъл може да се приеме, че доброто и злото се връщат... това, което правим на другите, всъщност правим на себе си.
Бог е любовта, която носим в себе си- тя е извор на щастие. Отсъствието й- това е страха, който е извор на всички негативни емоции, събрани в един образ- на дявола. Т.е. добро и зло има- доброто е това, което ни кара да са чувстваме добре- както поотделно, така и заедно, защото всички сме свързани. Това е Бог. Злото са емоциите, които ни правят нещастни. Условно казано- дявола.
В този смисъл може да се приеме, че доброто и злото се връщат... това, което правим на другите, всъщност правим на себе си.
Родител на пораснало дете с нискофункциониращ аутизъм, с интелектуален дефицит, усилващи се във времето кризи, прояви на автоагресия и агресия, живееща в малък град отвъд ръба на мизерията, изоставена от мъжа си. Без средства и възможности дори да потърси специалист, който да й даде насоки. През годините всякаква надежда за подобряване на състоянието се е изпарила, жената вече е психически изхабена, с ясното съзнание, че след нейната смърт, синът й ще остане в дом като Качулка (може да потърсиш филма на Мирослава Бенатова, за да видиш каква е действителността в тези домове). Обича сина си, но и понякога избухва, не може да се контролира, когато не успява да се справи с кризите му. После се чувства много виновна, смачкана, безсилна. И ужасно много я е страх - какво може той да стори на себе си или на нея, какво ще стане когато тя се разболее и остарее, какво ще бъде след смъртта й. Какво би казала за отрицателните й емоции?
Това има път , едни майки стояха дълго на палатки да размърдат системата. Такива деца и случаи трябва да се подпомагат ,да има уредено пътуване през болката. Докато този родител може ,трябва да му се помага да гледа детато си, после домове да поемат грижите, когато няма близки вече да се грижат.Никой не бива да бъде оставян да страда. Трябва не само адекватно заплащане , но и то да продължи след пълнолетие.Трябва да е достойно, но и да има рехабилитатори ,дневни центрове ,където тези деца да бъдат приетии да се работи със специалист. Не да се умори родителя от грижи нонстоп и без план за оцеляване , без надажда. Това не е от бог ,тоав е човешко отношение, и възвишеното е да се направи възможно оцеляване и запазване на хората.
Разбира се, системата спомага страданието на уязвимите групи.
Дори в поста на потребителката, която сподели за майка си, се сетих за това. Дори по частните болници и старчески домове често няма места. Сега изхвърлят умиращите след 5 дни от болницата и близките им се натоварват със задачата да го играят Бог, да треперят дали са направили нещата правилно и после да се обвиняват. То и лекарите не са Бог, но доста от хората биха се чувствали една идея по- добре да са до близките си, докато се грижат за тях лекари, а не да се чувстват безсилни и да се оглеждат в страданирто на близките. Тежки сценарии са това.
Дори в поста на потребителката, която сподели за майка си, се сетих за това. Дори по частните болници и старчески домове често няма места. Сега изхвърлят умиращите след 5 дни от болницата и близките им се натоварват със задачата да го играят Бог, да треперят дали са направили нещата правилно и после да се обвиняват. То и лекарите не са Бог, но доста от хората биха се чувствали една идея по- добре да са до близките си, докато се грижат за тях лекари, а не да се чувстват безсилни и да се оглеждат в страданирто на близките. Тежки сценарии са това.
TafTaf, ама аз не претендирам за духовна извисеност. Нямам отговори на всички въпроси. Просто споделям малко от простичките истини на които горчивият ми опит ме научи. Вярвам, че те са правилният път към по-съзнателен, пълноценен и щастлив живот- за това ги споделям, ако мога да помогна с това на някого. На мен са ми помагали подобни изказвания, за това го правя и аз. Това е като семена, попаднали в подходяща почва... не всеки може да асимилира какво говоря. Но така или иначе остават в подсъзнанието докато срещнат нужните условия.
Знам аз какво бих направила в тази ситуация- ще прогоня страха. Ще се погрижа първо за себе си, за мога да се погрижа и за него по-адекватно. Тази жена много дълбоко е подтиснала любовта в себе си, озлобила се е, от което страда първо тя, после- сина й. Тя има по-голяма нужда от помощ... чрез емоциите си предизвиква нещастието.
Може би тази ситуация трябва да я научи на нещо?
Знам аз какво бих направила в тази ситуация- ще прогоня страха. Ще се погрижа първо за себе си, за мога да се погрижа и за него по-адекватно. Тази жена много дълбоко е подтиснала любовта в себе си, озлобила се е, от което страда първо тя, после- сина й. Тя има по-голяма нужда от помощ... чрез емоциите си предизвиква нещастието.
Може би тази ситуация трябва да я научи на нещо?
Емоциите й създават един омъгьосан кръг, по чиято спирала тя се спуска стремглаво. Единственият начин да се спре и да обърне посоката е да го направи тя сама, променяйки отношението си към проблема (това ще рефлектира и върху емоциите на сина й и като цяло вярвам, че състоянието му би се подобрило). Но се съмнявам без правилната психологична помощ да успее да се справи.
Това има път , едни майки стояха дълго на палатки да размърдат системата. Такива деца и случаи трябва да се подпомагат ,да има уредено пътуване през болката. Докато този родител може ,трябва да му се помага да гледа детато си, после домове да поемат грижите, когато няма близки вече да се грижат.Никой не бива да бъде оставян да страда. Трябва не само адекватно заплащане , но и то да продължи след пълнолетие.Трябва да е достойно, но и да има рехабилитатори ,дневни центрове ,където тези деца да бъдат приетии да се работи със специалист. Не да се умори родителя от грижи нонстоп и без план за оцеляване , без надажда. Това не е от бог ,тоав е човешко отношение, и възвишеното е да се направи възможно оцеляване и запазване на хората.
SaRaNia, носи ли ти баланс и хармония това мислене, когато си в тежки ситуации? Не се заяждам, наистина ми е интересно дали хората, възприели тези пътечки на мисловен поток, са в хармония със себе си през повечето време или има моменти, в които вярата ти, че нещастието е, за да те научи на урок, дава фира?