Къде да се запозная със свестен човек?!

Аз работя "най-лесната професия", по Гилбърт Кийтън Честъртън.

Иначе жените с тежки физически професии първи ще са на опашката за провайдър. На феминистки се правят тия, дето потракват на компа и го играят мениджърки.

Не знам защо много хора са в заблуда, че работата на компютър е много лежерна. Много даже е натоварващо да висиш по 8 часа на компютър. Още по-лошото е, че когато работата ти е такава, често се случва да доработваш вкъщи и да те товарят с повече отколкото можеш да свършиш за работното си време. Хич не ми я хвалете работата на компютър.

Аз пък не разбирам защо работата се мери само по такива първични показатели. Не е нужно да работиш по 12 часа и да се връщаш отрепан от работа, за да е ценно това, което вършиш.
Аз също работя “модерна” професия на компютър, не се гърча определено, но приходите, които генерирам се мерят в хиляди на месец, което носи голяма стойност за фирмата.

Аз пък се кефя, че работя на комп. Щото работното място е там, където е лаптопът. Какво друго може да се работи лежешком от дивана?

От 2005 г. работя на комп., диоптрите ми са все 0.25, на практика все едно нищо.

 Е, именно, де! Аз на по-предни страници писах, че повечето жени всячески бягат от доста от по-печелившите професии (бях изброил бая такива в едно мнение), макар че много от тях никак не са физически натоварващи, а се изисват търпение, вложена техническа мисъл, а при някои има и малко понацапване на ръцете. Въпросната рускиня я научихме за месец да борави с всевъзможни уреди + стъклопластика, и е от многото доказателства, че дори жена новак лесно може да стане добра в такива дейности наравно с мъжете, стига да прояви желание. И сега тя печели отлични пари с тези си умения - нищо, че се водят уж "мъжка работа". А аз още преди много страници точно с това започнах, че всичко опира до желание да се занимаваш с нещо по-печелившо.

 Тежък сешоар имаш. Ъглошлайфът тежи сигурно около 2 кг, а заваръчният апарат с телоподаващото - над 90 кг (бутилката с аргон е прикрепена към него); но пък той е на колелца и дори 45-килограмова жена се справя да го дърпа из халето. Всяка жена може да го прави, ако пожелае да получава повече пари, отколкото една продавачка или сервитьорка (и в България, и в чужбина). В страната, където е въпросната жена, тя взема чисто малко над 3000 евро за труда си (и почти 6000 преди данъците). А съм имал и съратнички, които вземаха наравно с мъжете по 2500 лева като проектантки, така че и това е възможност за работа, и то на топличко и на бюро.
 Защо дадох като най-чест пример продавачки и сервитьорки ли? Ясно е, че някои от тук четящите ще пишат как я някоя работи в банка на висок пост, я друга има фирма, трета пък може да е началник отдел и т.н., но това са от редките изключения, докато болшинството жени избират да работят на нископлатени длъжности (или просто няма работа с високи заплати за всички и пробиват само най-упоритите) и онези двете са най-разпространените в България. Трудовият пазар е постоянно гладен за тези длъжности.

Много хора са недоволни от живота си именно защото си вярват, че работата става ценна, когато носиш хиляди левове печалба (в случая да правиш печалба за някой друг и да си вярваш в тази теория си е направо глупост за мен). Други са ценните неща в работата. За всеки са различни, но са свързани с потребности, които парите в един момент не могат да задоволят. Печеленето на пари е неизменна част от нещата, но не винаги финансовия успех е равносилен на ценна работа.

Първото или едно от най-първите ми мнения в темата по този въпрос беше именно в тази насока. Хората, които са най-доволни от работата си, не са непременно изкарващите повече пари, а вършещи я с желание (дори и да не е лека) и тя да не ги затормозява. Но също така, трябва и да са наясно, че с този си избор те неминуемо насочват и своите доходи в някаква граница, обичайна за съответното занимание.

Продавачките и сервитьорките имат крайно нелека работа. Често се замислям за това като се редя в супера и ги гледам как са по кой знае колко часа сред рояк народ. И ми е жал като някое сърдито бабе реши да се развика на продавачката, че нещо й излязло по-скъпо предвид, че момичето не е виновно по никакъв начин.
Аз, например, по образование (и известно време по професия) съм молекулярен биолог, сиреч специалност, изискваща доста мислене и определено доста цапане на ръцете, но ето хубав пример, че понякога дори да не те е страх от учене, физика и размятане на органични киселини, може да е изключително трудно да се реализираш на висока заплата. У нас. Но до голяма степен и в чужбина, ако желанието ти е да правиш наука, а не нещо директно оползотворимо.
ПП. Не, че ще получа отговор, защото съм в графа "злобни, 26-годишни лелички", ама има голямо противоречие между двете линии на този разказ. В едната лирическият герой е много беден и затова го изоставя скромното, но изморено от немотия момиче за мутра с ланци, а в другата същият е финансово заможен на висока длъжност, в която обучава млади миньончета на проектантство. Или иде реч за 2 периода с голяма времева разлика помежду си (за което автоматично давам 2 палеца нагоре, че ЛГ се е осъзнал и развил в правилната насочка), или... хм.

