Как се запознахте?

  • 12 804
  • 107
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 92
Запознахме се преди 10 години в литературен клуб. След 2 години виждания всяка седмица в клуба му привлякох вниманието и ме покани на първа среща - в музей. Една година по-късно се събрахме. Заживяхме заедно около първата ни годишнина. Бяхме се разбрали че ще се женим и като решихме че е дошло времето тръгнахме да търсим пръстен, после заминахме за Флоренция за четвъртата ни годишнина като на тръгване го питах дали е приготвил пръстена Grinning няма изненади при нас. Оженихме се миналата година, а сега чакаме бебе. Заедно сме от 7 години.

# 46
  • Мнения: 804
Запознахме се онлайн , имаше един сайт Elmaz - ( Изобщо не бях се регистрирала
целенасочено - да търся партньор). Просто от любопитство..... И измежду писалите ми  съобщения, едно от момчетато беше с толкова положително и лъчезарно излъчване....светеше му лицето Simple Smile 💜Писахме си около месец, излязохме на 2,3 кафета (не бях луднала от любов още от първата среща ....малко по- късно ,може би след месец полудях ).
 И така.. вече сме заедно 10 години  💜. Това излъчване, което ме грабна на снимката си е до мен и си го гледам и ме зарежда всеки ден ! 💜

# 47
  • Мнения: 1 184
След 2 години виждания всяка седмица в клуба му привлякох вниманието и ме покани на първа среща - в музей. Една година по-късно се събрахме.

Много бързо работи ... Wink

# 48
  • Пловдив
  • Мнения: 153
В интернет. Харесах му коментар в една страница, защото ме разсмя, поиска ми приятелство, писа ми след седмица. Писахме и си говорихме в продължение на 5 месеца, направи ми добро впечатление- изказ, грамотност, чувство за хумор, но все ми липсваше нещо, за да съм сигурна що за човек е, а именно личното запознаване. А и не съм си давала напразни надежди, защото не вярвах, че от интернет запознаване може да стане нещо сериозно, особено в случаи на разстояние между хората, затова и го приемах само като приятел. Уви, дойде момент, в който и двамата искахме да се видим и реално да се запознаем, не сме от един и същи град, ако все още не е ясно, дойде, запознахме се, остана вкъщи за 2 седмици, а уж щеше да остане 2-3 дни. И така вече две години сме заедно.

# 49
  • Мнения: 595
Persephone97, дай  по-сериозно, уви е като 'за съжаление'
Така и не разбрах какво всъщност мислят хората като го ползват грешно Rolling Eyes , не намирам смисъл
Извинявайте, тоя можах да устоя

# 50
  • Пловдив
  • Мнения: 153
Persephone97, дай  по-сериозно, уви е като 'за съжаление'
Така и не разбрах какво всъщност мислят хората като го ползват грешно Rolling Eyes , не намирам смисъл
Извинявайте, тоя можах да устоя

Защото не бях настроена за нещо повече от интернет запознаване. Не отричам, че е възможно да съм използвала думата неправилно. И не, не беше като “за съжаление”, поне до момента не е, хаха. Simple Smile Благодаря за поправката, вече ще съм по-внимателна с избора на думите.

# 51
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 925
С мъжа ми се знаем от 7 годишни. От 1 до 6 клас бяхме в съседни класове. От 7 до 12 в един и същ. Никакаво внимание почти не си обръщахме, докато един ден в 12 клас аз не реших, че много ми харесва. Той вече беше събрал групичка от фенки от по-малките класове и имаше сериозна приятелка от нашия. На новогодишното парти на класа тя ми се изповяда с много странни думи - ходя с един, влюбена съм в друг, искам трети. Това беше като зелена светлина за мен. Дадох си кураж с две-три водки или пък джин беше, не помня, и му казах, че го харесвам на пияна глава. След няколко месеца ми се обясни в любов и официслно “тръгнахме”. Последва един дълъг период, през голяма част на който бяхме уж гаджета, но физически разделени - казарма, университети, а накрая и чужбина. Междувременно срещахме други хора, имахме други връзки, различни компании и приятели, но продължавахме да се виждаме и да си пишем. Накрая решихме, че ако искаме да бъдем заедно трябва физически да сме заедно. И един зимен ден, 7 години след драматичната Нова година, аз си стегнах куфарчето и заминах на другия край на света при него. И сме си тук вече 17 години...

