Аз си спомням, че особено ярки сънища имах като бременна. Дали има обяснение и за това?
- Публикувана: 20 май 2019, 19:02 ч.
- Последно мнение: 30 ноем. 2022, 21:02 ч.
Говорим си за Боговете, Човека, Вселената, Философите и Живота
Най-много да ме баннат накрая, но наистина се подразних как някои хора се опитват да си заплюят темата за странности и да решават какво е за нея и какво не е. Само дето не са ни нарекли луди или запалили на клада - как да не се подразни човек от такава наглост?
Не е по темата, но никога няма да разбера хората, които се опитват да превземат всичко - жилището, в което живеят с други, теми във форум и въобще всяко място - реално или виртуално, където има повече от един човек. Тук виждам същото - някои хора са решили да си присвоят темата за странности и те да решават кое е странно и кое не е. Разбирам да нищехме странности като "оставих печката включена с тиган на котлона /с олио вътре/ и е избухнал пожар - странно" или "забих се с всичка сила в стълб и колата се понамачка отпред - странно е".
Мога да пиша и тук, и там /все са теми/, но това гонене не го приемам - те не са никои там, че да ни гонят! Нито темата е тяхна, нито форумът - на всички ни е! Как ли пък не - някой ще ме гони от място, което е и мое, защото си е решил, че е само негово! Наскоро играх същото пошло шоу, но офлайн с една персона, която си вярва, че всичко в радиус от няколко километра е за негова милост.
Не е по темата, но никога няма да разбера хората, които се опитват да превземат всичко - жилището, в което живеят с други, теми във форум и въобще всяко място - реално или виртуално, където има повече от един човек. Тук виждам същото - някои хора са решили да си присвоят темата за странности и те да решават кое е странно и кое не е. Разбирам да нищехме странности като "оставих печката включена с тиган на котлона /с олио вътре/ и е избухнал пожар - странно" или "забих се с всичка сила в стълб и колата се понамачка отпред - странно е".
Мога да пиша и тук, и там /все са теми/, но това гонене не го приемам - те не са никои там, че да ни гонят! Нито темата е тяхна, нито форумът - на всички ни е! Как ли пък не - някой ще ме гони от място, което е и мое, защото си е решил, че е само негово! Наскоро играх същото пошло шоу, но офлайн с една персона, която си вярва, че всичко в радиус от няколко километра е за негова милост.
Казах си какво ми става. Забележи, че аз не определям ничии писания като неподходящи за дадена тема и не гоня никого от темата или форума, но пък мен ме гонят, заедно с това, което ми е приятно да обсъждам, защото "не си пасва с нечии възгледи за живота".
Как това кореспондира с "форумът е на всички", защото в момента не го чувствам като мой? Практически ме гонят от "моя форум" /като част от тези всички/, защото някой си не харесвал дадена тема и не можел просто да скролне без да чете! Щеше да се поговори малко, после да дойде някоя нова история и да заобсъждаме нея. Къде беше драмата?
Как това кореспондира с "форумът е на всички", защото в момента не го чувствам като мой? Практически ме гонят от "моя форум" /като част от тези всички/, защото някой си не харесвал дадена тема и не можел просто да скролне без да чете! Щеше да се поговори малко, после да дойде някоя нова история и да заобсъждаме нея. Къде беше драмата?
Е, пък пишете тук. 
Честно казано и аз се дразня като Странна птица. Струва ми се несправедливо, а в такива случаи рядко успявам да си мълча. Макар че с рязък отпор рядко се постига нещо. Отделно, че от години се опитвам да не се дразня, щото само се хабя. Но не изтрайвам понякога.
Ето нещо по-старо. Не странна случка, просто информация.
Честно казано и аз се дразня като Странна птица. Струва ми се несправедливо, а в такива случаи рядко успявам да си мълча. Макар че с рязък отпор рядко се постига нещо.
Отделно, че от години се опитвам да не се дразня, щото само се хабя. Но не изтрайвам понякога. Ето нещо по-старо. Не странна случка, просто информация.
...
