Любители на Котки - Тема 133

Таня, благодаря на теб и на другите момичета писали относно въпросите ми за първия пост. Благодаря ти, че разбра какво те питам и ми отговори без обиди и нападки, както и те.
Обещавам, че този път на края на тази тема ще си пратя каквото трябва за първи пост.
Много е приятно чувството да комуникираш с достойни събеседници, които  няма да те нападнат или обидят заради въпрос зададен от чисто любопитство.
И все пак, Таня, може ли да те помоля само за една единствена промяна и то ако и другите са съгласни? Моля те звездичките да са отделени и преди списъка с любимците ни сега. И поста за звездичките (дано се променя рядко) да е отделен от господарите ни сега. В него нека двукраките да дадат повечко снимки и обяснения за тях.
Смятам тези със звездички за най - полезни на пишещите в темата. Безкрайни благодарности на Поссед и Гликоза - всяко тяхно мнение съм препрочитала и осмисляла. Ако не си преживял загубата на домашен любимец, ако не говориш от личен опит - то защо пишеш?
 


Маял, пред такъв строг и осъдителни поглед как да не призная грешката си и как да не се извиня?

Шарки, как се справя юнака Барни с фунията? Промени ли се поведението му?
Кой е пробиотика? Чудя се дали и ние да го пием макар че ще е след дъжд - качулка.



А сега нашите неволи:

Докторката искаше измерване на кръвното налягане, съмняваше се за високо кръвно. Оказа се права.
Прати ни в Св. Антим на ул. Враня 63. Смесено ми е мнението - млади докторки, но незаинтересовани някак. Видно е, че е с плешиво вратле, на едната буза има жълто от риванола, а въпроси нямаше, което ме учудва.
15 лв струваше изследването. Трябваше да е легнал на една страна, държахме го аз и господарката. Манипулантката хвана предна лява лапа, намаза я с нещо и притисна към нея слушалка. Включи и едно като уоки - токи. Сложи и маншон на същата лапа, който се наду. Повтори го два пъти за да е по - сигурно.
Кръвното ни е 150/95 - високо. Нормалното е като човешкото - 120/80.
Това означава още едно хапче, не че сегашните са ни малко.

Господарката му има близка колежка, по душа кучкарка. В момента гледа две големи кучки и три котки. Кълне се в някакъв доктор, спасил й едно куче и персийка. В сряда сме на трето мнение при него.
Аз малко се съмнявам в компетентността му. Според Гугъл е добър относно лечението на декоративни птички.
Имате ли мнение за д-р Борис Велев? Кабинета му е някъде зад Била България.

Не мога да разбера друго:
Въпросната колежка на господарката казва: Спрете да го мълчите с лекарства и доктори! Колкото му е писано - толкова!
А сега ще ни води на доктор ...


Разбира се - данъците:


Дори и господарката да ни мъчи, ние пак сме до нея!


Ще ви помоля за тълкуване на тази снимка:

След даването на кръв в неделя, реших да експериментирам. При возенето до там беше в клетката. На връщане господарката му го пусна в колата като беше гушнат в нея. На първа скорост, в безлюдна улица като тя е отзад до клетката, а той гушнат в тази до мен. На спряла кола стоеше в ръцете й. Като тръгнах се вкопчи в крака й, а после легна долу на постелката. Защо се държи така? Защо е свит на пода? Заради вибрациите или защото го и страх? Защо няколкото пъти досега не е припикал колата? Тя дом или заплаха е?

В главата ми е каша. Извинявайте, че пиша така несвързано.



  

Барни откак  е с фунията е изключително гальовен - преди се задържаше по 2-3 минути да го милва някой вкъщи, сега само гледа да намери някой седнал и се позиционира в скута му и даже заспива.  Толкова е кротнат, че вчера за пръв път от 10 дена се заигра с нещо (любимата му тенис топка).

