Липсващият биологичен часовник

Аз все пак, бих искала един смислен отговор на зададен въпрос, но авторката упорито тича по тъча и има време да пише, без нищо съществено да обясни.

Накратко, сто пъти я попитаха дали е ставало въпрос за това, къде се вижда мъжът в така стройната схема по отглеждането на детето?
Защото, трябва да си малоумна, че да не попиташ какви ще са неговите отговорности.......

Когато я окайваме, че нямало да ходи по клубове, това само нея ли включва или и той няма да ходи?
Пак мълчание, пак единствено се разяснява как тя не била готова за дете.

Ами, дори темата да не е пълна пързалка, тя се опитва да ни свири на тънката струна, старателно заобикаляйки всичко, което може да я извади от ролята на жертва на психопат.

Авторке, ще дам за пример моя малко по-нестандартен подход към леко подобна ситуация. Моят приятел никога не ме е натискал за деца, все пак ние сме заедно от кратко време, но е казвал, че много си мечтае да има дечица и че това е най-голямото щастие, разбира се не би си и помислил за деца преди брака. Аз съм малко по-голяма от теб, по-близо съм до 30, но никога в живота си, нито за секунда не съм искала деца до настоящия момент, по принцип предпочитам да имам партньор, който би искал и се радва на деца от чисто егоистична гледна точка, че някой ден може би ще си променя мнението и ще взема да поискам и аз, има я тази възможност, аз съм доста непредсказуем емоционално човек, но има и възможността никога да не поискам. Със сигурност обаче в близките 5-6 години не бих си и помислила за деца, на първо място, защото не искам да си съсипвам тялото толкова млада, то никога не може да бъде същото след една бременност и на второ място, защото не виждам с какво би ме обогатило едно дете, единственият смисъл за мен е да живея за себе си, да се развивам, да се забавлявам, да пътувам, да се кефя на красотата и младостта си, особено при факта, че генетично целият ми род сме страшно младолики и дори и близо до 30, в тяло и в лице изглеждам по-скоро на 19. За мен да се забиеш в панелката с две чавета, да буташ колички и да ходиш на семейни почивки с ревящи и сополиви същества е адът, не познавам нито едно щастливо семейство, от каквото и да е поколение, да не говорим, че всички си изневеряват. Моят приятел обаче много си мечтае до 1-2 години да е женен и да има дете вече, той е на 30. В моменти на яд, когато сме спорили или сме се карали за нещо, 1-2 пъти съм изтърсвала, че не желая да имам деца никога и, че да родиш дете е най-глупавото нещо, което някой може да направи, исках също така да го тествам и дали обича конкретно мен или просто си търси утроба, която да оплоди. Обясних му най-спокойно още в началото, че не знам дали някога ще искам деца, че откровено не понасям никакви деца и нищо, което да ми разваля кефа и комфорта и че избираш един човек заради самия него и любовта си към него, не заради това дали искаш деца или не, за мен партньорът е много по-важен от имането на деца, съответно искам и партньорът ми да мисли така. Казах му да се разделяме по живо и по здраво, защото нямам намерение да преча на сбъдването на мечтите му, да не говорим още, че в прав текст му казах, че ако имам дете бих избрала сурогатно майчинство, за да си имаме хем дете, хем да си запазя тялото и му обясних да се подготвя финансово за този вариант, като толкова много иска деца. Аз съм голям инат и рядко отстъпвам от позицията си, доста цинична и цапната в устата, та му наговорих разни ей такива мили неща и в един момент той каза, добре, дори и да не искаш никога деца, оставам с теб. Съгласен е дори и на осиновяване, ако се окаже, че не мога да имам деца или пък не желая да износвам такова. Разбира се бъдещето ще покаже дали думите му са истина и ще се докажат във времето, човек никога не знае, но поне стигнахме до някакъв консенсус. Аз обаче много държа да му покажа, че детето не е щастие и не се гледа лесно, и е съсипващо за времето и финансите на един човек, поради което му заявих, че за да докаже дали става за баща е най-добре първо да си вземем животинки, в мн.ч, да Сега съм започнала плана с една животинка, която така или иначе си я имам и я гледаме заедно в момента, но искам да взема още една котка и едно куче, като се преместим в по-голямото жилище да се види в чудо, тъй като аз опит имам, била съм приемно семейство на животни в беда и от години знам какво е нещо да те буди през 2 часа през нощта и да се налага много пъти да ставаш, да го взимаш, успокояваш, почистваш и прочие, да отваря всички възможни шкафове, да бута всичко възможно, да чупи телевизори, да съсипва мебелировка и безброй още скъпи неща и ти никога да нямаш желанието да го удариш, защото го обичаш повече от себе си и знаеш, че вещите не значат нищо, в сравнение с едно живо същество с ангелска душа. За мен е много важно един човек да осъзнава,че бременността и раждането не са цветя и рози, а нещо много тежко, травмиращо и скъпо, показвах му клипчета с раждане на живо, показвах му възможни медицински усложнения при жената след бременност, с цел да го откажа, обясних му,че най-вероятно сексът никога няма да е същия и надали ще ме желае както преди, особено ако присъства на раждането, при всеки удобен случай подмятам колко нещастни изглеждат двойките с деца, които виждаме по улицата например и как се карат и се заяждат един с друг, и как на младите татковци им изтичат очите като ме видят, да не говоря колко подобни съм виждала открито да се свалят. Може би е трябвало да се родя мъж, защото ''биологичен часовник'' никога не съм усещала и колкото и прекрасни да са били партньорите ми никога не съм си и помисляла да им раждам деца, нито вярвам в приказката,че като дойде ''подходящият'' веднага ще си променя видиш ли решението   нито съм смятала децата за нещо хубаво или носещо щастие. Обясних му също, че с всички грижи по евентуалното дете след работа ще ги поема той, а аз ще си почивам. Месеци наред прилагах всякакви техники за разубеждаване и давах за пример познати и непознати хора, не се е отказал още от мисълта за деца, но поне осъзна реално колко тежко и отговорно е това и леееко започна да му става кофти май колко бързо ще му се изпарят безгрижните мигове. Та авторката може да пробва нещо подобно, още повече с отглеждането на животинка, аз лично никога не бих се доверила на човек, ако не съм го видяла как се отнася и съжителства с животно, проличават си много неща.

