Трудно проговаряне - тема 25

Извинявай, ама колежката направо се е издънила с това "докато не проговори добре няма смисъл да работи". Все едно да отидеш на лекар и той да ти каже "докато не се оправиш не идвай". Разбира се, че трябва да работи, иначе за какво е логопед, дипломата само да й краси сивито ли? Точно защото детето почти не говори или говори зле трябва да се занимава.

На първа сесия детето не се наблюдава само, а се установява контакт с него. Какво има да му наблюдава 45 минути? Още от вратата, докато види реакцията на детето, диагностиката е започнала. А от "здравей" комуникацията трябва да върви. Разговорът за навици и т.н. може да се състои и после. Детето трябва да е в центъра.
 Уф, понякога големи глупости приказват колегите, не ме е срам да го кажа, защото не приемам "за честта на пагона". Работят с ПУК-четата повече, защото става зор за постъпването в първи клас, а и с по-големи е относително по-лесно, отколкото с по-малките, на които вниманието им много бързо отплува.

Благодаря за отговора Андариел. Надявам се да тръгне от другия месец. Явно проблемните деца са много, което е тъжно. Аз самата ходих на логопед, когато бях на 7, по наше време друго беше. Сега повечето деца искат намеса. Благословени са родителите, които не разбират всички тези трудности, които изпитваме ние. Срещам родители а арогантно отношение, дори от групата в детската градина, ме гледат от високо не комуникират с мен, но все тая. Говори зле за тях. Мисля, че българското общество е много зле, трябва да се научи да приема различните. Андариел не се тревожи, никога не съм слагала всички под общ знаменател. Сигурна съм, че сте много добър специалист и с право се ядосвате. Има защо. Мен ме дразни, че има невежество, дори и сред учителите от градината, тези редовите, те също се държат надменно, особено едната по-младата. Тя смята, че моето дете е много зле и ми го казва директно и грубо в очите. Другата госпожа има надежди, тя смята, че детето те първа ще се промени, но тя има 22 г, стаж и явно има поглед.

А на вашата млада учителка й кажи да си гледа работата в буквален смисъл, за която е учила, а не да обяснява колко е зле детето. Щом детето е зле, значи трябва тя самата да положи повече усилия и време да се занимава с него, да му обръща внимание повече. Това й кажи и вече няма да посмее да се държи грубо.
"Приемането на различните" е пораженческо отношение. Всяко дете е различно и има нужда от развиване на способностите, включително езиковите. Правите каквото трябва и не се оставяте да ви демонстрират отрицателно отношение.

Анди, може ли така да се обърна? Госпожата казва, че нямат възможност за индивидуален подход, затова обвинява за всичко мен и баща му. Според нея не работим достатъчно с детето. Тя не ми е в къщата, за да знае какво правим и какво не правим с детето. Но какво мога да и кажа, премълчавам за всичко, мъжът ми няколко пъти се опита с малко повече тон, но не става. От друга страна не ми се ще да си губим мястото в градината. Имам информация от други майки, че навсякъде в държавните градини отношението е такова. Говорила съм с познати педагози, според които местенето само по себе си не е решение. Големи хора сме, няма да се депресирам от мнението на г-жа и по -скоро какичка, която все още не е станала майка. Такова е поколението, няма как да очаквам от по- млада учителка отношение, при положение, че самата тя няма възпитание. Темата е неизчерпаема. Фокусирала съм се върху детето изцяло  и имам големи надежди, че нещата ще се получат.

Станете "досадни" - започвате да питате какво се е случило, какво са учили, как се е справило детето. Поискай тетрадките, по които работят, за да ги разгледаш какво и как е работило. Колкото повече се интересуваш, толкова по-малко ще има желание да ви обяснява колко не работите вкъщи. Учтиво говорете, не се заяждайте, не дръжте тон. Вие сте едни заинтересовани родители, които всячески се интересуват от обучението в ДГ. "Какичката" бързо ще свие перките. Тя разчита да ви сплаши и да се чувствате виновни. Обърнете играта.