Пробиотикът е сашетата на Пурина, на първата смяна на превръзка питах и ни го дадоха - пие се по време и една седмица след края на антибиотика.. Епона ми препоръча преднатабвечер друг, за месец, но докато тръгна да го търся по вет. аптеки и в Син кръст ни дадоха този.

Още два дена му останаха с фуния.

Зуки Су, доктор Велев ми е близък, познавам го от много години и съм лекувала хамстери и морско прасенце при него. Не бих завела друго животно освен птичка. Той е специалист по пойните птици, по-рано ходеше на международни изложби.

Лично аз не бих спряла да давам лекарства дори да смятам, че не е от голямо значение.

И още едно - не ме наричай двукрако.

Зуки, чак пък полезна....
Просто на котето му дойде времето и ни напусна. А аз избрах да е спокоен, на топло и удома, вместо да го влача на лекари и да удължавам агонията. Или пък да я съкратя.
Справянето с липсата си е индивидуално до човек, аз навремето ,когато си отиде кучето, бях без второ куче и знам, че едновременно имаше липса и че нещо ми пречеше да запълня липсата с ново куче.
Затова с котарака бях предварително подготвена и заредена с котки, дето няма да запълнят липсата, но поне няма да е празно откъм мяукащи беляджии вкъщи.
Вглъбяването в това, че ще си отиде не помага, според мен, само ви отравя последните дни.

А списъка е хубаво да си остане така, няма нужда да се делят на починали и живи котета, за да може някой да ги гледа поотделно. Няма нужда.

Купих легло на диванетата. Сега се дебнат, като стане едната, дригата веднага се намърдва в него. Да не мислите, че им е единственото, неее, просто е ново и интересно. Гадини.
За сметка на това ще подарявам една плюшена пещера на приятелка, спят само отгоре и. Дано нейната девойка я оцени по правилния начин.

И аз обмислям още едно креватче тип възглавница, щото сега се карат за бабината възглавница (която по принцип е на Кетя, обаче и Ленка я харесва и се намърдва редовно там, Кетя гледа лошо, но Ленка е непукист и само се обръща на другата страна Сложих памучна калъфка за лятото (досега беше с поларена покривка) и е кеф. Старото им поларено легло явно държи топло, а и доста е станало на бучки, мисля да го пенсионирам на затворената тераса, през лятото обичат да седят там.
Харесах от Стефанов, но се чудя между това:
https://zoomagazin.eu/bg/kategorii/relax-c-meki-djushetsheta-117 … vo-43-30-cm-24430
и това:
https://zoomagazin.eu/bg/kategorii/relax-f-meki-djushetsheta-s-p … sh-43-30-cm-24431
Разликата е, че второто има плюшена зимна страна.

И аз се чудя лятото какво да й слагам на Тути за да спи.
Чудех се дали да е транспортната клетка,че ще е по-хладно.
Леглото е от полар и ще се свари с него.

На моите, като им е жега се разпльоскват директно на паркета или плочките.
Но аз жега не търпя, та климатика лятото е постоянно пуснат и умрели от жега животни няма у нас.
То аз заради кучето и моето непонасяне на жеги го и взех тоя климатик де.
А кучето при 18 градуса и слънце пуфти навън.
Лятото спи директно под климатика.

Другата седмица ще водя моята писана на контролен преглед. Стискайте палци всичко да е наред и да е здрава, че на 11 юни е кастрацията ѝ. Притеснява ме да не е прекалено възрастна за нея, на 4 години е. Колко време е нужно да се възстанови от операцията и какво да предприема, за да не пипа конците и мястото да не се отвори повторно?

По принцип при женските си е доста по-трудно възстановяването.
Мен ме беше страх като си я взех на деня след кастрацията,беше много дезориентирана.
Залиташе,падаше,ставаше и накрая я сложих в клетката й,успокои се и заспа.
Беше повърнала храната си ,явно от упойката,но забравих колко време преди кастрацията не трябва да е яла.
На следващия ден беше по-добре,дори яде и пи вода + ходене до wc.
Тути не закачаше шевовете,но й се появи гной и ходихме спешно до вета пак.Изписа й един син спрей.
Беше и на депо антибиотик.
Общо взето това е - трябва си пазене и да се гледа.

