Една неентусиазирана булка-нормално ли е?

По принцип, сватбата си е излишна олелия.
Институционализиране на връзка.
И парти след това.

Но според мен, щом толкова дълго си я чакала, или си много стресната или точно наопаки- успокоила си се, че и този ден ще дойде.

Нормално е, особено ако си на по-зряла възраст. Но все пак в самия ден ще усетиш и вълнението. По време на самата подготовка и аз не се вълнувах толкова, дори нямах търпение да мине всичко... После пък ми липсваха някои неща, така че се отпусни и се наслади на всичко, свързано с подготовката и самата сватба.

И аз бях по същия начин. Толкова ни се отщя още от началото, че направихме набързо малка сватба само с роднините. Когато дойде денят се променят нещата. Просто се опитай да се забавляваш, все едно не е твоята сватба .

И аз бях така,  с тази разлика, че никога не съм си мечтала за сватби, бели рокли и подобни. И досега си мисля, че ако бяхме вложили парите в една екскурзия, щях да съм по-доволна.

И аз не исках сватба, но в онези времена нямаше друг начин. Подготовката е досадна и понякога трудоемка, но това е нормално.
Емоциите са в самия сватбен ден, то така и трябва да бъде. Аз даже се бях притеснила леко как ще издържа цялата дандания, но се оказа, че нито е толкова страшно, нито неприятно, даже напротив – не разбрах как отлетяха всички тези часове.
После остават хубавите спомени.

И аз бях така, заради това направихме купон с приятели, а не същинска сватба. Бях с лека рокля, която после замених с къси панталони, изрично предупредихме за неофициално облекло.
После отидохме на екскурзия.

Милинка, завидях ти много неблагородно
Трябваше да направим същото.

Milenaka
Да, това беше изричното условие към мъжа ми, за да се омъжа. И до ден днешен мразя тежките организации и излишното усложняване на живота. Сигурно съм била единствената булка, която е поканила гостите, но две седмици преди сватбата без идея къде ще е мероприятието. 😁

Аз по принцип не съм много емоционален човек, така че и по този повод бях умерена.
Дори не се и замислям колко точно ще се ентусиазирам за нещо, какво значение има?
Живей си живота и му се наслаждавай без да задълбаваш толкова.

Иначе си исках традиционна сватба, с повечето познати обичаи. Не си падам много по новости и модерни приеми. Беше ми приятно, остана ни хубав спомен, и сега да ми предстои, пак по същия начин бих искала да мине.

Нас освен всичко и времето ни притискаше, но и нашите гости бяха оведомени 1 седмица преди сватбата и някои от тях не можаха да вземат отпуски че да дойдат, понеже с мм сме от различни градове с 300км разтояние. Имаше на къде по добре, но нямахме време, отпуската ни беше само 2 седмици и не беше планирана, мм нямаха много работа и шефа му го оведоми 5дни преди това и съвсем спонтанно решихме че ще се приберем за да направим сватба.

Моята сватба и тя беше с двуседмично предизвестие аз лично ако имах много пари  бих си направила луксозна сватба,с дантелена рокля тип Русалка-ама от бутиковите и всичко най-искам в хотел на плажа и церемонията да е навън...Ако някой ми я плати веднага правя втора сватба
за моята сватба ми беше кофти че от моята страна роднини и приятели имах само 1 гост (мъжа ми 70-аз затова и исках малка сватба без гости ама....)  и освен това ме е много яд как фризьорката ми направи ужасно ретро прическа,но нямах време за реакция,защото щях да си изтърва сватбата

То идеята е да се вълнуваш в самия ден, не всичките месеци преди това. На мен ми беше доста приятно да си организирам всичко и самия ден мина идеално, от решението до самия ден имахме около 9 месеца, така че не съм бързала и не съм се натоварвала излишно. Далче от традиционалисти сме, знаех точно къде и какво искам - роклята ми я ши една шивачка по поръчка, бяхме в перфектен ресторант с чудесна храна в ресторант в любимия ми зелен Шумен, музиката си я бяхме подбрали и си бяхме викнали един ДЖ само да пуска плейлиста, без да вкарва разни други забавления, на пробни прически и грим бях отишла месец по-рано, да няма изненади в самия ден. Имахме късмет да попаднем и на перфектния фотограф. Гостите ни бяха около 50 души, само роднини и най-близки приятели. Беше хубаво и не сме похарчили цяло състояние, мисля, че се побрахме в 3000 лв, голяма част от които се върнаха от гостите и ако не ни трябваха за друга цел, щяхме и ние да отидем на някое пътешествие. Но пък изкарахме една прекрасна "медена" седмица в Ахтопол после, която беше идеалното продължение. Нея я помня с още по-добри чувства от самата сватба

Аз бях по същия начин. Дори по едно време се чудих що за темерут съм, че приятелките ми се вълнуват повече от мен. Беше ми някак безразлично. Но когато "думна тъпана" нещата станаха съвсем други, няма такава емоция наистина! Не от самата сватба заради това че подписваш някаква хартийка, а заради хората. Когато се огледаш виждаш само любими лица и осъзнаваш, че всички тези хора са се нагласили и са дошли специално за да отпразнуват заедно с теб твоят важен ден! Наистина емоцията е незабравима! И след това си даваш сметка че си струва всяка нервичка покрай подготовката!

