Изкарах един от най-трудните периоди в живота си. Хората са казали, че опознаваме другите в трудни времена. Вярно е. Дадох си една равносметка, опитах да преосмисля къде греша и да изтикам злободневието в шкафа, защото има по-важни неща на този свят.
След много тежка бременност родих второто си дете. Малката дойде на този свят с ниско тегло, трудно и все пак успях да износя. За съжаление на двайстият и ден се откри вродена аномалия на стомахчето. Няма да изпадам в подробности. Наложи се операция. Беше тежко. Тук искам да ви споделя ролята на свекърва ми. Една жена с която години наред не поддържах връзка. Тя започна да ме търси още когато бях бременна. Странно ми беше, но реших да забравя миналото и дам шанс. Всеки има недостатъци, включително и аз. Та тази жена ме върна към живота. В цялата суматоха и стрес тя остана хладнокръвна. Или поне така изглеждаше. Тя ми даде куража, който ми беше нужен. Дойде при мен и детето в болницата и остана с нас, като през цялото време ме държеше адекватна. Тя помисли, че не съм яла с дни. Тя ми говореше за живота, тя ме върна към него.
Преосмислям. Съпругът ми има сестра, която родителите много обичат. Нито веднъж не се обади на брат си.
Дори не го поздрави за рожбата му. След операцията го подминавала дори без да го попита как е. Явно там е проблема. Свекърва ми е между чука и наковалнята. Това няма значение. Каквото и да стане от тук насетне, няма да забравя какво направи тази жена за мен. Отношенията брат-сестра няма да коментирам. Все си мисля, че каквото и да се случи, ако брат ми или сестра ми са в тежък период ще подам ръка. Ей така от човещина.
Не искам да се връщам към миналото. Ще ми се да напиша нова страница с човешки отношения, нормални и скрепени с уважение.
Оценявам това което имам.
Много от вас са бъдещи свекърви. Някои уважавам, наистина. Чела съм ваши постове и знам,че има мъдрост натрупана от преживяно. Та моя съвет като по-млада, по-глупава и зелена е - дайте шанс на снахата. Понякога просто се разминаваме. Търпение и любов. Там може би е ключа. Ако и в двете страни има мисъл и говорим за интелигентен човек нещата могат да си дойдат на мястото. Без лицемерие.
Дълго стана, но исках да споделя. Просто преди нещо да ни разтърси из основи не си даваме сметка. Живеем и се хващаме за глупости усложнявайки живота си излишно. А може да е толкова просто и лесно.