Преди 10 дни ми се наложи една интервенция и бях под упойка, леле, наистина е кофти после, залитане, гадене, въртене на главата като след тежък махмурлук. Хем знам какво да очаквам, горките котки, изведнъж като се събудят в това състояние сигурно се чудят какво се случва.
Иначе 4 години не е преклонна възраст, моята на 10 и половина преживя коремна операция, възстанови се за 4 дни, след кастрацията по спомен доста по-бързо се върна към нормалните си навици, но беше и по-млада. С конци и шевове не сме имали проблеми. Общо взето ветът каза, че няма смисъл да ѝ висим на главата, животното много добре преценява силите си и знае какво може да си позволи и какво не.

Всичко си е наред и котето е здраво. Не е възрастна, Чек кастрира седем годишна котка, доста страхове бра, но всичко беше наред. Възстановяването е бързо - още на другия ден ще си ходи без да залита, ще яде, спи, може дори да си играе. При някои котета това може да се случи след два или три дни, зависи си от животинката. Но минава, спокойно. На Рафаела сложиха яка, на Нала - не. Беше у нас за седмица и нито веднъж не посегна да ближе шева от операцията.
Първата нощ след операцията Нала спа в транспортната клетка, за да не се закача с Рафа и да не се опитва да скочи на леглото. На другия ден тичаше и се боричкаше, успях само 1-2 дни да вървя след нея и после я оставих на мира.

Повечето неща са ги казали. При Боги само на втория ден се чувстваше, че има някаква болка. Беше отминало действието на обезболяващото и при резки движения мяукаше. Донякъде е добре така, защото се пазят сами. Иначе вечерта след операцията имаше доста неразумни скокове, но тогава не я болеше заради лекарствата. На третия ден вече беше същото коте. 

Непременно разпитай:
1. Колко е голям шевът? - 2-3 см е нормалното
2. С какви конци ще я зашият и какъв вид шев ще бъде? - При вътрешен шев с разграждащи се конци не се ходи за сваляне на конци и не се слага яка, защото няма конци за дърпане. Стърчи само едно възелче в края.
3. Дали ще нощува там и ако нощува има ли дежурен лекар?
4. Каква упойка ще ползват? - Инхалационната е по-щадяща, но и доста по-скъпа. При моите само на болния Наско сложиха такава, но все пак е добре човек да е информиран и сам да избере.
5. Антибиотикът какъв е? - Обикновено е с депо и не се ходи допълнително, но има ветеринари, които искат всеки ден да се води котето за нова инжекция с обикновен антибиотик.

Мая след кастрацията също беше дезориентирана, но това е нормално заради упойката. Като се прибрахме и я извадих от клетката милата веднага се отправи към тоалетната си. Едвам вървеше клатейки се. Почна да рови, нагласи се да пишка, но не успя, залитна и седна гледайки замаяно. Милото, не знаеше на кой свят е. Взех я на ръце, погушках я и тя заспа. Като се събуди отново отиде да пишка и ака, свърши си и двете нужди и пак легна да спи. Вета ми каза първите един-два дни да и направя легълце на ниско, на земята. Пригодих транспортната и клетка, отворих я отгоре, постлах с полареното одеалце и там спа. Три дни основно спа, яде и ходи до тоалетна. Шевовете не ги е закачала. Не сме ползвали яки и бодита. Нямаше нужда. Наблюдавах я изкъсо, гледах да не се насочва към раната. Конците паднаха сами, беше с депо антибиотик, не сме давали нищо допълнително. Постепенно се възстанови, започна да се качва по столове и дивани, да си играе, да скача, но прехода стана плавно и полека, едно по едно. Преди кастрацията трябва поне осем часа да не яде и пие. След кастрацията вета ме посъветва да и давам мокра храна и водичка, без гранули(твърда храна) заради възможен проблем с гълтането и вероятност от задавяне, нещо свързано с упойката и гълтателния рефлекс. Голяма тревога изживях(без причина слава богу) и си поплаках, но всичко мина и замина. Вече месец след кастрацията има само спомен и още имаме зеленичко и жълтичко по козинката на коремчето от мазилото, ама това да е кусура. Козината ни расте, белега почти не се забелязва, Мая си е същото игриво диваче. Да ми е жива и здравичка пухкавелката.
Това е нашия опит с кастрацията. Стискам палци на котетата с предстояща такава.

