Публикувана: 14 май 2019, 11:16 ч.
Последно мнение: 20 май 2020, 06:30 ч.

Втори брак и деца от първи

9 192
146
1

1
...
3
4
5
...
10
Всички

# 45 14 май 2019, 17:31 ч.

Мнения: 3 044

Cuckoo, да, аз съм инициатор на първоначалния контакт с баба...осмелих се в един момент. Знаете ли кога всъщност почнах да ги мисля сериозни тези неща? Когато почина баба по майчина линия. Тогава осъзнах колко кратък е животът и колко непредвидимо е всичко. В онзи момент започна да ме преследва мисълта, че тези хора ще си отидат, без да ги познавам..а са ми роднини. Отне ми 5 години, за да си събера смелостта да ги намеря и да поискам да се видим..
Благодаря..надявам се да не сте прави.

# 46 14 май 2019, 17:46 ч.

Мнения: 18 704

Колко странно - ама сама провери, да се убедиш и да не изпуснеш нещо.

# 47 14 май 2019, 18:24 ч.

Мнения: 7 943

Съвсем добронамерено ти казвам, че ми е жал за теб и чистата ти невинност.
Няма сила, която да ме накара да повярвам, че баща, който е забравил десетгодишно дете, може да стане родител на същото дете, когато вече е голямо. Ти ще му бъркаш в сърцето просто с вида си - ще му напомняш колко подло е изоставил детето си навремето, жена му скоро ще започне военни действия и той отново ще свие перки, а ти ще останеш наранена отново, а майка ти ще страда заедно с теб. Дано съм лош пророк, дано!!!!

# 48 14 май 2019, 21:21 ч.

Мнения: 4 622

Първо искам да те поздравя, че си запазила добрината в себе си, надеждата и вярата в хората. Много е благородно желанието ти да се опиташ да забравиш изминалите години и да дадеш шанс на баща си да се поправи. Смелост се изисква за това - да допуснеш човек, който те е наранявал... като така му даваш възможността да те нарани и разочарова отново.
Няма да пиша много за себе си - само ще кажа, че и моят баща ме "забрави". Само с огорчение останах. Нямам желанието, смелостта да се опитам да възвърнем контакт. На няколко пъти съм опитвала и все е приключвало по един и същ начин. Дано при теб се получи, пожелавам ти го от все сърце.
Скептик съм, обаче. Толкова изпуснати години е невъзможно да се наваксат. На твое място бих си общувала със сестрите, но с останалите - не. Какво значи, че не им бил позволявал да те виждат. Ако толкова са имали желание, нямало е да го слушат. Пистолет ли им е опрял? Оправдания са това.

Последна редакция: ср, 15 май 2019, 00:26 от Уейв

# 49 14 май 2019, 23:53 ч.

София
Мнения: 17 592

Цитат на: FlameV в вт, 14 май 2019, 11:39

mimikri, бабата и лелята са чудесни хора, но доколкото разбрах - баща ми е забранил преди мноооого години да се говори за мен, да ме виждат и тн. Сега баща ми също общува с мен, наложи се, защото сестра ми нададе глас, че иска да се запознаем (тя е на 15), но си личи, че му е смутено някакси. Онзи ден, когато отидох до тях, всички ме гушкат, а той ми подава ръка. Всички искат да остана, да си поговорим, пък той някакси на бързо да свърши каквото го бях помолила и да ме изпраща да си ходя..

Не мога да си представя баба, която ще позволи да й "забраняват" да бъде баба на внучето си.

# 50 15 май 2019, 07:46 ч.

Мнения: 18 331

Флейм, мила, нямам думи какъв мухльо е този, който заради новата си жена е отритнал напълно детето си. То бива под чехъл, ама чак толкова... Imp

# 51 15 май 2019, 08:59 ч.

Мнения: 2 757

ТЯ чувства необходимост от тази връзка. Какво значение имат минали вини, ако е в състояние да ги пренебрегне и сега се чувства добре? Видимо е, че не е в заблуда за бащиното отношение, но пак си го иска, защо толкова се стараете да я откажете?
Флейм, не бързай, остави отношенията ви да се развиват постепенно, да свикне баща ти, че отново си в живота му. Да, има риск от повторно отхвърляне, но пък ще знаеш, че си опитала. Успех!