А защо реши, че еги вадя за някой друг? Аз казах за “фирмата”, а не за “работодателя си”. Ако искаш да те успокоя за “глупавата си теория”, ще ти поясня, че аз работодател си нямам и няма да влизам в повече подробности
Но! И когато съм работила за някого, естествено, че приносът ми от материална гледна точка е бил на първо място за човека, който ми е давал заплатата. Нали за това ме е наел, да му вадя пари, а той да дава на мен. Не ме е наел, за да му крася офиса. Друг е въпросът на мен какво ми е носило това и парите били ли са достатъчен стимул. Но за мой късмет и работата ми е била приятна, и заплащането ми е било доволно, чувствала съм се пълноценно с това, което върша, а когато тези неща се промениха - си тръгнах.

P.S. Още по-малко пък разбирам защо реши, че съм недоволна от живота си?!?

Счупено пиронче, отлично знам кой инструмент колко тежи, как изглежда и как функционира. И не само знам, ами съм и “пробвала” всеки един от тях още когато съм била на 13, защото съм израстанала в автосервиза на баща ми, където освен гореизброените, имаше и още много интересни джаджи. Но да ти кажа, наистина не виждам смисъл жена да се занимава с това, особено пък в България, защото е... еми не е много яко. Лично аз съм предпочела да завърша нещо, което ми е по-интересно и ще ми е удоволствие да го работя, а не да шкуря калници и да сменям масла.

Твърде лично приемаш нещата от изречението "Много хора са недоволни от живота си именно защото си вярват, че работата става ценна, когато носиш хиляди левове печалба" Абстрахирай се от написаното в скобите и се опитай да разбереш смисъла на останалото, без да търсиш как да се засягаш.

Ами ако искаш да не се засягам лично, да не го беше писала това личното към мен в скобите. А това, първото изречение няма нищо общо с моето. Ти ми говориш за личното преживяване, очаквания и разочарование на служителя при еди какви си нагласи и отражението върху живота му, а аз говоря за това, че работата не може да се мери колко стойностна е само по това дали е много трудоемка или “лесна” за вършене. Някои хора за 2 часа могат да генерират много повече доходи или добавена стойност за една фирма, в сравнение с други, които се гърчат месеци наред за същите резултати.
Сега разбра ли защо нямаше смисъл от реакцияа ти на моя коментар и защо съм се засегнала?

Няма нужда да продължаваш да се аргументираш с печалба на база време. Разбрах те от първия път. Ти мен явно не. Който разбрал - разбрал.

Умишлено търсиш под вола теле. Даваш за пример само касиерите и касиерките в хранителни магазини и опитваш да го изопачаваш едва ли не до степен редовен психически тормоз над тях от страна на "сърдити бабета". На много от касиерите и касиерките може никога да не се случат подобни пререкания за "неизлязла сметка", или веднъж на месец или година. На мен също ми се е случвало, както и съм ставал свидетел в магазините при други хора, но никога не е имало повишаване на тон, камо ли нещо повече - всичко се е решавало мирно и кротко. Касиерки и касиери в хранителни магазини има по 1 или няколко на брой, и то само в хранителните магазини, а колко са те на брой? И колко спрямо тях са продавачките във всякакви други магазини? Десетки пъти повече, че може и стотици пъти да се окаже! И мноооого от тези продавачки по цял ден не са заети с нищо, освен да си стоят на работните места, запълвайки свободното си време със зяпане в телефона, телефонни разговори, раздумка със съратничката до нея или съседния щанд/магазин (ако има такива) или излизане отвън да пуши и/или пие кафе (важи с още по-голяма степен за хилядите магазини с излаз към улица, каквито преобладават в България). Да не говорим, че повечето такива продавачки не са вежливи, а са често намусени и нещо им е криво, та често именно те си го изкарват с показна неохота или дори тръпнато отношение към посетителите! Ако отречеш, значи явно си от онези късметлийки 1 на милион (образно казано - може да е 1 на 50 хиляди и т.н.), които не са ставали свидетели на това!
 Същото с мрачното настроение към клиентите важи и за една голяма част от сервитьорките, някои от които в допълнение си бъбрят една с друга и често са така унесени в тази си дейност, че остават слепи и глухи за посетителите, които ги викат. Не омаловажавам труда им, но хайде да не го изкарваме за "крайно нелека работа", както ти се изрази!
 Отделно, като им е толкова крайно нелеко и на касиерките в хранителните магазини и на сервитьорките, защо не се цанят на друга длъжност, която да им е по-лека, че даже може и да е и по-платена!? Защото това е личен избор и това са преценили, че ги устройва, затова! Важи и за лелките по гишетата на пощи и други държавни учреждения. Хем мислят, че работата им на стол и зад бюро е много по-натоварена от на другите професии, хем пък точно това са избрали, и хем пък обикновеният човек, който очаква да бъде обслужен от такива, нерядко става свидетел как те си говорят сладко-сладко една с друга, или половината не са си по работните места... Дори една сортировачка в цех за сладкарски изделия (на брой са сигурно повече от касиерките в България) е по-натоварена от една касиерка и спиране или отлъчване на една педя от работното място дори за 10 секунди се отразява моментално отрицателно на производството. Да не говорим и за напреженията в кръста и краката, защото повечето от тях са прави и приведени напред (повечето - в една непроменима поза с часове), а не на стол и с често движение като касиерките и серитьорките. Обаче веднага ще напомня, че в същите сладкарски цехове мъжете са доста по-натоварени от жените, при еднакво заплащане.