Сигурно сте чували за 25-тия кадър - използван е с цел пропаганда и подсъзнателни внушения. Кой знае, може би и днес се използва. https://bg.wikipedia.org/wiki/25-%D1%82%D0%B8_%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%80
Сигурно сте чували за 25-тия кадър - използван е с цел пропаганда и подсъзнателни внушения. Кой знае, може би и днес се използва. https://bg.wikipedia.org/wiki/25-%D1%82%D0%B8_%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%80
Аз съжалявам, че тази тема замря и много ми се иска да я "събудим". Част от странните случки в другата тема са си точно за тук, където могат да се водят разговори върху написаното, да се допълва, размишлява и да се споделят теории в които вярваме, искаме да вярваме или пък изобщо отричаме за сметка на други теории. Темата е необятна и много хубава и предполага разговори от които можем да се обогатим.
Има доста средства за зомбиране. Възможно е още да ползват 25-тия кадър, но може и да имат по-новички. Тайните служби не спят... Едно време американците са проверявали конкретни наркотици като метод за контрол над масите и са планирали да ги ползват за това. Добре, че пробваните наркотици са предизвикали прекалено сериозна реакция, та са се отметнали! Целта не е била да предизвикат пълен хаос.
Мимоза, предлагам ти да разкажеш отново това, което разказа в другата тема, но тук - да си го имаме черно на бяло, пък триещите ако искат да си изтрият и Уиндоуса, заедно с акаунта във Фейсбук! :Д
Мимоза, предлагам ти да разкажеш отново това, което разказа в другата тема, но тук - да си го имаме черно на бяло, пък триещите ако искат да си изтрият и Уиндоуса, заедно с акаунта във Фейсбук! :Д
Някой трие усилено тука 🤣 Както и да е.
Едно интересно събитие:
Светът беше изненадан преди няколко седмици, когато израелската лаборатория, ръководена от биолога Джейкъб Хана, публикува проучване в списание „Cell“, показващо, че е успяла да отгледа синтетични ембриони след осмия ден от развитието си от миши ембрионални клетки, но без да използва сперма, яйцеклетки или дори матка на мишка. Сега екип от университета в Кеймбридж е емулирал същия този експеримент, постигайки малко по-висок процент на успех от групата на Хана и мозък с по-сложни структури. Резултатите току-що бяха публикувани в списание "Nature".
От миши ембрионални клетки бяха създадени клетъчни групи, които бяха въведени в един вид „механична матка“ – всъщност създадена от Хана, която е и автор на изследването в Кеймбридж – където ембрионите плуват в малки лодки с разтвор, пълен с хранителни вещества. Чашите са затворени във въртящ се цилиндър, който ги поддържа в постоянно движение, симулирайки как кръвта и хранителните вещества протичат към плацентата. Устройството също възпроизвежда атмосферното налягане на матката на мишка.
Ето как изследователите, водени от биолога Магдалена Зерничка-Гьотц, професор в катедрата по развитие на бозайници и биология на стволовите клетки в катедрата по физиология и неврология на Кеймбридж, успяха да имитират естествените процеси на възпроизводство, но в лаборатория. ; За да направят това, те „насочват“ стволовите клетки да се организират в структури, които преминават през последователни етапи на развитие, докато ембрионите представят туптящи сърца и основите на бъдещ мозък - въпреки че системата не имитира напълно всички етапи на развитие-, както и структури извън ембриона, като жълтъчната торбичка и плацентата.
Въпреки това, други структури, като пъпната връв, не са присъствали, което прави невъзможно имплантирането на тези ембриони в матката, за да могат да се родят. „В настоящата си форма тези структури изглеждат и показват моделите на генна експресия на ембриони, но те не са истински ембриони. Златният стандарт за ембрион на мишка би бил той да се имплантира в матката на възприемчива женска и да се развие до термин. Но им липсват структурите, които биха им позволили да се имплантират в матката и да се развиват по-нататък", казва Зерничка-Гьотц.
