Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №15

Лучия, благодарности изцяло към теб!  
Трябва превод на текста от постера.

Сега виждам, че на новия постер е показан  нов етап на отношенията  и между Зюлейха и Демир.
Ако на първия постер Демир присъства върху центарланата сцена с цялото си лице,
на третия на централното място вече са само Зюлейха и Йълмаз. Между тях – пукнатина.
Демир остава сам на съседното поле, на което се вижда останала малка част от Зюлейха.
  

 

Здравейте! 

Лучия, благодаря за превода и информациите.
(Какво изречение съм написала, как да ми откажеш превод. )
Обаче с превода е дори по-трудно да се разбере какво искат да ни кажат с третия постер.
Но след превода той определено ми изглежда по-различен от първото чисто зрително възприятие.
Много ми се иска да прочета и други тълкувания.

Сега ми се струва, че в този постер има търсено  противоречие:
визуално тежи разломът между Зюлейха и Йълмаз;
но текстът прави друг акцент –
подчертава любовта, която продължава да живее,
и не можеш нито да я изгониш от своето сърце,
нито да направиш нещо, когато те обича друг,
нито да се справиш с любовта в сърцето на човека, когото обичаш, но той пък обича трети.
Такива са любовните истории на героите.
Двете изразни средства:
широкото бяло поле и едрите златни букви,
разположени перпендикулярно едно към друго,
привличат вниманието.
Този постер сега ми изглежда не толкова говорещ за отношението Зюлейха – Йълмаз,
това, разбира се, го има,
колкото извеждащ принцип за любовта. 
Пукнатина може да се прекара вътре във всяка от двойките,
а думите се отнасят за всеки от героите.
Трудностите отварят пукнатина,
но истината за любовта тежи написана със златни букви:
любовта е по-силна от трудностите.



"Сърцето може да преодолее трудностите, но не може да преодолее любовта"

От първи сезон:

Здравейте! 

Именно, Лучия. В оригиналната публикация в инстаграм дори поясът, който държи снимката заедно, е релефен и блести.
Първото ми впечатление беше, че е верига.
Да, остава въпросът: чия любов е по-гобяма.
Той ще бъде докрай основният въпрос: до последния дъх.

В руския форум има превод на откъс от интервюто с Мурат.

„Некоторое время назад Мурат Юналмыш давал интервью одному изданию. Где ему был задан вопрос:
Как у вас получается заставить зрителя полюбить Демира?

 - На самом деле, актерская игра - это чуть-чуть играть то, что не написано в сценарии.
Я истолковал Демира Ямана так, как не было написано. Потому что в турецком сериале хорошее чисто хорошее, плохое чисто плохое. Я всегда видел обратное. Я один из тех, кто знает, что добро и зло являются относительными понятиями в зависимости от событий, случаев и людей, поэтому у меня такой герой. Написанный в сценарии Демир Яман был очень отталкивающим персонажем.
Я думаю, что у зла и отталкивания тоже есть смысл, причина. Потому что нет зла без причины. Человек не делает зла, потому что хочет сделать зло кому-то.
Я решил сделать его плохим, у которого есть причина. Поэтому зрителям удалось сопереживать Демиру Яману. Почему?
Потому что, для нашего народа любовь- это все. Однако когда я начинал, люди вокруг меня говорили, что я рискую. На самом деле, в начале я видел то, что никто не видел. Потому что я хорошо предчувствую будущее. Мне говорили ли «нет», «не делай», предупреждали, что это может повредить моей карьере, но я не послушал...“

Източник:
https://vk.com/birzamanlarcukur?w=wall-82230597_119293

Мурат много добре е изразил постановката на своя образ.
Като зрител и аз следвам същото мислене.

Клип от кмета на Адана за Деня на победата, отбелязван на вчерашния ден.
https://twitter.com/i/status/1167409681096204289

Чукуровци

       Още е лято. 

Ванче 🤗 ,
Тъкмо я споделих в темата за Берен. ))
Сладурка голяма е!

Добре дошъл септември! 

Ирина, чудесна снимка, на която, без да иска, човек се усмихва.

Ойкю Челик игра Махфирузе във филма за Кьосем.
И тя е била султанка.
Но сега е тук заради странния си паунски тоалет.

