Вашата история със злоядото дете

Съгласна съм с мненията на Кака Сийка и Таис.
Аз съм бившо много злоядо дете, разядох се като ме удари пубертетът, 7ми клас някъде.
Не съм била зверски насилвана да ям, ноооо вечно някой кършеше ръце притеснен около мен какво щяло да ми стане, да се разболея, предлагаха ми се по 100 различни неща и т.н. Изключително досадно и неприятно е. Съответно започнах системно да симулирам хранене, криех цели порции в раницата си и хвърлях в първия удобен момент. Имах и специална кутия, в която преливах супи и манджи със сос, за да стигнат благополучно до контейнера за боклук.
Бях слабо, много активно и здраво дете - за мен лично това е идеалната комбинация.

Да уточня и допълня,че моята не е злояда, напротив има си апетит,но за боклуци и сладки неща. По - скоро е капризна и претенциозна към храната. А това се случи, защото с баща й дълго време не обръщахме внимание и приемахме за даденост това,че не обича кайма, домати, млечни и т.н. Оставяна беше години наред да яде каквото си иска, толерирахме капризите, считайки ги за част от характера й. Индивидуалност един вид Докато не стана ясно,че има тежка анемия, вследствие на непълноценно хранене. Като прибавим и бърз растеж в пубертета, цикъл, натоварване в училище и картинката става пълна.

За кърмачетата не знам - моята щерка е изцяло кърмено на поискване бебе, почти три години. Докато се кърмехме, беше супер, даже бузи и дупе имаше.

Изследвания правим редовно, блестящи са й - дори в периодите на най-силно ограничаване на храна.

Това е напълно достатъчно. Моето дете например не обича лекари, дори най-добронамерени (проблемите на здравите деца, които виждат доктор и лекарство на високосна ) и реве от кръв и игли, затова ги избягваме, когато не е абсолютно наложително. Не правете като нас, ако има съмнения, че е необходимо, ми беше мисълта

Алита, би ли споделила за махането на третата сливица? На каква възраст беше детето, как му се отрази, съответно след това боледуванията намаляха ли, апетита значително ли се увеличи, както и разнообрази ли менюто си. Синът ни не може да изкара повече от седмица +/- 2 дни на градина. След това задължително - гърло, хрема, много често и температура. За храненето вече споделих - също имаме проблеми.
Таис, и двете ми деца бяха само на кърма, на поискване. Захранени са на 6 месеца. Педиатърката казва, че от там ни бил проблема - кърмените деца били така... Нямам идея до колко е вярно. Но сега и дъщеря ни /2г./ също се храни много избирателно... Върви май по стъпките на батко си, което вече съвсем ще ме побърка!!!
Да допълня - обичам да готвя, даже смея да твърдя сравнително добре. Мечтая си направо за мига, в който сина ни ще седне на масата и ще си изяде всичко с апетит, без подканяне, молби, закани и т.н. И то като имате предвид, че му се предлага храна, която той яде. Не го насилваме за нещо друго.

Не е вярно.

Егати и педиатърката. Нашият педиатър се разсмя, когато разсъждавах на глас, че ето, диването е кърмена почти три години, пък после - неядяща. Нищо общо няма.

Братовчедка ми си кърми над две години всичките деца, те и досега са пример за чудесно хапващи.

Параход, веднъж годишно я боцкаме Тя и без това има огромен интерес към игли, взимане на кръв и епруветки, иска да става вет. лекар, та едвам я извлачвам от лабораторията.

Radost_79, на около 5. Правихме я в УНГ на Пирогов при Меджидиев, мина много леко. При нея обаче имаше допълнителна хипертрофия на другите две сливици, които по едно време направо скриваха гърлото и правихме допълнително физиотерапия с антихистамини в детското на Александровска, та не знам вече кое кога и как е дало резултат, но не съжалявам че махнахме третата.

Моето дете освен злоядо, много и боледуваше, като твоето. Ако трябва да бъда честна, трайно подобрение в здравословно състояние и апетит, което и аз забелязах без да се напъвам, беше след като започна да кара ски и изобщо да я мъкнем по пистите в планината, и по басейните, и парните бани. Първото й качване на ски беше даже с детската градина още. А иначе и тя е кърмено бебе, захранена е на 6 месеца и после съм въвеждала храната много плавно и внимателно (както стана ясно без пюрета, защото тя не им даде шанс ), кърмена е до година и 2-3 месеца. Не мисля, че злоядството има общо с кърменето.

Не се притеснявай, ще дойде моментът, в който даже няма да следиш какво и по колко се яде. Миналата година й подарих Моята първа детска книга за готвене (или нещо подобно като заглавие), от която вече прави сама домашна лимонада, яйца на очи и плодова салата

Не ми пречи това, че съм вложила сили, време, енергия, че и любов в храната. Притеснява ме, че това го затормозява. Като сме на гости почти нищо не може да яде. Случвало се е да е само на краставици... На заведение - същата работа. След някоя и друга година, като започне да излиза с приятели, те ще се хранят, а той... На него му вреди това повече, отколкото на мен. От друга страна - не си набавя достатъчно витамини и т.н. За храна не хвърляме - съпруга ми поне оценява уменията ми подобаващо!
Дано всички злояди да прояждат!!!

