Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 55

  • 41 133
  • 769
  •   1
Отговори
# 375
  • България, Велико Търново
  • Мнения: 218
Мидко, ха-ха-ха, трябва да е желязно да 😂 благодаря!
Тинтири, стискам палци и горе главата! Всичко ще е наред!
Бонка, и аз много се дразня като всички искат да помагат и това, че не съм самостоятелна.  Но сега се уча да ги оставям да помагат, колкото и да ми е трудно. Те пък се чувстват добре. И взех да не се обястявам вече, защото това ме изтормозва. Относно химиите, аз съм прясна след първа червена и в състояние да шофирам, пошетвам мъничко и така 😉

# 376
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Момичета от Варна, къде е по-добре да се прави химиото - в Терапията или в Онкото, или е все тая?

# 377
  • на път
  • Мнения: 2 804
....... ако трябва да правя химия мога ли да шофирам? Да си ходя сама с колата и да се прибирам. Сега ме возят, но нещо почвам яко да откачам, по -болна ставам. В началото като ме попитат- как си има ли болка или нещо такова го приемах. Сега не искам никой да ме пита нищо. Не знам как ги понасяте тези неща, но аз искам възможно най- бързо да си стана самостоятелна.

Разбира се, че можеш! Аз винаги се транспортирам сама освен в случаите, когато трябва да се коментира нещо с доктора. Тогава ММ идва да "внимава" Smiley.

# 378
  • София
  • Мнения: 3 150
Бонка,при всеки е различно.След първата химия ми стана зле на 3,-тия ден чак и така няколко дни,но си ходех на рехабилитации.След 2-та химия ми стана зле още докато се прибирах и после 9 дни бях парцал(ставах само за тоалетна и душ,мислех че няма да ми мине никога).След третата беше пък по-добре от втората.Ще видим тази седмица как ще е бялата.

 Тинтири,то ПЕТ скенера показва всичко ,до колкото знам - включително костите.Аз пък искам на него да ме пратят и да си знам. Мен и на скенер не са ме пращали, сцинтиграфията беше първото изследване .

Ферара,леко да минават!

# 379
  • Мнения: 142
Д_Ива това много ме радва!

# 380
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 14 033
Благодаря ви за добрите пожелания! Утре след лъчето отивам при кардиолога да видим какво става. През месец ми следят изтласкването. А и с много високо кръвно съм след вливане. През другото време е овладяно с лекарство, сега взех и още едно. Набиха ме с кортикостероиди за алергията от вчера още и ще ми бият инжекциите до края на седмицата и къде ще му излезе края на качването на килограмите, не смея и да мисля.
На мен сцинтиграфия не са ми правили никога. Но пък редовно ме пращат на пет скенер. Мисля, че ако има нещо, трябваше да се види до сега.
Относно шофирането - аз не шофирам, но докато бях на  химия, моята беше бяла, бързия влак ме трясваше на третия ден от вливката. Та в такова състояние, мисля, че не бива да се шофира.

# 381
  • Мнения: 142
Лейди, колко дни след вливане ти отминава неразположението? Или пък е различно всеки път. Питам тези неща, защото ми се иска да мога да си направя план. Надявам се да не ми се налага, но все пак искам да знам какво ще мога и какво няма да мога да върша сама.

# 382
  • Мнения: X
Аз на първата химия си отидох с колата и доктора явно ме е видял, защото изрично ме предупреди да не шофирам- защото от противоалергичните съм била замаяна. Освен това, като си тръгвам пак съм " на черешата", та няма и смисъл...... Та си ме возят. А и то още си ме боли ръката, опъвам я със зор и не ми е в най- добрата форма, та не си го и помислям.

Последна редакция: вт, 14 май 2019, 21:23 от Анонимен

# 383
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 14 033
Лейди, колко дни след вливане ти отминава неразположението? Или пък е различно всеки път. Питам тези неща, защото ми се иска да мога да си направя план. Надявам се да не ми се налага, но все пак искам да знам какво ще мога и какво няма да мога да върша сама.
Около 10-12 дни постепенно. Първите 4-5 са най- гадни. Тъкмо се оправях напълно и то ставаше време за следващата вливка. Обаче стомашните проблеми си бяха докато траеха всички химии и спряха 2 седмици след последната вливка. То и сега с Херцептина е пак проблеми, с главоболие и много високо кръвно, с обриви и отоци, сърцебиене, анемия и страшна умора...
Аз миналата година бях на бяла химия, за другите видове химии не знам.

# 384
  • София
  • Мнения: 2 693
Аз не шофирам около седмица след вливка, защото ми прилоша на два пъти зад волана и не смея. А возя малкото на ясла и не ми се рискува. След това вече си карам. Но за вливки ме возят и после се прибирам с метрото. Не ми се прекосява цяла София с колата.

# 385
  • Мнения: 2 369
Аз на първата химия си отидох с колата и доктора явно ме е видял, защото изрично ме предупреди да не шофирам- защото от противоалергичните съм била замаяна. Освен това, като си тръгвам пак съм " на черешата", та няма и смисъл...... Та си ме возят. А и то още си ме боли ръката, опъвам я със зор и не ми е в най- добрата форма, та не си го и помислям.