Директно ти казвам - да нормално е на мен ми се случи . Всички се вълнуваха повече от мен. Толкова исках сватба, буквало умирах за този ден, че когато я получих просто не ме интерисуваше какво става. Нямах желание да гледам украса, нито рокли, нито обувки, нито да чакам гости,  дори исках да я отменя в един мометн. Накрая сватбата беше не това което исках , валеше дъжд, а беше изнесена сватба, не можахме да направим хубави снимки, косата ми се разпадна. И тук идва най-вълнуващото една седмица след сватбата не спирах да искам тя да не свършва - беше съвършенна буквално всички гости бяха удивени всички бяха доволни . Въпреки дъждът , въпреки това ,че играта на сватбата се измисли сутринта в деня на сватбата, а песента за танца предната вечер. Беше абсолютно невероятно изживяване. Сватбата я подготвихме за 3 месеца. Роклята ми беше първата която премерих и не съм гледала повече рокли - беше абсолютно перфектна . Прическата ми на сватбата се разпадна още преди да стигнем ресторанта. Толкова много неща се объркаха. Тогава бях в 4 месец и предния ден бях припаднала та се страхувах ,че ще припадна насред церемонията. Прибрахме се по стоите в хотала в 4 часа сутринта според мен това доказва, че сватбата си е била супер. Просто не се вглабявай много - даже не разбрах какъв цвят ми е украсата , хората идват да гледат шоу и да ядът. Ние имахме най- невероятните кумове които бяха извикали танцова формация и направиха цялата сватба уникална. Аз последния месец просто исках да не ме занимават с тази сватба , а тя беше много неперфектна ,но наистина перфектна  

Нормално е. Страхът от това да не се прецакаш е напулно рационален. Щото залозите са високи а възвращаемостта е само на думи.

И аз не съм особено ентусиазирана. Май никога не съм си мечтала за сватба, но пък често си мечтая да имам деца и щастливо семейство.
Сгодихме се преди 10 дни, а сватбата я обсъждаме от месеци, а на мен въобще не ми се занимава. Решихме да е в началото на октомври и нямаме много време, а засега само мястото сме си избрали. Най-много ми тежи организацията, хич не ми се занимава. Решили сме да е много малка церемония, само най-близки 10-15 човека. Годеникът ми и семейството му са американци и не знам дали ще искат да танцуват (ще се опитам поне на право хоро да ги науча Няма да е кой знае какво, но ми се иска да изглеждам перфектно и да се получи приятно и елегантно празненство. И хубави снимки много искам! На моменти ми е тъжно че няма да имам голяма сватба с много танци и приятели, но пък заедно решихме че ще е по-добре да вложим спестяванията си в дом или бъдещите ни деца. Мисля да си направя нещо като моминско парти с 15-20 приятелки и там много да танцуваме.
Bulka, не знам какво да те посъветвам но си мисля че ще имаш страхотна сватба! Щом вече сте организирали повечето неща е супер, вълнението ще дойде с времето!

Аз пък съм друг тип явно, но това не значи , че и при теб ще е така само ще споделя! Имам два брака - първия път голяма подготовка, неентусиазирана дори изнервена и накрая всичко завърши с лош край ! Втория път малко хора без подготовки дори тръгнахме със съпруга и от вкъщи облечени - нямаше такова вълнение

Аз лично вече се чувствам съвсем на ръба на нервите си, всеки иска нещо, някакви близки хора тотално ме разочароваха - вместо да ми предложат да ми помогнат с нещо, те ме занимават с техните вълнения и проблеми около сватбата (че няма какво да облекат, чудят се как да пътуват, на специален диетичен режим са и т.н.). Нещата по отделно не са чак толкова натоварващи, но когато се съберат накуп и по много, и то покрай цялата дълга и сложна организация и направо ми се реве.
И между другото, грам морална подкрепа от кумата си не срещам, която е по-заинтересована от това как ще е облечена и каква ще й е прическата, отколкото как се чувствам аз, дори не успява да намери време за да са видим напоследък. Познаваме се от толкова години и си мислех, че сме близки, но явно съм грешала. А може би просто съм вече крайно изнервена и взимам всичко навътре.