- Публикувана: 6 май 2019, 11:49 ч.
- Последно мнение: 22 ян. 2020, 10:23 ч.
Пролетно слънце напича, ОКТОМВРИйче вече тича! - Тема 16
И аз събирам вкъщи за рождени дни.
Ради пак е на ясла, готини каки има там, нон стоп пращат снимки какво правят децата и как са. Днес Ради нещо се надрала по бузката с играчка, веднага писаха. Супер точни момичета, а млади. Направо ми е мъчно. Аз от октомври ще работя в друг клон на училището и ще са ми още по-далеч. Шанс.
Ради пак е на ясла, готини каки има там, нон стоп пращат снимки какво правят децата и как са. Днес Ради нещо се надрала по бузката с играчка, веднага писаха. Супер точни момичета, а млади. Направо ми е мъчно. Аз от октомври ще работя в друг клон на училището и ще са ми още по-далеч. Шанс.
Добре завърнала се, Стефи!
Този период го минахме, като я държа почти от новородена до 1г.4м., когато постепенно отшумя. Все още не се чувства комфортно с всички непознати и от някои навежда поглед надолу или казва “мама мама” и тича в мен.
Относно игра с деца, по принцип децата до към 3г. не играят едно с друго, а едно до друго, та нищо притеснително не виждам в това, което описваш. Насила няма да стане да го превъзмогне, но пък е важно да усеща твоята опора, за да излезе уверен от този период.
Яслата с адаптацията - раздяла от раз, няма да мине безболезнено.
Миднайт, много коса отгледала Елени това лято.
Този период го минахме, като я държа почти от новородена до 1г.4м., когато постепенно отшумя. Все още не се чувства комфортно с всички непознати и от някои навежда поглед надолу или казва “мама мама” и тича в мен.
Относно игра с деца, по принцип децата до към 3г. не играят едно с друго, а едно до друго, та нищо притеснително не виждам в това, което описваш. Насила няма да стане да го превъзмогне, но пък е важно да усеща твоята опора, за да излезе уверен от този период.
Яслата с адаптацията - раздяла от раз, няма да мине безболезнено.
Миднайт, много коса отгледала Елени това лято.
Аз пък забелязвам, че моя започва да се заиграва с деца на площадката все повече. Вика си им " ела " , закача се да се гонят, давам им тебешири да рисуват заедно, подават си топка. И тъй като това го наблюдавам от няколко месеца насам , тайно се надявам ,че е добър знак за адаптацията в яслата. Миналата седмица бяхме на море и имаше детска дискотека и там си танцуваше с други деца на песни. А ако си науми, че иска да иде някъде хваща пътя и дори не поглежда след него върви ли някой от нас..
Стефи, наблюдавам същото и при малкия. На моменти е, обаче, но не мога на определя първопричината. Има дни, в които въобще не ме зачака, има дни, в които е залепен за мен докато ходя до тоалетната, а на площадката ме води навсякъде.
Аз не се колебая в пускането на ясла, защото, честно казано, вече не издържам психически. Работи ми се, искам сред хора и цивилизация. Дребен ще свикне, няма начин. Въоръжила съм се с търпение за сутрешен рев и стискам палци боледуването да е приемливо.
Аз не се колебая в пускането на ясла, защото, честно казано, вече не издържам психически. Работи ми се, искам сред хора и цивилизация. Дребен ще свикне, няма начин. Въоръжила съм се с търпение за сутрешен рев и стискам палци боледуването да е приемливо.
Здравейте.
Синът ми е роден на 29.09. и преди 4 месеца започна да върти очичките, вървейки напред-назад. Приеха ни в детско неврологично отделение в Пловдив, където се изказаха, че е аутист, защото освен въртенето на очите не махал за чао (все още не маха), не свързвал изречения и не казвал "да" и "не" (все още не казва). Очите върти вече изключително рядко. Оправи се с баене и леене на куршум, колкото и невероятно да звучи.
Няма да обяснявам как се чувствам от тогава. Бял ден не съм видяла. Според съпругът ми всичко му е наред на детето, аз също понякога си мисля, че е добре. Казвам понякога, защото казаното от докторите кънти в главата ми 24 часа в денонощието.
Синът ми обаче се научи на много неща напоследък, започна да казва "мама, баба, кака, деде, тати, Дени (кака му), айде", започна да имитира някои животни. Усмихнат е и има очен контакт. Не сочи с пръстче обаче.
Навън се държи също като синът на Стефи, все ми е до полата и го е страх от непознати. В парка сме само на люлката и на чешмичката.
Та, бих искала да ви попитам следното - има ли други деца с подобно поведение, т.е. не говорят, по-страхливи и чувствителни са, не махат за "чао" и не сочат с пръст? Все си мисля, че ще се оправят нещата. Скоро тръгва и на ясла, надеждата ми е там да се социализира и да дръпне напред.
Благодаря предварително за отговорите.
Синът ми е роден на 29.09. и преди 4 месеца започна да върти очичките, вървейки напред-назад. Приеха ни в детско неврологично отделение в Пловдив, където се изказаха, че е аутист, защото освен въртенето на очите не махал за чао (все още не маха), не свързвал изречения и не казвал "да" и "не" (все още не казва). Очите върти вече изключително рядко. Оправи се с баене и леене на куршум, колкото и невероятно да звучи.
Няма да обяснявам как се чувствам от тогава. Бял ден не съм видяла. Според съпругът ми всичко му е наред на детето, аз също понякога си мисля, че е добре. Казвам понякога, защото казаното от докторите кънти в главата ми 24 часа в денонощието.
Синът ми обаче се научи на много неща напоследък, започна да казва "мама, баба, кака, деде, тати, Дени (кака му), айде", започна да имитира някои животни. Усмихнат е и има очен контакт. Не сочи с пръстче обаче.
Навън се държи също като синът на Стефи, все ми е до полата и го е страх от непознати. В парка сме само на люлката и на чешмичката.
Та, бих искала да ви попитам следното - има ли други деца с подобно поведение, т.е. не говорят, по-страхливи и чувствителни са, не махат за "чао" и не сочат с пръст? Все си мисля, че ще се оправят нещата. Скоро тръгва и на ясла, надеждата ми е там да се социализира и да дръпне напред.
Благодаря предварително за отговорите.
Някакви изследвания правиха ли му?
На база на какво поставиха тази диагноза?
На база на какво поставиха тази диагноза?
Поставиха диагнозата на база описаното по-горе - не свързвал изречения, не махал за чао, не казвал "да"и "не" и т.н.
Да уточня, че диагнозата ми я казаха само. В епикризата диагнозата е "Други и неуточнени гърчове", при положение, че детето никога гърчове или припадъци не е имало.
На синът ми също леем куршум на боди, страх го е от непознати и много плаче, за това преценихме, че така е най-добре.
И синът ми ходи на пръсти чат-пат, абсолютно нормално е, наблюдавам децата много изкъсо и мога да Ви кажа, че много са така.
Според нашия педиатър детето ми се разяива перфектно двигателно, на мнение е, че най-вероятно нищо му няма.
Ама...да ти кажат, че детето ти е с аутизъм не е никак лесно. Не може да се забрави ей така. Не се подминава с лека ръка.
Мъжът ми казва :"Аз си виждам детето, ти не го ли виждаш, не го ли преценяш?". Ами...не. Не мога. Припомням си думите на лекарите постоянно. Само те са ми в главата. Как да преценя детето безпристрастно в такъв случай?!
Няма как. Поне аз не мога.