Гломерулонефрит - как да се преборим! 2

Ако сте с гломерулонефрит, не ходете при проф. Мила Любомирова в болница Св. Анна.
Без да е видяла имунологични или др. специфични изследвания ще Ви каже, че спасение няма.
Няма да се опита да Ви лекува- било излишно, а вместо това ще губи време в чакане да се влошат нещата и задължително да се стигне до трансплантация. Ще Ви убеди, че това е неминуемо. Тогава тя ще Ви съдейства като Ви насочи към лекар в Турция за не знам си колко хиляди евро..
Ще ви се и зачуди какъв толкоз ви е проблема като не сте първа младост( а на цели 40 год!). На края ще иска да й благодарите колко “полезна” ви е била.

Здравейте, мили хора.
Пиша, за да внеса надежда за всички. Напоследък чета мнения по други теми за проблем с майка ми и виждал колко е важно човек да споделя опита си. Затова реших за първи път да нариша коментар. Аз съм на 26 години. На 16 ме диагностицираха чрез биопсия с мембранопролиферативен гломеурулонефрит тип 1, като отоци съм имала поне от 2 години преди това (13-14 годишна). Естествено, назначиха ми се кортикостероиди. Пих ги 6 месеца и сама си ги спирах още 6. Аз бях с огромно количество белтък в урината години наред, огромни отоци. Креатинина ми е бил в норма винаги, но симптомите бяха ужасни. Белтъка в организма ми е бил около 40 (с 20 под.долната граница) години наред през които аз се лекувах с алтернативни методи. Изпробвала съм какво ли не. За мен има една истина и това е човек да вярва на 100%, че ще се излекува, да детоксикира организма си максимално,.за което са нужни години. Не подтиквам никого към това до спира основното си лечение. За мен просто това не беше пътя, не го усещах така. Опасно е със сигурност, да. При мен нещата се развиха в позитивна насока. Полагах огромни усилия да оздравея. Какви ли не илачи съм изпила, какви ли не практики съм правила, бях на строга диета, която продължавам а до днес. Не мога да кажа какво ми е помогнало, но вярата със сигурност. От около 4-5 години всички отоци ги няма. Чувствам се добре. Имам нормален белтък в организма и изобщо не се причислявам като хронично болен човек. Завърших здравна специалност дори, защото в етапа на лечението което търсех се вдъхнових много, като в момента и работя в здравната сфера. Пиша този коментар, за да знаете че има изход от всяка ситуация. Вярвайте, не се предавайте. Въпреки това че съм имала на 10кг отоци години наред никога не съм спирала да вярвам на 100%,, че ще се излекувам и да полагам усилия. Истината е в постоянството. Отново казвам, че не апелирам да се спират лекарствата. Не знам как се действа в ситуация с висок креатинин. За себе си аз стигнах до извода, че автоимунният процес винаги е свързан с паразити и бактерии в организма...и с психиката, разбира се. Бъдете здрави и не губете надежда! Не се поддавайте да ви програмират, че нещо няма лечение. Пращам любов на всички дерзаещи хора.

Здравейте,
вчера получих съобщение от една дама @Нелката .Правя опит да изпратя съобщение, но неуспешно.Оставям личен телефонен номер за връзка с мен - 0892019866 Изабела.

Здравейте, някой да има телефон на доц. Мила Любомирова, нефролог - болница Св. Анна?

0888648515 е телефонът, който използваше преди около две години.

Благодаря!

Здравейте! Преди няколко месеца започнах да правя гнойни ангини и синуити. Всеки месец антибиотик. Детето ми се заразява всеки път от мен. Бактерия така и не хващат в секрет. Секретът е вземан правилно преди антибиотик на гладно и жадно. От около месец започнах да страдам от цистит, без бактерия в урината. Започна да ми идва по два пъти в месеца от целия този стрес. Започнах да имам по 5-6 еритроцита в урината. Ходих няколко пъти на нефролог е Бургас, но лекарката казва, че нямам отклонения на ехограф и че този брой еритроцити не е притеснителен. Мен обаче много ме притеснява това, имам постоянна болка и опъване в пикочния мехур и постоянно уриниране. Кръвните ми изследвания засега са в норма. Накъде да се насоча? Благодаря ви!