Едно интересно събитие:
Светът беше изненадан преди няколко седмици, когато израелската лаборатория, ръководена от биолога Джейкъб Хана, публикува проучване в списание „Cell“, показващо, че е успяла да отгледа синтетични ембриони след осмия ден от развитието си от миши ембрионални клетки, но без да използва сперма, яйцеклетки или дори матка на мишка. Сега екип от университета в Кеймбридж е емулирал същия този експеримент, постигайки малко по-висок процент на успех от групата на Хана и мозък с по-сложни структури. Резултатите току-що бяха публикувани в списание "Nature".
От миши ембрионални клетки бяха създадени клетъчни групи, които бяха въведени в един вид „механична матка“ – всъщност създадена от Хана, която е и автор на изследването в Кеймбридж – където ембрионите плуват в малки лодки с разтвор, пълен с хранителни вещества. Чашите са затворени във въртящ се цилиндър, който ги поддържа в постоянно движение, симулирайки как кръвта и хранителните вещества протичат към плацентата. Устройството също възпроизвежда атмосферното налягане на матката на мишка.
Ето как изследователите, водени от биолога Магдалена Зерничка-Гьотц, професор в катедрата по развитие на бозайници и биология на стволовите клетки в катедрата по физиология и неврология на Кеймбридж, успяха да имитират естествените процеси на възпроизводство, но в лаборатория. ; За да направят това, те „насочват“ стволовите клетки да се организират в структури, които преминават през последователни етапи на развитие, докато ембрионите представят туптящи сърца и основите на бъдещ мозък - въпреки че системата не имитира напълно всички етапи на развитие-, както и структури извън ембриона, като жълтъчната торбичка и плацентата.
Въпреки това, други структури, като пъпната връв, не са присъствали, което прави невъзможно имплантирането на тези ембриони в матката, за да могат да се родят. „В настоящата си форма тези структури изглеждат и показват моделите на генна експресия на ембриони, но те не са истински ембриони. Златният стандарт за ембрион на мишка би бил той да се имплантира в матката на възприемчива женска и да се развие до термин. Но им липсват структурите, които биха им позволили да се имплантират в матката и да се развиват по-нататък", казва Зерничка-Гьотц.
Скрит текст:
El mundo se sorprendía hace unas semanas cuando el laboratorio israelí liderado por el biólogo Jacob Hanna publicaba un estudio en la revista 'Cell' demostrando que había sido capaz de cultivar embriones sintéticos más allá del octavo día de desarrollo a partir de células embrionarias de ratón, pero sin utilizar esperma, óvulos o tan siquiera un útero de ratona. Ahora, un equipo de la Universidad de Cambridge ha emulado este mismo experimento consiguiendo una tasa de éxito algo mayor que el grupo de Hanna y un cerebro con estructuras más complejas. Los resultados acaban de publicarse en la revista 'Nature'.
A partir de células embrionarias de ratón, se crearon grupos celulares que fueron introducidos en una suerte de 'útero mecánico' -ideado de hecho por Hanna, quien también es autor del estudio de Cambridge-, donde los embriones flotan en pequeños botes con una solución llena de nutrientes. Los vasos de precipitados están encerrados en un cilindro giratorio que los mantiene en constante movimiento y simula cómo la sangre y los nutrientes fluyen hacia la placenta. El dispositivo también replica la presión atmosférica del útero de un ratón.
Así es como los investigadores, encabezados por la bióloga Magdalena Zernicka-Goetz, profesora en el departamento de desarrollo de mamíferos y biología de células madre en el Departamento de Fisiología y Neurociencia de Cambridge, consiguieron imitar los procesos naturales de la reproducción pero en el laboratorio; para ello, 'guiaron' a las células madre para que se organizaran en estructuras que progresaron a través de las sucesivas etapas de desarrollo hasta que los embriones presentaron corazones que latían y los cimientos de un futuro cerebro -aunque el sistema no imita completamente todas las fases de desarrollo-, además de estructuras del exterior del embrión, como el saco vitelino y la placenta.
