Бързи въпроси и отговори по темата КЪРМЕНЕ - тема 20

  • 24 246
  • 758
  •   1
Отговори
# 570
  • Мнения: 2 582
Много полезна тема ! Ще следя с интерес.
Живот и здраве  до няколко седмици очаквам две момиченца и не знам дали ще успея да им смогна Simple Smile Изобщо ще имам ли кърма ..Това е въпроса който ме мъчи.
Ще имам нужда от подкрепа 🤗

# 571
  • Мнения: 6 622
Всички жени имат кърма, просто трябва да знаят как да я подържат.

# 572
  • Мнения: 143
Аз се опитвам от сега да си подготвя зърната и "да ги каля", но много ме болят. Не ми се мисли какво ще е, когато ме засучат. Май няма да издържа

# 573
  • Мнения: 7 777
Лилиумче, не си пипай зърната. Най-много да си докараш контракции. Не им трябва каляване, тия глупави "съвети" се научи от сега да ги филтрираш.

Роза, имаме си тука една мама кърмачка на близнаци. Лимончето вече го е казала - всяка жена има кърма, "нямам" кърма е следствие от това, че не се поддържа лактацията т.е. са допуснати базисни грешки в кърменето - например да се кърми под някакъв режим, да не се дава на детето нощно време да суче, да се дава вода вместо кърма и списъка продължава.

# 574
  • Мнения: 6 622
Зърната не се пипат по време на бременност! Може да си докараш контракции и преждевременно раждане. А и по време на бременност са по-чувствителни и е много неприятно, мен ме боляха само от докосването на блузата, а сега малката си чеше венците на тях и ги опъва като ластици и нищо им няма. Вземи си лансинох и започни да ги мажеш след раждането или няколко дни преди това. Гърдите не се мият преди кърмене за да не се изсушава кожата .

# 575
  • Мнения: 5 468
Лилиумче, тази нагласа е погрешна. Настрой се, че всичко ще е наред. При правилно сучещо бебе в правилна позиция, зърната бързо свикват.

Rosse, относно "имането на кърма" да допълня, че всъщност някакъв нищожен процент от жените наистина нямат кърма, което се дължи на хормонални проблеми или някакво заболяване. Всички останали жени имат кърма, т.е. са способни да произвеждат достатъчно кърма за детето си. За съжаление, в обществото битува митът, че "имането на кърма" е нещо, което едва ли не не зависи от жената и масово се препоръчва да се ядат разни храни,  тъпкане за двама и др. А всъщност е много просто-кърмата се произвежда според търсенето, така че колкото по-често суче бебето, толкова повече кърма ще има.

Относно секциото, по принцип отлепването на плацентата дава сигнал на тялото да започне производството на кърма, така че вида раждане няма общо с това кога ще дойде кърмата. При секциото проблем може да има евентуално заради по-късното слагане на гърда поради престоя в реанимация. Лошото е, че в българските болници не помагат особено на този процес и често повече пречат, отколкото помагат. Затова е добре жените да са подготвени предварително.

# 576
  • Мнения: 1 364
Разказвам накратко и нашето "пътешествие" в кърменето, за да дам кураж, че и при фалстарт нещата могат да се поправят.

