Вчера минах през Дъглас и отнесох една малка облачна Ариана. Бях си я наумила и нямаше как. Блея си по щандовете и съзирам това https://www.fragrantica.com/perfume/Guerlain/Bois-Myst-rieux-53241.html . Не го бях тествала и реших да пробвам. Хора, това е най-креместият терпентин, паркетол, паркетин и всичко от този род. Някои парфюми успяват да ме телепортират във времето - я до море, я на планина, но този ме изстреля директно 35 години назад в библиотеката на едно малко градче в североизточна България. Горещо лято, мор, въздухът не помръдва, влизам в градската библиотека, а там леля Софка / библиотекарката/ чопли семки и чете книжка с дебелите лупи. Вдига глава, усмихва се и вади изпод бюрото книжка, която много се търси, но тя е запазила за мен. Прозорците са закрити с дебели кадифени пердета в цвят бордо и е прохладно. Навсякъде има високи рафтове с книги, вървиш по светещ и скърцащ паркет, постлан с червени пътеки. Въздухът е леко прашен и наситен с аромата на стари книги и паркетин, паркетол, терпентин. Не ми се излиза, дишам дълбоко и решавам да седна в читалнята, за да прегледам новите Паралели. И си седя така 2-3 часа. Вечерта дрехите ми миришат на паркетин, паркетол, терпентин и каквото там. Нирвана. Свестявам се. Не му е времето сега, за по прохладно време е. Отлагам покупката. Но го мисля.