Жените в темата и форума не са представителна извадка на обществото, още по-малко на европейското, все пак сме във форум за майки и то в балканска държава, приятелките около моята възраст следват второ, трето висше, пътуват, правят спецализации, опознават различни култури, забавляват се, учат езици, не си мечтаят да си откарат животите в панелките с 3-4 дечица, докат мъжът им се ч*** с някоя от елмаз или в по-удобния случай със съседката . Когато един човек иска нещо, трябва да е запознат и подготвен с цената за постигането му и с лошите страни, не само с мечтаните хубави. Още не съм видяла някоя чужденка да се е разбързала да ражда на 20 и няколко
Моят съвет е към авторката, тя ако иска да извлече нещо от него, ако не иска ок. Коментари от жени, без смисъл в живота, освен размножаването, с по няколко развода и деца от различни бащи някак си не са меродавни

Първо, не се изкарвам жертва на психопат и не съм го наричала по този начин. Единствено постнах тази тема за да получа евентуално решението, което така упорито търся.

Второ, според него той ще помага с каквото и както може, не съм влизала чак в такива подробности, защото дете - няма. А след като то не съществува, не мога да му задам въпроса : "Този път ти ли ще смениш памперса или аз?" Признава, че ще спре със своите излизания "по мъжки" било то по барове, дискотеки и т. н

Пак пропуснахте основното 😁
Като изключим някои брутални залитания в етикетите и в позирането 'много съм яка и непреклонна в решенията си' - бих казала браво на Алекса за решението й.
Смятам, че част от хората могат и да не се размножават, защото и без това не го правят от любов към децата, а защото така трябва или така им шепне нагонът.
Мислите, че Алекса е тъпа? Ама вие давате ли си сметка колко тъпачки раждат и нито от тях става нещо повече от матка, нито успяват да възпитат децата си?