Желая ви спокойна неделя!

Здравейте ,
Благодаря за всичко споделено, благодаря за новините, снимките и анализите!
Да драсна и аз няколко думи за новия постер: първо, лично за мен (подобно на изказването на Мурад за относителността на доброто и злото), няма по-голяма и по-малка любов...любовта не може да се измери, не може да се претегли. Хората показват по различен начин любовта си, на показ не винаги може да се прозре степента и дълбочината на любовта, това остава в сърцето и в душата. В тази връзка, аз не възприемам по този начин победата в любовта. За мен, една любов трябва да е взаимна...колкото и да е "голяма", ако е едностранна, то това не е победа, а мъчение за другия. Победата би била във взаимността, а не в "големината" на любовта.
За разрива върху постера: за мен има няколко нюанса тук. Първата визуална асоциация е за отделяне на лагери - семейство Яман и семейство Аккая. Борбата може да бъде в стопанския сектор, но основно - за Аднан младши. Йълмаз няма да иска друг мъж да отглежда сина му, него да нарича "татко", ще иска детето му да бъде при него и това означава конкретен сблъсък със Зюлейха и законността на бащинството на Демир. Втората асоциация, за мен е, само конкретно за Йълмаз и Зюлейха и тяхната любов - любовта им е жива, но ще претърпи сериозно сътресение. Йълмаз научи за случилото се, но оттогава ситуацията се е променяла многократно и сега е различна от заряда в писмото. Зюлейха е бременна с детето на Демир и предполагам, че именно заради това тя отново ще прикрие както любовта си към Йълмаз, така и истината или голяма част от нея. Предполагам че Йъмаз ще очаква едно поведение, но ще получи нещо съвсем друго, което ще го обърка и нарани. Впоследствие тази "пропаст" между тях ще се задълбочава с истината за Аднан. От позицията на изминалото време и случилото се, жертвата на Зюлейха трудно би се възприела и трудно би била счетена за адекватна, колкото й тя да е вярвала в това. Йълмаз трудно би възприел и мълчанието й относно бременността й. Зюлейха разбра, че е бременна още преди Йълмаз да бъде арестуван, но не му каза, защото смяташе тайно да махне детето. Това Йълмаз няма да го приеме лесно. Впоследствие това дете беше "дадено" на друг мъж, който стана законния му баща, в замяна на живота на Йълмаз, но този живот не беше спасен по тези причини и от хората, които уж бяха дали дума на Зюлейха (Хюнкяр изначално, а Демир - в онзи ресторант на Босфора след бягството на Зюлейха). Не детето спаси живота на Йълмаз, нито бракът на Зюлейха с Демир. Напротив, Йълмаз оцеля въпреки всички опити на точно тези хора да го убият. Така че, в тази връзка, ако въпросът бъде анализиран обективно и без емоции и от безпристрастна гледна точка, то жертвата на Зюлейха, макар и трогателна, всъщност е безсмислена. Именно в този аспект ще бъде трудността във възприемане на действията й. Напълно ще е логично и разбираемо. Ако Зюлейха имаше поне малко информация, какво се случваше зад гърба й, то тя би разбрала, че нито бракът й, нито детето всъщност са спасили или пазят Йълмаз. Просто Хюнкяр моделира в нея конкретно поведение, карайки я да вярва в това. Много бих се радвала, ако в този сезон Зюлейха поеме някаква сериозна линия на поведение. Вярвам, че ще има сериозни обрати.
За двойките: аз се надявам двойките да се запазят така до финала. Честно казано, не виждам Зюлейха и Йълмаз заедно, защото много неща се случиха и ще се случат, а те вече не са онези невинни младежи, които дойдоха бягайки в Чукурова. Напълно възможно е, както Йълмаз, така и Зюлейха да се обърнат към брачните си половинки и в сърцата си. Мисля, че и Демир и Мюжгян ще се борят за това и то с цялото си същество.
Харесва ми написаното от Мурад Й, но не съм съгласна напълно с него. Не мисля, че проявленията на злото са относително понятие и че оправдания могат да бъдат любовта, събития, случки и хора. Да, за всяко зло си има причина, но това не значи, че злото не може да бъде дефинирано като такова. Зло се върши и от любов и не може да бъде оправдано с нищо. Не искам да давам примери с психопати и социопати, които също си имат своята причина да вършат злини - било то обсесивна любов, било то, защото са били гневни, провокирани, ревниви, пияни, бедни, гладни, или тормозени в детството. Причини много, но истината е, че именно тези оправдания са допълнителен "шамар" и болка за жертвата. Съгласна съм с риска за такъв тип роля и тук много му симпатизирам. Сигурна съм, че именно неговият "прочит" на героя Демир е в основата на успеха и главна причина за симпатиите към Демир. На мен това не ми влияе ..явно не съм романтична натура, но разбирам ситуацията. Много ми напомня на "Ако бях облак" и героя на Енгин А. - Мустафа Булут.
Хубав ден!
 
