Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 31

Психиатъра ми постави диагноза ГРР, личния лекар смята ,че ще се оправи, но от него зависи направлението за ТЕЛК.
Утре  пак ще отида да говоря с личния, ако откаже ,ще звъня да попитам дали психиатъра не може да ми издаде направление.Ако не може ,ще отида до ТЕЛК .
Благодаря на всички, които ми писаха.
Наистина и аз се заблудих,че като проговори хубаво и другите проблеми ще изчезнат.

Моя не говори много, смисъл говорим дипломатично,но се къпе сам, прави си сандвичи сам, ходи си сам на тоалетна, а вече и се бърше доста добре сам, мие си ръцете след тоалетна, облича се сам, хвърля боклук, чисти, прави ми кафе, пращам го навън да чака примерно баща си с колата пред блока.....Абе разумно се държи и асимилиращо, научих се как да говоря с него и да не досаждам без причина. Свиква се.....наблягам над уменията му да е самостоятелен.

Психиатрите във Варна и мен не ме обнадеждават особено. Но потърсете мнение и на невролог за по-горе описаното.  Споменавали ли са ви за синдром на Туре(т)?

Здравейте , да докладвам ,че  майка ми днес е ходила до личния и е взела направление за ТЕЛК, (явно аз не съм достатъчно убедителна)
Обаче е пропуснал да напише за пишка нето, въпреки че другите неща са буквално преписани от амбулаторния лист на психиатъра, дано не е важно. Вече при заключението, което той дава ще държа да го впише.
Поздрави!
Дописвам, понеже ice_sparky е писала за пишкането, сега купих поли и я карам да събува полата , като пишка,остава само по чорапогащник, за лятото съм намислила пак да накупя поли , ако се съгласи да ги сваля ще остане по гащички и така стъпка по стъпка, надявам се да се справим.
Моята дъщеря освен стереотипи движения има и тик с мигане на окото , ходихме на невролог , правиха й ЕЕГ , нямаше нищо.
Психиатъра като я видя , каза че това е свързано със СИД , някои деца гледали през предмети ,въртели си ги през очите.
Тя го прави като се засрами или като я похваля, например за хубава рисунка.

Здравейте, имам племенник на почти 4 години, който има известни странности в поведението, които притесняват майка му. Досега не сме се консултирали със специалист, затова търся насоки към кого да се обърнем за диагностика и помощ. И като цяло- кой е пътят, по който трябва да се поеме, за да му се помогне.
Тъй като не знам какво точно включва хиперактивността, ще опиша какво точно е особеното в поведението му.
Детето има чести нервни пристъпи, които не са провокирани от нищо конкретно, а просто се случват. Както си стои, без причина започва да крещи, да плаче до захлас и да се търкаля на земята, като пищи: "Имам нерваааа". Истерията не спира при опити да го успокоиш, да го гушнеш, просто не иска да го докосваш.
Като цяло проявява безпричинна агресия към майка си- примерно рита я в корема и му е смешно, когато я боли. Не изпитва съжаление и желание да я гушне, причиняването на болка на друг човек му е като игра.
Няма никакъв сантимент към играчките си- проявява агресия и към тях, хвърля, чупи всичко и ако му кажеш, че щом прави така, ще подариш примерно камиончето на друго дете, проявява абсолютен непукизъм и сам го изхвърля в кофата.
Като цяло чупи и съсипва всичко- мебели, играчки. Няма никакво чувство на умиление или привързаност.
Може да го определя като палав, непослушен, крайно самостоятелен. Не търси помощ за нищо, сам се оправя. Ако е гладен си казва, но ако не му дадеш храна на момента, отваря хладилника и започва да си маже сам филия или да си сипва супа.
Определям го като изключително умен- разбира всичко, задава смислени и сложни въпроси, има логопедичен дефект в изговарянето на определени звукове, но изреченията му са пълни със смисъл. Не може обаче да се съсредоточи в една дейност повече от пет минути- губи интерес към всичко. Десет минути задържа вниманието си над детски филмчета и след това започва нещо да чупи, да разхвърля, да бута. Интересът му към книжки е няколко минути, не иска да слуша приказки, рисува също 5 минути и губи интерес.
Имаше период, в който заекваше за няколко месеца, после спря сам и без помощ от специалист.
От няколко седмици започна да говори като бебе и в трето лице за себе си, например: "Додо иска папа", а на практика може да каже без проблем, че е гладен и иска еди какво си.
Когато е навън, мога да го определя като смел, безрасъден. Може да се катери без чувство за страх по високи пързалки и няма усещане, че може да пострада. На люлките се засилва прав и изобщо- има поведението на изключително непослушно дете.
Майка му е най-притеснена от внезапните изблици на нервност и истерия. Случва се както всичко е наред и примерно се разхождат в парка, той да започне да пищи и да се търкаля на земята. Същото се случва и в магазина, без да му е отказано нещо.
Все едно получава нервен истеричен пристъп и изведнъж нещо се случва в мозъка му. Просто тези състояния не могат да се предвидят или да се предотвратят по никакъв начин.
Моля да ни дадете съвети към какъв специалист да се обърнем за консултация в София, ако има и конкретен лекар, терапевт, който може да направи цялостно обследване на поведението на детето и да даде насоки за работа с него.
Откъде да започнем?

