Втори брак и деца от първи

Има хора, които явно могат да изтрият миналото си и близките си. Наскоро в наше познато семейство имаше голям шок. Оказа се, че мъжът преди много години е бил женен и е имал дете. Развел се е и е "забравил" за детето си. Родителите му също. След години е срещнал съпругата си, оженили са се (тя е знаела само, че е бил женен за кратко и разведен, заради изневяра на бившата му, без да чуе и думичка за детето), родили са си 2 деца, които мъжът буквално обожава. И след повече от 20 г., най-голямата му дъщеря /тя е на 28 г./ решила, че е време да запознае баща си със собствените му внучета. За всички познати също беше шок появата на тази жена, но съпругата му най-трудно понесе мисълта, че е била лъгана и той е "забравил", че има още едно дете. Децата му го обвиняват, че е способен така да "забравя", което би могъл и с тях да направи (тийнейджъри са /на 17 и на 15 г./ и още трудно асимилират случващото се). В случая на Флейм съпругата е знаела и не е искала първата му дъщеря, а при нашите познати съпругата е била в абсолютно неведение близо 20 г. и навярно децата са щели да научат чак след смъртта на баща си, ако дъщеря му също го беше "забравила".
И най-шокиращото е, че мъжът и родителите му дават вид на интелигентни, сърдечни хора, обичащи децата/внуците си, държащи на близките си.

Lorelada, той си има и други деца, надали би потърсил точно мен, но истина е, че ако ме помоли за помощ - няма да я откажа. Това вече е възпитанието от баба ми, лека й пръст. Тя твърдеше, че "всички сме Божии чеда, не отказвай помощ, ако някой има нужда". Аз не съм толкова вярваща де, но баба ми беше най- добрият човек, който съм срещала, та гледам да спазвам някои съвети. Виж, може да си права, може да не заслужава, но моят характер не се определя от неговите действия, както казах - няма да компроментирам себе си заради чужди грешки.
Ще гледам да си занижа очакванията и да не се ентусиазирам много, което ми е леееко трудно де, по детски искрено се надявам на някакво си чудо явно, взимайки предвид вашия опит..Има причина да сте скептични, повече сте видяли в живота от мен, но колко ми се иска само да е различно
Fever Ray, моите са същите. Сестра ми твърди, че той е прекрасен баща, двете с братовчедките ми казват, че са уникални баба и дядо, грижовни, обичливи..

Няма смисъл да коментирам повторно целия негативизъм и натиск, който изсипахте върху авторката, направо го съсипахте момичето от критики. Хубавото е, че тя си е взела нужната информация и споделен опит, заради който е публикувала личната си история тук.
Ама друго ме мъчи...
Абе хора...чета и си мисля как е ВЪЗМОЖНО да се "крие" дете с години наред, ми нали бащите са длъжни да изплащат издръжки и ако не го направят подлежат на съдебна отговорност, имуществото им се дели между всичките им деца, когато някой сключва брак се потвърждават в документи, дали е имало предишни бракове и деца, въвеждат се входящи номера от решение за развод и всичко това се проверя от служители, все някое листче със старото бракоразводно дело и СЪЩЕСТВУВАНЕТО на дете не се е е ли е подмятало из къщата, за 20 години никога ли не се е налагало посещението при нотариус или адвокат по други поводи, ако щеш битови, че да лъсне бащата с всичките му наследници???
КАК се крие такова нещо, и как новите съпруги затварят очите си за информация, която всъщност е достъпна??? Съжалявам, не разбирам....

Тя каза, че само децата му от новия брак не са знаели за нея.
Другите му роднини са затаили истината , дет се казва.
Колективно мълчание за наличие на живо същество, носещо техните гени .

Флейм, жива и здрава да си, много добър човек изглеждаш ! Нека всичко е наред ! Животът или ще опровергае очакванията ти, или пък .... знае ли човек.

Аз по-скоро се чудех относно историята на Fever Ray, за новата съпруга, която не е знаела.

Сега видях поста, извинявай.

Мдам, 21 век.  И някой си живурка ей така, все едно нищо не е станало. Каква съвест имат такива хора.
От друга страна пък, като си помисля, колко майки тук не желаят изобщо бащите да припознават децата си.
Сигурно има защо. Животът постоянно показва случаи разни.

О, благодаря много, но не съм чак толкова. Имам си своите моменти на слабости, когато и избухвам, и се карам с хората, и се изнервям. Недостатъци в характера ми - бол. Не съм и наполовина толкова добра, колкото беше баба ми Тя бе една на милион. Гледа си ме там отгоре, пък дано е доволна от човека, който станах.
Едно съм разбрала - животът никога не е черно - бял.  А и никога не се знае какво може да стане, важното е човек да се води по своя си компас и вечер, преди заспиване, да е спокоен и доволен от себе си, а не да го гризе съвестта за действията му..

