Фентъзи и фантастика - 17

  • 15 480
  • 726
  •   1
Отговори
# 255
  • Мнения: 22 280
Когато започна някой автор обичам да знам, че съм свършил всичко преведено от него- Почна Сандърсън - чета Сандърсън. Започвам Хоб - чета Хоб. В Светлината на новото време, след като изчетох трилогията "Легендата" на Мари Лу, започнах и поредицата Warcross  от тази авторка от която за съжаление намерих само първа част в Замунда. Но - да караме поред
Докато "Легенда" ни запокити в един постапокалитичен свят, на тежки политически сблъсъци, то Warcross ни изпраща към кибер-пънка. Всъщност името на книгата е по името на играта  създаваща виртуална реалност. На теория в тази игра ми следвало да играят най-добрите играчи и да се явява нещо като аналог на  Юги-о. Обаче още в началото главната героиня, която е от утайката на обществото хаква играта....и изведнъж се оказва таен  "бял хакер" (много актуална тема), с супер ниво и, с изчистени дългове от над 5000 долара; личен телефон от създателя на играта, Хидео, с един-единствен номер; сметка в която са открити 10 милиона кредит.....
усетихте ли че всичко стана прекалено лесно?
Да, има уловка. Главната героиня  трябва да открие "черен"  супер-хакер с кодовата име Нула, който се опитва да бъгне системата на Warcross. Методите на Нула порочни, той е готов да си послужи  дори с унищожението на играта. Стига дори по-далеч - подготвя убийството на  Хидео.
Но всъщност дали наглед алтруистичния Хидео в когото главната героиня е влюбена няма тъмна страна? И дали наистина Нула е злият герой? Warcross e приятна книжка в духа на филми като Анон с Клайв Оуен. Има доста съспенс, а Финалът е наглед неочакван - поне за този вид жанр.  Да, произведението е леко адулт, но не сладни, чел съм къде по-бозави произведения.
Впрочем битките в кибер пространството са повече от детайлно и интересно описани. Интригите са на ниво, а читателят лесно може да си представи средата на героите. Всичко е на много четивен език и няма редица технически термини
Като цяло  давам доста висока оценка на Warcross  - 5,5/6

 с интерес очаквам продълженията

Последна редакция: сб, 10 авг 2019, 21:34 от Лорд Сняг

# 256
  • Мнения: 41 745
Аз пък не мога да чета всичко от всеки автор, защото ми става скучно. Дори на Тери Пратчет не съм ги чела наведнъж, въпреки че го обичам и съм ги препрочитала много пъти. Но проучвам авторите, които са ми непознати - ако са ми харесали чета интервюта, страниците им в Уикипедия, преглеждам профилите в социалните мрежи, ако имат такива, проверявам за какво са останалите им творби, какви ревюта имат и си избирам коя друга тяхна книга да прочета, на базата на ревютата (за когато ми се дочете)...

Легендата беше забавна поредица, колкото за убиване на времето, освен това книжките са много кратки и се четат лесно, но със сигурност няма да се превърне в класика. Няма да се учудя, ако направят евтин сериал по нея.

Чел ли си тези на Кийра Кас, с роклите на кориците? Нещо подобно по стил, но съвсем наивно - без никакво насилие и без истински конфликти. Стават за убиване на времето или ако човек е особено чувствителен и не иска нищо предизвикателно в четивото си Wink А, или ако ти се чете нещо като приказка с риалити елементи...

Днес започнах мангата Доктор Стоун, понеже се депресирах последните дни и имах нужда от нещо различно. Чета я успоредно с книгите. Началото е обещаващо. Всички хора на света се вкаменяват след странен Апокалипсис; след хиляди години гениален ученик и неговият влюбен приятел се пробуждат, за да разберат какво е станало и да възстановят света.

Като напредна, ще дам подробен отзив (въпреки че темата не е за комикси) Wink

# 257
  • Мнения: 22 280
На Кийра Кас съм чел първите две - има подобни идеи, има и разлики.
 ОСновната разлика  при Кийра Кас е, че че има Кастова йерархия, което е по-характерно за  поредици като Червен изгрев на Пиърс Браун сюжета на  Легендата  е много по-характерен за Игрите на Глада  (2 и 3 част), Дивиргенти и Тъмна дарба-
Освен това при Кийрса Кас, просто не мога да си представя какво толкова ще стане като я изберат за кралица главната героиня? Обшо взето там имам чувството, че  чета книжна версия на филма "Сиси, младата императрица" с Роми Шнайдер или може би на "Ана и Кралят" с Джоди Фостър. През цялото време Сиси/Америка се опитва да наложи авангардните си виждания консервативното общество, и когато той не я приема тя търчи при Франц Йосиф, както малкото момиченце търчи при майка си, че лошият батко я е набил.

Въпреки това  ще си позволя една игра думи че ще призная, че Легендата определено няма да стане легенда. Първата част е добра и може да се филмира със среден успех, но в следващите части сюжета бързо пада. Третата част  според мен е излишна, втората част свършва  с много "затворен"  финал  и точно затова сюжета на третата част е много глупав и е жив латино-сериал.


