
Аз ще продължа да пиша, тъй като имам емпиричен опит. Разкажи ти какво си променил в настройката си, за да привличаш свестни хора и ще си от помощ на четящите. По- продуктивно е, отколкото да се опитваш да заглушиш Кечъра. : )





Ето, при жените най-честата промяна е тази, че в началото, дори и някои да са скромни и неизискващи, след година или пет някоя такава вижда как мъжете или приятелите на нейните приятелки имат нещо повече (коли, жилища, телефони, дрехи и т.н.) или ходят на пътувания, и малко по малко нещо започва да я гложди вътрешно. И се започва с едни подпитвания, намеци, убеждавания, мрънкания (обичайният женски психически тормоз, който жените не го считат за такъв, защото го приемат като нещо уж нормално), поставяне на условия, лишаване от полов живот, та чак и заплахи... Примери има много такива, но повечето жени или не са чували за това, или не биха си го признали, просто защото тези действия и опити за оказване на натиск над мъжа са проява от жени към мъже, а не от жени към други жени.
Нали сте равнопоставена двойка и никой не те спира по признака "пол" да се развиваш в кариерата си, да си отговорна, да поемаш разходи, да изкараш шофьорски курс, да си купиш кола? Тези нещата можеш да ги постигаш, както години наред преди бъдещото си раждане, така и години след него. Все си мислех, че семейните двойки и тези на семейни начала с общи усилия градят бъдещето си и не се чака на мъжа да дърпа нещата
; разбирай - предимно той да плаща за всичко по-основно. Досега не съм чувал жена да предложи половината пари за закупуването на кола и мъжът да ѝ откаже.
Обаче съм чувал за доста други случаи, в които жената мрънка за кола (или телефон, дрехи, пътувания и каквото се сетиш), защото очаква той да извади кинтите от своя джоб. То затова е и мрънкането ѝ - за да изисква, но да не плаща тя. А и колко от мрънкащите за скъпи покупки жени го правят с оправданието да има сигурност за счупения крак на детето? Всъщност, една голяма част от мрънкащите жени дори не са раждали все още, макар че има такива и на 20, и на 30, и на 40.
И забележи, че мрънкането обичайно не започва в началото на връзката, а когато вече са изминали година-две (понякога и пет) и жената се е подсигурила с това, че мъжът отдавна вече гледа на нея като на неразделна част от своето бъдеще и така е по-лесно да го накара да направи по-голяма стъпка по отношение на нейните желания; които - ако не бъдат изпълнени с охота от него, се превръщат в мрънкания. И ако ти се считаш за изключение и си действително рамо до рамо с мъжа ти при постигането (и плащането) на общите ви цели, то имай предвид, че масата жени не са така.