Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 15
  • Мнения: 350
Препрочетох първия пост. Щом не ви е викала психоложката, за да работите с детето, значи толкова се и работи с него.

Това не е точно така. С дете под 4г. се работи само с родителите, над 4г. може и само със самото дете.

Tuci, оставам с впечатление, че дядото е авторитет /той се споменава няколко пъти/ и досега неговите граници не са били прекрачвани грубо. Ти самата говориш за баща си като авторитет, както и като такъв за детето. Може би в един разговор с психолог би могло да се обсъди как това може да се използва конструктивно.

Моето дете е по-малко, на почти 3. Имало е няколко прояви в градината - блъска децата и си мисли, че е забавно. Учителките са много внимателни и дори много ми обгрижват детето, но при неприемливо поведение винаги имам обратна връзка. Говорих с детето и му обясних, че дори тази игра да му се струва забавна, тя е опасна за другите деца, може някое да падне, да се нарани, да го боли, плаче и прочие и учителките се притесняват от поведението му и искат всички деца да са добре. След 3 дена приказване - 3 месеца по-късно не съм чувала да е блъскал деца. Но тук имам добро взаимодействие и грижа от страна на персонала.

Последна редакция: сб, 04 май 2019, 01:14 от Lyn

# 16
  • София
  • Мнения: 224
За съжаление взаимодействие с едната госпожа нямаме никакво. Аз се опитвам като разговаряме с вея да стигна до проблема, разсъждавам на какво може да се дължи такова поведение, но тя е на принципа "едно си баба знае, едно си бае". За нея детето е агресивно и това е. Казвала съм да го включват да им помага. Иска да чисти, да му дадат парцал или мокри кърпички и да чисти. Да помага на лелята. Той обича да помага. Обаче ми се заявява, че няма как. Дори имам чувството, че се опитва да всява вина. Ето и днес - взимам го от градина и въпросната госпожа почва да се оплаква, ама без конкретни случки. Така и не разбрах направил ли е нещо или не. Питам детето - то казва, че днес е слушало, не е крещял. Вярвам му, тъй като сам си казва като не е слушал.
Другата госпожа повече влиза в положение, но не е постоянно.
Факт е обаче, че те не са си извоювали авторитета пред детето.
Ох, много е сложно. Само мисля и нареждам случки и преживявания с които да навържа поведението му. Когато е в градината - отдавам го на емоциите там. Проявлението обаче извън градината, което стана за първи път - не мога да си го обясня. Може би е нещо временно, а може би не. Само знам, че мога да се побъркам вече. С каката нямах никакви проблеми. Тя беше кротка. Малкия обаче е голямо дяволче.

# 17
  • София
  • Мнения: 19 661
О, моята голямата беше по-бойна.
И в градината, и в училище попаднахме на учители, които точно така правеха - даваха й задачи. Даже още имам една палма в нас оттогава!

# 18
  • София
  • Мнения: 224
О, моята голямата беше по-бойна.
И в градината, и в училище попаднахме на учители, които точно така правеха - даваха й задачи. Даже още имам една палма в нас оттогава!
Е поне сте случили на преподаватели. На сина ми не намериха подход към него и знаят само да се оплакват от него.
Каката беше от кротките деца, такива които всеки обича. Сега завършва първи клас и в училище също нямаме проблем с нея. Уча ги на еднакви ценности, да са възпитани. Ама малкия си е щурак.

# 19
  • Мнения: 3 347
На хиперактивното от групата на сина ми също му дават много задачи - да помага на лелите за сервиране на закуската, например. Много се радва детето, че му се възлага само на него такава задача. Чувства се привилегировано и съм била свидетел как проявява интерес да си изпълни задачата. Просто учителките ви са кофти, май...

# 20
  • Мнения: 505
Напълно подкрепям горното. Детето явно не обича да бездейства. Отговорността, че върши нещо ще му допадне.  Не всички могат да бъдат тихи, спокойни, послушни.... Кръвта ври при някои. Запишете го някъде да ходи да спортува и то много натоварено. Там ще може да изразходва натрупаната енергия. Със смях си спомням моята ангажираност и спортуване като дете. Е, понякога наистина успяваха малко да ме изморят тези занимания.
И аз си мисля, че не сте попаднали на учители. Явно вашите търсят спокойствието си.

# 21
  • до едно тепе
  • Мнения: 6 410
Препрочетох първия пост. Щом не ви е викала психоложката, за да работите с детето, значи толкова се и работи с него.

Това не е точно така. С дете под 4г. се работи само с родителите, над 4г. може и само със самото дете.
Възможно е. Просто психоложката в нашата градина подчерта няколко пъти на род.срещи, че се работи основно с родителите. Затова съм останала с това мнение. Ии да, дъщеря ми е първа група и в градина по Монтесори( държавна).

# 22
  • Мнения: 27
Все едно чета за моето дете.Нещо се случва в неговата група и госпожите не са на мястото си.Ако да имате възможност го преместете,хем и вие ще сте спокойни.Последната година в градината една приятелка им беше леличка, която сервираше и грижеше за тях.Тя ми каза,че детето ми е много добро,там е бил предизвикван и са го обвинявали децата несправедливо.Не са му оставали възможност да се защити в дадена ситуация и той много се ядосвал и изпадал в кризи.Разбирам ви и моят съвет е да ги преместите.