Да се свържат с детска психиатрия на Александровска болница. Типично поведение. Те нямат чувство на емпатия.
При моя внук Когато изпадне в криза го оставят сам. При него гушкането не помага, само го изнервя още. Но пък при някои деца действа. Всичко е проба- грешка.

rimar, на кой номер се записва час за консултация в детската психиатрия на Александровска?

Не знам. За първи път ходиха преди 6 г. , когато той беше към 2 г. ( при д-р Аврамова). Сега покрай пандемията не знам как се случват нещата.
Вижте в страницата им за телефони.

Аз тук съм разказвала за такъв случай.....не знам дали влиза под чадъра на аутизъм или е нещо друго свързано със социопатия, но определено е сигурно най-наложително да работи с психолог. И да посещава спорт в който енергията му се топи скоропостижно за да няма т. Нар нервааа. Трябва много да се внимава с такова дете, че може да си отвори беля родителя, ако пострада друго дете покрай нервата му...... Успех.

Здравейте, бих искала да ви попитам, напълно хипотетично, пърхането с ръце при радост (доколкото разбирам наречено с термина stimming) типично ли е за всички деца, или е срещано само при деца аутисти?

И при здрави деца се среща. Особено когато са малки (1-2 години).

Да, някои симптоми типични за аутизма се срещат и при другите деца. То затова като се прави обследване се сумира и трябва да има няколко от различни групи. За да се сложи диагноза Аутизъм. Аз имам няколко познати дечица, които са проявявали симптоми за кратко , но са ги израстнали и са си съвсем в норма.

Здравейте мами.
Включвам се в тази тема като родител на 3,8г. Аспергер.
Самотен родител, които иска да разбере малко повече за детето си и как да му помогне да стане пълноценен и успешен човек. От минуса да изкарам потенциала му - неговата необикновена интелигентност.

Още на 2г. знаеше азбуката на BG и EN, да брои на 2-та езика, цветове, форми и животни.
От 3г годишен чете на български и английски език като възрастен - без да срича. Има страхотно око за малки детайли.
Обожава числа и букви, цветове и форми.
Има фотографска памет и запомня нещо още от 1ия път.
Тръгнем ли някъде, четем всичко по пътя и смайваме хората по улиците.

Още от малък, забелязах, че не задържа погледа си към мен.
Сега не мога да го накарам дори да погледне към телефона за снимка.
Игрив е, дори е много активен, да не кажа хаотичен, не може да стои на едно място.
Обаче пък е много спънат, често пада и е малко по-тромав.
Но като цяло си играе на площадката, катери се, люлее се.

Определено е много бъбрив, много общителен и винаги поздравява. Постоянно си пее, дори когато си играе сам.
Играта с връстничета обаче му е малко чужда. Особено груповите игри като гоненица, игра на войници, криеница и т.н.
Търси ги, тича с тях, говорят си, но някакси не може да се включи в игрите им пълноценно. НЕ е ходил на детска до сега.

Когато разговарям с него, говорим адекватно и според темата, но често си дърдори някакви безсмислици, цитати от детски или реклами.

Ако се гонят и някой тръгне да го пипне, той заема свита позиция. Не се стряска, не плаче или вика, но контакта му е някак чужд.
Вкъщи дава да си го гушкаме, няма проблем с физ. контакт.

Не яде всичко - въртим няколко определени манджи, сладки.
Някои неща ги пасираме, защото като ги усети и не иска да яде.
Не иска да опитва нови храни. Сякаш се страхува.
Не яде сам, защото не иска, иска да гледа детско или да чете книжка докато някой го храни.

Сам си мие зъбите, от скоро ръцете. Опитва се да се облича. Вдига си панталонките след пишкане.
Казва си като му се пишка, ака, когато му се пие вода и рядко като е гладен.
Общо взето си казва когато иска нещо.

Заиграва се сам, но не задълго и не може да се фокусира върху един вид игра. Често изкарва всички играчки и ги разпръсва, без да си играе с тях.
Не може да оцветява или рисува предмети или природа. Рисунките са му хаотични драсканици, често защото няма търпение.

Не ме слуша когато кажа там не може или това не трябва, дори да бъде повторено многократно, дори и от друг човек.

Иначе е много добър и гушлив.
Бърборко, който ще ме гушне винаги щом ме види тъжна и постоянно ми казва, че ме обича.

Къде живееш?
Кати си самотен родител, имащ ли помощ от някъде?

Имам приятелка с високофунциониращ Аспергер, сега е на 9г. Някъде откъм 5тата година е на терапии.
Щом детето ти не е било на ДГ, само с теб, то ти го разбираш интуитивно. Уви в ДГ и училище тези деца се стресират, не могат да се напаснат, защото функционират по друг начин и се почват meld down-новете. И на теб ще ти трябва помощ, и на детето.
Иначе насърчавай интересите му, подкрепяй го, дай му пространство да е креативен. Обичай го и го подкрепяй!

Благодаря
От София сме.
Майка ми живее с нас за да ми помага, но общо взето съм сама във всичко (като родител).
Психоложката и психятърката ми казаха незабавно да го запиша на ДГ. Добре де, но как? Той нито се храни сам, нито се облича напълно сам. Като знам, колко търпеливи може да са лелките и, че може да му се развикат и той да плаче цял ден сърцето ми се свива. Не знам как ще го погледнат другите деца, вече са по-големи и започват с подигравките.