Влязох да раждам нормално, накрая (след повече от час на пълно разкритие) се стигна до спешно секцио.  ММ дойде да ни види ден по-късно и ми лепна отвратителен стомашно-чревен вирус, покрай който освен че се обезводних и не можех нищо да хапна, вдигнах и 39 градуса температура.  Изобщо нямах сила да се грижа адекватно за бебето, седеше основно при акушерките, а като се опитвах да го сложа на гърда не се случваше нищо - той не засуква , кърма няма никаква. Така седмица докато се закрепя и ни изпишат.
Прибрахме се, кърма продължавах да нямам (едва цедях 5-10 мл от двете гърди), бебето не иска и да погледне гърдата. Хедра дойде у нас и - изненада - бебето е с екстремно къса юздичка, не може да суче изобщо, трябва да се реже.  Хубаво, но малкият е роден малко преди Коледа и докато се доредим до лекар - вече беше на 40 и няколко дни, до този момент ял само и единствено от шише, аз на цедене ако успеех да изцедя повече от 30 беше небивал успех (без значение какво ядях).   Като цяло - драма, но аз съм изключително голям инат и си бях навила на пръста, че ще успея да кърмя. 
Срязахме прословутата юздичка и в рамките на няколко дни без каквато и да е драма минахме само на кърма, научи се да суче като истински професионалист и качва шампионски.
Идеята на този "роман" е да ви успокоя, че не е толкова фатално ако не стартирате идеално и че имате доста време да реагирате спрямо ситуацията.  Не се отказвайте и е въпрос и на упоритост понякога да станат нещата Simple Smile

# 577
  • Мнения: 2 582
Дали ще има достатъчно, за да се хранят. Това беше идеята на въпроса. Simple Smile  Ясно е , че някоя капка ще капне.

Има ли мама с ендометриоза която кърми без проблем ? (или ЕМ няма връзка )

Всякакви съвети са ми полезни!
Благодаря ви 🤗

# 578
  • Мнения: 633
trevichka, щом вече имаш книгата на Хедра, съветвам те да я прочетеш преди да родиш, защото после други трески започват да те тресат и време не остава. Освен това в началото на книгата има чудесни съвети за поставяне на добро начало на кърменето.
Аз имах проблеми и се борих месец и половина, за да може бебо да е изцяло на кърма. Ако знаех предварително как трябва да поставя добро начало, нямаше да се мъча толкова дълго време да увелича кърмата. Важна е стимулацията и то ранната стимулация. Може и да не слезе кърма, но трябва да се стимулира и ако бебето може да е постоянно на гърда и не се сърди и дърпа (както беше моето), това ще е супер. Аз съжалявам, че когато ми донесоха бебенце да го видя в реанимация (на 2-ри и 6-ти час след секциото) не го сложих да засуче, а ме беше срам и не посмях. При мен слабата стимулация в родилното доведе до почти никаква кърма и нужда от стимулация с помпата по 7-8 пъти и отгоре на ден... та... моят съвет е - следвай съветите в книгата, че после стимулацията е трудна.
Както Алиса е казала по-горе, има как, но по-лесния вариант е стимулация, стимулация и пак стимулация - бебе на гърда при всяко мрън. Аз честно аха да се откажа на няколко пъти, тъй като тотално откачах. Детенце само спеше и ядеше, а през другото време аз бях на помпата и страдах от зверско недоспиване и бях кълбо от нерви защото бях като една крава вързана за маркуча изцеждайки денонощно...

Последна редакция: нд, 02 юни 2019, 17:52 от Fluffy Fluff

# 579
  • София
  • Мнения: 1 395
И трите пъти исках бебето при мен възможно най-бързо - в случая това беше на другия ден около 11-12 на обяд, точно след като са ги хранили. С първото дете слушах сестрите и роднините и кърмих изключително само месец 🙄 Второто сложих на гърда веднага и не дадох повече добавка. Третия път кърмата ми слезе най-бавно. Следобед я сложих на гърда, според мен нямаше нищо още, но когато пусна имаше белезникава течност в ъгъла на устичката. Изяде си добавката. Вечерта реших да пробвам да не дам добавка, взех я в леглото при мен и кърмих на поискване и о, чудо, стигна й, макар дори на сутринта да можех да се закълна че кърма все още няма 😂 Помпа си купих след като се прибрахме при първата кърмаческа стачка.
Първата ми помпа преди години беше Авент, беше ми тясна и ме разкървави. Обърни внимание на ширината на фунията.

# 580
  • Мнения: 7 777
Роза, ето една хубава статия за ендометриозата и кърменето https://www.endofound.org/separating-myth-from-fact-how-pregnanc … cts-endometriosis

Накратко, кърменето може да окаже само благотворно влияние 😉 при нужда кажи, ще преведа.

