Махане на памперс и биберон - 2

Ние сме с  такова, но ни е играчка. ходи иэ стаята с капака на каэанчето и си пуска водата.

Здравейте, синът ми е на 1г. и 11м. и след няколко неуспешни опита с гърнето миналата година вече събрах смелост за нов опит. Въоръжена съм с търпение и желание, смятам да започна  с приучаването на гърне, като го слагам по няколко пъти на ден. Ще обяснявам, ще показвам. После каква трябва да е следващата стъпка в махането на памперса? Ще съм благодарна за всички съвети, изчетох много по темата, но вместо да ми се изяснят нещата, повече се обърках.

Моят син не иска да сяда , когато му се пиша. Държи да го прави прав.
Аз лично бях против пускането на телевизора или даване на храна , докато детето е на гърнето. Така то не разбира защо е там. Аз започнах да го оставям по слипчета, без памперс. Първите няколко дни сменях често дрехи. Но се усети и започна да стиска повече, и често го подканях са сяда , да пиша и да ака.
Имаше си ритуал след сън сутрин о следобед да е на гърне. Тогава правеше и голямата нужда. Сега вече е на ясла и там уж ги слагат на всеки час. За жалост обаче не са съгласни да го нося без памперс, защото се изпуснал веднъж и им напикал килима. Но смятам като се затопли вече да го нося без памперс и да не нося памперси.

Слагайте го на гърнето и му обяснявайте какво се очаква от него. Ако сяда, но не прави нищо, пак е успех. После може да му обуете гащички и да го оставите да се напишка, след което обяснявате, че това се прави в гърнето. Има деца, които се напишкват и въобще не се впечатляват, други напротив - плачат и не им е приятно. Ако след седмица-две по гащи няма никакъв успех с гърнето, аз лично бих върнала памперса и бих опитала пак след месец. Има деца, които твърдо не желаят да сядат на гърне/ тоалетна, по-добре да се изчака, защото си е мъчение и за тях и за вас. Има деца с интерес към гърнето, в този случай не пречи да седят с памперс и да се слагат на гърне след сън, след хранене и т.н. Като цяло по гащи се седи само, ако детето върши нещо в гърнето, иначе няма смисъл да перете месеци наред. Гърнето може да се замени с тоалетна, ако детето я предпочита. Таткото може да показва на момчето, какво се прави в тоалетната и как. Най-важно е да подходите спокойно и да знаете, че не гоните норматив и срокове, водете се от детето и неговото поведение. Не се сравнявайте с други майки и деца и не се връзвайте на приказки, че деца под 2-2,5 години нямат памперси отдавна.

Аз ще споделя опит с моята дъщеря и племенницата ми, дано бъде от полза. С дъщеря ми стана лесно и бързо когато беше на около 1 г и 6 м. Оставих я само по гащички. Голямо пране падна първия ден, но с всеки следващ ден нещата бяха все по-добре и за няколко дни свикна да си казва. Не съм й се карала. Само обяснявах търпеливо и често я слагах на гърнето. При всяко "попадение" имаше "браво", пляскане с ръце, целувка и т.н.
С племенницата ми успяха от втория път на възраст 2 г и 6 м ( на помня първият опит кога беше) мнооооооооого трудно и бавно ( започнаха когато беше на около 2 г и 2 м) като към днешна дата е почти на 3 г и все още има случаи на мокри гащи. Но при нея си е чист инат. Схвана още в началото какво, къде и кога се прави, но щом я сложеха на гърне, тя ставаше, дърпаше се, тръшкаше се. Накрая обуваха гащите и след 1-2 минути тя ги мокреше, гледайки предизвикателно към възрастните. На тяхно място бих се отказала след 1-2 седмици при това положение и бих пробвала след време отново, но брат ми и снаха ми проявиха търпение и си перяха гащи постоянно. При всяко напишкване/наакване спокойно обясняваха къде е трябвало да се свърши работата, слагаха я на гърнето. Постепенно нещата се случиха. Първо детето спря да се дърпа когато я сложат на гърне. После започна да си върши там работата, ако в момента , в който я сложат има нужда, но продължаваше да мокри и гащите. Накрая започна да си казва, че й се ходи, но и на двете нужди казва "ако", което естествено не е проблем. Изпуска се и в гащите понякога, но все по-рядко. Естествено при "попадение" имаше поздравления докат освикне, към днешна дата понякога ги пропускаме аплодисментите, но вече няма и нужда от тях.

Моето дете ( 2 години и 5 месеца ) от около седмица се буди със сух памперс след нощен сън. Става и казва, че му се пиша. И си пиша доста. Чудя се, дали да се престраша да го оставя да спи без памперс и как да процедирам от тук нататък. Явно е пораснал достатъчно, че да стиска. Ама едва ли всеки път ще е без поражения. И след следобеден сън от 2 часа пак е със сух памперс. У дома е без памперс ама на яслата не го искат без..

Пробвай, то ще си покаже. Ще има издънки сигурно, въпросът е да са рядко (3-4-5 пъти в месеца). Може да пробваш първо с дневния сън, пък след седмица да махнеш и нощния памперс.

Да. Това е вариант. Но в яслата няма да се съгласят . Има само една жена, която ми го връща без памперс, другата от вратата му го слага. Пазят си килима...

Моята дъщеря много трудно се научи акането малко преди 3 годишна възраст спря да го прави в памперс/ гащи, а пишкането вече беше над 3г. Интересното при нея беше, че нито веднъж до ден днешен не се е напишквала през нощта. Всичките и издънки бяха през деня.

Тъпото е , че малкото казва, че има ако , след като го е направил

Това е напредък, не е тъпо. Обясняваш къде се ака и това е. Важното е че сигнализира. А в яслата има ли деца без памперс изобщо?

Има такива без дневен памперс, но им слагат за сън. Майките просто носят 5 памперса за цялата седмица и толкова. Аз нося по 2 на ден...
Не ми е за пампесите, а за това, че 3 пъти правя опити да го пусна без и пак една определена госпожа държи той да е с памперс.

Аз също се опитвам да махна памперса, малко неуспешно.  Откакто преди месец стана на 2 сам прояви желание да сяда на гърнето.  Преди ревеше истеречно ако му го предложа.  В яслата 2 пъти е акал и пишкал на гърне. Но вкъщи има някаква психологическа пречка и не може да се изака там. Казва, че му се ака, сядаме, седи и по 15 минути и нищо. Казва,  че му се ака пак сядаме, накрая слагам памперс и върши работата там. Но понякога се изнервя супер много и плаче.
Никога не съм се карала, че не върши нещо на гърнето, никога не съм насилвала да сяда, не знам защо така.
Вкъщи 2 пъти се напишка на плочките и аз ву казах браво, че не е в памперса.

Трудно е и защото много боледува и рядко ходи на ясла, да затвърди акането ня гърнето.

Приемам всякакви съвети,  на 2г и 1 м е.

Аз моето правих опити да го слагам откакто е на година. Но успехът дойде след няколко месеца.
Иска да пиша САМО прав. Абсурд да седне и да пиша. Сам си казва , че иска прав. Пробвай дали така няма да му е удобно?
Макар, че една майка ми каза, че е невъзпитано момчетата да пишат прави и майките трябвало да ги учим да пикаят седнали...

Невъзпитано било. Нямам момче, но не се сдържах. Извинете! Тя природата ги е създала с анатомична възможност да си вършат работата прави. Не виждам защо е невъзпитано. Дори могат да свършат нуждата си много по-дискретно от момиченцата, обърнати към някое дърво.