Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №15

Привет отново🌼,
Катя🌹, именно! Много точно ме допълни!😘
Сетих се още нещо: наистина, Йълмаз допусна грешки, но такива допуснаха и допускат всички. Фокусирането му върху Демир е също и поради факта, че именно той е бариерата между него и Зюлейха, както физически, така и институционално чрез брака. Единствено, унищожаването на Демир е възможност за свободата на Зюлейха. Демир никога няма да й даде развод, колкото и Йълмаз да е съсредоточен върху Зюлейха. Подобно поведение виждаме и у Демир. Той също е съсредоточен върху Йълмаз и направи поредица от грешки, пропускайки възможности за обръщане на Зюлейха към себе си. След инцидента със свлачището той имаше възможност със Зюлейха, но избра да убива отново Йълмаз. Вместо да се ангажира да бъде до Зюлейха, той участваше в извратените наказания на Хюнкяр. Чест му прави това, че не я послуша и взе Зюлейха от лудницата. Тук го харесах. Но и той върши много необмислени неща, встрани от Зюлейха, обсебен от Йълмаз. Дори я обвини, че спи тайно с него. Явно и той не познава добре Зюлейха, за разлика от Хюнкяр. Тя дори и не допусна, че Зюлейха е изневерила. Тя прецени правилно и Йълмаз - „ ако Йълмаз беше с нея, щеше ли да я остави така и да се сгоди за Мюжгян”. Демир има погрешна представа и за Йълмаз. Така че, твърденията, че Йълмаз не познавал Зюлейха ми се съруват неубедителни. Никой не може да твърди, че познава добре дори себе си. Всеки може да изненада с поведение или редакции. Хюнкяр няколко пъти се изненада от собствения си син.
За Фекели - много често именно неизживяната любов е много по силна, защото фантазията подхранва усещанията. Една реална любов може много бързо да бъде изпепелена от определени конкретни събития. Фекели е страдал, защото се е самообвинявал. Чувството за вина и малоценност са били живи наравно с неизживяната любов. При Йълмаз-Зюлейха имаше обещания в момент на трудност и вероятност за доживотна раздяла. Да, Йълмаз обеща винаги да мисли за Зюлейха, но и тя обеща, че той ще бъде нейният мъж. Дори и султана да дойдел, нямало да се съгласи да бъде негова. Но сега не Йълмаз е нейният мъж, а Демир. Чувствата са едно, но реалността - друго. И Зюлейха все повече се убеждава в това променяйки се, чакайки дете от Демир, което още повече ще я обвърже с него. Липсата на адекватни действия и едно очакване, че някой ден, Йълмаз щял да ги  спаси, че един ден щял да научи истината са грешка, защото именно времето е срещу нея и срещу желанието й за Йълмаз. Зюлейха трябваше също да действа в началото. Тя се остави на течението и на безсмислени бягства „встрани” от Йълмаз, които озлобиха още повече Демир, защото той така или иначе ги свързва с Йълмаз и последваха опити за убийство, отнемане на дете и т.н.
Мисълта ми е, че не само Йълмаз сгреши, но Зюлейха също. В различни направления, но и двамата не успяха да последват сърцата си. Зюлейха е тази с повечето информация, тя имаше и време и възможност да обмисли нещата добре, да си вземе поука, да състави план и да действа ударно. Като толкова обича да пише писма, да беше написала едно и дс го пъхне в ръката на Йълмаз при няколкото срещи насаме или да му каже, че за него ще има писмо еди къде си и собственоръчно да го остави. Хиляди възможности да противодейства на изнудването. Но тя проявява реакцията на жертва на психически тормоз. Страхът и неспособността да поискаш помощ или да се свържеш с близък за подкрепа и промяна на статуквото от ужас и паника са основни. Така че, каквото и да беъ направил Йълмаз, Зюлейха щеше да остане пасивна от страх. Мисля си, че именно Саббахатин можеше да бъде в подкрепа на Зюлейха и да й помогне, свързвайки я с Йълмаз лично, но и с писмото, тя се разколеба. Саббахатин подхранваше чувството й на страх, за съжаление. Гюлтен също.
😘

Здравейте! 

Най-лесно е да бъде обвинена жената, за да бъде оправдан един мъж.

