Биологично и осиновено дете

  • 7 221
  • 17
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 596
Имам биологичен син на почти 19г. Аз съм на 39. С баща му се разведохме преди много години. Сега имам втори брак и втори съпруг с когото осиновихме дете. Когато дойде в живота ни беше на 13м. Така, че имам и биологично и осиновено. Не правя разлика между двете в отношението си или поне не се улавям да го правя. Разликата в годините по между им е огромна - 16год. Но в началото непрекъснато сравнявах развитието на второто си дете с биологичното ми на неговата възраст. В интерес на истината второто ми дете превъзхожда в развитието си синът ми от времето, когато е бил на същата възраст. Иначе съпруга ми беше против и трябваше да го убеждавам 6год. докато се съгласи да подадем документи за осиновяване. А сега е най-грижовния баща, когото познавам. Често ми повтаря, че няма спомен как съм родила детето Hug, но се радва, защото това е нашето дете!

# 16
  • Мнения: 6
Mekicheto, и мен тези въпроси ме вълнуват. Нашите репродуктивни  проблеми не са непреодолими. Първото ни дете се получи с инсеминация. Има шанс и второто да стане така. Проблемът е, че изкарах тежка бременност и имаше последици за детето ми. Пак успяхме да се разминем сравнително леко, макар че ние си знаем през какъв кошмар преминахме, но можеше да е много по- страшно. Опасенията да не се повторят нещата накараха и мъжът ми да започне да се замисля за осиновяване. Иначе преди това беше против. Аз винаги съм искала да осиновя дете, независимо мога или не мога да имам биологични.
Човек няма как да е сигурен, докато не попадне в съответната ситуация, но доколкото се познавам, смятам, че ще се науча да обичам детето като родно и няма да ги деля. В интерес на истината някои родители делят и биологичните си деца. Единственото, което ме спира е несигурността на съпруга ми, защото, както писах по- горе, той дава голяма любов и грижа на сина ни и ме притеснява, че може да не се държи по същия начин с осиновеното дете. Когато подметнах на родителите му, че ми се иска да си осиновим дете, думите бяха: "Ааа, как така, кой знае какви гени ще има..." Те всъщност са много разбрани хора и знам, че решим ли да направим тази стъпка, няма да застанат срещу нас и ще се държат с детето като с родните им внуци. Това беше първосигнална реакция, но съм убедена, че и у съпруга ми я има тази мисъл. Никой не знае какви гени носи и колко болести дремят в него, докато дойде момент да бъдат отключени. Иначе моите родители подкрепят идеята за осиновяване. Ние живеем самостоятелно, но съм наясно, че е важно и бабите и дядовците да не са против, за да не се чувства осиновеното дете отхвърлено от тях.
Синът ни е много слънчев и общителен и смятам, че би приел с голяма радост още едно детенце вкъщи.
Пуснах темата, понеже няма с кого да разговарям по въпроса. Споделяла съм с две- три приятелки, но те изобщо не могат да разберат защо искам да осиновявам, при положение че вече си имам дете, а и можем да имаме още биологични.
Няма лоши гени.
Има неадекватна родителска грижа, която не успява да се справи с първичната травма на осиновеното дете и да му помогне да я преодолее.
Но това не прави родителите лоши.
Работа е от психологическо естество, не генетично.

# 17
  • Мнения: 2 147
Бях я забравила тази тема. Все пак родих и второ дете. Сега имаме син на 8г. и дъщеря на 4г.

Общи условия

Активация на акаунт