Пп Таня ме подсети за същината на операцията - при нас махнаха и матка и яйчници. Малък външен и още по малък вътрешен шев, резорбируеми конци, виждаха се само две малки възелчета от двата края на шева, 72 часов депо антибиотик(не съм забелязала да изпитва болки след преминаване на упойката), обикновена упойка, вет я постави на едно от задните бутчета. Доста е болезнена за животното. Сутринта беше операцията, до обяд всичко беше минало и можех да си я взема, но остана при вет още няколко часа, защото имах професионален ангажимент. В клетката беше поставена пелена, ако се напишка да не намокри одеалцето. Това е, но честно, радвам се, че всичко мина, не е приятно изживяване определено.

Пп Извинете за грешките, с нов тел съм и автокоректа си наглася думите както му дойде.

Аз ползвам едно килимче от Зооплюс, в началото малко му се стрескаха, защото една част издава шум при стъпване, но свикнаха. Ето ги на него, в един от рядките моменти на търпимост един към друг.

Васко е териториален, не обича Дуся да му е в периметъра. А тя е гаднярка, отива и му се набутва пред носа, защото знае че го дразни и той ще избяга. После триумфално ляга на същото място за 5 минути, и после напуска. Демек, показах ти че аз съм по-най. Понякога си разменят крошета, но те са само проформа, Васко обикновено, въпреки че е почти два пъти по едър от нея, отстъпва. Изобщо доста са смешни да ги наблюдаваш в борбата им за доказване на превъзходство. Васко пък обича да е на високо, и да гледа отгоре всички. Дуся има проблем с качването по катерушката и тук не може да го надцака.

  Много е труден избора ви. Разбирам копебанията, защото и при хуманните доктори се случва това - не си сигурен доколко са добри и компетентни и това което правиш, дали ти помага или може всъщност да влошава състоянието. А при животинките, понеже нямат възможност да ти кажат как са, отговорността е още по-голяма. Има тема за ветеринарните клиники, може нещо да намерите нещо полезно. https://www.bg-mamma.com/?topic=794043.210
Аз ходих в клиниката на проф. Аминков, на околовръстното, когато Дуся падна от балкона, беше късно вечерта, той лично беше там, докато успяхме да я докараме (падна на първия етаж на балкон, който е на фирма, ходих до брат ми на Банкя да взема висока стълба и успях да стигна към 2 часа през нощта). Оперирала съм и коте с проблем в окото при него, мисля че той и екипа са опитни. Въпроса е че е малко далеч, и трябва с кола да се ходи.
Той не преглежда обикновено, но ако е нужна консултация, може би е възможно да се говори и с него. Случаят с Бегинс е доста сложен, предвид и и възрастта, и се опасявам, че докторите, както на всякъде, лекуват на парче - оправят едното, дават лечение, но това лечение може влияе на нещо друго, което междувременно се влошава. Трудно е да намериш лекар, който да гледа на теб като едно цяло, и да вижда всички възможни проблеми и цялостното лечение във взаимна връзка. Както се казва при хората, да има холистичен подход. Вероятно това се отнася и за ветеринарните лекари.