При мен е абсолютно същото! Докторите ме предупредиха да не ходя сама с колата в деня на химията, а и аз виждам, че не става. Три седмици сега ще ходя с такси, че гаджето е на училище. Стъжни ми се малко, но знам, че трябва да съм благодарна на съдбата за всичко, което имам.

Лейди, ти какъв медикамент имаш в бЕлото (химията) ? 🤣

Бонка ли питаше за карането на кола? Аз на практика, ако нямах противоалергичното дето замайва бих могла да си карам кола откакто съм на бели химии, защото имам само кожни странични ефекти. И си карам всичките дни, освен на този който ме химизират.

Ох утре ще съм 5 часа на вливка. Взе да ми дотяга вече. Свалила съм филми и ще влача компа с мен, но това замайващото ме прави много зле. Зле ми е и филм да гледам. Миналия път дремнах малко и ми беше по-добре. И утре ще пробвам да "отнеса плувката". Уредих си такси от червения кръст слава- богу. Тук май е 9 франка на км и 6 първоначална такса, а болницата е на 15-ина км май, а аз имам общо 6 посоки идните три терапии. Щеше да ми избие зъбите както се охарчих с моите разкрасителни покупки, а касата ми възстановява бавно парите. И днес купих още неща. Някой да е ползвал протези за вежди? Аз си поръчах два чифта (различни), както и лепило за тях и за перуките, отмиващо за лепилото и два тюрбана. Нямам нито един. Аз всъщност ходя само с една шапка в нас (зимна) и вече взе да се къса, та викам да се видя най-после и с тюрбан. Ще има да почакам обаче много докато дойде, защото сайта е от САЩ. От там са и едните вежди. Понеже бързам обаче поръчах и други от тук и се надявам да ги бива и скоро да ги тествам.

Мен много ме е страх. Някак минах три психични фази от диагностицирането до сега, а сега май пак ме обзема страх, но предполагам е защото ви чета, а всичко е толкова индивидуално, противоречиво и несигурно. Ето за това неискам да чета сериозни писания в нета. Неща да знам чак толкова. Днеска четох една статия за едно момиче на 25 год.с вагинален рак моля ви се. Бил изключително рядко явление. Ми описанието на преживяванията на това момиче преди, по време и след диагнозата са много сходни с моите и все едно пишеха за мен. Поразстрои ме. И седнах да си купувам вежди, за да се разведря🤣

# 386
  • Мнения: 492
Бонка Василева  Не си прави никакви планове. На всеки химията понася по различен начин. Аз преминах 4 червени без абсолютно никакви странични ефекти. Освен косата де и непоносимост към някои миризми. Обаче след първата бяла ми се стъжни положението. Добре , че беше за кратко. Два дни болки в краката и ръцете. Доста се бях уплашила, но ето и това мина. Кураж мила и дано минават леко и твоите химии.

# 387
  • Мнения: X
marittaa няма от какво да те е страх. Още малко терапия и си готова, споко, вече знаеш че РМЖ се лекува. Догодина по това време ще си на работа и ще си мислиш "що не си използвах по-добре свободното време миналата година..." Grinning Забавлявай се между терапиите с някакви хобита, научи се да плетеш, много успокоява. Гледай филми, сега ти е паднало, чети книги - само забавни, хумористични или любовни (без тежки с войни и ужаси и проблеми и убийства). Не чети истории за болни и болести, само се психясваш излишно. Вечер една голяма чаша с хубаво вино и да не ти пука. Повече от 10% от жените сме с такъв рак, по-вероятно е да те хване рмж, от колкото ангина...

# 388
  • Мнения: 2 369
Ох Фри, знам.....но има няколко лоши случая в групата на другарките ни по болест тук в Швейцария, които ме поуплашиха. Бе нищо не е сигурно. Моля се на всички богове тая гад да умира както доктора ми, аз и всички ние всеки за себе си се надява! Даже неискам да пиша от какво ме е страх, ама всеки се сеща. Сега ще имам дълъг период сама с детето вкъщи и психясвам. Не ми понася да съм сама. Алкохола ми действа доста зле вече. Може да се каже, че съм го отказала почти тотално. Не купувам вече даже. Но наблегнах много на Амстердамските билки, та се чудя да не стане така, че след рака да се наложи да се лекувам пък от зависимости. Но ето сега нямам и това, защото опафках бая последните седмици, та да видим как ще заспя по естествен път.

# 389
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 14 033
Марита, в бялата химия имах Доцетаксел, Перджета, Херцептин, 2 премедикации и още 4  неща, вече не помня какви. Понесох го горе долу прилично, само Херцептина ми правеше алергии. Гадене и повръщане не съм имала никакви. Обаче умората беше зверска, направо се влачех. Че и анемия сериозна имаше.

Последна редакция: ср, 15 май 2019, 00:59 от Unknown_lady

Общи условия

Активация на акаунт