Нямам никакви съмнения, че искам да се омъжа и то точно за този човек, но по-скоро ме вълнува животът ни след това, вече като едно семейство, свързано пред бога, а явно и пред държавата
Искам просто денят по-бързо да дойде и да свърши, изобщо не се вълнувам, не ми е дори притеснено, само се надявам да няма големи гафове. Доста работа по подготовката свърших така че всичко да е наред, да е красиво и стилно, да е вкусна храната, да е удобно за гостите, да има хубави детайли и за нас самите и т.н. Гледаме да не се вслушваме в постоянните "ама то така се прави", а действаме както смятаме ние за правилно и както ни харесва и въпреки всичко сякаш не организирам собствената си сватба, а на някой друг и съм като едно роботче, което отхвърля задача след задача и няма търпение да приключи цялата абсолютно излишна според мен олелия. Питам се какво не ми е наред и мога ли с нещо да си променя по някакъв начин отношението, погледа към нещата и да се насладя на това хубаво събитие в живота ми, за което толкова мечтаех някога. Някак си не ми се струва честно дори спрямо мен самата да ми е такова настроението, вместо да се радвам...Или...?
.

аз лично ако имах много пари бих си направила луксозна сватба,с дантелена рокля тип Русалка-ама от бутиковите и всичко най-искам в хотел на плажа и церемонията да е навън...Ако някой ми я плати веднага правя втора сватба
Директно ти казвам - да нормално е на мен ми се случи . Всички се вълнуваха повече от мен. Толкова исках сватба, буквало умирах за този ден, че когато я получих просто не ме интерисуваше какво става. Нямах желание да гледам украса, нито рокли, нито обувки, нито да чакам гости, дори исках да я отменя в един мометн. Накрая сватбата беше не това което исках , валеше дъжд, а беше изнесена сватба, не можахме да направим хубави снимки, косата ми се разпадна. И тук идва най-вълнуващото една седмица след сватбата не спирах да искам тя да не свършва - беше съвършенна буквално всички гости бяха удивени всички бяха доволни . Въпреки дъждът , въпреки това ,че играта на сватбата се измисли сутринта в деня на сватбата, а песента за танца предната вечер. Беше абсолютно невероятно изживяване. Сватбата я подготвихме за 3 месеца. Роклята ми беше първата която премерих и не съм гледала повече рокли - беше абсолютно перфектна . Прическата ми на сватбата се разпадна още преди да стигнем ресторанта. Толкова много неща се объркаха. Тогава бях в 4 месец и предния ден бях припаднала та се страхувах ,че ще припадна насред церемонията. Прибрахме се по стоите в хотала в 4 часа сутринта според мен това доказва, че сватбата си е била супер.
Просто не се вглабявай много - даже не разбрах какъв цвят ми е украсата , хората идват да гледат шоу и да ядът. Ние имахме най- невероятните кумове които бяха извикали танцова формация и направиха цялата сватба уникална. Аз последния месец просто исках да не ме занимават с тази сватба , а тя беше много неперфектна ,но наистина перфектна