# 23
  • София
  • Мнения: 224
Все едно чета за моето дете.Нещо се случва в неговата група и госпожите не са на мястото си.Ако да имате възможност го преместете,хем и вие ще сте спокойни.Последната година в градината една приятелка им беше леличка, която сервираше и грижеше за тях.Тя ми каза,че детето ми е много добро,там е бил предизвикван и са го обвинявали децата несправедливо.Не са му оставали възможност да се защити в дадена ситуация и той много се ядосвал и изпадал в кризи.Разбирам ви и моят съвет е да ги преместите.
А извън градината как е било поведението му. Моя е енергичен и все нещо трябва да прави. До сряда не беше изпадал в истерия при нас. От тогава също не се е случвало (отново визирам при нас). Все си мисля, че ако има някакво психическо разтройство ще е често. За градината - не им вярвам на госпожите. За съжаление от всичко случило се загубих доверието си в тях. А истеричните кризи определено се случват само при едната.

# 24
  • до едно тепе
  • Мнения: 6 410
Ммм последното изречение е много показателно. Явно има ситуации, в които не издържа и му избива напрежението. Много е възможно при истерията с дядо му да се е случило нещо сходно. Дано като го преместите, да се успокои, а и вие също. Че така е кофти и за двете страни, и за вас и за детето.

# 25
  • София
  • Мнения: 224
Така е. Започнах да се вглеждам и дори нормални реакции ми се струват ненормални. Мъжа ми почна дори да ми прави забележки. Надявам се по-бързо да успея да го преместя.

# 26
  • Мнения: 1 372
Най-вероятно няма никакво психично разстройство детето. Просто нервната система на децата е незряла и по-емоционалните деца изпадат в истерии.
Трябва да откриете причината за тези истерии. Може да е от преумора, от страх и тревожност, от глад и др.

# 27
  • София
  • Мнения: 224
Като казахте страх и ме наведохте на мисълта, че наистина може да е страх - в последно време го е страх от какво ли не. Може да е страх от това, че ще бъде наказан (в градината все го наказват), може да е страх от това че не се е справил с нещо, страх от загуба (определено не обича да губи и все трябва да печели - обясняваме, че не винаги ще печели и това не трябва да го тревожи).
Благодаря ви на всички за дадените насоки. Това ме накара наистина да помисля по нормално над нещата, а не да се притеснявам че има проблем. Паниката не помага, а аз определено бях в предпаникно състояние. Честно да си призная като съм притеснена или се страхувам и аз съм по-нервна. Просто ние големите сме се научили да го скриваме и да не го показваме.

# 28
  • Мнения: 1 372
И моето дете изпада понякога в истерии, хвърля играчки и блъска. Като по-малък си удряше главата, където му попадне, когато е ядосан. Израстват се тези неща, но се иска много търпение и адекватна реакция от страна на родителите.
Моето дете например бях забелязала, че вечер след градината изпадаше в истерии. По принцип нямаме проблеми в ДГ, но явно цялото напрежение от деня, от спазването на правила и тн. му идваше в повече и така се разтоварваше.
Най-добре потърсете детски психолог, с който да работите съвместно и който ще ви даде насоки как да действате.

# 29
  • Мнения: 27
Все едно чета за моето дете.Нещо се случва в неговата група и госпожите не са на мястото си.Ако да имате възможност го преместете,хем и вие ще сте спокойни.Последната година в градината една приятелка им беше леличка, която сервираше и грижеше за тях.Тя ми каза,че детето ми е много добро,там е бил предизвикван и са го обвинявали децата несправедливо.Не са му оставали възможност да се защити в дадена ситуация и той много се ядосвал и изпадал в кризи.Разбирам ви и моят съвет е да ги преместите.
А извън градината как е било поведението му. Моя е енергичен и все нещо трябва да прави. До сряда не беше изпадал в истерия при нас. От тогава също не се е случвало (отново визирам при нас). Все си мисля, че ако има някакво психическо разтройство ще е често. За градината - не им вярвам на госпожите. За съжаление от всичко случило се загубих доверието си в тях. А истеричните кризи определено се случват само при едната.
Сега влизам в темата.Извън градината си беше кротък и спокоен.Играеше си с децата,не е бил агресивен извън градината.При нас имаше инцидент,който скриха от нас госпожите близо две седмици(той изведнъж не искаше да ходи на градина,плачеше тръшкаше се, чудехме се какво става).След месец го изби първата нервна криза(изпочупи половината си играчки за няма и час),бяхме на специалист-каза,че е добре детето в развитието си и знае много неща за възрастта си.Заключението беше-разтройство в адаптацията.Нервната криза,която имахме ние, се отключва до три месеца от случка, която е изплашила детето.

Последна редакция: пн, 06 май 2019, 11:51 от HelloSun

Общи условия

Активация на акаунт