 

 

Ако "относително" означава отнесено към причина ( - намерение - действие) - съгласна съм. Ако отнасяме злото към различните му форми и обекти на зла воля, то проявленията на злото за различни. Но въпреки това, злото е дефинирано като идея или действия, които разрушават човешки общности и човешките връзки, независимо за какви става дума (любов, приятелство, семейство,професионална общност или общество).

Здравейте ,
Лучия
Да, но въпреки обстоятелствата, Йълмаз беше арестуван, съден и осъден, без да се вземат предвид тези обстоятелства, но това е друг въпрос. Впоследствие, свободата му се дължи на законна амнистия, гласувана и одобрена от властта. Фекели е убил Аднан при самозащита и отново е бил съден и осъден. Тежестта на присъдата, вследствие на престъпните действия на младия Демир, пак е друг въпрос. Мисълта ми е, че и Йълмаз и Фекели са платили за стореното зло, като именно определените смекчаващи обстоятелства не са били взети предвид по една или друга причина. Отделно от това - друго обстоятелство - обсесивна любов...бива преекспонирана така че да служи като вид оправдание за злини.
Мурат не оправдава Демир...но казвайки, че за всяко зло (по принцип) си има причина, то логично е, че и за демировото зло да си има причина. Т.е. Мурат, като актьор върши нещо съвсем логично и нормално, но ми харесва как иска да го представи ...няма лошо . Наистина неговата харизма и усетът му прави героят Демир толкова драматичен и романтичен, да речем.
Всеки, който върши каквото и да било - от негативни действия, до тежки престъпления, има някаква причина...понякога и здравословна. Именно в оценяването на причината, в съзнателното действия и в злото намерение е разликата и при отсъждането на наказание от органите на реда и в моралното осъждане от страна на околните.
Разбирам, какво имаш предвид. Но, лично за мен - да. Според мен, никой трезво разсъждаващ човек няма да повярва, че след постигане на своето, Хюнкяр би запазила живота на врага на сина си (и като мъж и като човек, който би разказал много неща и би бил заплаха), който враг и от затвора може да доведе до негативни последици за Демир. Но отчитам както голямата наивност на Зюлейха, така и младостта й, шока и липсата на опит с хората.
Да, разбирам. Аз също до някъде съм съгласна с това, но лично за мен...Йълмаз и Зюлейха са вече в много различни ситуации, много са се отдалечили душевно...в реала такава връзка би била обречена, но знам ли...все пак на кино всичко е възможно . Отделно: оценявам борбата на Мюжгян, харесвам я до момента, а и Демир показва голям напредък. Имат бъдеще и двете двойки, а иначе би било прекалено сложно. Може би след години...когато станат на възрастта на чичо Фекели и Хюнкяр .
Катя🌼 да, права си. Наистина, злото намерение и естеството на причината за зло действие, са основни за разграничаване..
cherry_blossom:
П.П. Мислех си за миналата история. Дали все пак Есра няма да изиграе любовницата на Аднан - старши?! По този начин може да се стигне до раздор между Хюнкяр и Демир...ако бившата любовница започне да подкрепя Демир и да "измества" Хюнкяр.