Sin embargo, no estaban presentes otras estructuras, como el cordón umbilical, lo que no hace posible implantar estos embriones en un útero para que lleguen a nacer. «En su forma actual, estas estructuras parecen y muestran los patrones de expresión génica de los embriones, pero no son embriones reales. El estándar de oro para un embrión de ratón sería implantarlo en el útero de una hembra receptiva y desarrollarlo a término. Pero carecen de las estructuras que les permitirían implantarse en el útero y desarrollarse más», señala Zernicka-Goetz. [spoiler/]
A partir de células embrionarias de ratón, se crearon grupos celulares que fueron introducidos en una suerte de 'útero mecánico' -ideado de hecho por Hanna, quien también es autor del estudio de Cambridge-, donde los embriones flotan en pequeños botes con una solución llena de nutrientes. Los vasos de precipitados están encerrados en un cilindro giratorio que los mantiene en constante movimiento y simula cómo la sangre y los nutrientes fluyen hacia la placenta. El dispositivo también replica la presión atmosférica del útero de un ratón.
Así es como los investigadores, encabezados por la bióloga Magdalena Zernicka-Goetz, profesora en el departamento de desarrollo de mamíferos y biología de células madre en el Departamento de Fisiología y Neurociencia de Cambridge, consiguieron imitar los procesos naturales de la reproducción pero en el laboratorio; para ello, 'guiaron' a las células madre para que se organizaran en estructuras que progresaron a través de las sucesivas etapas de desarrollo hasta que los embriones presentaron corazones que latían y los cimientos de un futuro cerebro -aunque el sistema no imita completamente todas las fases de desarrollo-, además de estructuras del exterior del embrión, como el saco vitelino y la placenta.
Sin embargo, no estaban presentes otras estructuras, como el cordón umbilical, lo que no hace posible implantar estos embriones en un útero para que lleguen a nacer. «En su forma actual, estas estructuras parecen y muestran los patrones de expresión génica de los embriones, pero no son embriones reales. El estándar de oro para un embrión de ratón sería implantarlo en el útero de una hembra receptiva y desarrollarlo a término. Pero carecen de las estructuras que les permitirían implantarse en el útero y desarrollarse más», señala Zernicka-Goetz. [spoiler/]
...
От миши ембрионални клетки бяха създадени клетъчни групи, които бяха въведени в един вид „механична матка“ – всъщност създадена от Хана, която е и автор на изследването в Кеймбридж – където ембрионите плуват в малки лодки с разтвор, пълен с хранителни вещества. Чашите са затворени във въртящ се цилиндър, който ги поддържа в постоянно движение, симулирайки как кръвта и хранителните вещества протичат към плацентата. Устройството също възпроизвежда атмосферното налягане на матката на мишка.
Ето как изследователите, водени от биолога Магдалена Зерничка-Гьотц, професор в катедрата по развитие на бозайници и биология на стволовите клетки в катедрата по физиология и неврология на Кеймбридж, успяха да имитират естествените процеси на възпроизводство, но в лаборатория. ; За да направят това, те „насочват“ стволовите клетки да се организират в структури, които преминават през последователни етапи на развитие, докато ембрионите представят туптящи сърца и основите на бъдещ мозък - въпреки че системата не имитира напълно всички етапи на развитие-, както и структури извън ембриона, като жълтъчната торбичка и плацентата.
Въпреки това, други структури, като пъпната връв, не са присъствали, което прави невъзможно имплантирането на тези ембриони в матката, за да могат да се родят. „В настоящата си форма тези структури изглеждат и показват моделите на генна експресия на ембриони, но те не са истински ембриони. Златният стандарт за ембрион на мишка би бил той да се имплантира в матката на възприемчива женска и да се развие до термин. Но им липсват структурите, които биха им позволили да се имплантират в матката и да се развиват по-нататък", казва Зерничка-Гьотц.
...
От миши ембрионални клетки бяха създадени клетъчни групи, които бяха въведени в един вид „механична матка“ – всъщност създадена от Хана, която е и автор на изследването в Кеймбридж – където ембрионите плуват в малки лодки с разтвор, пълен с хранителни вещества. Чашите са затворени във въртящ се цилиндър, който ги поддържа в постоянно движение, симулирайки как кръвта и хранителните вещества протичат към плацентата. Устройството също възпроизвежда атмосферното налягане на матката на мишка.
