Начални училища в Пловдив - тема 3

Защо се били раждали деца със СОП! Първо, не всяко "СОП" е явно, еднозначно, недвусмислено увреждане, понякога е по границите на нормата или е дефект на характера. Второ, далеч не за всеки случай може да се установи с днешните данни на науката точната причина. Тя далеч не винаги е конкретна генетична мутация или видимо отклонение в устройството на мозъка, примерно, видимо при фетална морфология. Трето, дори при конкретна генетична причина не винаги тя може да се предположи пренатално, за да се търси. Рутинните тестове все още, не само у нас, не обхващат всички известни причини за увреждания. А неизвестните и да искат, не могат.
Учудва ме колко често я срещам тая заблуда за неограничените възможности на пренаталните изследвания - от откровено тъпия пост във Фейсбук на Наско-Сираковата щерка преди няколко години до редови мами и не-мами около нас. Страшно много неща няма как да се установят при бременност.
За проблема с тормоза - съчувствам и на родителите на "злото" дете. Често и те са безсилни.

Плюйте си в пазвата да нямате лошия късмет да ви се падне проблемно дете.
Същото се отнася за деца със СОП и увреждания.
Това, че има нагли родители на проблемни деца, не е оправдание да се хвърля кал върху всички останали в такава ситуация, които искат да направят нещо, но не могат (освен да си спрат детето от всякакво училище, де).

И аз им съчувствам. Точно заради това исках да се срещнем, да говорим, да съберем децата. Но майката просто ме излъга. Уж нямало да може да си вземе детето, щели сме да се чуем в друг ден, а точно след мен отишла и си го взела. После дори не се обади. По телефона й обясних, че не искам да вдигам скандали, а да поговорим с децата. Има и психолог там. Аз бях отворена за всякакви варианти. Но начинът, по който се покри, много ме ядоса, затова стигнах до ръководството. Да не говорим, че учителката не спря да ме убеждава, че трябва да се оплача и да опиша ситуацията писмено.
Мен много ме е яд на другата, която е следвало да бъде очевидец. В часа ти едно дете става, прекосява класната стая, отива до чина на друго и му удря два шамара, а после го изритва (това последното не е потвърдено от сина ми, така че е възможно децата, които го твърдят да са се объркали). В крайна сметка това е час по изобразително изкуство. Едва ли е била с гръб към децата, за да рисува фигурки по дъската. Пък и самата тя е съобщила за инцидента, а после не помнела такова нещо. Имах желание да разговаряме, но учителката от занималнята ме помоли да не го правя, за да не им развалям отношенията, а и нямало да има полза. Както и да е, не е в мой интерес да дразня преподавателите, затова си замълчах. Просто интересът на всички сега е насочен към изключването на това дете и имам усещането, че разчитат основно на родителите. Как може да удряш учител, да го наричаш "боклук", да заплашваш, че ще го замериш с камък и да няма последствия?! Моя син все го намирам залепен за учителката или охраната. Започнах да го вземам все по- рано от страх.
Не знам дали ми вярвате, но всяко дете, което тормози моето, ми става страшно противно, направо ми се повдига, като го видя.

И все пак, това дете не може да бъде изключено ей така.
Първо трябва да му се намери училище. Не знам как това ще се случи, ако родителите не желаят преместване.
От друга страна никой директор не иска да приеме в училището си проблемно дете.
Преди всичко това са деца на 7-8 години. С проблемното дете и с родителите му трябва да се работи.
Лошото е, че и тези, които уж са обучени и трябва да се намесят в такива ситуации, не знаят какво да правят.

Аз не бих успяла да си премълча.
Въобще няма да ме интересува дали ще им разваля отношенията - за сметка на моето дете.
Няма ли видеонаблюдение в стаята, за да се види точната ситуация?

Аз не казвам, че трябва да оправдаваме детето. Нормално е и за родителя на тормозеното дете да иска да се отърве от тормозителя по какъвто и да е начин, и аз щях да искам същото. В конкретния случай също щях да търся друго училище. Дано успеете бързо. Не оправдавам никак и лъжата на майката.

Казвам към другата потребителка, че вината съвсем не винаги е на родителя - не трябва да си приписваме заслуги, когато става дума за късмет.