# 581
  • Мнения: 2 582
Кактус ,
"Ето защо Дженифър Уилямс, която през по-голямата част от живота си се бори с ендометриозата, казва, че е най-щастлива, когато е бременна."

...... и аз за сега така . Simple Smile

Дано да съм щастлива и докато кърмя. Ще трябва да дам всичко от себе си ... хем бебета доволни , хем да разкарам ЕМ (въпреки , че не е мн сигурно)

# 582
  • Мнения: 320
Ние също бяхме с голям фалстарт. Много държах да кърмя. Още в болницата доста стимулирах с помпата и имах доволно голямо количество. Родих секцио и в реанимация хич не ти е до помпи и кърмене. Факт е, че в България не стимулират кърменето. Родих в 7 сутринта и ми дадоха бебка чак на следващия ден в 17:00. Бях доста упорита като ми дойде кърмата (на 3 ден след раждането), кърмех често и продължително. В болницата беше добре, но като се прибрахме стана страшно. Доста плачеше, според бабите заради колики - пълна глупост. Явно бебка не беше сукала и на 15 дни беше не просто не качила, ами и свалила около 200 гр. Почнах да й давам кърма и от шише след кърмене, та да закрепим положението и най-после тя спря да плаче и започна да спи що-годе нормално. Преди това си мислех, че може да не се храни добре, но свекърва ми смяташе, че да си купя кантар е глупост, детето сучело добре, тя 2 деца кърмила по 2 г. и била веща в материята. От тогава вече не слушам никой и действам по интуиция. От това нейно несукане ми беше намаляла страшно много кърмата, но след като почнах да изцеждам често нещата се оправиха от към количество, но тя така и не иска да суче директно от мен. Месец я мъчих на гърда и след това шише, е не можах да я отуча от шишето. Сега сме вече на 3 месеца и се храним само с изцедена кърма. Като скачена съм с помпата, но като искам детето да не яде АМ ще търпя. И в този ред на мисли, ако искаш да кърмиш ще намериш начин, въпрос на желание е, всичко друго са оправдания.

# 583
  • Варна
  • Мнения: 3 418
Благодаря отново, момичета! Исках да прочета точно такива истински, реални случки...решила съм да кърмя и силно се надявам, каквото и да стане да не се отказвам. Относно книгата на Хедра - чета я. Продължавам да следя темата и при нужда ще се обръщам към вас. Страхотни сте!:hibiscus:

# 584
  • Мнения: 299
А може да нямате никакви проблеми. Всички истории са вдъхновяващи, но нека бъдещите майки не тръгват а нагласата, че трябва да изживеят подобни неща, за да кърмят успешно. Може и да не се наложи. Най-добре да тръгнете с нагласата, че няма да се наложи. Затова накратко разказвам как се случи при мен: Секцио, детето ми го носиха 3 пъти първия ден, но бях толкова ошашавена, че само си го гледах влюбено и не се инсерих за кърмене. На другия ден на обяд, след като ме преместиха в стаята ми го доведоха, показаха ми как да го сложа на гърда и човека си засука без проблем. Аз за всеки случай давах няколко пъти и добавката АМ, но една акушерка като го видя колко добре се справя, ми я взе Joy И от тогава си се кърмим успешно, въпрекинпе веднъж се наложи 3 дни да е на АМ от шише, а мен изобщо да не ме вижда (бях в болница), веднага щом се върнах кърменето си продължи все едно. е е спирало. Имало е дребни проблеми, разбира се, но са отшумявали бързо.

Възхищавам се на всички, които са се борили за да спасят кърменето си. Аз вероятно нямаше да имам вашата воля Убедена съм, че тези, които са имали най-много проблеми, после дават най-добри съвети.  Но не винаги кърменето е борба, не тръгвайте с тази нагласа.

Общи условия

Активация на акаунт