# 52 15 май 2019, 09:22 ч.

Мнения: X

Цитат на: FlameV в вт, 14 май 2019, 11:16

Привет

Скрит текст:

туй като съм в малко интересна ситуация, накратко пълно мазало (от страна на "детето" съм, нищо че съм на 28 вече) и би ми било интересно да чуя другата гледна точка.
По-конкретно моята история - майка ми и баща ми се развеждат, когато съм била на 3. Баща ми се дърпа и започва да ме вижда доста рядко. Жени се повторно, има 2 деца от втория брак. Реално не го бях виждала 17 години, от както съм била на 10, та до миналата година . Веднъж през това време съм му звъняла да се видим - пусна си ме по пързалката.. 2018ста разбрах, че имам брат и сестра, които не знаеха за мен. Бях някаква огромна тайна. Братовчедите ми също не знаеха, че съществувам, докато не се свързах с баба ми, а братовчедката случайно прочела и бам - тайната беше разкрита. Тогава се принудиха да кажат на децата за мен и започнахме да се виждаме. Разбирам се чудесно с баба, дядо, леля и чичо, братовчедките и сестра ми, но бащата се държи дръпнато, втората му жена не съм я виждала въобще. По думи на кръстницата ми ,която поддържа връзка с тях - жена му има проблем с мен и общо взето не е много съгласна да..ъм..съществувам може би? Явно не влияе на децата или поне те не слушат, защото си заявиха, че ще поддържат връзка с мен и точка, но определено се усеща, че баща ми се чувства смутено, некомфортно и като че има проблем, един вид е между чука и наковалнята.
Аз искам да поддържам връзка с тях, но не ми се иска да е такава ситуацията и от другата страна да има проблеми, караници, разправии заради факта, че ме има...
Ако трябва да съм напълно честна - въобще не разбирам логиката на жена му. Все пак и аз съм му дете... Дълго време се чудих каква майка трябва да си, за да забраниш на един баща да вижда детето си. После спрях да се чудя, стигнах до извода, че няма да разбера тази логика.
Та, въпросът ми е - има ли тук жени, омъжени повторно, а мъжът им да има дете от първи брак? Как приехте детето му? Как се отнасяте с него? Бихте ли забранили на съпруга си да вижда детето си от първия брак? Аз, в ролята на дете, как да постъпя в такава ситуация? Да продължа ли да търся контакт с него, да се дръпна ли...Малко ми е хаос в мислите и бих се радвала да чуя мнения

Аз нямам опит в такива отношения, но:поради разни причини, често тук са ме питали "Добре де, какво би правила, ако разбереш, че мъжът ти ти е изневерил преди години/има дете, за което не знаеш?".
Та, мислила съм по въпроса, доста.
И моето обяснение защо "другата" жена не те иска в живота си....
Аз не припадам при вида на дете/деца.Обичам основно Само моите.Другите, просто ги търпя.Ами, и аз няма да имам никакво желание да се занимавам/гледам чуждо дете.Да, може да е на мъжа ми, но НЕ е мое.Не бих забранила да се виждат те двамата, но аз твърдо бих стояла настрана.
Имам и "наблюдения" върху познати:двама братя чак на "дърти години" разбраха, че имат по-голям брат, все още не са се виждали, само знаят, че имат такъв.Дали той знае за тях, идея нямам.
Та не е рядко срещано явление...

# 53 15 май 2019, 09:46 ч.

София
Мнения: 10 596

Баща си не можеш да го промениш. С възрастта хората обикновено се променят, но към по-лошо. Ако не му е увряла главата за толкова години, не очаквай като с магическа пръчица да се превърне в Баща.
Мотивите и доводите на възрастните никой не ги знае, може и те да не ги осъзнават.
Моят баща ме заеба заради друга жена. Тя много целенасочено му говореше против мен, а той си е идиот и едното доведе до другото.
Когато пораснах аз прекратих връзка с него.
След 10 години реших да го запозная с внуците му, защото големият започна да пита.
Видяхме се 2 пъти и толкова. Все същият идиот си, неосъзнаващ какво е да си мъж и баща. Оная си е все същия боклук.
Сега звъни няколко пъти в годината да пита как сме. Единия път го помолих за пари на заем, 100 пъти съжалих.
Ами това е моят опит.