С Андариел като правило не сме на едно мнение, но този път съм съгласна с нея

Все едно описахте едната учителка на сина ми.Също млада и груба.Синът ми сподели,че в групата имали момиченце,което не говорило добре.И понеже е малък и още не знае какво означава говорен дефект,ми казва че като си играят тя говори на английски и не я разбира.Разбрах че майката и подала документи за ресурсен логопед,понеже имала проблем с изговора на някои думички.По време на едно тържество,синът ми сподели че госпожата направила забележка на момиченцето да не пее,а само да си отваря устата,понеже не говорела и не пеела добре.Така се ядосах,абсолютна дискриминация спрямо едно невинно дете.Замислих как ли се е почувствало детето.Има учители,които въобще не са за тази работа,за нея се изисква хуманност,а те само скапват самочувствието на децата.А децата имат нужда някой да повярва в тях.

Благодаря ви за съветите. Аз на моя мъж казах, че нищо няма да постигне, ако се сдърпа с госпожата, но просто веднъж ми каза, че не изтърпял арогантното и отношение. Както и да е. Той е съгласен с мен, разбрали сме се комуникацията с учителите основно да е моя грижа. Той ходи да го води и взема само. От както детето работи с ресурсен общо взето отношението е по-добро към нас, а на младата никакво. Има две години ще ги избутаме, то като не сме протежета пак ще изкара детето, по -важно е да го подготвим за първи клас.

Странното е че при нас точно младите учителки  бяха невероятно толерантни. В градината ни във всички групи бяха по една възрастна с над 20 г стаж и по една млада. Точно с младите нямахме проблем
 Възрастната още от началото  почна с това, че той бил труден (макар и послушен) , бил различен ( макар и обучаем) , искал друг подход( те не знаели как), те не били обучени ( директорката ги принуждаваЛа) , по - добре да не вземал участие в нищо, само да си седял отделен на столчето. Младите учителки  пък бяха душички. Почнахме с една, завършихме с друга - без оплаквания от него, разрешиха на ресурсната да им присъства в часовете три пъти седмично, голяма радост на всеки успех. Винаги съм мислила че младите са по - адаптивни, а възрастните по-тесногръди. Но явно е до човек.

Адмирации, осъзнали сте най-важното!

Точно това ме вълнува и мен, много. Дъщеря ми е на 5г.6м. - 3-та група е сега. Имаме още 1 учебна година да се подготвим за училище. Лошото е, че е родена в края на годината и няма да има навършени 7г., като тръгне (ако тръгне с набора си). Затова обмислям различни варианти, в т.ч. и частно училище.  Академично е добре, напредва, прави опити да чете с разбиране (думички), смятам лятото да я уча да пише буквите. Напредва и с говор и разбиране на речта, има голямо желание да учи. След много четене (повече от 2 години) и консултации с няколко специалисти (не съм я водила по обследвания, умишлено, защото не вярвам в БГ диагностиката, особено извън София), стигнах/ме до извода, че тя има затруднена преработка на слуховата информация. Това обяснява защо дете, което е доносено, родено и развиващо се по учебник, говореше на "китайски" до 3г. Като гледа картинките и ѝ се говори с прости изречения всичко разбира. Но, ако се прочете условие на задача и тя трябва да го изпълни, обърква се, отказва се. Ако седне някой до нея и ѝ каже какво да направи с прости думи - прави го.  Чудя се, този дефицит може ли да се изчисти с годините? Факт е, че все повече разбира и малко по-сложни неща. И колкото повече разбира, толкова повече говори и все повече прилича на дете в норма. За хората, които не я познават, де. Имаше аутистични симптоми, изчезнаха почти. Най- ме радва това, че се социализира, няма проблем с хора и места. Комуникативна е, изпълнителна,  стига да разбере какво се иска от нея. Ходи на ерго/кинезитерапия (имала е задържани примитивни рефлекси, които преодоля), както и на логопед 4 пъти седмично и детска градина до обяд. Аз съм оптимист, вярвам, че детето ми ще се впише в това общество, макар и по не лесния начин. Приемам съвети и успех на всички!