П.С. кой е авторът на д-р Стоун?

# 258
  • Мнения: 41 745
Хм, толкова малко внимание обърнах на книжките на Кас, че вече не помня какво стана накрая.
Имаше Избор за дъщерята на главната героиня и тя трябваше да избира от млади мъже. Там имаше някаква драма, предателство и измама, но накрая всичко уж се оправи... Опитваха се да реформират обществото, но всичко изглеждаше безкрайно наивно и нереалистично, все едно е писано от малко дете, което си измисля приказки...

П.п. Отначало много харесах книгите на Пиърс Браун, но в един момент ми досадиха. Така и не прочетох финала - знам, че Мустанг е станала нещо като императрица и после има разни продължения с още войни... Иначе той е отличен писател, надявах се да е по-оригинален, но май се поддаде на рутината.

# 259
  • Мнения: 6 305
Не знам какво ми се чете. Чудя се за Маргарет Вайс и Ейдриън Чайковски. Не съм чела нищо от тях. Заглеждам и "Вега Джейн" на Балдачи, но ме притеснява да не е много тийн, не ми се четат лиготии.

# 260
  • Мнения: 22 280
именно  - много приказно е всичко. Една много зла конкуретка, една-две симпатична конкуретки, която да стане приятелка на главната героиня и да отпадне дойстно на второ място, една главна героиня, която шокира обществото, и не уважава принца, но принца естествено се влюбва точно в нея.
модерен прочит на "Сиси младата императрица" или "принцеса Даяна"
В легендата има много повече болка, насилие и пр.
На главният герой
Скрит текст:
убиват майка мубрат му,
,  
Скрит текст:
правят експерименти с другият му брат,  който ослепява, както и с него самия и той развива Заразата.
. Като цяло - атмосферата напомня по-мрачните Х-мени
На Джун системата пък
Скрит текст:
убива брат й
.  В Легендата има глад, смърт и прочие, както казах тя повече напомня на Игрите на глада и Дивиргенти. Казах и че напомня на Тъмна Дарба където има концлагери, и на Пожарникарят, където убиват заразените.


От Маргарет Вайс съм чел Дракони на есенния здрач и не съм впечатлен. Твърде много различни гледни точки, твърде много "толкиновско" фентъзи, твърде много насилствени опити да се създаде епика и безсмислено търчане насам-натам.

Със спокойно съвест мога да предпочитам Повелителите на руни на Дейвид фарланд - особено ако си падате по героично фентъзи. Четирилогията я има в Читанка. В нея има всичко интересна магическа система, външен враг, вътрешен враг, дори и ако щете анимистична религия.

Последна редакция: сб, 10 авг 2019, 22:14 от Лорд Сняг

# 261
  • Мнения: 4 104

П.С. кой е авторът на д-р Стоун?

Риитиро Инагаки / Riichiro Inagaki

# 262
  • Мнения: 41 745
Ето ви го Доктор Стоун, ако някой иска да пробва: https://manganelo.com/chapter/dr_stone/chapter_1

Джон, трябва да започнеш да четеш на английски - мангите са само диалог, много драма, оригинални сюжети - сигурно ще ти харесат. Някои неща са достойни да бъдат класики, колкото и класическите фентъзита и фантастики. Те са рядкост, разбира се; има огромно количество манги, които не струват. Но, примерно, ако сега започнеш Уан пийс (това заглавие звучи тъпо, като се преведе - Едно парче, затова не мисля повече да го превеждам), може да си четеш цяла година без прекъсване... Всъщност, като знам колко бързо четеш, би ми било любопитно колко време ще ти отнеме...

Меган, какво търсиш за четене - класическо фентъзи ли?

# 263
  • Мнения: 22 280
Комикса е смешно малък, но  това че ще трябва да си превеждам на доста места, както и че има немалко размазани думи ще ме измъчи. Инак нямам нищо против мангите, ако са хубаво направени, навремето много бях харесал Юги-о, както и  една манга за японският футболен отбор 60-те години. Разбира се японците се смешни, когато трябват да рисуват хора с къдрави коси, но като цяло са интересни мангите
За сравнение Бели пясъци на Сандърсън ги изгълтах просто
По принцип средната ми скорост е 100 страници на час, но понякога чета малко по-бавно ако съм сериозен увлечен от историята..  Най-бавно  съм чел Спомен за Светлина която я четох общо 15 часа.

# 264
  • Мнения: 6 305

Меган, какво търсиш за четене - класическо фентъзи ли?
Класическо, да. Меч и магия, без любовни триъгълници и четириъгълници, ако може.