Таис, правя каквото мога. На кой му допада и на кой не, не е мой проблем. Песнички и филмчета може да действат при 1 годишни, при нас няма как.
На мен пък не ми допадат приказките "остави го да стои гладно, щом ИЗГЛЕЖДА здраво". Продължавам да твърдя, че гладуващ или лошо, небалансирано и бедно хранещ се, човек няма как да е здрав. Няма откъде да дойде това здраве.

От къде си набавя витамини, микроелементи, минерали и т.н. като яде 3 неща? От въздуха? Ако даваш добавки, може, но иначе, няма шанс.

И да, гастрита е сигурен при системно гладуване, както и други проблеми, но не ми се влиза в полемики. Който иска да вярва, че злоядото му дете си е супер, аз не вярвам.

Това за "след време с приятели" хич не го мисли. Тогава папагалският рефлекс се включва на турбо

Алита много ми е полезно мнението ти, наистина имам нужда да комуникирам с хора в моята ситуация. Благодаря и  на всички остнали.

Ще споделя и как според мен дъщеря ми стана злояда или по - скоро много трудно приема нови храни.

Бях много стриктна майка(така си мислех тогава) следвах плътно съветите на педиатъра. Захраних на 4м, тъй като уж така било по - добре, защото нямах кърма и беше на АМ. Първа грешка, детето не беше готово.
Тя и до ден днешен е много гнуслива не само за храна, а и за текстури и други подобни. Тогава направо се потрисаше от някои храни.
Мина време свикна горе долу детето. Минахме на детска кухня, беше по - разнообразно, аз бях гола и боса в кухнята, даже все още не ме бива особено. Обаче често не й разрешавах да си взима каквато и да е храна( някъде може да има повече сол, олио, да не е чисто и тн.), може да не е най - добрата за нея, ми добре де като пробва от някой друг тъкмо ще свикне, ама патка си бях, неориентирана уплашена майка.
Добре, обаче детето си свикна на едни и същи манджи, по - скоро течни и аз готвя такива заради нея. Не приема мазани филии, по - едри парчета месо и зеленчуци в чинията, сух ориз и мусака например не иска и да вижда.
 А след втората година започна да боледува(тръгна на ясла), тогава заради антибиотци няколко пъти от безсилие настоявах, иначе по принцип по - скоро забаламосвах, отново грешка. Единствените ни по - сериозни караници са били само за това, когато вече ставах наистина безсилна. В последствие порасна и започнаха да й подаряват шоколади и тн.
Слава Богу все още я убеждавам за читава храна, главно супи, но ги иска по мой тертип, ситно нарязани или крем супи и често се налага аз да й давам, понеже ще си остане с 5 лъжици, в момента които каже стига и аз спирам, обаче не смея и съвсем да я оставя гладна. В градината започна да се престрашава бавно. Сега имам второ дете, нито една от грешките си няма да повторя. Ще си нося вината, че я направих такава, от незнание, от заблуда, но това не е оправдание. В момента я оставям малко повече намира по темата и като че ли имаме напредък.

Моето специално Е здраво, освен, че изглежда. Дори в периодите на силно ограничено ядене. Добавки и витамини не давам, силно против съм за деца, освен ако не се налага по медицински показания - съответно предписани от лекар, а не просто ей така, взети напосоки от аптеката.

Да, всеки решава какво ще прави.

Бях слабо, много активно и здраво дете - за мен лично това е идеалната комбинация.
Maus, точно, и за мен. Дъщеря ми е така.

AglayaDreams, не бъди толкова критична към себе си. Така си преценила, че е добре за нея тогава, така си направила. Обичам да казвам, че "ако" е спекулация. Можело е и да не стане така, а е можело да бъде и същото.

Като поотрасне още малко, всичко ще си дойде на мястото

Не виждам за какво точно се обвиняваш. 4 месеца е рано за захранване, но не е причина за злоядството. Аз захраних на 5, но много мои познати захраниха още на 3 месеца, слушайки бабите си, и децата им не са злояди (големи са вече). Друга захраниха на 6 месеца и някои от децата им са злояди т.е. няма връзка това, поне от всички примери пред мен.
Сега ако си хранила съвсем насила е друго.
ВСИЧКИ деца около мен са яли детска кухня и пак някои са злояди, някои - не. Не и от това, макар че не бива твърде дълго да се продължава с ДК именно за да не свикне детето с пасирана и безвкусна храна.
Единствено това, че не си й давала да си взима храна може да се посочи като евентуална грешка, но не се обвинявай чак толкова.
Сигурно всеки родител има пръст в това детето му да стане злоядо, особено ако преди това е било ящно, но не всеки си дава сметка.