Дана, позволи ми да използвам тези твои мисли. Но не за спор с теб. А за да обсъждаме точно този сериал, който има свое разбиране за любовта и ние трябва да се придържаме към него. Иначе нашето обсъждане ще е просто така, по принцип.

„Да, Йълмаз обеща винаги да мисли за Зюлейха, но и тя обеща, че той ще бъде нейният мъж. Дори и султана да дойдел, нямало да се съгласи да бъде негова. Но сега не Йълмаз е нейният мъж, а Демир.“
...
„Мисълта ми е, че не само Йълмаз сгреши, но Зюлейха също. В различни направления, но и двамата не успяха да последват сърцата си.“

Отново финалната сцена на втори епизод:
(Йълмаз е извикал Зюлейха, гневен е и ревнува, че тя е отишла в кабинета на Демир...
Йълмаз: „Изобщо не се съмнявам в теб. Знам колко си чиста. Знаеш, че извърших една грешка. Всеки ден го сънувам. Но ще направя всичко заради теб. Отново ще го направя. Ако някой те погледне косо...Ще преобърна този свят.
Зюлейха: „Погледни ме. Гледай ме. Нима мога да погледна така друг.“
Йълмаз: „Ти няма да погледнеш. А ако той гледа на теб, както аз?“
Зюлейха: „Кой може да ме гледа така като теб? Знаеш ли защо ме гледаш така? Защото и аз те гледам така.
Това сърце е затворено за всички, освен за теб, Йълмаз. Дори падишахът да дойде, няма да влезе в него.“


 
В сериала са противопоставени две разбирания за любовта.
Едното е на традицията, към която ни показаха се придържат в Чукурова: двойките за брак се събират от родителите, важна е девствеността – тялото, чувствата не играят никаква роля. Показаха ни доста такива истории, също и смеха-надсмиване на Хюнкяр на думите на Шермин, че Демир се е влюбил.
Другото разбиране, което в горната сцена изразява Зюлейха, идва от града с нея, но виждаме го и в някои герои от Чукурова, напр. Гюлтен, която отказа брак с Хюсню, защото не е в сърцето и, и най-развито в образа на Демир. Това разбиране за любовта на чувствата, които живеят в сърцето, е модерното разбиране след десетилетието на 60-те. Любовта е винаги цялост, тя включва и телесно и чувства. Но в новото време е важен респектът към чувствата, непознат преди, и тяхното доминиране в разбирането за любовта.

„Да измерим“ нашите герои според казаното в тази сцена.
Ние като зрители виждаме „работата“ със сърцето насаме и в интимните разговори помежду им на всеки от тях.   

Зюлейха: сърцето и от първия до последния момент на показаното дотук принадлежи само на Йълмаз. Тя е омъжена за Демир, живее с него близо две години, но сърцето и е недостъпно за него. Зюлейха е вярна на това, което е обещала. Студената и безизразна физиономия в роклята от Париж на сватбата „говореше“ същото: ще бъда твоя жена, но сърцето ми за теб е заключено. Демир има само тялото и, а бременността от него е под въпрос. Зюлейха страда от това, че е принадлежала на Демир, но нейното разбиране за любовта са преди всичко чувствата в сърцето и затова тя храни надежда да е отново с Йълмаз.


 
Йълмаз: Зюлейха е в сърцето му, но той отрича това дори пред себе си, заблуждава Мюжгян и другите, напр. Фекели, иска да прогони Зюлейха от него. Докато Зюлейха е още в сърцето му, той пуска там и Мюжгян. Всички негови изводи за Зюлейха са по външни белези: какво вижда, какво чува, какво се случваи всичко това в негова интерпретация, но Йълмаз не е стигнал до сърцето на Зюлейха, за да знае какво има там, затова изводите му и поставените на тази основа цели, са предварителни и неверни. Неговото разбиране за любовта дава превез на материалните неща, които имат външен образ. Той не следва, а вероятно не разбира и не вярва в казаното от Зюлейха на финала на втори еп. Мюжгян два пъти бяга от Йълмаз, и двата пъти заради съмнения към това, че Зюлейха е още в сърцето му. По същата причина Мюжгян говори със Зюлейха. Мюжгян дава сигнали, че ще се стреми към чистота в сърцето и вероятно ще вижда „остатъците“ от Зюлейха в сърцето на Йълмаз, които той отрича.
 

