Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 19
Здравейте, пиша ви по-скоро за кураж! Моята история е такава: с приятеля ми сме заедно от 2 години и решихме да си имаме бебче. До тук добре, но аз изпитвам ужасен страх наистина не знам как да го опиша, страх, паника, въпроси от рода "ами дали ще се справим?". Не ме разбирайте погрешно, аз искам бебе. Та въпросът ми е вие имали ли сте страхове, как се справихте с тях, как реагирахте когато видяхте 2те чертички. Ако може да ми кажете как се справихте и с повръщането, понеже мисля че това е най-големия ми страх от бременността. Вече започнах да пия и фолиева киселина.

П.П. Много се извинявам за недобре формулирания пост, но в главата ми е каша и имам страшно много въпроси, а не знам с кого да ги обсъдя.

Благодаря предварително на отзовалите се! Heart

# 1
  • Мнения: 13
Ако наистина го искате няма за какво да се притесняваш, ще се справите. Ние когато започнахме да опитваме в същия момент теглихме кредит, който не е никак малък, но мисля, че това да си имам детенце е най-важното нещо и ако чакам да съм сигурна, че ще се справим ще трябва да изчакам 30 години. Относно повръщането не е задължително, в момента съм 4 месец и нито ми се е гадило, нито съм повръщала. Пожелавам ти успех и всичко ще бъде наред Hug

# 2
  • Мнения: 19
Ние вече нямаме заеми. Дори не се притеснявам за едрите покупки и дрешките понеже братчето ми е на 7 годинки и ще ползваме голяма част от неговите неща. Просто някак си и еуфорията ми е голяма, и изпитвам такива чувства които никога не съм изпитвала, дори на моменти си поплаквам Grinning.  И просто имам нужда да чуя и други мами, за техните емоции и преживявания, че вече започвам да си мисля, че нещо не ми е наред и се побърквам.

# 3
  • Мнения: 164
Моите страхове бяха по-скоро дали ще е успешна бременността до края, дали бебето ще е здравичко, дали се храня правилно или му влияят бисквити и боклуци между храненията, дали ще оцелеем при раждането.
Все сериозни неща които не зависят от мен, а гадене и повръщане и дрешки са най- лесното.
Успех.Майчините страхове и терзания нямат край.

# 4
  • Мнения: 19
Моите страхове бяха по-скоро дали ще е успешна бременността до края, дали бебето ще е здравичко, дали се храня правилно или му влияят бисквити и боклуци между храненията, дали ще оцелеем при раждането.
Все сериозни неща които не зависят от мен, а гадене и повръщане и дрешки са най- лесното.
Успех.Майчините страхове и терзания нямат край.
Ох и на мен са ми минавали лоши мисли през главата, като дали ще го износя и дали ще отцелеем, но гледам много бързо да ги прогоня и да мисля за нещо по-позитивно, че иначе става лошо.

# 5
  • Мнения: 38 440
Та въпросът ми е вие имали ли сте страхове, как се справихте с тях, как реагирахте когато видяхте 2те чертички. Ако може да ми кажете как се справихте и с повръщането, понеже мисля че това е най-големия ми страх от бременността.
Естествено, че сме имали, едва ли има човек, който да не е имал страхове преди да стане родител.
Като видях двете черти се спекох от страх. Знаех, че ме чакат доктори, изследвания, раждане. Но това е положението.
Никак не съм се справяла с повръщането, нямах такова, както и половината жени, които са били бременните. Да, има жени с гадене и повръщане, но съвсем не е толкова масово като по филмите.
Понеже съм много страхлива, моят начин беше - затварям си очите и скачам, т.е. правим бебето. Избягвах да мисля и да си задавам въпроси. По време на бременността също, гледах да съм максимално заета. Съветвам те да направиш същото, много по-лесно е.

Спокойно, минава и заминава... сега пък треперя с кое гадже е, така че, страховете нямат край.

# 6
  • Мнения: 55
Страха да имаш бебе е едва началото Grinning
После ще има страх дали ще го износиш до край и здраво ли ще бъде, страх от раждането, страх защо реве, страх от поредната вдигната температура, страх да го пуснеш да играе на “опасната” улица.... ежедневно милиони и милиони страхове и всеки по-ужасяващ от предишния!
Но когато вечер легнеш и гушнеш мъничето или когато ти се усмихне, или каже някоя детинска щуротия, когато видиш първата надраскана рисунка и чуеш първото стихче.... Тогава разбираш че страховете са ужасяващи, но не би ги заменила за нищо!

# 7
  • Мнения: 222
Този стрес никак не е добър за една бременна жена. Аз с голямата дъщеря бях супер. Не го мислех въобще , а и все пак грижите и всичко останало си идва с времето. Разлика в живота ви не бива да има, ежедневието си остава същото чак до към 6 месец. Е разбира се като водите по здравословен начин на живот и бъдете щастлива. Нека всяка тревога нека си остане за момента в който реално има за какво да се тревожите. И също така не бива да се вманиачавате в това бебето да стане сега веднага, като се започва с истерия, мерене на температури, правене на тестове много рано, разочарование ако не стане веднага. Бъдете щастливи и правете любов а бебето ще стане. Успех ви пожелавам и не го мислете толкова всяко нещо.