Надявам се, че няма да настъпя без да искам някой по мазола, но ако виждате, че с даденото в учебното заведение (ясла, градина, училище) не се получава, обърнете се към частен логопед. Баткото на 4г. не говореше изобщо. Съответно като се прибрах в БГ го подкарах на много интензивни сесии и за 5 месеца от изобщо не говорещ направи страхотен прогрес. Към онзи момент, понеже нямах много време на разположение в БГ, го водех в две различни логопедични школи. Понеделник-сряда-петък имаше по 3 сесии на ден в едната школа, вторник и четвъртък в другата школа по 2 сесии на ден. Направихме почивка за 10 дни на морето в рамките на тия 5 месеца. Щастлива съм, че детето издържа на темпото, защото това беше много интензивно. Съветът ми е да търсите алтернативи от рано, за да се работи с детето от ранна възраст и да няма проблем впоследствие с тръгване на училище.

Здравейте, обръщам се към вас за мнение. Имаме момче на 2.7г. До 2 си год. не казваше нито една целенасочена дума. Сега в речника си има много думи, знае и назовава нещата с точните им имена, понякога ни изненадва като назовава нещо, което никога не сме му казвали  специално, от 1 мес. прави и изречения с 2-3-4 думи, знае имената на някои близки, за себе си говори в 3 лице. Повтаря всичко.Това, което ме притеснявае, че говори някак хаотично, от тема в тема. Говори за неща станали примерно преди 3 дни без никакъв повод. Казва и неща, които вижда или се случват в момента, но изведнъж започва да говори и нещо, което няма никаква връзка за момента. Сякаш мисли на глас и казва каквото му дойде наум.  Отговаря на въпроси и то в повечето случаи правилно, но сякаш са неща , които е научил. Иначе за предмети, хора , действия ги назовава правилно. Доста думи казва правилно, изговаря почти всички звуци.И докато с трепет чакахме да чуем първата дума, сега леко започнах да се притеснявам най вече от това хаотично говорене. Ако може да изкажете мнение и да сподели някой минал през подобен проблем. Благодаря!

Моето дете е водено по обследвания. И като извод е давано затруднена слухова преработка, дефицити в слуховата обработка на информация. Сякаш всички деца с проблемно проговаряне го имат. Дали с времето се изчиства, не знам. Отдавна не съм я водила на обследвания . Дали тя по някакъв начин се е научила да компенсира не знам. Вече говори добре, разбира всичко. Училищните трудности намаляха, тя има проблем и с внимание и краткосрочна памет. Да се допълня, и моето е родено в края на годината и е недоносено също. Личи разликата с деца, родени в началото на годината. Ако сега имах възможност, щях да я отложа от първи клас. Вече настигна връстниците, но беше много трудно, не си заслужаваше.

От личен опит с две деца - програмата е претрупана, отношението към деца, които искат повече работа отвратително или никакво, учебниците некоректно и неразбираемо написани, така че колкото по - късно тръгне толкова по - голям шанс има да се справи и да се впише. И то да е в обикновено училище с внимателна и мила госпожа, а не в елитни и с прехвалени учителки.

Здравейте, имам две дечица -- на 4г 6м и на 2 г 4 м, момченца. И двамата имат проблеми, като при баткото е по-сериозен и може би не само речеви,  а при малкия се надявам да е малък и лесен за израстване.  Но ще съм благодарна за всички съвети.
Батко:
От година и половина се занимавам усилено с баткото. До 3 годишна възраст в България не сме наблюдавали проблеми, но като се замисля е имало знаци, че нещата не са съвсем типични.
Децата ми са от смесен брак и растат многоезични.

Баткото не е ходил на ясла. Не е имал закъсняване с проговаряне, но проговарянето няма общо с начина, по който сега проговаря малкият му брат. Проговаряше със заучени фрази и думи от книжки. Също така винаги е имал голям проблем с обръщане по име.  Другата му по-различна проява беше огромна хиперактивност, откакто проходи, и търсене на стимулация. В стимулираща среда не можеш да се свържеш с него по никакъв начин. Всичко сме отдавали на това, че детето е многоезично и, че е "много глезено", защото наистина като първо дете и първо внуче на две роди, беше обожавано от всички и не беше чувал думата "НЕ". Но синът ми си говореше и двата езика, просто  не съвсем стандартно. Даже, когато бях бременна с братчето му (в България), го мъкнах със себе си постоянно по изследвания, и все ми казваха, че много говори за момче на тази възраст.

