Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 31

Да се оплача преди малко ми доведоха детето.Баща му го беше взел сутринта на гости на баба си.Малкият гледал на телефона на баба си някаква картинка и тук изпадна в истерия да му пускам същата.Аз обяснявам,че не знам каква е тази картинка,че я нямам и не мога да му я пусна,а той откачи.Започнаха едни викове,рев и мятане.Тръгна да събаря всичко от масата,да буйства.За малко да звъня на бърза помощ,защото целия посиня,въздух не може да си вземе,изплаших се да не си глътне езика.Беше страшно.След един час рев дойде на себе си и вече започна да чува какво му говоря.Казах му,че ако не се съвземе ще се обадя да дойде лекар да му даде успокоително.Попитах го сам ли ще се успокои или са се обадя на лекаря.Той каза,че вече е спокоен и иска да спи.Преди да заспи беше усмихнат и ми разказваше разни неща,беше спокоен.Какво се случва не знам.Сякаш не е детето ми,а някой друг.Как да се работи по това,като той влиза в някакъв филм и после не помни,че се е държал така.

С психолог задължително.

Такива моменти сме имали и ние....това което съм забелязала е че винаги са, когато детето не се е наспало добре, гладно е и не е яло или е много изморено и претоварено. Ако елиминираш тези фактори тези сцени ще изчезнат или поне ще бъдат адски редки и реакциите ще бъдат по-умерени при недоволство.

Претоварено е най-вероятно. Помня един подобен случай преди години. Имахме гости с преспиване и вкъщи бяхме 7 човека. Стояхме до късно и гледахме онзи глупав филм "Луда надпревара". Седем човека, включително и синът ми се заливахме от смях два часа. И когато започнахме да се приготвяме за лягане на това дете нещо му стана, изпадна в истерия, започна да крещи и запокити на земята един огромен глобус, който естествено се счупи. Изпратих всички по стаите и спрях всякакви опити някой друг да се опита да го успокои. Оттогава с гости, без гости гледаме да си спазва режима преди лягане.

Стефи, в такива моменти е важно ти да си емоционалната опора на детето.
Контрапродуктивно е да го “заплашваш” с лекар или бърза помощ. Ти трябва да си безрезервно до него, да показваш разбиране ( четеш Гордън : https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%81_% … D0%B4%D1%8A%D0%BD).

В този момент детето не мисли логично, защото амигдалата не предава си сигналите към префронталния кортекс.
Съответно каквито и аргументи да му натрапваш - полза 0.
Слизаш на ниво лимбална система: докосване, силно прегръщане, ритмично поклащане, ритмично потупване, зависи какво позволява. Някои деца не дават да ги докосват - стоиш и чакаш. Сигнализираш, че ако иска помощ ти си там и ще му помогнеш.

Като отмине пристъпа, не го разпитваш, обвиняваш или нещо друго. И ти забравяш.

След като се успокоиш, говориш с бащата да намали възбудите. Емоциите са много за детето, не му трябва и дигитална стимулация.
Да, знам, една картинка не е много, но убеди бащата да го води из природата, да тичат, да се борят, да се смеят.

Катрала е права за трите фактора.
Избягвай детето да яде бързи въглехидрати, от тях настроението рязко се сменя, защото пада кръвната захар и стават зверове 🙈

Чети и учи как да се държиш с детето. Знам, не е лесно, но да викаш БП да упояват детето не е решение, а безсилие.

Успех.

Asyalein,аз наистина мислех да звъня на Бърза помощ,съвсем сериозно ти казвам.Идеата ми не е била да го заплашвам.Той в последно време свикна с лекари и не го приема като заплаха.Просто се чувствах в безизходица и ужасно притеснена.Миналата година при истерични пристъпи имаше тикове и му се стягаше единия крак от нерви.Мислех си,че ще получи инсулт или инфаркт пази Боже.И тогава за пръв път го водих при невролог.Лошото е,че като стане така,той не ме приема като опора,а излива цялата си агресия върху мен.Като го гушна,започва да ме удря,скубе и дере,да се мята.Има реална опасност да се нарани ако го оставя сам.Започва да хвърля и да блъска навсякъде.Изписаха му сироп Алора за нервите,но не желае да го пие.Казва,че има лош вкус и го плюе.
За устройствата съм съгласна.Баща му не му пуска,но баба му все е с телефона.Едно дете се възпитава от цяло село,и аз не мога да имам контрол над всички.Този път беше заради картинката на телефона.Онзи ден,защото искаше да кара колата на баща си.И не само да седне зад волана,а тя да се движи и шофьорът да е малкият човек.

И тогава обезопасяваш района, и чакаш да мине. asyalein го е обяснила перфектно

Стефи, незнам дали детето ти е свикнало с лекари или просто се е отказало да се бори и се оставя да го влачат.
Замисли се активно над твоето поведение, има нужда от корекции (добронамерено ти го казвам, ще си спестиш нерви).

Умните деца не прощават безсилието на родителите си. Те тестват до последна капка кръв, до последната сила. Искат силен родител. Детето така “тества” може ли да се облегне на теб.
Затова ти казвам да работиш над себе си.

Колкото за изблиците: щом не дава да го пипаш - недей. Но бъди до него. Когато е извън афект му повтаряй, че винаги ще си до него и винаги може да получи от теб помощ.
Ти обаче трябва да му осигуриш адекватна помощ, защото викане на линейка и сироп за нерви не е!