Успех и дано всичко се нареди, както го искаш.

# 54 15 май 2019, 10:35 ч.

Мнения: 3 044

Цитат на: Франсоаз* в ср, 15 май 2019, 09:22

Цитат на: FlameV в вт, 14 май 2019, 11:16

Привет

Скрит текст:

Ех, но той не е изневерявал на никого. Аз съм първото му дете, от сключен брак все пак. Не съм някаква грешка или забежка. Принципно, когато взимаш мъж с дете от първи брак, не следва ли да си премислила окей ли си с този факт... Виж, аз разбирам нейното положение, но тя си го е избрала, никой не я е карал на сила, просто обстоятелствата са такива. За мен е редно едно дете да общува с баща си, редно е да познава сестрите си/братята си и не е хубаво да се държат тези неща в тайна. Радвам се, че се престраших, за да мога да ги опозная. Съжалявам, че чисто морално, чисто човешки - някои поведения ги осъждам, макар да се старая да не го правя и да разбирам хората..

# 55 15 май 2019, 11:05 ч.

София
Мнения: 19 310

Разбирането не означава непременно оправдаване.
В различни градове ли сте живели с баба, леля и братовчеди?

# 56 15 май 2019, 11:15 ч.

Мнения: 14 966

Аз недоумявам как в 90-те и досега, при толкова информационни носители и глобализиран свят, някой може да скрие, че има собствено дете. То, очевидно, бащата е бил на 22, майката на авторката също е била младичка , но такова отхвърляне на дете от целия мъжки род е примитивно и осъдително.
Но щом Флейм се радва, че се е свързала, явно задоволява някаква своя потребност. Харесва ми, че на нея и "харесва". Дано не се разочарова момичето !
Хубаво е да си имаш братя и сестри, на мен сестра ми ми е най - добрата приятелка. Но ние заедно сме расли от раждането и. Аз изобщо не бих и търсила ни път, нито пътека, не бих оправдала и простила изобщо на никого от баби, лели, шуранайки . За баща пък- съвсем. Но това съм аз. Хората са различни.

# 57 15 май 2019, 11:48 ч.

Мнения: 3 044

Cuckoo, не, всички сме в един град. Те, цялата рода, си живеят заедно в 2 къщи една до друга на другия край на града. Като цяло се опитвам да не съдя хората, че не зная кво им е на главата, не ходя в обувките им. Нямам идея кое как са преживели и какви са им били емоциите. Затова питах дали има жени с опит в такава ситуация и получих изчерпателни отговори. Накратко - имам виждания в живота и не желая да компрометирам себе си, като човешко същество, заради чужди грешки и да тая омраза. Това всичко не е върху мен, не е моя вина, мен съвестта няма да ме гризе по друга причина, освен ако не им тегля майна и да се чудя после какво би било, ако... Правя всичко възможно да не осъждам, не ми се получава за някои неща и това ми пречи на мен самата и ми е гадно, че хем се старая, хем не успявам да се оттърся изцяло. Разказите на жените тук ми помогнаха да разбера и другата гледна точка, ама ей на, пак ме чегърта отвътре "ама чисто човешко и морално е да..."
Таис, баща ми е бил на 25, майка на 23, аз на 3, когато се развеждат. Млада и зелена история Simple Smile

, ученическа любов, бързо свършила хах. Еми, то от децата си е скрил, жена му знае, пък те са доста по-малки от мен, не е било трудно, брат ми е на 6, запознаха ни, но не съм сигурна дали са му казали коя съм всъщност. Сестра ми е на 15 и е прекрасна, обожавам го това девойче, как ме гушка, като ме види, колко ме стопля.. Струва си усилията Simple Smile