Пф, съжалявам да чуя, че тези неща се случват и в други семейства...че даже и с повече лъжи и тайни.

Много хора в момент на силно огорчение са способни да направя "непростими" неща. После нещата се завъртат и няма връщане.
Бащата е бил огорчен от изневярата на бившата си жена. Може да си е помисли дори, че детето не е негово и не го интересува. "Затръшва вратата" към миналото и забравя, че някога му се е случило. Не е толкова чудно.

Естел, всеки човек е един различен свят. Да, аз съм крайна, може би това е моят начин да се съхраня. Имам свой собствен живот с хора, които обичам и които ме обичат. Приела съм, че нямам баща. Съответно нямам и сестра. Дори думата "сестра" ми е противна и неприемлива. Аз имам майка, която няма други деца, освен мен. Респективно нямам никакви братя и сестри. Сигурно звуча като психопат, но това е моята позиция. Всяко едно вмешателство от другата страна го възприемам като заплаха и грубо навлизане в личното ми пространство.
Вчера всъщност не написах причината, поради която жената на този, който ми се води баща, ни тормозеше. Тя е съвсем прозаична. Не иска да съм наследник, а мъжът й е имотен. Което е смешно, защото въпреки всичко аз съм наследник. И въпреки че години наред се биех в гърдите, че не искам нищо от него, в момента съм на мнение, че това, което ми се полага съвсем законно, ще го взема и още как. И да не забравяме главното обаче - моят баща не ме е потърсил от 30 години. Аз съм приела решението му и съответно нямам работа с никой от фамилията му.

И ще споделя нещо. Преди няколко години продавах един апартамент, за да купя друг. На изповядването на сделката за продажба при нотариуса се подписват куп документи. По едно време виждам пред себе си името на т.нар. ми сестра. Попитах защо името на това момиче фигурира в документ за наследници. Отговорът беше, че по времето, когото съм купувала апартамента не съм имала съпруг и дете, затова тя се водила единствен мой наследник. Вдигнах ужасен скандал, просто откачих и отказах да подписвам подобни нелепици. Все пак в онзи конкретен момент вече имах и брак, и дете. Та внимавайте с документите.

Естел, мъжът не е плащал издръжка. Бившата му съпруга не го е търсила. При сключване на брак не носиш бракоразводното дело, а справка, че не си в брак. Навремето мъжът ги е регистрирал в гражданското, защото жената е била бременна и не се е занимавала с документация. Вероятно не е пазел копие от бракоразводното решение и явно не му се е налагало да споменава детето. При нотариус или при адвокат няма как да изскочи информация за детето, ако изрично не бъде търсена такава. Още повече, че човекът е адвокат (състудент е на съпруга ми) и предполагам сам си е движил всички юридически въпроси. Тя изскача при вадене на удостоверение за наследници и затова казах, че едва след смъртта му сигурно са щяли да разберат. А можело и тогава да се прикрие тайната, защото мъжът няма нищо на негово име. Най-вероятно умишлено е купувал жилище на името на децата от този брак. Колата му е на името на баща му. Сигурно постоянно се е стараел да не лъсне истината. Нямам представа. Работата е там, че с тази лъжа разби и сегашното си семейство. Жена му подаде молба за развод, а децата не му говорят.

Глупак

Този от примера на Фивър е бил решен да не остави нищо на първото си дете, докато родителят на Тонка май смята да й остави наследство, щом сегашната му жена вдига гири - явно имотите са си още на негово име.

Fever Ray, омъжих се през ноември миналата година и попълвахме входящ номер от бракоразводното решение на мъжът ми, искаше се в документите, които подписвахме.

Разбирам иначе, действително ако човек реши да се крие може да стане много изобретателен. Съжалявам за тази неприятна случка с твоите близки и ми е тъжно за втората съпруга, аз също на нейно място надали бих го преживяла добре...

Интересно ми е как реагира майката на авторката в тази ситуация...

Добре, тя се радва, че общувам с тях. Смята, че е редно роднините да се познават и да имат нормални отношения. Майка застава плътно зад моите решения, подкрепя ме, че трябва да направя това, което смятам правилно за себе си. Каза да се подготвя и за вариант отхвърляне, но че щом искам да пробвам - нека, ако стане лошият сценарий - тя ще е до мен . Споменах ли, че имам прекрасна майка?