 
Демир: иска „всичко от Зюлейха: любовта и, душата, нейните чувства, тялото и“. Получил е засега само последното. Вярва, че някога и Зюлейха ще се влюби в него. Тази вяра за него е равна на живот. Много точно измерва пътя натам, стигнал е до: благодарност и да е човекът, стоящ най-близо до сърцето и. Но Демир остава извън сърцето на Зюлейха.

„Работа“ със сърцето: приключва една връзка и тогава започва друга.
 

 


Неслучайно ни показват толкова много разговори за любовта и жестове на героите с ръка към сърцето. Това е мястото, където живеят чувствата, които интересуват модерният човек. Особено, когато става дума за обет пред Бог, връзката с когото минава през сърцето. Нашите оценки би трябвало да следват показаното в сериала. И това да е основата да оценяваме кой как разбира любовта, кой е модерен и кой стои близо до традицията, кой герой остава верен и кой не, кой какво постига и какво губи в любовта. Защото всяко време и всеки човек имат своя представа за любовта. Всеки сериал се стреми също да изкаже своето разбиране за любовта.

Здравейте☀🌼,
Ваня🌼, често да си призная останах неприятно изненадана от първото изречение на коментара ти.
Не съм човек, който оценява действията на другите на базата на пола. Оценявам според своите представи, ценностите ми и усещането за ситуацията. Не съм нито феминистка, която по презумпция защитава жените, нито консервативна личност, за която мъжът е винаги прав. Това първо. Второ - много ясно и многократно съм споменавала, че Йълмаз е извършил грешки. Фактът, че съм на мнение, че и Зюлейха е извършила такива не означава, че я обвинявам, с цел да оправдая Йълмаз. Мисля, че доста подробно съм писала по въпроса и съм дала своите аргументи. Ако само това се разбира от пространните ми постове, започвам да се замислям, дали въобще има смисъл да коментирам този сериал и да си правя труда.
По другите въпроси - за съжаление наблюдавам странна тенденция за едва ли не „идолизиране” на Демир и Зюлейха заради огромната любов и заряд, който носят. За това допуснатите грешки се оправдават и неглижират, с оглед на тази тяхна свръх любов. Сякаш, ако дръзнем да критикуваме, то разрушаваме ореола на святост и величие, който се характеризира от тази колосална и силна любов. Аз не съм на това мнение и не възприемам нещата по този начин. Оставам си на мнението за грешките както на Йълмаз, така и на „божествата” Демир и Зюлейха. Да, Зюлейха запази любовта си към Йълмаз в сърцето, но това за мен не е нито свръхчовешко, нито екстремно, нито геройство. Аз оценявам реални действия, логични, смели и рискови, които имат резултат, а именно излизането й от този брак, който не иска. Зюлейха изпусна много възможности за постигане на целта си. Един ден любовта си отива с починалия човек и на този свят остават децата му, те са продължение на завета, на частица от родителите, които са оставили отпечатък с възпитанието. За Йълмаз любовта му към Зюлейха е вече несподелена, бъдеще с нея вече е почти невъзможно, защото тя е омъжена и има законно дете от съпруга си, което ще носи неговото име и ще бъде възпитавано от него, на път е второ дете, семейството ще се множи. След Демир и Зюлейха, децата им ще носят тяхното име, ще продължат тяхното наследство. Ако Йълмаз е толкова виновен и грешен, че иска свое семейство, да даде име на деца, да остави своя „отпечатък”...добре, но аз не мисля така. Дали ще се издигне в нечии очи, ако седи и чака Зюлейха, верен на любовта си не само в душата, докато остарее и земята го погълне, сам...и без деца, на които да остави завета си...,честно казано ми е все едно. Опитите му да унищожи Демир, като бариера към Зюлейха, се приемат като отмъщение на широк фронт и биват критикувани, опитите му да говори със Зюлейха и да разбере какво се случва биват омаловажавани, логичните му заключения, бидейки най-малко информиран и много пъти лъган биват сведени само до „гледа външното” и до там, без да се вземат предвид обстоятелства, които услужливо се приемат за безпогрешните Демир и Зюлейха.
Ако целта на занятието е да се посочи, колко недостоен е Йълмаз за Зюлейха и как не я заслужава, а Демир трябва да получи любовта й...добре, нека бъде така. Вече нямам намерение да дебатирам по въпроса.
И последно: не мисля, че коментирам различни неща от дадените в сериала. Придържам се към показаното и изказвам личното си мнение по действието и реакцията на героите.
Хубава вечер!🌼😘🙂

Привет на всички! 🤗🤗🤗

Ами, чакаме, чакаме.