# 8
  • Мнения: 19
Не съм се вманиачила поне за сега всичко е в рамките на нормалното, а и сме на мнение, че ако не стане сега значи не е сега момента. Имам и един друг въпрос понеже в момента съм безработна, а като цяло имам само 6 месеца трудов стаж. Това означава ли, че няма да взимам майчинство?

# 9
  • Мнения: 190
Не съм се вманиачила поне за сега всичко е в рамките на нормалното, а и сме на мнение, че ако не стане сега значи не е сега момента. Имам и един друг въпрос понеже в момента съм безработна, а като цяло имам само 6 месеца трудов стаж. Това означава ли, че няма да взимам майчинство?
Трябва да имаш 12 месеца трудов стаж за майчинство.Трябва и да си на трудов договор,за да имаш право на болнични.

# 10
  • MT
  • Мнения: 169
За страха, всеки го има малко или много. Бременна съм в 5-ти месец и до ден днешен ми се случва.

Плакала съм, смяла съм се, паника ме хваща, не знам какво правя, но май всеки минава през този период в живота си. Има хора, които ме подкрепят и ми помагат, обясняват и т.н. Аз гледам да чета и да се образовам, макар че сигурно ще забравя за всичко, като видя капката радост в ръцете си.
Сигурна съм, че макар и страха, ще се справим и детето ще расте обгрижвано и нуждите му ще бъдат покрити. В края на деня съм най-щастливия човек на земята.

Успехи желая на Вас! Отдайте се на любов и желание, останалото ще дойде.

* Също се замисли за работа, от сега, за да не стане късно после и да изтървеш майчинството.

# 11
  • Мнения: 13 059
Страхувах се и аз. Още от 2 те черти се  почнаха страховете. Дали ще се справим,дали ще съм добра майка(още го имам тоя страх дали съм добра майка),дали всичко ще е наред,най-вече от раждането ме беше страх. Първо дали ще е в матката,после дали ще има пулс,после дали наддава. Умирах от страх през тези 9 м. Колебах се известно време дали съм готова за дете,и тъй като и аз съм много страхлива и нерешителна скочих директно,в момента, в който се замислих,че искам дете-решихме и то стана.
Раждането-най-голимия ми страх си оказа нищо страшно. Родих скандално лесно,като по учебник. Щом аз се справих,значи всеки може.Аз съм една от най-страхливите жени,изключително голяма паника. Щях да бягам от родилното. Казах,че няма до раждам-да ме режат,искам секцио. 😆 после ми беше смешно като видях колко лесно било да родиш. Но това е моят опит,моят късмет.
Важното е,че бебето е желано и е осъзнат избор. Не ми се е гадило дори,да не говорим за повръщане. Имах сравнително лека бременност.
Късмет ти желая от сърце!

# 12
  • Мнения: 38 440
Не съм се вманиачила поне за сега всичко е в рамките на нормалното, а и сме на мнение, че ако не стане сега значи не е сега момента. Имам и един друг въпрос понеже в момента съм безработна, а като цяло имам само 6 месеца трудов стаж. Това означава ли, че няма да взимам майчинство?
Предвид това, определено не е моментът. Бебе не се гледа само с любов. Работи здраво, направи стаж, изгради някаква финансова стабилност. Бебето няма да избяга.

# 13
  • Young and beautiful.
  • Мнения: 1 898
Според мен, която и жена да види 2-е черти, не се чувства достатъчно подготвена и е съвсем нормално (особено за първи път). Аз изпаднах в паника, но бъдещият татко ме успокои и сега просто се движим напред, малко по малко. Аз вече съм в третия месец и не съм повръщала нито веднъж, така че това не е задължително при всички, дори и да го има е преодолимо. Във форума ще намериш подкрепа, когато дойде заветния момент. Успех ^^

Ако имате финансова възможност, работата също няма да избяга.

# 14
  • Мнения: 19
Според мен, която и жена да види 2-е черти, не се чувства достатъчно подготвена и е съвсем нормално (особено за първи път). Аз изпаднах в паника, но бъдещият татко ме успокои и сега просто се движим напред, малко по малко. Аз вече съм в третия месец и не съм повръщала нито веднъж, така че това не е задължително при всички, дори и да го има е преодолимо. Във форума ще намериш подкрепа, когато дойде заветния момент. Успех ^^

Ако имате финансова възможност, работата също няма да избяга.
Аз мисля, че имам нещо като фобия от повръщане, понеже като ми се догади изпадам в паника започвам да треперя от страх да не повърна и в стремежа си да го избегна това пия деган. Което мисля, че няма да е удачен вариант когато забременея.

Общи условия

Активация на акаунт