А изобщо с психолог работите ли? Както слушам натам трябва да са всичките ви усилия.

Ще намалее това след 2 години. Просто е в такава възраст. Моя изхарчи за една година 500 паунда за шоколадови яйца като беше ваш набор. Всеки ден след училище яйце и на магазин, ритуал....опитах ли да сменя маршрут или нещо отпор. Лягане на земя и тотална липса на връзка с реалния свят. И давах по онова време Ноотропил, който явно беше засилил нервност, мании и реакции ( бягайте от това лекарство като дявол от тамян ). И такива хиляди ритуали, мании и тн ни превземаха цялото ежедневие и общо взето живеех в панически страх от реакции. Но при локдауна миналата година всичко изчезна .....ей така човек съзря. Вече не посещава често магазин след училище, ползва различни маршрути и ходи където възрастен реши. Може да си изкаже преференциите къде му се ходи, ако реша му ги удовлетворявам, ако не ще помрънка леко и ще се примири. Сърди се ако изхвърля боклука ( това си го е присвоил ) всякаква работна дейност обича, иска да е полезен, ще е чудесен работник за конкретна физическа дейност според мен в бъдеще. , ще повтаря за боклука до училището и даже на следващия ден, но няма да се търкаля или изпада ами просто ще демонстрира, че е засегнат. Но мисълта ми е. .....иска време, ще го израства....и ще става по-добре. Дръж фронта сега и това ще мине.

Купи му трамплин. Знам, че при моя много работи. Сутрин преди училище е на трамплин и чак после работа с него и с трамплина след това правел по 4 задачи сам една след друга на стейшъна си. Другото е масаж май .... Нещо му правят на ходилата.

Днес попълвах една камара документи за новото школо. Имат уроци по рязане на нокти, миене на коса, зъби.....явно уроци за намаляване стреса от сензорните проблеми при някои деца покрай тях. Единствено тикнах не ....за някаква съставка, която сгъстявала соковете. Изобщо не схващам защо е ....но ми звучи гадно та там бих отбой. Имат много интересен стол, сам трябва да си избере храната и с карти да посочи или думи какво иска....иначе нямало да му сервират.

Докато вземах книжки за четене от библиотеката за Симонка попаднах на тази:
https://www.book.store.bg/p145621/elmyr-dejvid-makkij.html
Тя е точно за едно различно слонче.Вече си я поръчах и мисля, че е много подходяща за деца, в чиято група ще има дете със СОП.

Не.Ходихме на 1-2 места и се отказах да се занимавам с психолози.Казват,че сигурно е характер и че може би ние сме виновни,че сме го разглезили.За всяко нещо,което му се откаже следват кризи.Трябвало да се работи с цялото семейство.Това няма как да стане,защото всеки е в различна посока,не мога да разчитам на никого.Бащата,с когото сме разделени,но поддържаме връзка е твърдо против.Само като чуе за психолози и скача като петел.Той си гледа своя живот и всичко пада върху мен.По какъв начин ще помогне психолог като аз нямам съдействие.Отива при баща си,там го глезят и му угаждат.После аз отказвам нещо,което смятам че не е добре за детето и цялата агресия се излива върху мен.Ствам лошата.И моя е задачата да го заведа на психолог,защото смятам че има поведенчески проблеми.Въобще при нещата са твърде сложни.

Да, сложно е. Лошото е , че ти поемаш емоционалните му кризи, макар причината да е другаде.

Иди ти на психолог.
Хем да поговориш с някого за тази неблагодарна позиция, хем да видиш и друга гледна точка.

Щом няма как да промениш ситуацията при бащата, ще трябва ти да работиш с детето да я приема по друг начин. Но първо ще трябва да се научиш как да слагаш граници и да ги отстояваш.
Важно е да говориш с бащата и там също да поставиш ясни граници и правила. Просто детето е заложник на нещо неизяснено между вас.
Иначе те разбирам колко уморена и безпомощна се чувстваш, но ако сега не вземеш мерки, ще става по-зле 😔

За детето ще помогнат техники за отпускане (автогенен тренинг, фантазиини пътешествия, дихателни техники), спорт, много време сред природата,  както и да се тренира контрол над импулсите. Има игри за последното.

Здравейте, искам да попитам майките с деца от спектъра, освен станности в поведението има ли такива с двигателни, очни  и говорни проблеми. Дали са характерни не само поведенческите прояви, а и физическите такива.  Имам момче на 1г и 10 м., което освен двигателно изоставане, в смисъл, че проходи на 1г. и 2м. след месеци рехабилитация, но все още му е трудно качване на височини (примерно по висок тротоар, стълби ), сякаш все още и не е толкова стабилен, има и много висок диоптър далекогледство, страбизъм, носи очила от както стана на 1г., все още не говори, освен някакви срички, но нищо целенасочено, много често е агресивен към нас и други деца (щипе, хапе, драска, скубе), не играе с деца. Ще се радвам да чуя вашето мнение.

Моето дете проходи на 1 г. 6 м. (1 г. и 4 м. коригирани, недоносена е) , но не съм гледала на това като изоставане, защото кака й, която е в норма също проходи на 1 г. и 4 м. В момента (на 6 г.) двигателно е пред връстниците си - катери се много ловко, бяга много бързо. Вече само баща й, който активно спортува, може да я настигне. Аз и кака й нямаме шанс. За съжаление психически е на около две години и комбинацията от големи възможности и ниско ниво на съзнание водят до много опасни ситуации.