# 52
  • Мнения: 1 295
С мъжа ми се знаем от 7 годишни. От 1 до 6 клас бяхме в съседни класове. От 7 до 12 в един и същ. Никакаво внимание почти не си обръщахме, докато един ден в 12 клас аз не реших, че много ми харесва. Той вече беше събрал групичка от фенки от по-малките класове и имаше сериозна приятелка от нашия. На новогодишното парти на класа тя ми се изповяда с много странни думи - ходя с един, влюбена съм в друг, искам трети. Това беше като зелена светлина за мен. Дадох си кураж с две-три водки или пък джин беше, не помня, и му казах, че го харесвам на пияна глава. След няколко месеца ми се обясни в любов и официслно “тръгнахме”. Последва един дълъг период, през голяма част на който бяхме уж гаджета, но физически разделени - казарма, университети, а накрая и чужбина. Междувременно срещахме други хора, имахме други връзки, различни компании и приятели, но продължавахме да се виждаме и да си пишем. Накрая решихме, че ако искаме да бъдем заедно трябва физически да сме заедно. И един зимен ден, 7 години след драматичната Нова година, аз си стегнах куфарчето и заминах на другия край на света при него. И сме си тук вече 17 години...

От любимите ми любовни истории! Писано да бъдат завинаги заедно! Желая ви щастие!

# 53
  • Мнения: 2 170
Бях на 16/17 години , той 5 години по-голям от мен. Живеех в Испания. Той беше с някакви приятели и се забавляваха хората. Излизахме с приятели и той с още едно момче подсвиркваха по мен, но тогава толкова бях свикнала със средата , че трябваше да се заслушам сериозно , за да разбера , че са българи. Игнорирах ги доста дълго време. После се доближиха до нас и започнаха да коментират какво  да ни кажат , за да ни заговорят , а мен ме напуши зверски смях. Оставих го да се помъчи и да се покриви малко повече. Попитаха ни как да стигнат до едно място на развален испански и като им отговорих на български им паднаха устите , изчервиха се . После пък един приятел ги покани на купон с нас и на няколко шота му бях дала тел. номера си. Бях забравила и в продължение на много дълго време ми звънеше, докато един ден не му вдигнах разярена , но той толкова мило ме покани да се видим пак , че не му отказах. Бях си взела и няколко приятелки с гаджетата им с мен , че ме беше шубе да не ми направи нещо.
Нещата се случиха постепенно. Той започна да лети все по-често и година , две по-късно се прибрах със сестра ми в България , че и нейния мъж си беше от тук . Вече 7 години сме заедно. Живеем в чужбина , имаме си детенце и чакаме второ.
Романтик си е , но от тези нетърпеливите и досадните.
Като станах на 19 ме завлече на романтична почивка само двамата на Санторини и ми предложи брак на много красиво място. Реших, че няма да робувам на традиции , и че може втори шанс да няма , а той толкова много го искаше . Приех.
Женени сме почти 4 години и много си се обичаме.

# 54
  • София
  • Мнения: 12 374
Имам чувството, че всички освен мен и Динчо, са се запознали с мъжете си още докато са били в пелени. Или някъде около първи клас. Впечатлена съм от темата: повечето ми приятели и близки са се запознали с половинките си в университета или на работа Simple Smile

# 55
  • Мнения: 25 597
Само аз ли на купон? Sad

# 56
  • Мнения: 28 448
Запознахме се в първи курс, студенти, в една група! Два пъти съм му отказвала, три месеца ми се сърди,  накрая на 8 ми март купи билети за среща с най любимия ми италиански актьор, който гостуваше в София, нашите места бяха на първия ред срещу актьора! Heart Eyes Чакаше ме с книга на Херман Хесе и огромен букет цветя преди да влезем на срещата....как ми предложи брак дори не помня, помня само че във втори курс ми казваше как щели да се казват децата ни! ooooh! Оженихме се след 4 ти..... И така 24 години от тогава, а детето не се казва както той смяташе навремето! Grinning

# 57
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 925
Повечето хора се запознават по-късно. Другите са рядкост. Обаче от нашия гимназиален клас се излюпиха 3 двойки семейства. И още ги има.

# 58
  • Мнения: 6 691
Таис, развесели ме искрено, но ние по сегашните схващания си бяхме баш пеленачета - аз на 19, той на 21....
Преди седмица разказваше на сина ни  - и така, моето момче, на 21 се запознах с майка ти....😀
После е история...

# 59
  • Мнения: 3 330
Не само. И други. Даже по два пъти😀. Ама то като си студент, къде другаде да се запознаеш...

Общи условия

Активация на акаунт