И хубавата Хилял. Много ми е симпатична.


Хубава вечер! 😘

Здравейте! 

Дана, в навечерието на такъв интересен сезон не искам да си разваляме настроението.
Дали и какво ще пишеш, това решаваш ти. Аз няма да давам повече повод за напрежение, отказвам се да пиша в диалог с теб.
Първото изречение, което те е афектирало, има своето обяснение в моя текст надолу, а не в някакви далечни други посоки. Мислех, че е ясно това, което съм написала. Щом си го разбрала така правратно, повече нямам какво да кажа.

Ирина, добре си се завърнала. Отдавна не си идвала в Чукурова, надявам се всичко да е наред.

Лучия, благодаря за постера.
Много, много ми хареса.
Отдавна не съм имала такава занимавка, направо удоволствие да се опитва човек да го разтълкува.
И аз ще направя едно упражнение.
Намирам връзка между известния ни вече постер с шахматната игра от първи и този за втори сезон.

Тя започва от това, че на първия ни показват случващото се като ходове в шахматна игра,
Докато новият постер е върху идеята за подреждане на пъзел. Това не може да се разбере от този постер, който тук виждаме. Трябва да се види начина, по който е публикуван на страницата на „Имало едно време...“ в инстаграм, който не може да бъде повторен тук при нас.
https://www.instagram.com/bzcdizi/
Там картината е разделена на девет полета, подобно на елементите от пъзел.
Общото между двата сезона е идеята за игра.

Една основна разлика е фонът, на който са поставени героите.
В първия сезон: на открито, направо върху земята, в дъното конака на Яман и природна картина от небе с птици и самолет. В първия сезон водещо е земеделието, на преден план – неговите главни герои и техният конак.
Фонът за втори сезон е съвсем различен. Какво точно означават тези еднакви фигури, е трудно да се каже.
Но тук няма нищо от това, което има в първи сезон. Предвид двете фигури, които излизат на преден план – Зюлейха и Йълмаз, този фон може да се мисли като десен от тъкан и да е свързан със занимание на Зюлейха, но също прилича заради еднаквите елементи на нещо, свързано с промишленост, промишлено производство и да отвежда към Йълмаз. Важното е, че фонът не отразява средата на дейност на Демир.
Така чрез фона може да се мисли за изместване на тежестта в стопанската сфера в Чукурова.

Най-интересното, разбира се, са фигурите на този фон.
Те са едни и същи на двата постера, Фекели е новото лице, но не виждаме Мюжгян.
Веднага прави впечатление, че в постера за първия сезон фигурите са на разстояние една от друга, докато за втория са много близо. Обяснявам си това с напредване на разкритията, които ще правят героите с техните действия все по-видими,  по-близки един до друг, те ще знаят повече и ще си „дишат във врата“, сгъстява се атмосферата.

Силно впечатление прави облеклото на героите.
В първия сезон в лилаво са Зюлейха и Демир. Лилавият цвят не е случаен, той е много натоварен символно и използван в ранните епохи като цвят, означаващ много неща, но най-важните от тях и във връзка с нашия постер: 
царственост, духовност, богатство, празничност, лукс, достойнство. Този цвят на дрехата при Демир е съчетан със съответна поза: човек, който стабилно стои на краката си, господар. Това отговаря на времето от първи сезон, когато Демир е със съответната позиция в Чукурова, Зюлейха е неговата госпожа с дреха в същия цвят.
В постера за втори сезон с лилава дреха е само Зюлейха. Демир рязко е сменил външния си вид, той е в обикновен костюм. Това говори за смяна на статуса.
С една и съща дреха, издаваща запазване на висок статус, е на двата постера Хюнкяр.
Промяна има и в дрехата на Йълмаз.
В първи сезон той е с военно яке, докато във втори с бяла риза и сако, облекло на бизнесмен. Тази промяна на дрехата при него говори и за някакво успокояване.