# 265
  • Мнения: 41 745
Уан пийс е рекордьор - пише се от над 20 години и сега е до 951 глава. Една хомогенна история с много мини арки. Само стилът на рисуване на автора се променя много през времето, което е разбираемо - няма нормален човек, който да не се промени за 20 години, още повече пък творец.
Историята е планирана и си има предвиден финал, въпреки че има и известни свободи. Има силен комедиен елемент - особено много си личи в началото, но има и много драматични неща и някои тежки моменти. Първите арки изглеждат наивни, с времето стават все по-сложни и драматични. Естествено, има и главна арка, която напредва бааавно..  Авторът твърди, че скоро ще завърши мангата, което в неговия случай сигурно значи още 3-4 години.
https://manganelo.com/manga/read_one_piece_manga_online_free4


П.п. Меган, чела ли си Землемория - навремето ми въздейства много силно. Класика, отлично написана, но депресираща.
От по-новите фентъзита не мога да се сетя някоя, в която да няма любовни триъгълници и да не е тийн - все такива издават... Преди време четох Червена страна на Абъркромби, в която нямаше такива неща, но тя прилича повече на уестърн, отколкото на фентъзи... Също от Абъркромби - Полукрал не е лоша, но и не е идеална. Главният герой съвсем не ми беше по вкуса - прекалено студен и пресметлив...

Последна редакция: сб, 10 авг 2019, 22:40 от Petia Kageyama

# 266
  • Мнения: 6 305
П.п. Меган, чела ли си Землемория - навремето ми въздейства много силно. Класика, отлично написана, но депресираща.
От по-новите фентъзита не мога да се сетя някоя, в която да няма любовни триъгълници и да не е тийн - все такива издават... Преди време четох Червена страна на Абъркромби, в която нямаше такива неща, но тя прилича повече на уестърн, отколкото на фентъзи... Също от Абъркромби - Полукрал не е лоша, но и не е идеална. Главният герой съвсем не ми беше по вкуса - прекалено студен и пресметлив...

Това ми е проблема, че почти всичко по-старо съм изчела. На Урсула де Гуин не съм чела само "Хейнски цикъл" и "Яйоуе и Уерел".На Абъркромби също всичко и ми е голям любимец, скоро се чудих дали да не препрочета "Монца", че тя ми е най-смътна от книгите му. "Полукрал" сравнена с "Първият закон" си е доста посредствена, но сравнена с други книги си е добра. Чакам новата му книга тази година с нетърпение, надявам се да е на нивото на първата му трилогия.

# 267
  • Мнения: 4 104
П.п. Меган, чела ли си Землемория - навремето ми въздейства много силно. Класика, отлично написана, но депресираща.
От по-новите фентъзита не мога да се сетя някоя, в която да няма любовни триъгълници и да не е тийн - все такива издават... Преди време четох Червена страна на Абъркромби, в която нямаше такива неща, но тя прилича повече на уестърн, отколкото на фентъзи... Също от Абъркромби - Полукрал не е лоша, но и не е идеална. Главният герой съвсем не ми беше по вкуса - прекалено студен и пресметлив...

Това ми е проблема, че почти всичко по-старо съм изчела. На Урсула де Гуин не съм чела само "Хейнски цикъл" и "Яйоуе и Уерел".На Абъркромби също всичко и ми е голям любимец, скоро се чудих дали да не препрочета "Монца", че тя ми е най-смътна от книгите му. "Полукрал" сравнена с "Първият закон" си е доста посредствена, но сравнена с други книги си е добра. Чакам новата му книга тази година с нетърпение, надявам се да е на нивото на първата му трилогия.
Само не се смей, но чела ли си "Наследството" /често и казват само Ерагон/ четирите книги?

# 268
  • Мнения: 22 280
както казах - Повелители на руни на Дейвид Фарлан.  В някаква степен бихме могли да сравним четирилогията Дейвид Фарлан с трилогията Тад Уилямс като стил, макар да няма чак толкоз митология.

Романтиката е силно окастрена. Естествено има мъже и жени, много от тях са жени, но секс на практика няма освен в един -два случая, когато е по-скоро загатнат и определено не играе водеща роля в интригите..

Има силен анимизъм(оренда) където главният герой  в Повелителите на руни - Земният крал - има специалан връзка със земята. Всъщност главен герой няма, това е произведение тип "Толкин", ако  Земният крал е Арагон, естество има герой, който да е мъдър вълшебник и да съответства на Гандалф.

Книгата е забележителна, защото Земният крал води двойна война - със своя съсед и с нечовешки враг. А самият Земен крал мечтае за мир.



Наследството е чудесен пример за по-лека поредица меч и магия, и при това има българска следа.Също като Аниш си мислих за него и също го препоръчвам, въпреки че то е по-лек жанр от  Повелителите на руни.

Последна редакция: сб, 10 авг 2019, 23:08 от Лорд Сняг

# 269
  • Майничка
  • Мнения: 13 807
Нещо като "Играч първи..." ми се чете, хем ретро, хем с ясен сюжет и развръзка.
Иначе сега препрочитам разни стари Галактики и за пореден път се убеждавам, че наистина поредицата е била много добре подбрана.

Меган, чела ли си "Ририя" на Майкъл Дж.Съливан? Мисля, че ще ти пасне.

Общи условия

Активация на акаунт