Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 55

Да започна с моята история. През 2016-а г. установих някакво задебеляване на кожата на лявата ми гърда. Не послушах мъжа ми (който е иранец) да се прегледам в тамошна болница, и си дойдох тук, направих мамография в Окръжна болница. Лекарското заключение беше, че ми няма нищо. Удебеляването на кожата си продължаваше обаче, и в един момент, година по-късно, напипах бучка. Този път личната ме прати в Онкологията. Тъкмо направих необходимите прегледи и изследвания, и преди да мина на комисия, реших, че ще отида да се оперирам в бившата Тина Киркова, при хирург-пластик, за да премахне и двете гърди и да ми постави силиконови протези. Тоест, да премахна едновременно и риска от последващ рак и на другата гърда. Е, операцията мина, макар и много тежко и с много дълъг възстановителен период, много дълго и двете ми гърди бяха твърди като каменни буци, без чувствителност и на вид като мъртва тъкан. Година и половина по-късно тоново напипах бучка пак на същата гърда. Този път мъжът ми не даде и дума да се издума да ходя по български болници повече, и ме заведе в иранска. Хора, нямате си представа каква коренна разлика от нашите болници, и от нашите лекари също! Болниците им са като все едно влизаш като все едно в лъскава бизнес сграда, представителни, оборудвани с всевъзможна апаратура! А лекарите, аз за първи път видях лекари, които ти СЪЧУВСТВАТ! Оказа се, че при операцията в Тина Киркова опериращият ме лекар е трябвало да ме изпрати на СТ скенер, и е щял да види, че е имало тумор в още една от лимфните жлези на гърдата, който той си го е оставил без да го премахне, ей така, да си имам и за после. Значи, два пъти са ме обърквали из българските болници, първия път в Окръжна б-ца, когато ако ми бяха разпознали тумора, е могло да мина с една съвсем малка операция, и досега да съм забравила, че съм имала рак! И втория път, когато не съм била изчистена добре. Излишно е да ви казвам, че съжалих триста пъти, че не послушах мъжа си още първия път, да отида в иранска болница. Но ми беше много тежко в такъв тежък момент да бъда сред чужди хора, исках си у нас, нали казват,че у дома и стените помагат.
Както и да е, този път при операцията д-р Астаги, така се казва докторът, който ме оперира, махна и импланта, и гърдата, както и голяма част от гръдния мускул. Реално този път операцията беше по-тежка от първата, но за мое учудване мина много бързо, всичко ми заздравя много бързо и дори и ръката сега ми се подува съвсем малко, но вечерта, а сутрин и през деня не е подута. Сега ми предстои химиотерапия шест месеца, вливания през две седмици. Най ми е тежко, че ще трябва да стоя в Иран през лятото, което е ужасно гадно и не знам как ще издържа. Никак не понасям горещина. "Монтираха" ми един порт, който представлява някаква система, която се вкарва през каротидната артерия, под кожата, и с една тръбичка ще праща химиото директно в артерията на сърцето, където заради мощния кръвен поток ще бъде изпратена бързо из цялото тяло. Казаха, че ако не е този порт, ако трябва да е през вена на ръката, щяла да ми почернее кожата на ръката. Не знам дали го обясних правилно, но ако ме разбирате, тук такива портове слагат ли? Аз след първата операция отказах химио и лъчелечение, разчитах много на един препарат, който се прилага в Америка и Западна Европа, но и той не дава сто процента гарантирано излекуване, още повече, че при първата операция не съм била изчистена докрай. Страхувам се от химиотерапията, най-вече заради дългата до кръста ми коса, която обичам както обичам себе си... Честна дума, не трепнах, когато чух диагнозата си, не трепнах и преди двете ми операции, но сега предварително си умирам от страх, че ще ми опада косата... Разбирайте ме правилно, аз не се страхувам от смъртта, не че бързам да умирам де, но съм любопитна какво има ОТТАТЪК. Но за косата ми се страхувам ужасно. Имам чувството, че това ще ме вкара в депресия. Затова и дойдох в тази тема, ще ми е нужна подкрепа. А като ви чета колко оптимистично звучите, направо сте заразни.