 И не съм съгласен с опита на някои хора тук да обвързват степента на печалба от някоя професия с нейното значение и/или принос в обществото! Това, че някой търговски посредник, например, за една минута разговор може да осъществи сделка за много хиляди или дори милиони левове, съвсем не значи, че неговата професия е по-тежка и/или по-важна за обществото от труда на един учител, лекар, зъболекар, продавач, лаборант, шлосер, шофьор, заварчик, проектант, работник в производството, архитект и т.н.. Има и много професии, които не създават печалби, но затова пък създават бъдещи кадри, които са полезни за обществото, а други пък обслужват пациенти. И в двата случая тези професии са способни да променят човешки съдби. Аз познавам няколко заможни собственика на фирми, които действително правят луди печалби, но на гърба на нископлатените си служители и въпросните пари си ги кътат в собствените банкови сметки и част от тях отиват по любовници и скъпи коли и ресторанти. Тези чорбаджии не ги считам за по-ценни и важни от другите работещи. Аз с моите умения съм основният "виновник" една чуждестранна фирма от нищото сега да струва 10 000 милиона евро, като капиталът ще се удвоява догодина, но не се мисля за по-важен от по-малко отговорни професии. Просто е по-платено. Минал съм през десетки професии на младини и лично съм изпитал и оценил приноса и най-нископлатените от тях, както и този на други хора от други професии. Важното е човек да се труди съвестно и по възможност да намери своята среда, в която да се чувства добре! В минали години пък, пак заради моите умения (наред с други на други хора от производството) един дотогава лош продукт рязко започна да бъде желан и да се продава, а ако не бях постъпил във фирмата, той нямаше изобщо да пробие на пазара или щеше да се продава в пъти по-малко, заради лошите си сглобка и външен вид преди моята намеса.

Пиронче, ако си толкова многословен и обстоятелствен и с жените...

Приеми с хумор.
От прочетеното по диагонал, защото директно ти казвам, че не мога да се концентрирам и не искам във форум да чета толкова дълги мнения (1, 2 пъти ок, но повече тц), се вижда, че ти забелязваш и се фокусираш над отрицателните неща (поведение, външен вид, реакции) при жените – виждаш скучаещите, намусените, безотговорните, киселяците и т.н.
Този начин на виждане определя и светогледа ти – така пропускаш наистина читавото.
Отвори си съзнанието за доброто, хубавото, струващото си, смисленото и неглижирай нестойностното. Така умът се научава да отсява и става много по-спокойно и приятно и в главата. Не да заравяш глава, а да приучиш ума си да отсява и да не се занимава с незначителното.
Елементарен пример – ти отделяш адски много време и ресурс да анализираш и обясняваш киселото поведение на някакви кифли, лелки или тем подобни в чаршафени постове. На кого му пука, честно. Забавлявай се.

Предполагам, че голяма част от хората (има и мъже) на тези длъжности нямат капацитета да се преквалифицират, примерно, не им се отдават езици, нямат аналитична мисъл и не могат да се справят с по-сложна професия. Докато водех упражнения в университета се изненадвах колко много хора не могат да запомнят най-простички функции на ексел, което е супер базово.
Или са преценили, че заплащането е добро - имам приятелка в магазин за дрехи, изкарва над 2500 лв заплата, харесва си екипа и не вижда смисъл да иде на 1600 лв начално в някой офис-змиярник.
Или работят временно такава работа, за да не са без доход, докато учат било то в университет или някакви специализирани курсове.
Или имат и друг доход (рентиерство, фрийланс), и това им е начина да си структурират деня по-пълноценно, да видят хора и да изкарат отгоре.
Ситуации много.
На всеки се е случвало да влезе в магазин и да срещне нелюбезна продавачка,  съгласна съм. Ама се замисли, че ти си, примерно, стотния човек за деня и тази жена (или мъж) е там всеки ден - т.е включително дните, в които не се чувства добре, скарала се е с някого, боли я зъб или просто не се е наспала. Не е приятно, но аз се старая да влизам в положение на хората. Ако пък е перманентно намусена, то това рано или късно се отразява на продажбите и си заминава тъй или иначе.