Песен за огън и лед 29

Идиотка е. Фрей има обидно държане към жените и тоав е взеизвестно. И вместо да пратят Черната риба - доказан пълководец и сюзерен да преговаря с него - тя му се изтърсва и предава фронта. Сватба с Роб, сватба с една дъщерите бла-бла-бла. ИСкам да видя как дъритя Уолдър щеше да постави такива условия на Черната риба.

При Ренли въобще не подходи с такт, натякваше само колко е прав Роб и как щяла да ги удря в главите със Станис. Можеше да предложи същото коеото Джон п редложи на дани - Роб става васал на Ренли, но Севера остава автономен, а титлата Крал се запазва, както в Дорн има принц. Ренли бе на път да се съгласи.


ЕСме, не стаав дума за Джон Арин, а за Хостър Тъли, които има дете от вещица.

...................

 Останалото от думите на баща му се заглуши от внезапно потрепване на дърво в дърво. Едард Старк се стопи като мъгла в утринно слънце. Сега две деца подскачаха из гората на боговете, викаха си едно на друго и се дуелираха с откършени клони. Момичето беше по-голямо и по-високо. „Аря!“, помисли с копнеж Бран, докато гледаше как скочи на една скала и посече към момчето. Но това не можеше да е вярно. Ако момичето беше Аря, момчето трябваше да е самият Бран, а той никога не беше носил косата си толкова дълга. „А Аря никога не ме биеше, когато си играехме на мечове, както онова момиче го бие.“ Перна момчето по бедрото толкова силно, че кракът му поддаде и то падна в езерцето, започна да пляска и да вика.

— Млъкни, глупчо — каза момичето и захвърли клона. — Това е само вода. Искаш ли баба Нан да чуе и да изтича да каже на татко? — Коленичи и задърпа брат си от водата, но преди да е излязъл, двамата вече ги нямаше.

След това образите започнаха да идват все по-бързо и по-бързо и Бран се почувства объркан и замаян. Повече не видя татко си, нито момичето, което приличаше на Аря, но от черното езеро излезе жена, натежала с дете, гола и мокра. Коленичи пред дървото и замоли старите богове за син, който да отмъсти за нея. След това се появи момиче с кафява коса, тънко като копие, което се повдигна на пръсти, за да целуне по устните млад рицар, висок като Ходор. Тъмноок младеж, блед и настръхнал, отряза три клонки от язовото дърво и ги одяла в стрели. Самото дърво се свиваше, ставаше все по-малко с всяко видение, а по-дребните дървета наоколо се смаляваха до фиданки и изчезваха, заменени от други дървета, които на свой ред се смаляваха и изчезваха. А лордовете, които вече виждаше Бран, бяха високи и сурови мъже, в кожи и ризници. Някои бяха с лица, които помнеше от статуите в криптите, но изчезваха преди да е успял да се сети за имената им.

След това пред очите му брадат мъж смъкна някакъв пленник на колене пред дървото на сърцето. Белокоса жена пристъпи към тях през пряспа тъмночервени листа, с бронзов сърп в ръка.

— Не — каза Бран, — не, недей. — Но не можеха да го чуят, както баща му не го беше чул. Жената сграбчи пленника за косата, опря сърпа до гърлото му и посече. А през мъглата на столетията сакатото момче можеше само да гледа как краката на мъжа затупаха по земята… но докато животът изтичаше от него на червена вълна, Брандън Старк усети вкуса на кръвта.


Танц с дракони - Бран

Виденията на Бран са заминалото - по-предното видение е за Лияна и Дивия вълк, следващото - за Хостър Тъли.

Happy- не че я оправдавам, ама синчето ѝ крал беше само на 15 г и беше повело целия Север на война. Друго е да си крал на 15 и да си стоиш в замъка, друго е да си на бойното поле. Накрая точно младостта му изяде главата на Роб. Как няма да се бърка Кат. А колко пъти си мислеше да се намеси, а си мълчеше... И аз имам двама сина, да му мислят момите дето ще ми доведат 😄😄😄 Малеее
Да, Есме, много изстрада като майка Кат. Не знам какво е останало от нея, ама все пак се надявам да напусне живите малко по- удовлетоверена.

— Прости ми — промълви той толкова тихо, че тя едва чу думите. — Невен… кръвта… кръвта… богове милостиви…

Вихър от Мечове - Кейтлин I

и говори само за себе си, певецо. — Ангай пусна ръка около кръста на едно снажно слугинче, луничаво колкото него.

— Леглата ги имате — каза червенокосата Невен. — Легла в „Прасковата“ колкото щеш. Но първо всички в коритата. Че последния път като ви взех под покрива си, бълхите си оставихте. — Тя боцна с пръст Зелената брада в гърдите. — А пък твоите бяха зелени, на всичко отгоре. Храна искате ли?

Аря - Вихър от мечове