Когато стана на 2г и 8 м се преместигме в Германия и когато навърши  3 г (ноември 2020)  трябваше да отидем на изследване за развитието му (годишен преглед) и за документ за детската градина. Тогава пратих мъжът ми (и той гений в сферата на  комуникациите ) с баткото. По време на пандемията не пускаха двама родители на преглед с дете. Та мъжът ми излезе с документите и като го попитах как е минало ми каза, че било минало много добре, лекарката била "изключително впечатлена" от нашия умен син, защото знаел азбуката и можел много добре да брои и цифрите знаел. Поисках да видя документа за дг и медицинския картон и там видях, че лекарката препоръчва фрю фордерунг (ранна интервенция) и асистент за детската градина  и са написани някакви нехубави характеристики...Тогава аз в потрес се обадих с лек скандал на лекарката за лична среща и тя ми каза, че детето било в свой собствен свят, не реагирал на инструкции. С обяснения, натиск и прочее накарах лекарката да издаде нов документ за дг и нов картон, в който да ги няма тези неща, и сменихме лекарката.

На следващия ден детето тръгна на градина с доста дълъг период на свикване и адаптация  и след това затвориха детските градини. Аз вече бях започнала да чета за майлстоуните при три годишните и да правя някакви измислени от мен или прочетени упражнения със сина си и общо взето вече бях притеснена.
Февруари месец отидохме на логопедична оценка и там казаха, че изостава с поделеното внимание и има висока хиперактивност. Казаха и,че сякаш детето си говори повече на себе си, а не комуникира. Този кабинет нямаше свободни места да го вземат и ни дадоха упражнения за вкъщи да подобряваме поделеното внимание -- основно трябваше да наблюдаваме какво прави той и да влизаме в неговия свят.

След доста месеци пътувания локдауни и прочее, той пак тръгна на градина вече по-сериозно и лятото поискаха да се срещнат с нас, за да обсъдят сина ни и неговата адаптация в дг. Та срещнахме се и ни казаха, че за тях синът ни изостава със сензорното възприятие, че може да изключи и изобщо да не чува, а да си прави своето най-спокойно, понякога не вижда и не оценява опасността. Първите месеци е показвал екстремна хиперактивност, без да разбира какво се случва в детската градина и да се съобразява с правилата, без видимо да осмисля какво трябва да прави. Детето ми общувало с учителките и знаело техните имена, говорело с тях, но не общувало с децата, не ги търсело не само за игра, ами даже не им и отговаряло. Иначе ясно казвал когато иска или не иска нещо и никога не правел неща, които не са му приятни. Това поне малко ме успокои, че детето дава да се разбере, ако нещо не му харесва и не бива принуждаван. Все пак като майка, най-важното ми е детето да се чувства ок и ако не се, да може да го изрази.   Тук е моментът да споделя, че това изключване на слуховото възприемане, даже и на визуалното възприемане, е нещо изключително типично за членове на моето семейство, включително и за мен. Та в този момент аз вече бях хем  объркана какъв точно е проблемът на моето дете, с което и аз и баща му смятахме, че си комуникираме прекрасно (с нас имаше и мн хубав очен контакт и много ни търсеше и говореше), хем вече наистина сериозно притеснена и изкризила, защото от няколко източника чувах едно и също. За нас неговите факти, които той ни разказваше, си бяха вид комуникация. Трудно е, когато самите родители  са евентуално извън норма, да оценят правилно детето.