Дана и Катя, не можах да разбера кого оборвате?
Някой твърди ли нещо различно, за да има нужда от такова лично мнение, което изглежда противопоставено на нечие друго?
Че чак цитирано, поставено в болд, смешно направо.
Тук сред нас няма човек, който да не мисли, че само споделената любов прави хората щастливи.
Едностранната любов на Демир има своя цел, а именно - да се превърне в споделена.
А споделената между Зюлейха и Йълмаз трябва или би трябвало да има за своя цел да остане такава.
Това са двете основни борби в нашия сериал, в триъгълника: Йълмаз – Зюлейха - Демир.
Аз не виждам Мюжгян като участник в тази основна битка.
„Размерът“ на любовта ще се определи от това и тогава, ако една от двете двойки успее да постигне за себе си такава взаимна любов. Лично мен размерът не ме интересува, важно ми е съдържанието.
Защото девойката е една. И само една от двойките може да постигне на финала такава взаимна любов.
Любовта в самия Демир е едно, а любовта, към която той се стреми и чака за нея като партньор Зюлейха, е друго.

Да се разбира Демир, не е необходимо или поне не е достатъчно човек да има романтична натура.
Както се разбира доброто в Йълмаз и търсим откъде идва, същото се отнася и за лошото в Демир.
Нито един човек не се ражда добър или лош, той става такъв.
Нито доброто, нито лошото имат оправдание, те могат да имат само обяснение.

Злото е много опасно да бъде дефинирано. Много неща биха отпаднали, защото са нивидими или не се случват в момента, но те контролират живота и човешки съдби. Като пример: скрито зло за мен е да се ожениш за някого, без да го обичаш. И в случая нямам предвид Йълмаз с любовта му към Мюжгян, който е очевиден случай. Много повече имам предвид Зюлейха, която чу от Демир в първата брачна нощ, че неговото сърце бие за нея и е готов да я чака колкото трябва. Но Зюлейха не му каза, че не само не го обича в момента, което Демир и сам знае, а че  сърцето и е заключено. И така Демир продължава все още да чука на затворена врата.

Демир е драматичен  и романтичен герой – при това наистина и двете, но не заради харизмата и усета на Мурат, а заради сценария, по който е създаден този герой. Не отричам актьорската игра, но не трябва и да изглежда така, че героят е станал такъв в резултат на нея.

За жертвата на Зюлейха.
Зюлейха е силна жена от първия момент, в който я видяхме на гарата Хайдарпаша.
Смисълът от брака и с Демир в името на живота на Йълмаз не се оценява от това дали Йълмаз е бил спасен в резултат на този брак, а от самото и решение, от смелата стъпка, която прави тази жена. Особено пък, когато става дума за кино. Тя влиза като равностоен участник в този брак, който всъщност от самото начало е война с Демир и до момента, до който сме стигнали, тази война не е спирала. При това Зюлейха има много победи, все в името на този Йълмаз.
 
Хилял в Чукурова
Да видим ще стане ли Зюлейха Чукурова,
както Фекели нарича Хюнкяр

Здравейте ,
Ваня
Тъй като болднатото може би е мое, нека и аз да отговоря. Дадох коментара си по отношение на написаното от Мурат Й. Ясно си личи, кого съм цитирала и под цитираното коментирам казаното от Мурат Й.
Ако е за любовта - тъй като ти беше задала въпроса: "...остава въпросът: чия любов е по-голяма.
Той ще бъде докрай основният въпрос: до последния дъх."
Дадох и своето мнение по това съвсем коректно. Само да допълня, че в един момент Демир каза, че му е достатъчно той да е влюбен в Зюлейха, да я обича,...така, че какво очаква и в какво се надява и той точно не може да определи вече, което е разбираемо. Още повече след последните събития и тежките обвинения към Зюлейха.
Това, дали мой коментар е смешен за теб или не, си решаваш ти...Радвам се, че съм те разсмяла. Може и да пропускаш постовете ми, в крайна сметка.  
За всичко останало, няма да взема отношение (защото съм писала за усещането си по въпросите), с изключение на следното:
Тук мога да допълня, че не по-малко зло е да се ожениш за някого, за когото не само знаеш, че не те обича, а и че иска да бъде с друг/а, както и да използваш брачната институция за задържането на този човек с ясното съзнание, че и брачните задължения се изпълняват насила.
Хубава вечер!