И сега най-интересното, което е съчетание от променено облекло с променени позиции при подреждането на героите един спрямо друг.
В първи сезон централни фигури са Яман, двете жени стоят близо до фигурата на царицата, Демир – до коня, Йълмаз гледа към тях от разстояне.
Много интересно е подреждането във втори сезон.
Централната фигура е тази на Зюлейха. Тя и по цвят, и по място е най-важната фигура.
Зад Зюлейха са Йълмаз и Демир.
Йълмаз е по-близо до Зюлейха, двамата са обърнати в една посока.
Разстоянието между Демир и Зюлейха е по-голямо. Той гледа към нея, но още само едно движение и той би се оказал с гръб към Зюлейха.
Фекели и Хюнкяр са на диаметрално отстояние един от друг.
Фекели е плътно зад гърба на Йълмаз.
Хюнкяр и Демир са с гръб един към друг, но не съвсем, има контакт между тях.
Всички гледат напред в една точка.

Постерът говори за: стопанска промяна като процес от земеделие към промишленост; това съответно поставя наравно лицата на тези две сфери Демир и Йълмаз; на преден план излиза Зюлейха, Хюнкяр наблюдава, въпреки и отдалече и с променена позиция към Демир. Двете жени единствено са запазили дрехата, съответно статуса си от първи сезон, но са разменили позициите си.   

Наистина интересен постер, много ми се четат различни тълкувания.
Нарочно за сравнението слагам двата постера един до друг, въпреки че така стават много дребни.

Лучия

Лучия, благодарности за фрага.
Таман щях да напиша, че фонът - тъмно синьо с жълтата охра е символ на съперничеството и войната, на пътя на съня на разума, несъзнателното, когато денят се превръща в нощ, и ... фрагът ме изпревари. 
И да - фонът е от повтарящи се еднакви фигури, които напомнят пауново перо - основен символ в турската и източната култура.
Това писмо явно ще взриви опитите за мирен живот в Чукурова.
Сега, според мен, въпросът е кой повече ще откачи във войната за Зюлейха.

Здравейте! 

Лучия, благодаря за този явно много известен и използван орнамент.
Докато гледах снощи, знаех, че ми е познато това, което виждам, но не знаех какво е.
Явно съм го виждала многократно в интериори.
Но го нямам вкъщи.
Първоначално оприличих орманента на глухарче, по-точно на откъснатите от вятъра частички. Глухарчето вече ни е подадено като мотив, чието разпадане е свързано с бягоството на двамата влюбени към Чукурова.
Катя го свързва с паун, който също вече ни показаха, при това свързан с двете жени, видяхме го върху техни дрехи и везмото на Зюлейха.
Какво са вложили създателите, ще разберем нататък.


 


И трите ти допълнения са важни.
Направо съм щастлива от това, че извеждат Зюлейха на преден план.
Чукурова е потънала в лилаво, цвета на Зюлейха, цвета на жените.
 
Видях фрагмана още снощи.
Сега разбирам историята на публикуването му, защо ли така са постъпили?
Но ще чакам официалната публикация, не обичам нелегални неща.
Има интересни моменти в него.
Сега нямам и повече време да се задълбочавам.
До фрагман, хубав ден на всички! 

В ковчега пък кой е?

Здравейте🌼,
Благодаря за коментарите и информацията!🌹
Много интересен фрагман! Но, да изчакаме наистина официалната версия и ще развихрим въображение😀.
Според мен, в ковчега е или Дженго или Фекели...а може и Гюлтен да е. Но, разбира се, може и нарочно да ни заблуждават със сцените.
🌹☀

Добро утро!
Ето и руски превод на това, което арабите са хванали като фрагман за втори сезон, а на мен ми прилича на фрагман за първа серия на втория сезон.
Това мерене на любовта между Демир и Зюлейха, опожаряването дома на Шермин, изненадата, а после и омразата в погледа на Демир... като че ли навеждат на мисълта, че З. все пак е направила аборт.