 Мин година лятото заведохме детето на втора логопедична оценка. Вече поисках писмена оценка, която да мога да показвам при следващ специалист, за да тръгнем нанякъде и да се проследи развитието. Терапевтката написа, че има лош очен контакт, че е хиперактивен, че има адекватен речеви обем (речник) на немски, но че не използва езика за комуникация. Тоест, детето не иска помощ, не пита как да направи нещо, а само си бичи и търси път. Съвместно с хиперактивността и краткосрочното внимание, когато нещо му е интересно е свръхфокусиран. Не играе интерактивно и не включва други в преживяванията си. Синът ми тогава още не беше почнал активно да задава въпроси (друг важен майлстоун), но много запаметяваше фрази, факти, събития, които постоянно повтаряше и преразказваше. Все още говореше за себе си в трето лице. Не възприемаше инструкции.

След тази оценка ме записаха в един уейтинг лист, защото и те нямаха места и казаха, че ще ни се обадят. Още не са се.
Ние се върнахме в България и след кратко море, тръгнахме ежедневно по логопеди, ресурсни, ерго и индивидуален спорт няколко месеца. Много интензивно се занимавах с него и аз, много го водех и сред деца по площадките, въпреки пандемии-мандемии, с цел поне някаква социализация. Та детето много дръпна: почна активно да пита, да говори за себе си в първо лице, сякаш подобри разбирането.
Аз започнах да го готвя за  прегледа при педиатъра, който е за 4 години ,  като по конспект едва ли не да минаваме всеки майлстоун, и за неговия рожден ден се прибрахме в Германия и
го минахме без забележки, но всичко върху, което ни изпитаха, бяха неща, които сме упражнявали. 

С детската градина също почнаха по някоя добра дума да казват. Той страшно много дръпна речево и вече не говори така стереотипно, а и доста комуникира.
Та сега каква е ситуацията с нас.
1. Все още е много хиперактивен и с много слаба концентрация. Говори и се самопрекъсва, забравя какво иска, забравя, че е тръгнал да пикае и хуква на другаде.
2. с говора имаме затруднение да чуем и да отговорим на въпрос, да изпълним инструкция...ходи на два спорта и там забелязвам, че много по-бавно от другите деца успява да възприеме какво казва инструкторът.  Когато е много щастлив и превъзбуден, много трудно чува какво му се казва...

2. Има засилващи се ригидности. Ако автобусът не спре на някоя спирка (знае всички спирки на всяка линия наизуст) заради ремонт, се изпада пак в драми. Ако стъпя върху алеята за колела- писъци "Нееее неее там е за колелааа!". Бях му обяснила, че трябва да се грижи за братчето си, та сега го сграбчва за ръката и го мъкне навсякъде, не го пуска, а онова реве и вика за помощ.
3. Не се обръща по име, може да прави свои неща с часове.
4. Започнал е да има интеракции с деца, но все още няма истинска игра с деца. Играе паралелно или ги наблюдава. Новият му номер е да дразни разни познати деца с "нее ти не си на 4, на 3 си и аз съм по голям/по-бърз/по-силен, а ти си много бавен" "това е моят татко, а не твоят татко" и прочее .

5. с храненето също сме проблемни - готвено не се яде изобщо.

Тези неща ме притесняват с оглед как ще се справяме в училище и с приятелчетата.

Иначе академично и ние сме си добре, има интерес, лесно възприема (когато го хванеш да внимава).
Засега аз се занимавам с него всяка сутрин с разни  задачки по книжки (но стандартни), с които се надявам да подобря концентрация, фина моторика, умение да се осмислят и изпълняват устни инструкции. Играем и елементарни настолни игри.

Вие как работите за подобряване на слуховата обработка и концентрацията/хиперактивността?


Малкият ми син пък има обратния проблем. Той пък много комуникира, но не може да говори, а е на 2 г и кусур. Иначе разбира всичко, има много добро споделено внимание, много е интерактивен и са  голям отбор с батко си, когото обожава. Малкият знае доста думички, но  има огромен проблем с произношението до такава степен, че  дори ние не винаги  го разбираме.  В детската пък съвсем не му разбират.  Иначе де що логопед го е гледал, е на мнение, че детето няма проблеми  и от дг много го хвалят. Но ако мога с нещо да му помогна и на него, ще се радвам.