Няма видеонаблюдение, макар че според мен такова трябва да е задължително.
Аз знам, че на всяко дете може да се случи изведнъж да се промени. Майка ми е учител по БЕЛ. Какво ли не съм видяла покрай професията й. Моят син също започна да попива простотията и един ден показа среден пръст. Заради този среден пръст цял ден стоя без таблет. Обясних му, разбира се защо не бива да го прави, но той каза, че всички деца показвали, той защо да не може. Непрекъснато се боря да не възприема лошите навици, а ако го направи, вземам мерки веднага. Но моите деца никога не са били наказвани. Сега изведнъж започнах санкции спрямо него. Но много му говоря и обяснявам. Хванах го, че ме лъже за нещо. Отидох при училищния психолог, обясних и помолих да работят над това. Опитвам се всичко лошо да елиминирам в зародиш, обаче е страшно изтощително. И в един момент някъде ще се проваля, нещо ще пропусна.

Пуснете жалба до инспектората,ако няма резултат -пуснете до МОН.Ако се наложи, обърнете се към някоя медия.Училището няма интерес да изгони/отпише проблемното дете, защото държавната субсидия се определя въз основа бройката на учениците.Та,един вид,ще е необходимо самосправяне с проблема.

Аз им признавам, че полагат големи усилия да се справят с проблема. Днес успяха да ни срещнат с майката на въпросното дете при педагогическия съветник. Училището е готово да го изключи. Вчера е имало инцидент с друго дете, и доколкото разбрах, е било нещо страшно. Предупредиха майката, че синът й вече има една санкция. С моето оплакване и това на другата майка стават две. Отделно има непрекъснато оплаквания от учители. То посяга и на тях. При трета санкция ще бъде изключен. Аз не подадох сигнал, но е записано оплакването ми. Причината да се спра е, че вероятно детето ще преустанови посещението на занималнята в училище. Само следобед стават инциденти. При класната на смеят да гъкнат, направо им е взела страха. В началото малко й се дразнех, но сега я подкрепям напълно и съм й благодарна. Тя обича много децата, но се налага да ги респектира, защото класът не е никак лесен.
Всички виждат, че нещата ескалират и става вече опасно. Училището няма интерес да се прочуе с някой сериозен инцидент.
Освен това аз казах, че ще преместя сина си, ако този тормоз продължи. Така че те ще загубят все пак дете, само че кроткото и безпроблемното. Оптималният вариант е въпросният ученик да спре да ходи в занималнята в училището. Тогава проблеми няма да има.

Оптималният вариант е въпросният ученик да спре да ходи в занималнята в училището. Тогава проблеми няма да има.

Дано наистина нещата се получат.

Не знам вече. Днес една майка пусна жалба. Жената цялата трепереше. И към нейното дете е имало агресия от същия ученик, a там нещата са деликатни.
Моят син е вечно зелепен за учителките или някой възрастен. В интерес на истината, откакто разговарях с майката, проблеми не е имало.
Тези деца, ако отсега са така агресивни, не ми се мисли после какво ще е.

В нашия клас също имаме такова дете (повече от 1 са, но това е най-фрапиращото). Класната направи специална родителска среща за проблема. Е, като видях колко неадекватно и безотговорно отговаряше майката, не ми останаха надежди за промяна.

Предстой синът ми да бъде септември 1ви клас, живеем в район централен по точно казано Каменица, имам много неизвестни и ще бъда благодарна ако получа леки насоки. Имам две три училища за който обмислям Душо Хаджидеков, Васил  Левски, Любен Каравелов ако може мнение и впечатления за училищата, следващото е от кога се започва с кандидатстването

За кандидатстването - следи сайта на общината, всичко е онлайн.
Любен Каравелов бих го отхвърлила заради немалкия брой деца от ромската махала. За първи квлас бих проучила и учителите в Паисий Хилендарски. В първи клас е важен учителят.

На сина ми приятелка от ДГ е в ОУ "Душо Хаджидеков". За момента са изключително доволни и тя, и родителите. Класът се случи много читав. Като сравня с нещата в училището на сина ми, разликата е фрапантна. Учителките на въпросния клас са страхотни.
Но всичко е субективно.
Mometo*, аз днес станах свидетел на една ситуация с въпросното дете, в която въобще не беше виновно. Дори се опитваше да избегне евентуално сбиване. Стана ми жал за него. Както не можех да го понасям заради сина ми, днес ми се сви сърцето. Имам усещането, че детето е отбягвано от другите и е самотно.
Много неприятна ситуация.

В "Любен Каравелов" вече няма ромски деца. Училището е обновено и е страхотно направено.