Ето как изследователите, водени от биолога Магдалена Зерничка-Гьотц, професор в катедрата по развитие на бозайници и биология на стволовите клетки в катедрата по физиология и неврология на Кеймбридж, успяха да имитират естествените процеси на възпроизводство, но в лаборатория. ; За да направят това, те „насочват“ стволовите клетки да се организират в структури, които преминават през последователни етапи на развитие, докато ембрионите представят туптящи сърца и основите на бъдещ мозък - въпреки че системата не имитира напълно всички етапи на развитие-, както и структури извън ембриона, като жълтъчната торбичка и плацентата.
Въпреки това, други структури, като пъпната връв, не са присъствали, което прави невъзможно имплантирането на тези ембриони в матката, за да могат да се родят. „В настоящата си форма тези структури изглеждат и показват моделите на генна експресия на ембриони, но те не са истински ембриони. Златният стандарт за ембрион на мишка би бил той да се имплантира в матката на възприемчива женска и да се развие до термин. Но им липсват структурите, които биха им позволили да се имплантират в матката и да се развиват по-нататък", казва Зерничка-Гьотц.
...
Този ми пост е породен от една дискусия в друга тема. Спорихме за това има или няма "Друг свят"/ "Отвъдно" . В развитието на спора всеки изказа своето мнение. Това беше и повода за размисъл от моя страна. Беше ми показано на живо как човек въз основа на своето възприятие може да определи дали нещо е вярно или напротив. Един урок, за който съм благодарна на участниците.
За мен "Другия свят" съществува и имаме връзка с него, стига да знаем какво да очакваме и съответно да бъдем внимателни/наблюдателни за тази връзка. Тук може да ви се стори, че ви подценявам ( нещо много далеч от истината), но нямам идея как да го кажа, че да не звучи грандоманско. Та, базирайки се на опита ми, който не е много голям и на многото прочетено, когато имаме молба или запитване към Вселената ( в относителен смисъл Вселена) обикновено реакцията идва с леко закъснение. При мен е на другия ден. Последния път дойде по-рано. Отговора идва под формата на написана фраза, прочетен пасаж от книга или от този род, или ако е за нещо да ви се помогне е под формата на среща с някого, когото улеснява постигането на даденото искане или нещо друго, което да доведе до желаното искане.
Обикновено хората ( включително и аз в началото) си мислят, че като поискаш/помолиш нещо от По-висшите нива/Бог, ангели, водачи и т. н. трябва да се появи веднага и точно така, както го желаем материално. И като не се появи решаваме разочаровани, че не сме чути и че не съществува такъв свят. А просто пропускаме отговора поради очакване на друго.
Има и друг момент - когато не вярваме в нещо ние се затваряме за възприемането и тогава наистина не можем да приемем отговора от по-висшите.
Благодаря, че ме изчетохте и ще ми е интересно да споделите вашето виждане.
За мен "Другия свят" съществува и имаме връзка с него, стига да знаем какво да очакваме и съответно да бъдем внимателни/наблюдателни за тази връзка. Тук може да ви се стори, че ви подценявам ( нещо много далеч от истината), но нямам идея как да го кажа, че да не звучи грандоманско. Та, базирайки се на опита ми, който не е много голям и на многото прочетено, когато имаме молба или запитване към Вселената ( в относителен смисъл Вселена) обикновено реакцията идва с леко закъснение. При мен е на другия ден. Последния път дойде по-рано. Отговора идва под формата на написана фраза, прочетен пасаж от книга или от този род, или ако е за нещо да ви се помогне е под формата на среща с някого, когото улеснява постигането на даденото искане или нещо друго, което да доведе до желаното искане.
Обикновено хората ( включително и аз в началото) си мислят, че като поискаш/помолиш нещо от По-висшите нива/Бог, ангели, водачи и т. н. трябва да се появи веднага и точно така, както го желаем материално. И като не се появи решаваме разочаровани, че не сме чути и че не съществува такъв свят. А просто пропускаме отговора поради очакване на друго.
Има и друг момент - когато не вярваме в нещо ние се затваряме за възприемането и тогава наистина не можем да приемем отговора от по-висшите.
Благодаря, че ме изчетохте и ще ми е интересно да споделите вашето виждане.